Р Е Ш Е Н И Е
№1043
гр.
Перник, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, X - ти състав, в открито съдебно заседание проведено на първи
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Камелия Ненкова
като
разгледа гр. д. № 8387 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Шандор Петьофи” №10, п.к 1606, управител Радослав Велчев, срещу Н.М.М., с ЕГН:********** и адрес: ***29, с правно основание чл. 415, вр. 422 от ГПК, вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗДД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в общ размер на 300 лева (триста лева), представляващи непогасена главица по Договор за кредит №**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба е посочено, че
между ищеца -“Kредитреформ България”
ЕООД и кредитополучателя Н.М.М.
е сключен Договор за кредит №********** на 09.06.2015г, по силата, на който
дружеството е отпуснало кредит в размер на 300лв. Договорът е бил сключен по
реда на чл.6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е
бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ.
Процедурата по сключването на договора за кредит е била подробно описана в
Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят е подал заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „В.“ - на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На
посочената страница, „В.“ предоставят Общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора
за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „В.“.
Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“
от кредитополучателя, се счита, че се подписват всяка страница от договора и
приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
е потвърдил, че е прочел и приел условията на Договора за кредит и бланката на
Стандартния европейски формуляр и желае да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по
описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. В искането си Н.М.М. е заявила, че
желае да й бъде отпусната сума в размер на 300,00лв(триста
лева). Съгласно заявката и условията по договора, кредитът е отпуснат чрез паричен
превод посредством “Изипей” на 09.06.2015г„ за период от 30 дни, с падежна дата
09.07.2015г. Към уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят се
задължил да заплати на „4финанс“ ЕООД сума в размер 300,00 (триста лева),
представляващи главница по Договор за кредит № **********, като между страните
липсва уговорено начисляване на лихва за периода до датата на падежа.
Въпреки уговореното Н.М.М.
не е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като не е погасила задължението
си в срок - при настъпване датата на падежа. Съгласно клаузите па договора и т.
13.3 от Общите условия и във връзка с неизпълнението, „4финанс“ ЕООД (В.) е
започнало да начислява наказателна лихва върху главницата, формирана чрез
надбавяне на наказателен лихвен процент в размер на законовата лихва към
уговорения договорен лихвен процент. Отделно, кредиторът е изпратил до длъжницата Н.М.М. три уведомителни писма във
връзка е неизпълнението, с които е уведомена за срока на просрочие и размера на
задължението, като съгласно т.13.5 от Общите условия всяко е е цена 10,00лв.,
дължими от кредитополучателя.
На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД (В.), в качеството си на цедент е
сключил е „Кредитреформ България“ ЕООД Договор за прехвърляне на вземания № ***-****-***/01.02.2018г., по силата на който е прехвърлил на
цесионера вземанията си срещу Н.М.М.
по Договор за кредит № **********, които към датата на цесията са в общ размер на 723,96 лв. и е със следната структура: 300,00лв. -
главница, 393,96лв. - наказателна лихва, 30,00лв. — стойността на 3 бр.
изпратени напомнителни писма. Съгласно чл.26 от Договора за прехвърляне на
вземания „4финанс“ ЕООД упълномощава „Кредитреформ България“ ЕООД да уведоми
длъжника, от името на цедента, за прехвърлянето на вземанията. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД длъжникът е уведомен на 15.03.2018г. за
извършената цесия, чрез препоръчана писмовна пратка, изпратена чрез Български
пощи ЕАД, като е поканен да погаси доброволно вземането си към новия кредитор.
С цел избягване на всякакви бъдещи евентуални оспорвания от страна на
ответника, към исковата молба е било приложено копие на уведомлението за цесия,
получено от Н.М.М. на
15.03.2018г., което да бъде получено (отново) от ответника ведно с останалите
книжа по делото. Въпреки полученото от ответника съобщение липсва
изпълнение на престацията.
Във връзка с гореизложеното, на 15.07.2019г. кредиторът е подал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н.М.М. *** изразил претенции единствено за сумата
в размер 300лв.
(триста лева), представляваща
непогасена главница по Договор за кредит № **********, както и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на Заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Било е образувано ч.гр.д. № ***-****г. по описа на
Районен съд - гр. Перник. Съгласно съобщение, изпратено от съда, срещу
издадената Заповед за изпълнение от длъжника е било подадено възражение. Това
обосновава и правния интерес за „Кредитреформ България“ ЕООД от подаване на
настоящия установителен иск за вземанията на дружеството срещу Н.М.М..
Моли във връзка с „оспорванията“, съдържащи се във възражението на Н.М.М. да приемете следните
уточнения:
-както в подаденото от Дружеството Заявлението по чл. 410 от ГПК, така
и в настоящата искова молба претенцията е
единствено за главница но
Договор за кредит № ********** от 09.06.2015г. В тази
връзка остава неразбираемо позоваването на страната на изтекла погасителна
давност като цитира: „Не дължа посочената сума в заповед за изпълнение
2858/16.07.2019г. поради изтекла давност както на главницата, така и на лихва.
“. Доколкото лихва изобщо не е претендирана, счита, че не е необходимо да се
обсъжда какъв е срокът, с изтичането на който този вид вземания се погасяват.
Не се
съгласява с изразеното от длъжника твърдение, че и главницата е погасена по
давност. Счита, че направеният „извод“ не почива на закона, а напротив -
противоречи на уредбата на погасителната давност, дадена в чл. 110 от ЗЗД; „С
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг
срок.“. Видно е, че от настъпването на изискуемостта на сумата по
договора договора - 09.07.2015г. до датата на подаването на Заявлението -
15.07.2019г. не са изминали 5 години. Последващият
текст от възражението цитира, че: „Нямам писмени доказателства на главница в
размер на 100лв., а не 300лв., както е посочено в заповедта."
Не може да коментира на този етап, тъй като не разбира какво е значението,
което се крие зад тях. Разчита, че в отговора на исковата молба ще бъдат
разяснени от Н.М.М.
и ще успят да вземат становище по тях.
На основание гореизложеното, счита, че в полза на
„Кредитреформ България” ЕООД е възникнало ликвидно и изискуемо вземане за
цедираните суми.
„Кредитреформ
България” ЕООД моли за уважаване на исковете и осъждане на Н.М.М. да заплати и
направените съдебни разноски в производството, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв. (сто и петдесет лева).
Извън законоустановения срок ответницата Н.М.М. чрез адв. А.А., вписан в САК, е оспорила исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни и недопустими. Ответницата е оспорила и съгласието при сключването на договора като посочва, че той е нищожен и не може да породи правно действие. Претендира, че процесното вземане е недължимо и поради погасяването му по давност, с оглед на което прави и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните с исковата молба суми.
Съдът е намерил, че така предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Изготвил е доклад по делото, впоследствие обявен за окончателен такъв, като е уважил и искане за допускане от страна на “ИЗИПЕЙ” АД, ЕИК ********* да предостави намиращи се в него документи и информация, доказващи, че преведената от „4финанс“ ЕООД сума е усвоена от ответницата Н.М.М. като се приложи разпоредбата на чл.192 по ГПК за третото неучастващо в процеса лице да бъде задължено от съда да представи намиращия се у него документ. Съдът е указал на страните и разпределението на доказателствената тежест относно релевантните факти и обстоятелства: ищецът е длъжен да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните, както и че е предадена процесната сума на ответницата, като същата я е получила и не е погасила задължението си.
Ответницата следва да докаже при установяване на горните факти, че е погасила задължението, като наведе правоизключващи възражения. По делото към исковата молба са приложени писмени доказателства, в това бисло - Договор за кредит № ********** от 09.06.2015г., ведно с Общи условия; Заверено копие на разписка за извършено плащане с № **************** от 09.06.2015г. за сумата от BGN 300,00;Договор за прехвърляне на вземания № ***-****-***/01.02.2018г. (Извлечение) и Приложение № 1 към него (Извлечение);Приложение № 4 към договор за цесия № ***-****-***/01.02.2018г. - Пълномощно за уведомяване; Уведомление за цесия и Известие за доставяне на писмовна пратка от „Български пощи“ ЕАД;Приложение № 5 към договор за цесия № ***-****-***/01.02.2018г. - Потвърждение за прехвърляне на вземания. Съдът е приел същите като относими към предмета на делото. Съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията, което е извършено с получаването исковата молба и приложеното уведомление към нея от назначения особен представител на ответника.
В проведеното по делото съдебно заседание не
са се явили представители и на двете страни по делото, като съдът е докладвал и
приел молба-становище с рег.№ ****/14.05.2020
г. от „Кредитреформ България“
ЕООД, чрез юрисконсулт Димитрова, с която посочва, че процесният договор за
кредит между Н.М.М. и „4финанс“ ЕООД е представен по делото и, че факта за
сключването му е установен видно от самия него и от Общите условия, представени
към исковата молба. Посочено е, че е представена и разписка за извършено
плащане на процесната предендирана сума от 300,00 лева, както и договор за
прехвърляне на вземания, приложение-извлечение към същия, документ от „Изипей“
АД разписка, срещу която сумата е изтеглена от ответницата М.. Отделно от това
се моли, че в случай, че съдът счете, че договорът не е сключен, то на
основание чл. 45 от ЗЗД да осъди ответницата да плати сумата от 300,00 лв.,
ведно със законната лихва претендирана по вземането. Представен е списък за
разноски по чл.80 ГПК. Ответницата Н.М.М. – не се явява по делото.
Съдът е докладвал
в проведеното с.з. и постъпила по делото молба с рег.№ 13864/30.06.2020 г.,
депозирана чрез адв. А.А.-САК, в която сочи, че поради служебна ангажираност
няма да присъства по делото, но не възразява делото да се гледа в отсъствие на
представител на ответната страна, моли да се даде ход на делото, сочи, че
поддържа отговора на исковата молба. При представени писмени доказателства и
направени доказателствени искания евентуално взема становище за даване
възможност за запознаване със същите, по същество моли за отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът е докладвал и приел и постъпили писмени
доказателства, изискани с проекто-доклада на съда от „Изипей“ АД, постъпили под
рег. № 8322/17.03.2020 г., а именно придружително писмо, ведно с разписка с
която се сочи, че лице, идентифицирало се като Н.М.М., с посочено ЕГН, е
получила сума наредена от „4финанс“ ЕООД в срок, като е представен оригинал на
изискания платежен документ № ************** от 17.06.2015 г. Моли се
оригиналът да бъде върнат на дружеството след приключване на делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 99, ал. 3 ЗЗД, връзка с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР.
В тежест на ищеца е да установи, че
между страните по делото е сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние,
неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства.
За да възникне между страните
облигационно правоотношение от вида договор за заем, като потребителят на този
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а
кредиторът пък действа по занятие, т. е. предоставянето на кредити е основният
му предмет на търговска дейност, то към този договор са приложими изискванията
на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 10 от ЗПК
договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.
За разглеждания договор/и се твърди, че
е сключен/и от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова
услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.
В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ.
В конкретния случай е налице платежното нареждане и разписката /в оригинал/ от ИзиПей, от които става ясно, че ответната страна е получавала сумата по кредита в размер на 300 лева, като номерът на кредита е цитиран в разписката Номер: ****************, от дата: 09.06.2015г. От поведението на ответната страна не може да се заключи, че е оспорвала действителността на изявлението, за което не може да се позовава на нищожност поради липса на писмена форма. Нещо повече ответникът не оспорва приложните писмени доказателства (договори и анекси), като отговорът по чл.131 ГПК е бил депозиран и извън срок.
По делото действително липсват
технически или електронни записи, от които да е установено по безспорен начин,
че на ответника е връчен договор за кредит, съдържащ клаузи съобразени със специалната уредба на този вид договори, уредени в чл. 11 ЗПК.
Преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях (чл. 18, ал. 3 ЗПФУР). Анализът на
цитираните разпоредби сочи, че за сключване на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и
недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика
предложение, което при спор следва да се докаже от доставчика.
Представеният неподписан договор за кредит и общи условия не установяват наличието на електронно заявление, направено от ответната страна. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Такъв в производството не се установи да е съставен. Съгласно постановеното по реда на чл.290 от Решение № 70/ 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ). В конкретния случай, ищецът не е ангажирал доказателства за съставянето на електронни документи, от които да се установи по безспорен и категоричен начин сключването на договор за кредит от разстояние.
Горното води до извод, че сключеният
договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не са
спазени разпоредбите на чл. 11 ЗПК. Предвид изложеното и на основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Безспорно се установи, че ответникът е получил 300 лева по кредита, като
от изявленията на ищцовата страна се установява, че процесното вземане не е
погасено. В този смисъл дължимата главница по кредита е 300 лева, като само и
същата се претендира като заявена в исковата молба, поради което и искът съдът
намира за доказан по основание и размер.
По делото се установи, че между „4финанс“ ЕООД и
„Кредитреформ България“ ЕООД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99,
ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество е прехвърлено вземането по
процесния договор за потребителски
кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането
в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо
длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Във връзка с направеното възражение от упълномощения
представител на ответника за нищожност на договора за цесия поради липса на
съгласие, а именно – представен непълен текст договора за цесия и липса на
уговорка относно определянето на цената по същия, настоящият състав намира
същото за неоснователно. Доколкото договорът за цесия е неформално съглашение,
което може да бъде сключено и с дарствено намерение, а именно дарствена цесия,
за действителността на такъв не е необходима писмена форма и определяне на цена
не е от съществените уговорки на същия. Още повече, че третото лице-помагач не
е оспорило направеното от ищеца твърдение за наличие на договор за цесия между
тях. Съдът счита, че от представените доказателства се прави извод за наличието
на действителен договор за цесия, сключен между страните.
Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Представено е уведомление от цедента, адресирано до ответника, касаещо
прехвърлянето на вземанията. Съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията,
което е извършено с получаването исковата молба и приложеното уведомление към
нея от назначения особен представител на ответника. В този
смисъл с получаването на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.
Горното налага извод за основателност на исковата
претенция до размера на 300 лева - главница по
договор за кредит, като претенцията е основателна.
По възражението за давност, съдът намира че следва
да посочи, че същото е неоснователно-в чл. 110 от ЗЗД е посочено, че ; „С изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.“. Видно е, че от настъпването на изискуемостта на
сумата по договора договора - 09.07.2015г. до датата на подаването на
Заявлението - 15.07.2019г. не
са изминали 5 години. Последващият текст от възражението цитира, че: „Нямам писмени
доказателства на главница в размер на 100лв., а не 300лв., както е посочено в
заповедта." Не може
да коментира на този етап, тъй като не разбира какво е значението, което се
крие зад тях. Разчита, че в отговора на исковата молба ще бъдат разяснени от Н.М.М. и ще успят да вземат становище по тях.
На основание гореизложеното, счита, че в полза на
„Кредитреформ България” ЕООД е възникнало ликвидно и изискуемо вземане за
цедираните суми.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
В настоящото производство ищцовото дружество е направило
следните разноски: 50 лева –
държавна такса и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер),.
е. в общ размер на 250 лева. Съдът предвид фактическата и правна сложност на
делото и като взе предвид, че същото не е от висока фактическа и правна
сложност намира, че следва да намали претендираното юк възнаглаждение на сумата
от 150 лева, общо за исковоко и заповедното производство или 50 лева за
заповедното и 100 лева за исковото производство, като осъди ответната страна да
заплати разноски в общ размер от 200 лева
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Н.М.М., с ЕГН:********** и адрес: ***29
ДЪЛЖИ НА „Кредитреформ България“ ЕООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Шандор Петьофи”
№10, п.к 1606, управител Радослав Велчев,
по предявените искове с правно основание чл. 415, вр. 422 от ГПК,
вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.
99 от ЗДД, на ищеца сумата в общ размер
на 300 лева (триста лева),
представляващи непогасена главица по Договор за кредит №**********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението
до окончателното изплащане на
задължението по чл.410 ГПК, подадено на дата -15.07.2019г., по което е
било образувано ч.гр.
дело № 04228 по описа на съда за 2019 година,
ОСЪЖДА Н.М.М., с
ЕГН:********** и адрес: ***29 да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Шандор Петьофи”
№10, п.к 1606, управител Радослав Велчев,сумата
в 200 лева – разноски в производството
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: