Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 28.01.2021г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 18 януари 2021 г.
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1260,
по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.
Стара Загора, чрез упълномощения си
представител, твърди в исковата си молба, че при ищцовото дружество е открита партида с № 291 за имот, находящ
се в с. Бяло поле, общ. Стара Загора, на името на Станка Христова П., която е
починала. С ползването на съответните услуги между експлоатационното
предприятие и потребителя възникнали договорни отношения, по силата па които
ЕООД “ВиК” се задължило да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава
до и от имота на абоната, а последният се задължил да заплаща консумираната и
отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това
свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При
закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.ф9.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Наследник на Станка
Христова П. се явява ответницата С.И.П., като срещу последната е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
3366/06.12.2019г. по ч.гр. № 6422/2019г., по описа на РС- Стара Загора. По
партидата на Станка Христова П. имало неизплатени в срок задължения към ищцовото дружество, в размер на 112,94лв.,
произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода 13.09.2014г. до
20.04.2016г., за което били издадени квитанции, както и лихви за забавено
плащане в размер на 17,63 лв. за периода 01.05.2016г. до 13.12.2017г. За
отчетените количествата доставена и отведена вода били издадени платежни
документи квитанции и фактури. Срокът за заплащането им бил 30 дни от датата на
издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне
на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал.
2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/
2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за
количеството доставена вода за имота на потребителя била издадена квитанция №
**********/01.05.2016г., сумите, по която не били заплатени.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на С.И.П., като
наследник на Станка Христова П., че му дължи сумата 112,94 лв., произтичащи от
предоставени ВиК, услуги за периода 13.09.2014. до 20.04.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 05.12.2019г. до
окончателното заплащане на сумата, както и лихва за забавено плащане в размер
на 17,63 лв. за периода 01.05.2016г. - 13.12.2017г., претендирана на основание
чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от
сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции. Претендира за
направените по делото, както и за направените
по ч. гр.д. № 6422/2019г., по описа на
Районен съд, разноски.
Назначеният
особен представител на ответника С.И.П. е депозирал писмен отговор на исковата
молба, в законоопределения срок. Не оспорва, твърдението на ищцовото дружество,
че е открита партида № 291 в ЕООД „Водоснабдяване и канализация" на адрес:
с, Бяло поле, общ. Стара Загора, на името на Станка Христова П.. Оспорва
качеството на наследник на ответницата на титуляра на откритата партида.
Навежда доводи за изтекла погасителна давност на осн. чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, на
претендираното вземане. Счита, че падежът за плащане на задължението по
процесната квитанция от 01.05.2016г. е настъпил на 30.06.2016г., от която дата
започва да тече тригодишния давностен срок. Видно от входящия номер на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на задължението предмет на
настоящото установително производство, същото е депозирано в съда на дата
05.12.2019г., т.е., след изтичането на тригодишния давностен срок. От
неоснователността на главния иск - следвало и неоснователността на акцесорния
иск за заплащане на мораторна лихва.
Отделно,
оспорва основателността на иска, като въвежда твърдение за извършено плащане.
Моли, съдът да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен.
В съдебно заседание
ищцовото дружество се представлява от пълномощника си, който поддържа предявения
установителен иск. Ответницата се представлява от назначения й особен
представител, който пледира за отхвърляне на иска, поради изтекла погасителна
давност на вземането.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр.
д. № 6422/2019 г., по описа на Районен съд - Стара Загора, по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара
Загора заявление по чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено ответницата по делото С.И.П. да заплати на ищеца сумата от 112.94
лв.– главница, за неплатено задължение по доставена питейна и отведена канална
вода за периода 13.09.2014г. – 20.04.2016г. по партида № 291, сумата от 17.63
лв. – лихва за периода 01.05.2016г. – 13.12.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2019г. до
окончателното изплащане на главницата, както и разноски в размер на 25 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, като на
заявителя е предоставена възможност в едномесечен срок, от съобщаването, да
предяви установителен иск срещу длъжника за вземането си. В законоопределения,
преклузивен, срок заявителят предявява настоящия иск за установяване на
вземането си. Предвид така установените обстоятелства, предявеният иск се явява
процесуално допустим.
По делото не се спори, че Станка
Христова П. е имала открита при ищцовото дружество партида № 291 за имот,
находящ се в с. Бяло поле, общ. Опан. По създаденото облигационно
правоотношение между титуляра на партидата и ищеца, последният е имал
задължение да доставя в обекта ВиК услуги, а потребителят - задължение за
заплащането им.
Видно
от удостоверение за наследници изх. № 9/15.06.2020г., издадено от кмета на с.
Бяло поле, общ. Опан, след смъртта си /17.09.2012г./ Станка П. е оставила за
свои законни наследници децата си Ради Петков, Янка Ганчева и ответницата С.П..
Ищецът представя заверено
копие на квитанция № **********/01.05.2016г., за таксувани В и К услуги,
доставени по партидата на Станка П., за периода 13.09.2014г. – 20.04.2016г., в
размер на 112.94 лв. Представени са и копия от карнетни листи по процесната
партида, както и лихвен лист, издаден от ищцовото дружество, в който освен
дължимото вземане за главница от 112.94 лв., фигурира и вземане за лихва, в
размер на 17.63 лв.
По делото е изслушано
заключение по назначената съдебно икономическа експертиза, неоспорено от
страните, възприето от съда като компетентно и добросъвестно изпълнено. Видно
от същото, отчитането на ползваната за процесния период 13.09.2014г. –
20.04.2016г. вода, по процесната партида, е въз основа на отразени от
инкасатора В.Д. данни за реални разходвани количества на хартиен карнет на
19.04.2016г., при предходно засичане на водомера от 13.09.2014г. Установява се,
че е налице разход на ползвана питейна вода, в размер на 52 куб.м. за общо
112.94 лв., в съответствие с отразеното в квитанцията, и в карнета.Вещото лице
е констатирало, че към датата на извършената проверка, няма данни за плащане на
сумата по процесната квитанция.Поради това, вещото лице посочва размера на
неплатената главница за ползвана питейна вода за периода 13.09.2014г. –
20.04.2016г. – 112.94 лв., с ДДС, и 17.63 лв. – лихва за забава, за периода от
тридесет и първия ден след издаването на всяка фактура, до 13.12.2017г.
От показанията на изслушания
по делото свидетел В. Петрова Д. /инкасатор/се установява, че в имота по
процесната партида, находящ се в с. Бяло поле, общ. Опан, до 2014г. е
извършвала реално отчитане на водомера. След това имота е бил необитаем, поради
което през 2016г. инкасаторката отново е отчела потребеното количество вода,
което е отразила в съответния карнетен лист.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетеля – същите са последователни и непротиворечиви, и в
съотвествие с представения доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи :
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая се твърди, че вземането
произтича от възникнало между страните облигационно правоотношение по договор
за доставка на вода и ползване на ВиК услуги.
В случая, не е спорно, че за процесния имот,
находящ се в с. Бяло поле, общ. Опан, е била открита партида под № 291, с
титуляр Станка П.. Същата е имала качеството на потребител на ВиК – услуги.
Между нея и ищеца е съществувала валидна
облигационна връзка, в която те са били равнопоставени субекти. Тази връзка
създава права и задължения и за двете страни.
Тъй
като титулярът на партидата е починала на
17.09.2012г., ищецът насочва претенцията си срещу неин законен наследник
– ответницата.
Основното възражение на
ответницата, направено чрез особения й представител, е че вземането е погасено
по давност.
Съгласно чл. 111, б.
"в" от ЗЗД, процесните главница и лихви се погасяват с
кратката 3- годишна давност, тъй като задължението на потребителите за ползвана
предоставяна от "ВиК" услуга по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода на водоснабден обект, е трайно, периодично задължение, за
плащане на потребеното количество вода. Налице са повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения с посочен в общите условия падеж /в този
смисъл задължителната съдебна практика, установена с Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК/.
След
като в случая се касае за периодични платежи, всяко от вземанията се погасява с
изтичането на кратката 3-годишна давност по чл. 111,
б."в" ЗЗД, считано от падежа за плащането на всяко от тях.
Съгл. чл. 31, ал.2 от действащите до 27.09.2014г. Общи условия, и чл. 33, ал.2
от сега действащите Общи условия, срокът за плащане на отчетеното количество
вода е 30 дни, от датата на издаване на платежния документ. В случая, за
процесното вземане е издадена квитанция от 01.05.2016г., чийто падеж е настъпил
на 31.05.2016г. След изтичането на предвидения в Общите условия срок, абонатът-
потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна
покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага
разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД. До 31.05.2016г. е следвало да бъде извършено
плащане. (ТР № 3/2012 г. на ВКС). От датата на падежа до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК 05.12.2019г. е изтекъл 3-годишния давностен срок
по чл. 111,
б."в" ЗЗД.
Ищецът възразява по
направеното възражение, като посочва, че на 29.03.2018г. е входирал искова
молба против наследниците на Станка П., по предявен иск за неплатено задължение
за доставена питейна вода в процесния имот, с което обосновава прекъсване на
давностния срок.
След служебно направена
справка, съдът констатира, че по входираната на 29.03.2018г. искова молба е
било образувано гр.д. № 1529/2018г., което с влязло в сила на 11.09.2018г.
определение е прекратено.
Съгласно чл. 116, от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника; с
предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;с предприемане
на действия за принудително изпълнение. В случая, съдът приема, че с предявения
от ищеца иск за процесното вземане не е била прекъсната давността, тъй като
производството по образуваното дело е било прекратено. Поради това, към момента
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, вземането на ищеца за неплатена
главница от 112.94 лв., за доставена питейна вода по процесната партида, е било
погасено по давност.
Ето защо, направеното
от особения представител на ответницата възражение за изтекла погасителна
давност се явява основателно. Искът за неплатени ВиК услуги за доставена
питейна и отведена канална вода по процесната партида се явява неоснователен
като погасен по давност.
|
|
|
|
|
С оглед акцесорността на
претенцията, касаеща лихва за забава в размер на 17.63 лв. за периода
01.05.2016г. – 13.12.2017г., то същата подлежи на отхвърляне, като погасена по
давност.
С оглед
изхода на делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в
исковото производства, като изричен диспозитив за това не следва да се
постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и по нея се дължи
изрично произнасяне само при основателност.
|
|
|
|
|
Водим от горните мотиви, съдът
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОТХВЪРЛЯ предявения от
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Ст.Загора, ул. "Хр.Ботев" № 62, представлявано
от РУМЕН ТЕНЕВ РАЙКОВ, против С.И.П., ЕГН **********,***, установителен иск по
чл. 422 от ГПК, с който се претендира да се признае за установено по отношение
на С.П., че същата дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, сумата
от 112.94 лв. - главница за периода от 13.09.2014г. – 20.04.2016г. за доставена
питейна вода за по партида № 291, за имот, находящ се в с. Бяло поле, общ.
Опан, сумата от 17.63 лв. – лихва за забава за периода 01.05.2016г. –
13.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 05.12.2019г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за
изпълнение №3366/06.12.2019 г. по ч.гр.дело № 6422/2019 г., по описа на Районен
съд гр.Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
поради изтекла погасителна давност.
Решението може да бъде
обжалвано пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: