№ 20839
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110143744 по описа за 2024 година
Предявен е от С. Г. А. срещу „П..“ ООД, ЕИК ***, осъдителен иск с правно основание
чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ МКАК вр. чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 9 963,00 евро , представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 08.04.2024 г. до 27.05.2024 г. Ищецът твърди, че е бил член на
екипажа на моторен кораб „***“ * Твърди, че с Определение 865/25.06.2024 г. по ч.т.д.
341/2024 г. по описа на ОС В. е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане арест на
кораба, като била издадена и Обезпечителна заповед № 32/26.06.2024 г. В изпълнение на
обезпечителната заповед сочи, че корабът е арестуван. Излага, че е сключил моряшки трудов
договор с корабния мениджър „Т.М.Ш.“ ЕООД за предоставяне на работна сила като част от
екипажа на m/v „***“ (м/к „Г.“) * плаващ под флага на Палау и с пристанище на регистрация
Малакал, на 08.04.2024 г. за заемане на длъжността „***“ на кораба, при месечно
възнаграждение 6 100 евро, времетраене 30+/- 15 дни. Сочи, че фактическото изпълнение
датира от записването на кораба на 08.04.2024 г. до напускането му на 27.05.2024 г. Излага,
че престирането на работната сила се установява от паспорт № **********, в който бил
виден и престой в Батуми, Грузия от 17.04.2024 г. до 19.04.2024 г. и от 07.05.2024 г. до
08.05.2024 г. Твърди, че от края на месец Март 2024 г. не се изплащани трудови
възнаграждения. Сочи, че наред с други членове на екипажа, са провели многократни
разговори с капитана, агента на кораба, представители на ответника и на корабния
мениджър, с цел доброволно уреждане на финансовите отношения, но ответникът не
изпълнил задълженията си. На 17.05.2024 г. поддържа, че инспектори към Изпълнителна
агенция „М.А.“ (ИАМА) констатирали наличието на неизплатени трудови възнаграждения
за м. Април 2024 г., който факт бил удостоверен в Забележка № 1 на Протокол № 25/2024 г.
от 17.05.2024 г. за извънредна проверка на Дирекция „М.А.“ – В.. На 14.06.2024 г. с имейл,
капитанът на кораба уведомил ответника, корабния мениджър и капитана на пристанище В.,
за неизплатени заплати на екипажа за м. Април и м. Май 2024 г., като на 17.06.2024 г.
капитанът на кораба изпратил последващ имейл. В периода между 20.06.2024 г. – 22.06.2024
г. ищецът наред с други членове на екипажа, изпратили покани за плащане до ответника и
корабния мениджър по имейл, както и чрез куриер. Сочи, че нито ответникът, нито корабния
мениджър, нито капитанът на кораба или менинг агенцията са издали на всички членове на
1
екипажа, записки за назначаване/освобождаване, а повечето от издадените не съответствали
с реалния престой на кораба. Твърди, че капитанът на кораба не е заверявал моряшките
книжки на някои от моряците под предлог, че не е нужно да отчитат стаж в ИА, „МА“. Сочи,
че към момента корабът е швартован на фериботен терминал в Белославско езеро. Излага, че
арестът на кораба е допуснат от ОС В., поради което и съгласно чл. 7, ал. 1, предл. първо от
МКАК– 1999 г. твърди, че съдилищата на държавата, където е извършен арестът,
придобиват правомощия да решат спора по същество. Освен това сочи, че иск срещу
работодател със седалище в Република България е допустимо да бъде предявен пред
българските съдилища съгласно Регламент 1215/2012 г. Излага, че при морски иск /какъвто
сочи, че е настоящият/, надлежна страна е беърбоут чартьорът при положението, че е бил в
това качество към момента на възникване на морския иск и се явява такъв при налагането на
ареста. Поддържа, че ответникът е вписан беърбоут чартьор с първоначална регистрация
15.03.2024 г. В заключение аргументира, че ответникът фигурира като корабособственик по
смисъла на Морската трудова конвенция във всичките трудови договори с членовете на
екипажа, като една част от правоотношенията възникнали директно в правната сфера на
беър-боут чартьора, а досежно друга част от правоотношенията корабният мениджър
„Т.М.Ш.“ ЕООД действал от името и за сметка на ответника, с оглед на което последният
бил работодател и задълженията за плащане на заплати настъпвали директно за него (т.е. за
настоящия ответник). Аргументира, че за процесните отношения е приложима Морската
трудова конвенция 2006 г. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който
поддържа предявения иск и иска от съда да уважи същия в пълен размер.
Ответникът „П..“ ООД не изпраща представител в проведено съдебно заседание и не
дава становище по основателността на ищцовите претенции.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 3, ал. 1,б. „б“, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“
МКАК, вр. чл. 128, т. 2 КТ – за заплащане на трудово възнаграждение на член на корабен
екипаж. Легитимиран да отговаря по морския иск е собственикът на кораба или беър-боут
чартьорът/тайм чартьорът/чартьорът за определен рейс на този кораб. Съгласно
разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят дължи заплащане на трудово
възнаграждение за извършената работа.
Според 88 и сл. от Кодекса на търговското корабоплаване, трудовите правоотношения
на членовете на корабния екипаж възникват с корабопритежателя, който по смисъла на
кодекса е лицето, което експлоатира кораба от свое име, независимо от това дали е
собственик на кораба или го ползува на друго законно основание. Съгласно чл. 199ж КТК,
всички разходи, свързани с експлоатацията на кораба, включително възнаграждението на
екипажа, са за сметка на наемателя на кораба при сключен договор за беърбоут чартър.
От приложеното по делото временно удостоверение за регистрация се установява, че
корабът „Г.“ * плаващ под флага на Палау, е собственост на Български морски
квалификационен център и е нает по договор за беърбоут чартър от „П..“ ООД. Последният
има качеството работодател по трудовите правоотношения с екипажа на кораба и дължи
заплащане на трудовите възнаграждения на членовете му.
Не се оспорват между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз
основа на сключен моряшки трудов договор от 08.04.2024 г., в рамките на което ищецът
изпълнявал длъжността „***“, като част от екипажа на кораба „Г.“, с месечно трудово
възнаграждение от 6100 евро и срок на договора 1 месец, и фактическото изпълнение на
трудовия договор от ищеца в периода 08.04.2024 г. - 27.05.24 г., дължимото за който
възнаграждение възлиза на 9963 евро.
2
В насока на горното е и представеният договор, сключен между ищеца като моряк и
П.. ООД, като работодател, чрез корабния мениджър М.Ш ЕООД. Представените по делото
списъци, протоколи и писма установяват изпълнението на тудовите задължения от ищеца
през исковия период, дължимото за който възнаграждение възлиза на 9963евро.
С изтичане на месеца, съответно с прекратяване на договора между страните /съгласно
Морска трудова конвенция/ изискуемостта на вземането за възнаграждение е настъпила.
Доколкото не се доказа от ответника да е платил дължимото възнаграждение, искът по чл.
128, т.2 КТ следва да се уважи в цялост, като се присъди законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал.1 ГПК за защитата в исковото и
обезпечителното производство, в размер на 1272 лв. съгласно представения списък.
Съгласно чл. 78, ал.6 ГПК, следва да се осъди ответникът да заплати по сметка на СРС
държавна такса върху уважения иск в размер на 779,44 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П..“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ
на С. Г. А., ЕГН **********, ***, на основание чл. 3, ал. 1,б. „б“, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“
МКАК, вр. чл. 128, т. 2 КТ, сумата 9963 евро трудово възнаграждение за периода 08.04.2024
г. - 27.05.2024 г. дължимо по моряшки трудов договор от 08.04.2024 г., ведно със законната
лихва от 23.07.2024 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата
от 1272 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА П..“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 779,44 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото трудово
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3