Решение по дело №4909/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 434
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20181720104909
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

434 / 20.2.2020г.

Гр. П, 20.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – П, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

при участието на секретаря Ц. М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04909/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация – П“ АД срещу П.Н.М. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,  ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1 285,11 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2016 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П, ул. „***, ***, с абонатен № **********, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от   230,91 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2013 г. до 09.12.2016 г., за които суми по ч. гр. дело № 00794/2018 г. по описа на Районен съд – П, ГО, IV-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 02.02.2018 г.

Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. М.В. оспорва предявените искове по основание и размер с твърдението, че ответницата не е собственик, нито ползвател на процесния имот, поради което няма качеството потребител на топлинна енергия, а с това и на страна по облигационно правоотношение с ищцовото дружество. Оспорва през исковия отчетен период „Топлофикация – П“ АД да е доставило до обекта топлонерегия в твърдяното количество и на посочената цена. Намира, че в случая претенцията на ищеца е основана на презюмирана, а не на реално консумира топлинна енергия. На ответницата не са връчвани документи, удостоверяващи задълженията ѝ. През периода в абонатната станция не е съществувал законно монтиран и сертифицират топломер, нито отчет на показанията му. Намира за неясен начина, по който е формирано процесното вземане и какви конкретно компоненти включва. Счита вземанията за недължими и като погасени по давност с тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. С тези доводи отправя искане за прекратяване на делото, респ. за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,вр. чл. 86,  ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по                     чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

По същество:

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП – бр. 82/3959/    29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

За доказване на предявените искови претенции по основание от страна на ищцовото дружество са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че с Нотариален акт № 133, том II, рег. № 3801, дело № 278/2010 г. от 24.09.2010 г. по описа на нотариус Николай Златанов, за обезпечаване изпълнението на парични задължения на лицето Никола Руменов Илиев, в качеството му на кредитополучател по договор за кредит № HL 34225/17.03.2008 г., сключен с „Юробанк и Еф Джи България“ АД, в качеството му на кредитор, третите за процеса лица Н.М.Т.и Е.И.Т., като ипотекарни длъжници и съсобственици са учредили в полза на търговската банка договорна ипотека върху съсобствения си недвижим имот с адрес: гр. П, ул. „***, ет., ***.

Изяснява се, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 01.04.2019 г. на ЧСИ Стилиян Бадев по изпълнително дело № 20177530400189/2017 г. процесният имот с адрес: гр. П, ул. „***, *** е възложен на Ц.Г.З., обявена за купувач от проведена през периода от 18.02.2019 г. до 18.03.2019 г. публична продан на имота с протокол на съдебния изпълнител от 19.03.2019 г. В мотивите на постановлението е отразено, че жилището е собственост на лицата П.Н.М. и П.М.М., в качеството им на наследници на ипотекарните длъжници Н.М.Т.и Е.И.Т.. Удостоверено е, че възлагателното постановление е влязло в законна сила на 03.05.2019 г.

От анализа на така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи, съдът намира, че по делото не е установено през процесния период от 01.11.2012 г. до 30.04.2016 г. ответницата П.Н.М. да е била собственик на процесния имот или носител на идеална част от правото на собственост. Установи се по безспорен начин, че считано от 01.04.2019 г. /а с това и след процесния период/ този имот е възложен на третото за процеса лице Ц.Г.З. по силата на възлагателното постановление на съдебния изпълнител, влязло в законна сила и имащо транслативен ефект по отношение на правата върху имота, притежавани от длъжниците – арг. чл. 496, ал. 2 ГПК.

Данните по делото сочат, че преди този момент и конкретно към 24.09.2010 г. имотът е бил в режим на съсобственост между третите за процеса лица Н.М.Т.и Е.И.Т., учредили договорна ипотека в качеството си на ипотекарни длъжници, както и, че към 01.04.2019 г. същите са починали, като на тяхно място като ипотекарни длъжници в изпълнителния процес са конституирани ответницата по делото П.Н.М. и лицето П.М.М. – според отразеното във възлагателното постановление.

По делото от страна на ищцовото дружество не бяха ангажирани доказателства относно момента, в който тези лица са починали, както и относно техните законни наследници, за да се направи извод, че през процесния период от 01.11.2012 г. до            30.04.2016 г. ответницата М. е придобила права върху имота, като техен наследник               в конкретен обем. Същевременно констатацията на съдебния изпълнител, удостоверена в постановлението за възлагане на имота относно притежавани именно от ответницата и от трето лице права върху продадения имот е към 01.04.2019 г. – т.е. за период, следващ по време процесния. Липсата на данни за момента на смъртта на наследодателите възпрепятства и извода относно основанието за ангажиране отговорността на наследниците им – като собственици на имота, каквото е твърдението в исковата молба на ищеца или като наследници на задължените лица по см. на чл. 61 ЗН, каквото твърдение не е изложено от ищцовото дружество при описание на основанието, на което претендира процесните вземания от ответницата.

Предвид изложеното и с оглед изричното оспорване от ответната страна притежаването на права върху имота, съдът намира, че от страна на ищцовото дружество, въпреки разпределената му доказателствена тежест, не е установено при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154 ГПК съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и П.Н.М., обусловено от притежавани от нея вещни права върху жилището, респ. право на ползване на вещно или на облигационно основание.

Ето защо, съдът приема, че предявените искове се явяват недоказани по своето основание – поради липсата на първата и основна предпоставка за уважаването им – съществуването на облигационно правоотношение между страните, поради което подлежат на отхвърляне, което прави ненеобходимо обсъждането на останалите наведени доводи в отговора на исковата молба, съответно на събраните в тази насока доказателства – експертни заключения.

По отговорността за разноски:

Съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в заповедното производство. При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответницата. Същата не е претендирала такива, а и по делото не са ангажирани доказателства за реалното им извършване /последната се представлява в настоящия процес от особен представител/, поради което и не следва да ѝ бъдат присъждани. Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация-П“ АД, с ЕИК: *********,                         със седалище и адрес на управление: гр. П, ж.к. Мошино срещу П.Н.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,  ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че П.Н.М. *** АД сумата от 1 285,11 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2016 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П, ул. „***, ***, с абонатен № **********, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 230,91 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2013 г. до 09.12.2016 г., за които суми по ч. гр. дело № 00794/2018 г. по описа на Районен съд – П, ГО, IV-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 02.02.2018 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 00794/2018 г. по описа на съда,                             с приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се изпрати на съответния съдебен състав.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: