Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                    260145/9.4.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Кр.Кръстев

 

Секретар: Ф. А.,

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1988 по описа за 2020 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0869-002986/25.09.2020год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, с-р. „Пътна полиция“ упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН чл. 183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Ж.А.А. ЕГН ********** *** e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за първото и „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за второто нарушение.

Жалбоподателя в жалбата си моли съда да постанови решение, с което да отмени издадените АУАН и НП, като издадени при непълнота на установената фактическа обстановка, необосновано и незаконно. В съдебно заседание жалбоподателя се явява, за него се явява и редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, като я доразвива.

За въззиваемата страна, редовно призовани, се явява процесуален представител, който оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.  Моли за юристконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е  неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 01.09.2020 г., в следобедните часове, около 14.30 – 15.00 часа в гр. Шумен по ул. „Адам Мицкевич“ до кафе бар „Елит“, жалбоподателя управлявал товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № Н 68 43 ВС, собственост на „Райфайзен лизинг“ с Булстат 1312061200118. Същият  предприел маневра движение на заден ход за влизане между паркирали МПС, като предварително не се убедил, че пътят зад управляваното от него МПС не е свободен и удря паркирания там лек автомобил „Нисан Алмейра“ с рег. № Н 88 09 ВК, собственост на свид. Т.Е.. В следствие на удара лекия автомобил променя местоположението си (задвижва се назад) и се блъска в дърво с което става причина за възникване на ПТП с материални щети. След настъпване на ПТП-то, жалбоподателя не остава на място, за да установи щетите от настъпването му, а продължава движението си, като напуска ПТП-то. В 17.30 часа, след приключване на работното му време до автомобила си идва свид. Е. и вижда, че същият е ударен и не е позициониран на същото място където го е оставил. Насъбират се и други негови колеги и започват да предполагат кой може да е причинил удара по автомобила и защо не е сигнализирал или останал на място. Виждайки суетенето на групата се показва свид. Т.М., която работи в бар „Елит“ и става очевидец на станалото, като съобщава на Е., регистрационният номер на колата, която е ударила неговия автомобил. Предприема се издирване на собственика на автомобила по регистрационен номер. Междувременно Е. вижда на чистачката на автомобила си листче с написан телефонен номер, като прави няколко набирания на посочения номер, но не получава отговор. Обажда се и на дежурния в РУ-Шумен, като на местопроизшествието е изпратен екип на КАТ. Пристигналите служители започват да обработват произшествието. Около 18.00 часа на местопроизшествието се завръща и жалбоподателя. След завръщането му и извършения оглед на автомобилите и установяване какво точно се е случило на А. бил съставен АУАН сер. GA бланкетен № 305205 от 01.09.2020г., като актосъставителя счел, че е нарушен чл. 40 ал.1 и чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Акта бил връчен на жалбоподател, който го подписал без възражение. В последствие се е възползвал от законното си право по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и  е депозирал писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. По така депозираните писмени възражения, била извършена проверка, материализирана под формата на Докладна записка – рег. № 869р-4479/14.09.2020г. Извършилият проверката приел, че депозираните възражения са неоснователни и предложил на АНО да издаде НП. За резултатите от извършената проверка бил уведомен и жалбоподателя.

Въз основа на така съставения акт и материалите по делото било издадено Наказателно постановление № 20-0869-002986/25.09.2020год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, с-р. „Пътна полиция“ упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН чл. 183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Ж.А.А. ЕГН ********** *** e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за първото и „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за второто нарушение.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Г.П.М., Н.Т.Н., Т.Г.М., Т.М.Е.. Показанията на свидетеля С.С.Г., нямат отношения към случилото се на 01.09.2020г.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т.М. и Т.Е., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото показанията на М. са показания на очевидец на случилото и последвалите действия от страна на жалбоподателя, а от показанията на свид. Е. става ясно, че той пръв е установил повредите по автомобила му, направил е опит да влезе във връзка с адресата, чрез оставения му на панорамното стъкло на автомобила му телефонен номер, но въпреки няколкократните му опити до връзка не се е стигнало. Съдът кредитира показанията и на останалите двама свидетели, доколкото от тяхна страна правилно е изяснена и установена фактическата обстановка за случилото се. Показанията на свидетелите М. и Е. и другите са източник на пряка доказателствена информация за случилото се събитие. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки на двата автомобила, отразяващи, че по тях действително има нарушения в цялостта им изразяваща се в охлузвания и надрасквания, които спомагат за цялостното и пълно изясняване на разглеждания случай и са приобщени по надлежния процесуален ред. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателя действително е извършила визираното в акта нарушение по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че той е извършил визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същият е управлявал товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № Н 68 43 ВС и при движението си назад е блъснал лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. Н 88 09 ВК, като с това е причинил ПТП и след това го е напуснал.

Съгласно наказателната разпоредба на чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП се предвижда наказание „глоба“ от 20 лв. за водач, който наруши правилата за движение назад. Тази наказателна разпоредба се прилага за извършено нарушение на чл. 40 ал.1 от ЗДвП. Нарушението се реализира от водач на МПС, който преди да започне движение назад е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, какъвто е настоящия случай – причинено ПТП.

Съгласно наказателната разпоредба на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП се предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца  и “глоба” от 50 до 200 лева, за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в ПТП. Тази наказателна разпоредба се прилага за извършено нарушение на чл. 123 ал.1 т.1. Това нарушение се реализира, когато водачът на ППС, който като участник в пътно транспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, какъвто е настоящия случай. За това нарушение административно-наказващия орган е наложил малко над минималните възможни наказания имайки предвид приложената по делото справка на нарушител от региона.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които са били осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера на наказанието в минимално предвидения размер съобразно изискванията на Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г.

            С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административно-наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД МВР гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева, което следва да се присъди в тежест на жалбоподателя Ж.А.А., която сума следва да се заплати.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0869-002986/25.09.2020год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, с-р. „Пътна полиция“ упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН чл. 183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Ж.А.А. ЕГН ********** *** e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за първото и „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за второто нарушение.  

ОСЪЖДА Ж.А.А. ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД МВР гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв.., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

Районен  съдия: