РЕШЕНИЕ
гр.София, 06.10.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-и въззивен състав в публично съдебно заседание на десети юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПЕТЪР САНТИРОВ
2. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
с
участието на секретаря Елена Чаушева и в присъствието на прокурора Пламен
Райнов след като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА ВАНД № 5295 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 03.10.2019г. постановено по НАХД
№ 19076/2018г. по описа на Софийски Районен съд, НО, 96-ти състав е признал
обвиняемата Ю. Н.Т. за виновна в
това, че на 11.04.2016 г. в гр. София, в кантората на нотариус С.Т., находяща
се в гр. София, ул. „*******, пред нотариус С.Т. с peг. № 065 на Нотариалната
камара с район на действие СРС, съзнателно се ползвала от неистински частен
документ - саморъчно завещание от 20.01.2016 г. отА.Л.С.с ЕГН **********, на
което е придаден вид, че е написано отА.Л.С.и с коетоА.Л.С.завещава собствен
имот - апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*********в полза на Хоспис „Ю.“
ЕООД с ЕИК *********, управляван и представляван от Ю.Н.Т., в резултат на което
същото било обявено от нотариус Т. с протокол от 11.04.2016 г. и впоследствие
вписано в Агенция по вписванията и въз основа на това съставен констативен
нотариален акт за собственост върху посочения недвижим имот, когато от обв. Т.
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление
по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК и чл. 78а, ал. 1 НК съдът я е освободил от наказателна
отговорност и й е наложил административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 2400 лева.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл.
190, ал. 2 НПК е осъдил обв. Ю.Т. да
заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 223.49 лева ,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство по делото
за изготвяне на експертизи, както и в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СРС сума в общ размер на 1445.53 лева , представляваща направени
разноски за експертизи в съдебната фаза и държавна такса за служебното издаване
на изпълнителен лист.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от защитника на обв. Т. – адв. Д., в които се изтъква, че
първоинстанционният съдебен акт е неправилен и не кореспондира със събраните по
делото доказателства. В тази връзка се акцентира на следните съображения. Първо, счита се че от разпитаните по делото
свидетели се установява, че починалата С. е съставила и подписала пред тях
инкриминираното завещание от 20.01.2016г., но въпреки това СРС е кредитирал
единствено изготвената графическа експертиза, от която се установява, че
завещанието не е изготвено и подписано от нея. На следващо място се обръща
внимание, че видно от извършените медицински експертизи, починалото лице е
страдало от ревматоиден артрит, което със сигурност е довело до изменения в
почерка му, което не е било взето предвид от експертите графолози. Посочва се,
че СРС неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите очевидци при
изготвянето на инкриминирания документ, а е предпочел заключението на
графическата експертиза. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново такова, с което съда да признае обвиняемата за
невиновна.
В закрито заседание на 2.01.2020г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на обвиняемата и свидетели, изслушването на вещи лица и ангажирането на други
доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
представителят на СГП моли да се потвърди първоинстанционният съдебен акт като
правилен и законосъобразен. Посочва, че съдът е уважил всички искания от страна
на защитата за събиране на доказателства.
В подкрепа на доказателствата излага факта, че починалата С. е постъпила
на 11.01.2016г. в хосписа, на 20.01.2016г. е направила завещание, на
28.01.2016г. е починала. Подчертава, че видно от изготвената експертиза, която
е работила и по представени от защитата
документи с твърдение, че същите
изхождат от починалата, е видно, че почеркът
коренно се различава от предходните документи, за които е безспорно установено,
че подписът е на С.. Представителят на СГП твърди и моли съда да обърне
внимание, че при тази ситуация не е възможно за девет дни човек коренно да си
промени подписа от каквито и болести да боледува.
Защитата на обв. Т. – адв. Й. посочва, че са били
кредитирани факти и обстоятелства без да се коментира защо доказателствата,
които са в интерес на подзащитната му не са разгледани в пълнота и обем, като
по този начин бъде доказано, че завещанието, което е предмет на спора е от
лицето, което има право да го изпълни, оформено е по вида, който трябва да има
като външен и има доказателствена сила от която да черпи права. Счита, че
кредитирането на експертизите, в случая СГЕ, не може да даде пълен отговор за
целта, за която е поставена. Прави се искане подзащитната му да бъде оправдана.
Обвиняемата Т. излага, че в подкрепа на нейното
изявление има четирима свидетели, на които съдът не е дал вяра, както и че С. е
страдала от ревматоиден полиартрид, което е довело и до
промяната на почерка й, което както съда
така и експертите изготвили съответните експертизи не са взели в предвид. В
предоставеното и право на последна дума от съда същата излага, че е видяла С.
как пише пред нея инкриминираното завещание.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
и становищата на страните, доводите, изложени във въззивната жаба и
допълнението към нея и в открито съдебно заседание, и като провери законността
и обосноваността на атакуваното решение,
при съобразяване с разпоредбата на чл.314, ал.1 НПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок
по чл.319, ал.1 НПК от надлежно легитимирано лице, поради което се явява
процесуално допустима. Поради това изложените в нея възражения и доводи следва
да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен състав по същество.
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС
по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали. В съответствие с чл.378, ал.3 НПК районният съд е решил делото в рамките на
фактическите положения, посочени в постановлението, като в хода на съдебното следствие не са установени нови
фактически обстоятелства, обуславящи връщане делото на прокурора. Възприетата от
първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната
инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи, нито
има основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен материал.
Установява се по делото следното :
Обвиняемата Ю.Н.Т.
е родена на *** ***, българка, с българско гражданство, с висше образование,
неосъждана, разведена, работи като управител на „Хоспис Ю.“ ЕООД с ЕИК *********, живуща ***, кв. „*********, с
ЕГН **********.
Хоспис „Ю.“***,
бил стопанисван от „Хоспис Ю.“ ЕООД с ЕИК *********.
На 11.01.2016 г.
св. И.Г.З.настанил в стопанисвания от обвиняемата Т. „Хоспис Ю.“, неговата
братовчедкаА.Л. С., която била собственик на недвижим имот (апартамент),
находящ се в гр. София, ул. „**********. Причина за настаняването на С. в
хосписа било силно влошеното й здравословно състояние, невъзможността й да се
грижи за себе си, поради липсата на способност да възприема адекватно
случващото се около нея. Обвиняемата заявила на свидетеля З., че не е
препоръчително да посещава често С., тъй като щяло да й се отрази негативно в
психологически план.
Въпреки това, св. З.
посещавал С., като при посещенията си в хосписа забелязал, чеА.С. изглеждала
упоена и била неадекватна.
На 28.01.2016 г.А.Л.С.починала
в хосписа. Бил съставен акт за смърт №
0133/29.01.2016 г., издаден от СО-район „Триадица“.А.С. не е съставяла саморъчно
завещание, с което да се разпореди в полза на конкретно лице с притежавания от
нея недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „**********.
По неустановен по
делото начин обв. Ю.Т. се сдобила с неистински частен документ, съставен от
неустановено по делото лице, а именно: саморъчно завещание от 20.01.2016 г. отА.Л.С.с
ЕГН **********, на което бил придаден вид, че е написано от последната и с
коетоА.Л.С.завещавала собствения си имот - апартамент, находящ се в гр. София,
ул. „*********в полза на „Хоспис Ю.“ с управител Ю.Н.Т. в знак на
благодарност за грижите, които били полагани за нея.
Обв. Т. съзнавала,
че горепосоченото саморъчно завещание не е било съставено отА.Л. С., че приживе
С. не била съставяла саморъчно завещание, с което да завещае собствен имот -
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*********в полза на „Хоспис Ю.“ ЕООД с
ЕИК *********.
Въпреки това,
съзнавайки горепосочените обстоятелства, обв. Ю.Т. на 11.04.2016 г. се явила в
кантората на нотариус С.Т., находяща се на адрес: гр. София, ул. „*******, пред
нотариус С.Т. с per. № 065 на Нотариална камара с района на действие СРС. Обв. Т.
депозирала молба за обявяване на саморъчно завещание от 20.01.2016 г. отА.Л.С.с
ЕГН **********, на което бил придаден вид, че е написано отА.Л. С., с което
последната завещава собствен имот - апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*********в
полза на „Хоспис Ю.“ ЕООД с ЕИК *********, управляван от обв. Т., като
представила съставения неистински частен документ пред нотариус С.Т., както и
препис-извлечение от акт за смърт № 0133/29.01.2016 г. на Столична община -
район „Триадица“. Завещанието било прочетено от нотариус Т. на обвиняемата,
която на свой ред направила волеизявление, съдържащо твърдение за неговата
истинност, като поискала съставяне на констативен нотариален акт за право на
собственост върху процесния недвижим имот. В резултат на инициираното с молбата
производство и въз основа на представеното от обв. Т. неистинско саморъчно
завещание наА.Л. С., същото било обявено от нотариус Т. с протокол от
11.04.2016 г. и впоследствие вписано в Агенция по вписванията, като въз основа
на това бил съставен констативен нотариален акт за собственост върху посочения
недвижим имот.
На 20.05.2016 г.,
след като узнал за използваното неистинско завещание от страна на обв. Ю.Т.,
св.И.З. сезирал СГП със съобщение за извършено престъпление. Сигналът бил
препратен по компетентност на СРП, която инициирала проверка, а впоследствие
образувала и досъдебно производство по случая.
Източниците, които
са довели до посочените изводи са подробно описани в решението на първата
съдебна инстанция. При разглеждане на делото, съдът е взел всички мерки за разкриване
на обективната истина: разпитани са свидетели, назначени са експертизи, събрани
са писмени документи, като те ведно с приобщените писмени доказателства и
писмени доказателствени средства са били подложени на внимателна, обективна оценка, чийто резултат съвпада с този на настоящия
съдебен състав.
Обосновано
първоинстанционният съд е приел показанията на свидетелитеИ.З., З. З.а и В.Г.за
непротиворечиви, логически последователни, обективни и взаимно допълващи се, а възпроизведеното от
тях за тежкото физическо и психично състояние наА.С. в началото на 2016г.
намира потвърждение в писмените доказателства – представените отИ.З. листи за
прегледи на С. в УМБАЛСМ „Пирогов“ от 07.10., 21.10.,13.11.,26.11.,
14.12.2015г. / съответстващи на данните от копието от Амбулаторната книга на
д-р К. в УМБАЛСМ „Пирогов“ ; фиш от
ЦСМП от 11.01.16г. ; съвпада и с изводите по изготвената КСМЕ по делото от д-рМ.и д-рН..
В
показанията на З. З.а и В.Г.се описва състоянието на С. след Нова година 2016г. и се сочи, че тя не ги е разпознала, въпреки че
са поддържали добри и близки отношения; не е говорила; не се е хранила, а пиела
само вода; не поддържала лична хигиена.
В
свидетелските показания наИ.З. се съдържат данни за това, че към 11.01.16г.,А.С.
не е била наясно с нищо и казвала „ къде
съм, що съм, какво съм“, а до смъртта си на 28.01.2016г. при посещенията наИ.З.,
тя не го е разпознавала; не е водила разговор
с него, а само веднъж е попитала къде е баща й.
Тези
показания се възприемат за достоверни от въззивния съд, т.к. описваното
състояние от тези трима свидетели кореспондира с данните за влошеното й състояние,
станало повод за неколкократни посещения в психиатричен кабинет в УМБАЛС
„Пирогов“, въз основа на които и след посещение на 08.01.2016г. е изготвена
Етапна епикриза, която е следвало да послужи за ТЕЛК и в която е описано следното: за неврологичен статус - интелектуален спад; зрителна предметна агнозия, дизкалкулия,
лява дясна дезориентация ; аномия / амнестична афазия/; за психологичния статус
е изведено - ясно съзнание ; дезориентирана за време и място, като по време на
интервюто дава невинаги адекватни и изчерпателни отговори, след продължителен
латентен период; трудно разпознава предмети; пространствено дезориентирана; при
което й е дадена диагноза Atherosclerosis cerebry, Depressio senilis.
На
база - събрана по делото медицинската
документация, вкл. съставената след постъпването на С. в „Хоспис Ю.“, е
изготвено заключението на вещите лица за
състоянието на С., и то обективно сочи на картина със следните три аспекта при С. : тежко общо състояние; мозъчно увреждане и тежко увреждане на ставите на ръцете. Тези
изводи напълно кореспондират с описваното от свидетелите З., З.а и Г..
Именно
приемайки за достоверни показанията на посочените свидетели и вземайки за
обосновани, подробни и аргументирани
изводите по КСМЕ и настоящият
състав счита, че не следва да кредитира показанията на свидетелите П.Ц., И.Л.П.от с.з.
, а и
на П. П. от д.п. относно това, че
С. е написала сама, без чужда помощ и
диктовка завещанието от 20.01. 2016г. От
показанията на тези свидетели проличава
твърде декларативния характер на техни твърдения за написването на завещанието, пестеливостта в
детайлите по писането, положението, времето, продължителността на изготвянето,
както и разминаването в техните показания
за присъствалите лица, което доведе и настоящия състав, подобно на първия до извод, че показанията им не сочат на обективност по изследвания факт за
авторството на завещанието .
Чрез
заключението на вещи лицаН. и М., се опровергават и обясненията на обв. Т. относно това С. сама да е написала
завещанието. Правилно СРС е констатирал
несъответствия в заявеното от обвиняемата за присъствалите по време на писането
на завещанието, като е посочила и св. П., за който нито Ц., нито Л.-П.споменават.
Изводите
на вещите лица в КСМЕ състоянието на С., изведени изцяло на писмена
документация, са подробни и
аргументирани и те изцяло се възприемат
като обосновани, пълни и компетентно
изготвени от настоящия състав. Същите са
установили нарушение на припомнянето на названията на предметите;
нарушено спонтанно писане; невъзможност
за извършване на прости аритметични действия
и пространствена аграфия- смутено писане с неправилно подреждане на
буквите, при което е посочено, че С. не е могла да извърши спонтанно писане.
Отделно в принципен план е отразено умение
за четене и писане под диктовка, но предвид тежко изразения ревматоиден артрит ; крайното й
отслабване; аритмичната сърдечна дейност
; изключително лошото й хигиенно състояние, в което е била заведена в хосписа;
раните от залежаване; отсъствието на данни за прием на лекарства, е направен извода, че писането под диктовка,
макар и теоретично възможно, е било
практически много малко вероятно.
Тези
изводи кореспондират, обсъдени в съвкупност с данните от графическите
експертизи, също водят до извод, чеА.С. нито е изписала текста на завещанието,
нито го е подписа.
Пред
настоящата инстанция се развиват
пространни доводи срещу методологията и обосноваността на изводите по графическите експертизи, които не се споделят от състава на съда.
На
първо място следва да се подчертае, че еднопосочен
и категоричен е извода че съдържанието
на завещанието от 20.01.2020г. не е изписано отА.С..
В досъдебното
производство е изготвена съдебно-графическа експертиза – Протокол 047/17г. на
в.л. Л., съгл. която ръкописният текст в
саморъчно завещание от 20.01.2016 г. не е написан отА.Л. С., а за подписа е посочено, че може да е от всеки.
В изготвената в
д.п. тройна съдебно-графическа експертиза – Протокол 202/20.04.2018г. от вещи
лица при базова научно – техническа лаборатория
при ОД МВР - С., П., С. се прави
извод, че подписа, положен след „подпис“ в саморъчно завещание от 20.01.2016г.,
не е положен отА.Л. С..
С оглед
изследването, че подписа не е С., и не е положен от обв. Т. , св.Б., св. Л. – П.,
св. Ц. вещите лица са заявили, че този
подпис може да бъде положен от вяко лице с по – висока обработеност на почерка
.
От заключението на изготвената в хода на съдебното
следствие повторна тройна съдебно-графическа експертиза се установява, че
ръкописният текст и подписът в саморъчно завещание от 20.01.2016 г. не са
изпълнени отА.Л.С.или от обв. Ю.Т..
При така депозираните заключения на вещите лица,
настоящият състав не намира претендираното от защита противоречие в
заключенията на вещите лица. Прочитът на техните заключения сочи единствено на
това, че в първата по делото експертиза по Протокол 47/17 е заявено, че
подписът на завещанието може да е от всеки.
Очевидно спецификата на подписа на С. – прост с малко идентификационни
елементи е налагало повторно и разширено изследване, като е бил увеличен броя на вещите лица /в Експертизата , изготвена в Базовата НТЛ на
МВР /. Подходът на СРС, с оглед спецификите на
случая, да назначи нова повторна
експертиза, която въз основа на данните и с оглед разширяване обема на
сравнителния материал, да даде ново
заключение, се споделя. Направени са обосновани
изводи, че подписа не е на С., а и ръкописният текст
също не е изпълнен от нея.
Несъстоятелни са поддържаните възражения на защитата на обв. Т., че е нарушена методологията на изготвяне на
заключенията, поради отсъствието на изследване за признаци за умишлени и
неумишлени изменения на почерка на едно лице. Видно е, че всяка от експертизите, приели чеА.С.
не е изготвяла съдържанието и не е подписвала завещанието от 20.01.2016г. са
изследвали задълбочено химикалната паста , натиска, щрихи, топография, натиск, степен
на обработеност; степен на сложност, степен на свързаност, размер; разтегливост, наклон .
Неоснователно е възражението, че следвало да бъде изследвано приеманото
от защитата за налично изменение в почерка на С. и дали то не е резултат на
влошеното й здравословно състояние, вкл. артрит. И това е така, т.к. вещите
ясно разграничават и очертават, че
завещанието от 20.01.16г. е
изпълнено от друго лице/ лица,
което не е Стенвска / с.з. СРС
03.10.19/ , като то е сред документите: пълномощно от 17.01.2016г.; снимка с
надпис на гърба „баща ми прав“ , бял пощенски плик, картичка, книга „Нови
хора“, книга за всеки ден и всеки
дом“, в които ръкописния текст е
изпълнен от едно и също лице, но
различно отА.Л. С.. Категорично е изявлението на в.л. в същото с.з., че се
касае за друг автор, който не е С., като
разликите не се дължат на болестно състояние. От разпита на вещите лица пред СРС заседание е
видимо, че при анализа на данните не им убягнал при изследването и въпроса за
възможността един почерка да има известни вариантности, поради което без
основание се поддържа, че липсва изследване в посочената насока от тях.
Подробно е
разяснено от в.л. начина по който те са стигнали до обособяването на
сравнителния материал в две групи – след като са изследвали всички образци и са
добили визуална представа за тях, при която
са обособили документите по признаци, които са съществените при този род изследване, поради което
възражението, че е следвало да се
съобразят и с годината на изготвянето на документите в случая се намира за
неоснователно. На плоскостта на това възражение, видимо е, че от документите, описани в предходния
абзац завещанието е от 20.01.16 и пълномощното от 17.01.2016г., останалите ръкописни текстове са без
дата, като състоянието в което е била
намерена С. в дома си и закарана в хосписа – изключително слаба, необслужваща
свои физически потребности от храна,
хигиена и лекарства изключват всякакво логическо заключение, че тя в този
период да е съставяла такива ръкописни текстове – в книги, снимки и т.н. От друга страна очертаните в експертизата на
НИКК характеристики на почерк и подписите в групата, към която попада и
завещанието : 1.степен на обработеност: около средна и за почерк и за подпис; 2.степен на сложност – средна за почерк; 3. степен на свързаност ниска до над средна за
почерк и висока за подпис; 4. размер
около среден за почерк и над среден за подпис ; 5. разтегливост средна и за двете ; 6 наклон –
смесен за почерка и слабо изразен смесен,
сочи на характеристики, които според съда не кореспондират със
състоянието наА.С. към момента 17.01. и 20.01.2016г. , при описваното и от
обвиняемата трудно държане на прибори / химикалка от С., при лежащото й
положение, при затрудненото и виждане и невъзможност да разпознава близките си съгл. показанията на З.; тежкото състояние и
неподвижност, описани и от св. Ц..
От друга страна анализираното от вещи лицаН. и М. по КСМЕ,
че при приемането на лицето в крайно тежко състояние в хосписа, а не в болнично заведение, при
данните за заболяванията на С. и отсъствие на ресурс за медицинска грижа, при
налични аномия / нарушения в припомнянето на названието / и пространствена аграфия / смутено писане с
неправилно подреждане на буквите/,
интелектуалния спад и изведената
невъзможност за спонтанно писане в пълна
степен опровергават поддържаното от обвиняемата и сочените от нея четирима
свидетели /Ц., Л., П. и Х./ за самостоятелно писане и подписване от С. на завещанието / а и на
пълномощното/ и то с характеристики на средна сложност и обработеност на
почерка.
По делото, пред въззвиния съд е направено искане, за
разпит на д-р К., който първата съдебна инстанция е отказала
да уважи по съображения, които се споделят и понастоящем, като заявеното
в разпита на същия в д.п., приобщен от първия съд, не дават основание за друго
разрешение. Това дали етапната епикриза е крайна, дали на С. са били правени и
какви изследвания, респ. исканията за
повторни СМЕ и СГЕ, а и СПЕ относно това
могла ли е да формира воля, да разбира свойството и значението на постъпките си
и да ги ръководи, не държат сметка на наличната доказателствена и уличаващите
обвиняемата данни, които според състава са достатъчни по обем и съдържание, за
да се направят съответни фактически и правни изводи.
Въззивната
инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на поведението на
обвиняемата както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на
чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК.
От събрания
доказателствен материал се установява, че обвиняемата Ю.Т. ***, в кантората на
нотариус С.Т., находяща се в гр. София, ул. „*******, пред нотариус С.Т. с рег.
№ 065 на Нотариалната камара с район на действие СРС, съзнателно се е ползвала
от процесното саморъчно завещание от 20.01.2016г. отА.С., на което е придаден
вид, че е написано от последната, и с коетоА.С. завещава имот – апартамент № 5,
находящ се в гр. София, ул. „ **********, в полза на „ Хоспис Ю.“ ЕООД,
управляван и представляван от Ю.Т., в
резултат на което същото било обявено от нотариус Т. с протокол от 11.4.2016г.
и впоследствие вписано в Агенция по вписванията и въз основа на това съставен
констативен нотариален акт за собственост върху посочения недвижим имот, като
от Ю.Т. за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.
От обективна
страна за съставомерността на деянието по чл.316 вр. чл. 309, ал.1 от НК е
необходимо наличието на няколко обективни признака: наличието на частен
документ, които да е неистински и неговото ползване с цел удостоверяване на
определени обстоятелства, за чието съставяне от дееца не може да се търси
наказателна отговорност.
Правилно
първоинстанционният съд, анализирайки характеристиките на официалните и
частните документи, е достигнал до извода, че инкриминирания документ, а именно
саморъчно завещание от 20.01.2016г. отА.С., на което е придаден вид, че е
написано от последната, в резултат на което същото било обявено от нотариус Т.
с протокол от 11.4.2016г. и впоследствие вписано в Агенция по вписванията и въз
основа на това съставен констативен нотариален акт за собственост върху
посочения недвижим имот, по своята същност се явява частен документ,
доколкото не изхожда от дл.лице с
необходимата компетентност в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената
функция.
На следващо място,
обосновани са изводите, че документа /завещанието/ е неистински по смисъла на
чл.93, т.6 от НК. На същия е придаден вид, че е написан и подписан отА.С., като
изготвените по делото почеркови експертизи в комбинация с КСМЕ по категоричен начин установяват посоченото.
Именно с оглед невъзможността на С. да напише
и подпише завещанието, които следва
кумулативно да са налице, с оглед разпоредбите, касаещи валидността
на формата на завещанието - чл.25 Закон за наследството ЗН/ , а в противовес на това на това се обективира
документ, в който се прави разпореждане в полза на юридическото лице,
стопанисващо хосписа, при положение че обвиняемата е знаела състоянието на С. и
че тя не е в състояние чрез двигателни движения сама да изготви този документ,
вкл. по начина на изписването му, то и този състав намира, че обв. Т. е
съзнавала неистинския характер на завещанието от 20.01.2016г. при неговото
ползване .
Употребата на този документ е налице с
предоставянето на документа пред съответното длъжностно лице в държавен или
обществен орган или пред частно лице. В конкретния случай употребата на
инкриминирания документ се изразява, в
това че било обявено от нотариус Т. с протокол от 11.4.2016г. по реда на чл. 27
от ЗН, впоследствие вписано в Агенция по
вписванията и въз основа на това съставен констативен нотариален акт за
собственост върху посочения недвижим имот от 10.05.16.
Употребата от обвиняемата на този документ
пред нотариус Т. е с оглед обявяването му
в правния мир и доказването на възникнало право на собственост в полза на
юридическото лице, представлявано от обв.Т. върху недвижимия имот на С. чрез
извършен завет, който да прехвърли права.
Доказателствената съвкупност
не установява обв. Т. да е съставила / написала и подписала/ документа, поради
което и е осъществено единствено състава на престъплението по чл.
316 вр. с чл. 309, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция споделя правните изводи
на районния съд относно субективната страна на деянието, и че то е извършено
при форма на вината пряк умисъл.
Безсъмнено обв. Т. е осъзнавала, че инкриминираният документ е неистински, т.е.
че не е подписан и съставен от соченото за техен автор лице –А.С., но въпреки
това е представила същият пред нотариус Т.. Тя е осъзнавала противоправността
на действията си, но въпреки е осъществила ползването на документа . В тази
насока първата инстанция е изложила подробно съображения, които се споделят.
Съдът в този си
състав, подобно на първата инстанция намира, че са налице задължителните
предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, предвид императивния
характер на същата. Първоинстанционният съд е отчел и липсата на законовите
пречки, предвидени в чл.78а, ал.7 от НК, за приложение на института, поради
което правилно е заменена наказателната отговорност на обв. Т..
По отношение на
определения размер на административното наказание „Глоба“ от 2400 лева настоящата
инстанция не намира основания да ревизира същия. Обосновано първоинстанционният
съд е взел под внимание като отегчаващо отговорността обстоятелство користната
цел, с която е използвано завещанието – придобиването на имотна облага,
респективно и че чрез инкриминирания предмет
е засегнат и документооборота и правото на собственост. Безсъмнено
посоченото утежнява обществена опасност на извършеното деяние, като правилно
наложеното наказание е определено към неговия среден размер, което ще отговаря
на обществената опасност както на деянието така и на дееца.
Предвид крайния изход на делото и с
оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, законосъобразно направените по делото
разноски са възложени в тежест на обв. Ю.Т..
Въз основа на
изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваното решение е правилно
и като такова следва да се потвърди. Решението е постановено при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно
несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и
дееца.
При извършената на
основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, доколкото въззивната инстанция не констатира наличието
на основания, налагащи нейното отменяване или изменение, поради което същият
следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски
градски
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.10.2019 г., постановено по НАХД №
19076/2018 г., по описа на СРС, НО,96-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: