Решение по дело №4677/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 декември 2018 г. (в сила от 11 януари 2019 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20182230104677
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1471

гр.Сливен,  18.12.2018 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав в открито съдебно заседание на седемнадесети декември  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 4677 по описа за 2018 година да се произнесе съобрази следното:

 

 

          Производството е образувано по предявен иск за прекратяване с развод на сключен между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения  без да се произнася относно вината с правно основание чл.49, ал.1 СК.

          Обективно кумулативно съединени с този иск са искове относно фамилното име на съпругата по чл. 53 от СК и иск относно ползване на семейното жилище по чл. 56 от СК.

В исковата молба ищцата Ф.И.И., ЕГН: ********** *** посочва, че била сключила граждански брак с ответника Т.С.И., ЕГН: ********** *** на 26.06.2010 г. в гр. Сливен, който бил първи по ред и за двамата, като от брака им нямали родени деца. Посочва, че отношенията им охладняли с течение на времето, започнали да липсват обич и привързаност помежду им, както и общи теми за разговор. Били във фактическа раздяла от началото на 2016 г., когато ищцата трайно се била установила да живее в Германия. Бракът им бил изчерпан от съдържание, съществувал само формално и били в продължителна фактическа раздяла. Изразява готовност за преминаване към развод по взаимно съгласие.

Моли РС да прекрати сключения между тях брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения,  без да се произнася относно вината, като ищцата да носи след прекратяване на брака брачното си фамилно име И. и да  се присъди ползването на семейното жилище на ответника.

В срока по чл.131 ГПК не  е постъпил писмен отговор от ответната страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 26.06.2010 година в гр. Сливен. Съпругата е приела да носи брачното име на съпруга си И.. 

От брака си страните нямат родени деца.

За установяване настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения са събрани в процеса гласни доказателствени средства.

От показанията на свидетелката Димитрова се установи, че страните са във фактическа раздяла от три години, като ищцата живее и работи в Германия, също, че няма възможност да бъдат възстановени отношенията между страните и да бъде заздравен бракът им. Ответникът не се грижил за семейството, не поемал никаква отговорност и не работил.  

От показанията на свидетелката Мехмедова, майка на ищцата се установи, че от 2015 година, страните се намират във фактическа раздяла, като ищцата живее и работи в Германия, а ответникът се е завърнал в България. Не съществува възможност да бъдат подобрени отношенията помежду им. Причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака било безпаричието и безработицата и невъзможността на ответника да си намери работа, поради което на свидетелката Мехмедова й се налагало да работи, за да подпомага семейството.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират изцяло и с твърденията на страните.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, които като еднозначни, непротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Дълбоко е онова разстройство на брака, когато е налице пълна липса на дължимото съдържание на брачното правоотношение, изразяващо се в тотално разпадане на духовните, физическите, емоционалните и имуществени връзки между съпрузите и когато е налице пълна липса на взаимност и нормални условия за съвместен живот. Непоправимото разстройство на брака е трайно,  постоянно, окончателно и непреодолимо и няма изгледи да бъдат възстановени нормалните отношения между съпрузите, тъй като противоречията между тях са неразрешими и единствения изход е раздялата. /т. 2 ППВС № 10 от 1971 г./.

Налице е дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. През последните  години липсвала обич и привързаност помежду им, което довело до пълно преустановяване на всякакви духовни, емоционални и физически връзки помежду им, при което техният брак, съществуващ само юридически не е в техен интерес, нито в интерес на обществото. Видно от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.

След преценка на събраните доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени заедно и поотделно, съдът счита, че е настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения между двамата съпрузи. В резултат на това брачната връзка не може да бъде заздравена.

По време на брачното им съжителство започнало да се чувства отчуждение в отношенията между двамата съпрузи, липсвала обич и привързаност. Установи се, че през последните години от съвместния им живот и по-точно в началото на 2016 година, съпругата трайно се е установила да работи в Германия и от тогава до настоящия момент не поддържат никакви отношения. Налице са влошени и охладнели семейни отношения, липсва какъвто и да е контакт помежду им.

Относно въпроса за фамилното име на съпругата след развода и с оглед  направеното от нейна страна с исковата молба искане в тази насока, съдът намира, че след прекратяването на брака жената следва да носи брачното си фамилно име – И..

По време на брака си страните нямат родени деца.   

Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище от страна на съпругата не са направени. 

Разноските страните следва да понесат така, както са ги направили.

  Съдът определя окончателна държавна такса в общ размер на 50 лв., която  следва да се заплати от двамата по равно.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р       Е      Ш      И   :

 

          ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД, на основание чл.49, ал. 1 СК сключеният с акт № 194 на 26.06.2010 година в гр.Сливен граждански брак между Ф.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** и Т.С.И. с ЕГН ********** с адрес *** поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на брачните отношения.

 

1.  След прекратяване на брака Ф.И.И. с ЕГН **********  ще носи брачното си фамилно име И..

          2. Семейното жилище в гр. Сливен,  кв. Стоян Заимов бл.79 вх. А ап. 7 собственост на родителите на Т.С.И. се предоставя за ползване от Т.С.И. с ЕГН **********, като Ф.И.И. с ЕГН **********  заявява, че няма претенции към същото.

          3. Страните са заявили, че разноските си остават така, както са направени.

 

 

          ОСЪЖДА Ф.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт окончателна държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/.

 

 

          ОСЪЖДА Т.С.И. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт окончателна държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Сливенски окръжен съд.

                       

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: