Определение по дело №1090/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2308
Дата: 26 ноември 2018 г.
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20182100501090
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 2308                                 26.11.2018 година                              град   Бургас

Бургаски Окръжен съд                                                                           Трети  състав

На двадесет и шести ноември                                                                година 2018

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов                  

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                       2. мл.с.Марина Мавродиева                                                 

                                                

                                                Съдебни заседатели:  

         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

въззивно гражданско дело номер 1090 по описа за 2018 година, съобрази следното:

          Производството е по чл.248 ГПК.

По делото е постановено решение № ІІІ-108/05.10.2018г. С него е разпределено ползването на описаното в диспозитива на акта дворно място, находящо се в с.Съдиево, общ.Айтос, съобразно вариант І от заключението на В.л. Д.Стоянова, като скицата към заключението е обявена за неразделна част от решението. По реда на чл.81 ГПК съдът се е произнесъл и по разноските.  Осъдил е С.Е. да заплати на Ф.Х. направените съдебно-деловодни разноски за въззивното производство. Решението е окончателно.

В срока по чл.248, ал.1 ГПК С.Е. е депозирала молба вх.№ 14629/16.10.2018г. на БОС с искане за изменение на постановеното решение в частта по разноските. Твърди, че производството е по спорна съдебна администрация и по тази причина практиката на ВКС е в насока да не се присъждат разноски по дела от подобен характер. На следващо място се позовава на твърдението, че дворното място е разпределено по начина, по който се е ползвало и преди постановяване на съдебното решение, а освен това тя не е дала с поведението си повод за завеждане на иска.

По реда на чл.248, ал.2 ГПК препис от молбата е връчен на противната страна за отговор в 1-седмичен срок, но такъв не е депозиран.

Молбата е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и е допустима.

Бургаският Окръжен Съд, след като подробно се запозна с преписката по делото и постановеното решение, съобрази закона и прие следното:   

Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Според разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК:  „Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска“, а съгласно чл.78, ал.2 ГПК: „Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца“.

Видно от преписката по делото, С.Е. е оспорвала исковата молба. На първо място е твърдяла недопустимост на заведения иск и на следващо – неоснователност. Молила е за отхвърляне на иска. Това, както и самото образуване на съдебно производство, сочи на извод за липса на съгласие между страните относно ползването на съсобственото им дворно място. Ето защо не може да се счита, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК и ответницата (настояща молителка) не е дала повод за завеждане на делото.

На следващо място съдът обсъди въведения в молбата аргумент относно неприсъждане на разноски по делата с характер на спорна съдебна администрация. Действително, тази група дела не принадлежи към исковите производства, доколкото по тях не се осъществява основната правозащитна функция на исковия процес, а се урегулират определени граждански отношения, без да се формира сила на присъдено нещо. Въпреки това, горните производства се провеждат по реда, по който се провежда и исковото производство – образуват се по молба, по тях се събират доказателства по общия ред, спорът се разглежда в открито съдебно заседание, страните понасят разноски. С други думи за тях не са създадени различни правила по отношение на основните принципи на разглеждане на делата. Ето защо няма основание и досежно разноските, извършени в аналогично дело, да се приеме, че се прилага ред за уреждането им между страните, различен от този на чл.78 ГПК. Налага се извод, че молбата не е основателна, още повече като се съобрази и трайната съдебна практика: Определение № 252 от 25.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия М..

С оглед изложеното молбата по реда на чл.248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от това БОС

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ  молба вх.№ 14629/16.10.2018г. на БОС от С.М.Е., с ЕГН: ********** *** изменение по реда на чл.248 ГПК  на решение № ІІІ-108/05.10.2018г. по в.гр.д.№ 1090/2018г. БОС в частта по разноските.

Определението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        

                                          

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: