№ 119
гр. Враца, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231400500400 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.ТПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 2592/29.06.2023 г. на ЗАД
"Армеец", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от изпълнителните директори М. И. и К. В., подадена чрез юрисконсулт И. Й.,
против Решение № 103/31.05.2023 г. по гр.д.№ 383/2022 г. по описа на
Районен съд-Мездра, с което дружеството-въззивник е осъдено да заплати на
В. С. С., ЕГН **********, сумата 2 490,88 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди; сумата 600,61 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 19.11.2019 г.-04.04.2022 г.; законната лихва
върху главницата, считано от 04.04.2022 г. до окончателното й изплащане;
сумата 650,00 лв., представляваща деловодни разноски.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със
събраните по делото доказателства. Посочва се, че се касае до ПТП от
24.10.2019 г., документирано с протокол за ПТП № 1744703/24.10.2019 г., при
което е увреден автомобила на ищеца. Въззивникът изразява несъгласие с
изводите на районния съд, че това застрахователно събитие не попада в
обхвата на изключенията от покритието и счита, че тези изводи са в пълна
противоположност със събраните доказателства. Изтъква, че от заключението
на изслушаната САТЕ се установява, че е налице проявена груба небрежност
от страна на водача на застрахованото МПС, изразяваща се в предприемане
на маневра "изпреварване" на неразрешено за целта място при наличие на
непрекъсната разделителна линия тип М1 и пътен знак В24, както и че това е
единствената безспорно установена причина за настъпването на ПТП.
Навежда доводи, че при обективните пътни условия водачът е бил длъжен да
1
се съобрази с пътната маркировка, наличното знаково стопанство и
разпоредбите на закона и като не е сторил това е допуснал грубо нарушение
на правилата за движение по пътищата, застрашил е в изключителна степен
здравето, живота и имуществото на участниците в движението и сам се е
поставил в невъзможност да реагира на възникналата опасна ситуация, като
по този начин не би управлявал и най-небрежния шофьор.
Според изложеното в жалбата, районният съд правилно е приел, че
груба небрежност е налице, когато са нарушени основни правила за движение
по пътищата, но без да се мотивира неправилно е приел, че предприемането
на рисково изпреварване при условията на ограничена видимост не би могла
да се квалифицира като груба небрежност. Развиват се съображения, че
събитието не е непредвидимо за всеки правоспособен водач на МПС, тъй като
водачът следва да има ясно и обективна преценка за пътната обстановка и
предприемането на забранена маневра "изпреварване" сочи на грубо
неполагане на дължимата грижа. Посочва се, че дори и най-небрежният водач
би осъзнал възникналата опасност за собствения му живот и здраве, както и
на тези на другите участници в движението, поради което от субективна
страна е налице проявление на груба небрежност. Излагат се теоретични
съждения относно правната същност на това понятие и се прави обобщение,
че в случая е налице изключен риск по смисъла на т.14.5 от Общите условия
за застраховка "Каско", поради което застрахователят не дължи обезщетение
за претендираните вреди. В жалбата се посочва още, че застраховката "Каско"
се сключва на базата на установени от застрахователя Общи условия, които
стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема
– чл.348, ал КЗ. Подчертава се, че в случая от застрахователната полица е
видно, че застрахованият е получил, запознал се е и се е съгласил с ОУ на
застраховката при сключването на договора, поради което е обвързан от
клаузите на същите, част от които са и изключените рискове.
В условията на евентуалност се развиват и съображения, че дори и да
се приеме, че претенцията е основателна, то дължимото обезщетение следва
да бъде намалено по реда на чл.395, ал.4 КЗ вр. т.76.1 от ОУ. Посочва се, че
това възражение е било направено своевременно с отговора на исковата
молба, но в противоречие с процесуалните правила не е било обсъдено от
районния съд, поради което обжалваният съдебен акт се явява немотивиран и
в тази част.
Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да
бъдат отхвърлени предявените искове, а в условията на евентуалност – да
бъде намалено дължимото обезщетение съразмерно с конкретния принос на
застрахования водач С. за настъпване на произшествието. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски пред двете съдебни
инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 3278/15.08.2023
г. от В. С. С., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и изразява
становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано, че изводите на
съда кореспондират с доказателствата по делото, че материалният закон е
приложен правилно и не са допуснати процесуални нарушение. Поддържа, че
са налице предпоставките по чл.405 КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение.
В отговора се посочва, че основният спор между страните е дали е
налице груба небрежност, проявена от ищеца при реализиране на ПТП, при
което е претърпял имуществени вреди. Въззиваемият счита, че от събраните
2
по делото доказателства не може да бъде направен категоричен извод за
допусната такава небрежност, която да изключва отговорността на ответника.
Сочи, че не са налице хипотезите на чл.408 КЗ, при които застрахователят
може да откаже изплащане на обезщетение. Поддържа направеното
възражение за нищожност на клаузата на т.14.5 от ОУ за застраховка "Каско"
като неравноправна, противоречаща на закона и на добрите нрави.
Развиват се съображения, че въпреки носената доказателствена тежест
ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за
предприета от ищеца маневра "изпреварване" при наличие на пътна
маркировка М1, която да е единствената причина за настъпване на
събитието. Посочва се, че ищецът е оспорил съставения протокол за ПТП,
като се навеждат доводи, че механизмът на произшествието не е възприет от
длъжностното лице, поради което протоколът няма материална
доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства. Сочи се
също, че протоколът е подписан от ищеца с възражения, което е още едно
основание за липса на обвързваща доказателствена сила. Излагат се
аргументи, че липсва и протокол за оглед.
Въззиваемият твърди, че е предприел необходимото за предпазване на
застрахованото имущество като веднага е преустановил изпреварването и се е
прибрал незабавно в дясното платно за движение. Изтъква, че при безспорно
установеното, че участниците в ПТП са изтеглили автомобилите си на
значително разстояние от мястото на възникването на ПТП, за да не пречат на
движението до пристигането на органите на МВР, че съставителят на
протокола за ПТП не е очевидец, че липсва оглед на местопроизшествието
при наличието на разногласие между участниците относно начина на
възникване на ПТП, не би могло да се приеме, че е допусната груба
небрежност от негова страна. Поддържа, че изпреварването е предприето в
разрешен за това участък от пътя и веднага е преустановено при появата на
непрекъсната осова линия. При тези съображения счита, че предявеният иск е
основателен, като съответно основателен се явява и акцесорния иск.
В отговора се сочи, че ищецът е оспорил писмото на ОПУ-София,
както и заключението на САТЕ, което почива единствено на писмените
документи и е без връзка със съществуващото фактическо положение на
място. Подчертава се, че в с.з. самото вещо лице заявява, че е възможно на
място да не съществуват отразените в писмената документация пътни знаци и
маркировка или да съществуват други такива. Според въззиваемия,
изявленията на вещото лице, както и фактът, че на изпреварвания автомобил
не са нанесени повреди, подкрепят тезата му, че изпреварването е започнало в
разрешената част на пътя, но не се е осъществило поради промяна в
маркировката.
Излагат се и съображения, че районният съд правилно се е произнесъл
по въпроса дали решението на РС-Ботевград, с което е отменено
наказателното постановление, има обвързваща сила за гражданския съд.
В обобщение се сочи, че не са налице хипотезите на чл.408, ал.1, т.3 и
чл.395, ал.4 КЗ, че не е допуснато нарушение на задълженията на
застрахования по т.50.2 и т.50.3 от ОУ, както и че не са събрани доказателства
ищецът да не е пазил и ползвал застрахованото МПС с грижата на добър
стопанин, да не го е поддържал в добро техническо състояние или да не е
предприел всички обичайни и разумни предохранителни мерки за
предпазването му от вреди.
Прави се искане за оставяне на жалбата без уважение и присъждане на
3
направените разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на В. С. С., с
която против ЗАД "Армеец" АД са предявени следните обективно съединени
осъдителни искове:
1/ Иск за сумата 2 490,88 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;
2/ Иск за сумата 600,61 лв., представляваща обезщетение за забава
върху неизплатеното обезщетение за периода от 19.11.2019 г. до
предявяването на иска – 04.04.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 24.10.2019 г. е реализирано ПТП на
път Е-79, при което е увреден управляваният от ищеца лизингов автомобил
марка "Дачия", модел "Дъстер", рег.№ ВР *** СВ, по отношение на който е
била налице валидна застраховка "Каско" по полица № 00008822826,
сключена с ответното застрахователно дружество.
Посочва се, че ищецът е уведомил незабавно застрахователя и е
образувана преписка по щета № 10019030128328, но с писмо изх.№ Л-
803/19.11.2019 г. ответникът е отказал да заплати застрахователно
обезщетение на основание чл.14.5 от Общите условия по застраховка "Каско"
на МПС с мотивите, че при реализиране на ПТП ищецът е допуснал груба
небрежност, предприемайки маневра изпреварване при забрана с пътна
маркировка М1, и не е положил минимално дължимата грижа за предпазване
на автомобила от увреждане.
Според ищеца, при постановяване на отказа ответникът е имал
предвид представените със заявлението писмени доказателства, между които
АУАН и НП, които обаче са били оспорени от него. Посочва се, че НП е
отменено изцяло с решение от 14.08.2020 г. по НАХД № 101/2020 г. по описа
на РС-Ботевград, поради което не е налице основание да бъде отказано
изплащане на обезщетение по сключения застрахователен договор.
В исковата молба се твърди, че по указание на застрахователя ищецът
е извършил ремонт на автомобила в доверен сервиз, за което е заплатил
сумата 2 490,88 лв. и е представил на ответника фактура, като с молба вх.№ 1-
10198/22.10.2021 г. е уведомил ответника за отмененото НП и е поискал
изплащане на застрахователно обезщетение, но отново е получил изричен
отказ.
Ищецът оспорва като нищожна клаузата от ОУ, даваща право на
застрахователя да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при
наличие на груба нищожност, поради противоречие със закона и по-
конкретно с разпоредбата на чл.408 КЗ и навежда теоретични доводи относно
съдържанието на понятието "груба небрежност. С изложеното обосновава и
правния си интерес от предявяването на исковете за защита на правата си по
съдебен ред.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
4
ответника ЗАД "Армеец" АД, с който предявените искове се оспорват по
основание и размер.
В отговора не се оспорва обстоятелството, че във връзка с ПТП,
настъпило на 24.10.2019 г., при ответника е заведена щета, по която е
постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Навеждат се
доводи, че в случая е установено, че водачът на л.а. "Дачия Дъстър", с рег.№
ВР *** СВ, В. С. не е пазил МПС с грижата на добър стопанин и не е положил
и минимално необходимата грижа при използване на МПС, като е предприел
маневра изпреварване на забранено за целта място, без да се убеди, че има
видимост и достатъчно разстояние за извършване на маневрата, което е
станало пряка и непосредствена причина на застъпване на ПТП. В тази връзка
ответникът се позовава на съставения протокол за ПТП от 24.10.2019 г., както
и на цитираното в исковата молба решение на РС-Ботевград. Счита, че са
налице предвидените в чл.408, ал.1, т.3 КЗ и т.14.5. и т.50.2 вр. т.17 от ОУ
основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. В
условията на евентуалност поддържа, че е налице хипотезата на чл.395, ал.4,
пр.2 КЗ за намаляване размера на застрахователното обезщетение.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е
допусната и изслушана специализирана съдебна автотехническа експертиза.
Приложено е НАХД № 101/2020 г. по описа на РС-Ботевград. В условията на
чл.266, ал.3 ГПК пред въззивния съд са допуснати и събрани гласни
доказателства.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че между ищеца В. С. С. и ответника ЗАД
"Армеец" АД е бил сключен застрахователен договор по застраховка с
основно покритие „Пълно каско“, който е обективиран в застрахователна
полица № **********, със срок на действие от 00:00 часа на 12.03.2019 г. до
23:59 часа на 11.03.2020 г. По силата на този договор и за посочения срок
ищецът е застраховал лизингов лек автомобил марка Дачия", модел
"Дъстър", с рег. № ВР***СВ, собственост на ОТП Лизинг, за застрахователна
сума в размер на 29 800 лв. Уговорена е застрахователна премия в размер на 1
251,60 лв., платима на четири равни вноски. Между страните не се спори
относно изпълнението на задължението на ищеца за заплащане на
договорената застрахователна премия.
В договора е посочено, че застрахованият е запознат с Общите условия
и Специални условия за застраховката "Каско на МПС" и ги приема. Същите
са приложени по делото и от тях е видно, че по клауза "Пълно Каско"
застрахователят покрива щети, причинени от застрахователни събития, сред
които и ПТП. В ОУ са посочени изключените рискове, при които не се
покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, като в
т.14.5., като такъв риск са посочени умишлени или с груба небрежност
действия на застрахования, чиито действия са предизвикали застрахователно
събитие. В т.50.2. от ОУ е предвидено, че застрахованият има задължение да
пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го
поддържа със същата грижа в добро техническо състояние.
Между страните не се спори и относно обстоятелството, че на
24.10.2019 г., е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка
5
Дачия", модел "Дъстър", с рег. № ВР***СВ, управляван от В. С. С., и лек
автомобил марка "Мерцедес", модел "Спринтер", с рег.№ СН***АТ,
управляван от Х. И. Х..
Спори се относно механизма, по който е настъпило това ПТП. От
представения по делото Протокол за ПТП № 1744703, съставен на 24.10.2015
г. от мл.автоконтрольор при ОДМВР София, РУ Ботевград, е видно, че като
обстоятелства, причини и условия за ПТП е посочено, че на същата дата
лекият автомобил марка Дачия", модел "Дъстър", с рег. № ВР***СВ,
управляван от В. С. С., се е движил по ПП І-1 с посока от гр.Мездра към
с.Новечене и около 183 км. е предприел маневра изпреварване при забрана с
пътна маркировка М1, при което е реализирал ПТП с лек автомобил марка
"Мерцедес", модел "Спринтер", с рег.№ СН***АТ. В протокола е отразено, че
ПТП е посетено на място. Изготвена е схема на ПТП. Протоколът е подписан
от водачите на автомобилите, участвали в ПТП, както и от съставителя
Срещу В. С. С. е съставен АУАН № 282601/24.10.2022 г. за нарушени
разпоредби на чл.6, т.1-3 ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя със
забележка, че е имало знак за отпадане на ограниченията преди започване на
изпреварването. Издадено е Наказателно постановление № 19-0246-
001838/12.12.2019 г., с което на В. С. С. е наложено административно
наказание "Глоба" по чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 ЗДвП.
От приложеното АНХД № 101/2020 г. по описа на РС-Ботевград се
установява, че с постановено по същото дело Решение № 45/14.08.2020 г. е
отменено Наказателно постановление № 19-0246-001838/12.12.2019 г., с което
на В. С. С. на основание чл.53 ЗАНН и чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.1,2 ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 лв. за
нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП. От мотивите на съдебния акт е видно, че съдът е
приел, че от обективна страна на 24.10.2019 г. В. С. е извършил изпреварване
на място, на което е съществувала законова забрана за това – на път І-1
Мездра-Ботевград, посока гр.Мездра-с.Новачене, около км 183+000 в района
на действие на пътен знак В-24, при което реализира ПТП с щети, но
наложеното наказание е отменено поради неправилно посочване на
нарушената материалноправна норма.
В рамките на посоченото дело е приложена справка от Агенция "Пътна
инфраструктура", ОПУ-София, в която е отразено, че към м.10.2019 г. е имало
следната постоянна организация на движение в участъка от км 178+000 до км
183+000 на път І-1 Мездра-Ботевград: пътен знак А2 и В24 при км 178+100
дясно; пътен знак А3 и В26 при км 178+500 дясно; пътен знак А4 и В26 при
км 180+500 ляво; пътен знак А2 и В24 при км 180+900 ляво; пътен знак А1 и
В24 при км 183+300 дясно. Посочено е също, че хоризонталната маркировка
от км 178+000 до км 178+100 е непрекъсната линия М1; от км 178+100 до км
178+200 е двойна дясно непрекъсната линия М1 – ляво прекъсната линия М3;
от км 178+200 до км 180+400 е непрекъсната линия М1; от км 180+400 до км
180+900 е двойна ляво непрекъсната линия М1 – дясно прекъсната линия М 3;
от км 180+900 до км 183+300 е прекъсната линия М3.
От показанията на свидетеля Х. Х., чийто разпит е допуснат от
въззивната инстанция и е извършен по делегация от РС-Сливен, се
установява, че в деня на произшествието е управлявал микробус "Мерцедес
Принтер" в полагащата му се лента за движение, като при един лек завой,
поглеждайки в огледалото, е видял, че го изпреварва автомобил. Свидетелят
установява, че в същия момент отсреща е идвала друга кола, поради което
изпреварващият автомобил е побързал да се прибере в лентата си за
6
движение, при което с дясната си задна част е закачил предния ляв калник на
управлявания от свидетеля автомобил. Свидетелят заявява категорично, че
пътното платно е било от две ленти и не е било разрешено изпреварването,
тъй като е имало непрекъсната маркировка, както и че не е имало видимост,
тъй като е идвал лек завой. Свидетелят посочва, че се е движел със скорост от
около 80-90 км/ч. Според него другият участник в ПТП се е движел с по-
висока скорост, след като е тръгнал да го изпреварва. От показанията на
свидетеля се установява, че е дошла полиция. Според свидетеля, водачът на
другия автомобил е признал пред полицаите, че е виновен.
Пред районния съд е изслушана САТЕ, в чието заключение се посочва,
че според данните по делото ПТП е станало на км 183+000 на път Е-79, като
участници в същото са л.а. "Дачия", с рег.№ ВР*** СВ, управляван от В. С., и
т.а. "Мерцедес", с рег.№ СН***АТ. Вещото лице посочва, че преди ПТП и
двата автомобила са се движели по пътното платно в полагаща им се дясна
лента за движение с посока гр.Мездра-гр.Ботевград, като лекият автомобил се
е движел след товарния автомобил. В един момент водачът на лекия
автомобил, при лоша видимост, десен завой и непрекъсната осова линия е
решил да изпревари товарния автомобил, при което е навлязъл в насрещната
лента за движение. В същия момент е забелязал насрещно движещ се
автомобил и за да избегне челен удар, е решил да се върне в дясната лента за
движение. В този момент в полагащата му се дясна лента за движение е бил
товарния автомобил, в резултат на което се е достигнало до съприкосновение
между двата автомобила и е реализирано процесното ПТП, като са нанесени
повреди и на двата автомобила. Според вещото лице, причината за
настъпване на ПТП е предприетата маневра изпреварване на неразрешено за
изпреварване място с непрекъсната осова разделителна линия – М1 и при
наличие на пътен знак В24.
Между страните не се спори, че от ищеца В. С. е било е подадено
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
"Каско", въз основа на което е образувана щета № 10019030128328, както и че
с писмо изх.№ Л-803/19.11.2019 г. ответникът е отказал да заплати
застрахователно обезщетение на основание чл.14.5 от Общите условия по
застраховка "Каско" на МПС с мотивите, че при реализиране на ПТП ищецът
е допуснал груба небрежност, предприемайки маневра изпреварване при
забрана с пътна маркировка М1, и не е положил минимално дължимата грижа
за предпазване на автомобила от увреждане. Безспорно е и обстоятелството,
че след постановяване на решението на РС-Ботевград, с нова молба вх.№ Л-
10198/22.10.2021 г. ищецът е поискал да бъде преразгледан постановения
отказ и да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, но с писмо изх.№
100-5067/08.11.2021 г. застрахователят отново е отказал да изплати
застрахователно обезщетение, като се е позовал на т.14.5 от ОУ и на
изложените в съдебния акт мотиви, че събитието е настъпило поради грубо
незачитане на правилата за движение и по-специално – предприемане на
изпреварване на забранено за целта място, без водачът да се убеди, че има
видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, което
представлява основание за освобождаване на застрахователя от отговорност
по смисъла на посочената разпоредба от ОУ и по чл.395, ал.4 КЗ.
Ищецът е представил опис на щетите, извършено по щета №
10019030128328, както и фактура № **********/31.01.2020 г., от която се
установява, че е заплатил сумата 2 490,88 лв. за ремонт на автомобила,
съгласно приложена калкулация.
7
В заключението на САТЕ е определена действителна стойност на
претърпените вреди от лек автомобил "Дачия", с рег.№ ВР***СВ в размер на
2 075,73 лв.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.405 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, ищецът носи
тежестта да докаже в условията на пълно и главно доказване следните факти:
1) Наличието на валидно сключен договор за застраховка между страните; 2)
Настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното
застрахователно покритие; 3) Търсената договорната отговорност произтича
от предвиден и покрит застрахователен риск; 4) Наличие на вреди, за които се
претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; 5) Качеството на ищеца на изправна страна в
застрахователното правоотношение.
Ответникът носи тежестта за доказване на противопоставените
възражения с оглед оборване на заведения иск.
Както бе посочено по–горе при изясняване на делото от фактическа
страна, между страните не се спори, че между В. С. С. и ЗАД "Армеец" АД е
бил сключен застрахователен договор за автомобилна застраховка с покритие
"Пълно каско", за лек автомобил марка "Дачия", модел "Дъстър", с рег. №
ВР***СВ, който е обективиран в застрахователна полица № **********, със
срок на действие от 12.03.2019 г. до 11.03.2020 г. Не се спори и относно
обстоятелството, че на 24.10.2019 г. е настъпило ПТП с участието на
застрахования лек автомобил.
При тези безспорни обстоятелства, съдът намира за установено
настъпване на застрахователно събитие - ПТП в периода на осигурено
застрахователно покритие за този риск от валидно сключен застрахователен
договор.
Основният спор между страните е дали е налице основание за отказ на
ответника от заплащане на претендираното застрахователно обезщетение.
При разрешаването на този спор следва да се има предвид, че
дейността на застрахователите е обществено значима, поради което е
подложена на мащабна законова регулация, част от която са и основанията за
отказ /пълен или частичен/ за изплащане на застрахователни обезщетения
след настъпване на застрахователното събитие. Тези основания са
императивно уредени в чл. 408, ал. 1 КЗ, според който застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение само: 1) при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2) при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3) при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4) в други случаи, предвидени със закон. Такива
други случаи са установени например при: 1) съзнателно или несъзнателно
необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които застрахователят е
поставил писмено въпрос, съществували при сключването на
застрахователния договор – чл. 363 и чл. 364 КЗ; 2) съзнателно или
несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които
8
при сключване на договора застрахователят е поставил писмено въпрос и
които са настъпили след сключването на застрахователния договор – чл. 365
КЗ; 3) неизпълнение на задължението на застрахования да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията
на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците
на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки – чл. 395, ал. 3 и 4 КЗ; 4) неизпълнение на задължението на
застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие в установените срокове с цел да попречи на застрахователя да
установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или ако
неизпълнението е направило невъзможно установяването им от
застрахователя – чл. 403, ал. 4 КЗ. Характерно за всички основания за отказ е,
че тяхното законосъобразно приложение е обусловено от наличието на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното
задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
неговото установяване от застрахователя, размера на вредите, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото или техният размер
да бъде намален. Това изискване е изрично законово закрепено в хипотезите
на чл. 363, ал. 4, чл. 395, ал. 4 и 5 и чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, но се извежда по
тълкувателен път и за всички други хипотези. Доказването на причинната
връзка е в тежест на застрахователя, като същата не се презумира, дори и в
застрахователния договор или общите условия към него да е предвидено
друго, вкл. че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже
плащане на обезщетението.
В конкретния случай ответникът твърди, че е проявена груба
небрежност от водача на застрахования автомобил, поради което и на
основание чл.395, ал.4 КЗ и съгласно предвиденото в т.14.5. от Общите
условия за застраховка "Каско" на МПС, съдържащ общите условия по
застрахователната полица, при застраховка Каско не се покриват причинените
вреди.
Разпоредбата на чл.395, ал.4 КЗ предвижда, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по
ал.1 за вземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество, и
само ако изрично е предвидил това в договора. Грубата небрежност е правно
релевантна в хипотезата на посочената законова разпоредба, доколкото тази
небрежност е винаги предпоставка за увеличаване, респ. намаляване, на
застрахованото имущество. Тя не може да бъде дефинирана в
застрахователния договор предварително, защото формите на неизпълнението
на задълженията по чл.395, ал.1 КЗ не могат да бъдат изчерпателно
предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като основание за
изключване на отговорността на застрахователя, както е сторено и в случая с
включването на клаузата по т.14.5 в ОУ, според която по Каско не се
покриват вреди на МПС, причинени умишлено или с груба небрежност на
застрахования.
При липсата на легална дефиниция, теорията и съдебната практика (вж
напр. Решение № 184 от 24.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 3092/2014 г., ТК, ІІ
т.о.) приемат, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано
не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази
грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай,
а грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
9
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил
и най-небрежният човек при подобни условия, т.е. неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост. Съдебна практика приема, че не всяко
нарушение на технологични правила или правила на безопасност е
квалифицируемо като груба небрежност, но поведение съставляващо
пренебрегване на основни такива за съответната дейност съставлява груба
небрежност. При наличие на материалноправен спор изводът за наличие или
липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект е обусловен
изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства в конкретния случай може да бъде направен обоснован извод за
допусната груба небрежност от ищеца като водач на застрахования
автомобил, която е и единствена причина за настъпване на ПТП, респ. за
настъпилите имуществени вреди на застрахованото имущество. От събраните
доказателства може да бъде направен обоснован извод, че водачът на
застрахования лек автомобил марка "Дачия", модел "Дъстър", с рег. №
ВР***СВ, е предприел маневра "изпреварване", която е била в нарушение на
надлъжната пътна маркировка. Това обстоятелство е отразено в съставения
протокол за ПТП, който е подписан от В. С. без забележка. Единствено
съставеният АУАН С. е подписал със забележка, според която преди
започване на изпреварването е имало знак за отпадане на ограниченията.
Показанията на св.Х. са напълно категорични относно обстоятелството, че
към момента на изпреварването и на настъпването на ПТП е имало
непрекъсната хоризонтална маркировка. Дори и с оглед отразеното в
удостоверението на ОПУ-София, приложено по НАХД № 101/2020 г. по
описа на РС-Ботевград, да се приеме, че констатациите в протокола за ПТП са
оборени и изпреварването е извършено при прекъсната хоризонтална
маркировка, то от същото удостоверение се установява, че маневрата е
предприета в района на действие на пътен знак В24, който забранява
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош, т.е. съдържанието на
този документ оборва възражението на ищеца, че маневрата е предприета и
довършена в участък, където това е било разрешено. Освен това от
изготвената в протокола за ПТП скица, както и от показанията на св.Х. се
установи по категоричен начин, че маневрата "изпреварване" е предприета
при лоша видимост с оглед предстоящия завой. Ето защо съдът намира, че
при предприемането на посочената маневра ищецът е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани от чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 и чл.43,
т.1 ЗДвП, тъй като не се е убедил, че има видимост и същата не е ограничена
поради характера на пътя; че има свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване; че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да
изменя посоката на движение; че при изпреварването и навлизането в пътна
лента, предназначена за насрещното движение, не създава опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея. Настоящият съдебен
състав намира, че така допуснатите нарушения на множество законови
разпоредби съставляват груба небрежност, даваща право на застрахователя да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като движението на
застрахования автомобил е било в условията на прекомерен и неоправдан
риск, застрашаващ както здравето и живота на участниците в движението,
така и имуществото, в т.ч. и застрахования автомобил. Налице са конкретни
10
действия на ищеца като водач на автомобила, с които сам се е поставил в
невъзможност да реагира адекватно на възникналата опасна ситуация, които
и най-небрежният шофьор не би предприел при конкретната пътна
обстановка и които именно са довели като резултат до увреждането на
автомобила.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира за
основателно направеното от ответника-застраховател възражение за
допусната груба небрежност от страна на водача като основание за
изключване на отговорността му по силата на чл.395, ал.4 КЗ вр. с т.14.5 от
ОУ за застраховка на моторни превозни средства "Каско" и за отхвърляне на
предявения иск за имуществени вреди като неоснователен.
Изводът за неоснователност на главния иск води до извод за
неоснователност и на претенцията за мораторна лихва, с оглед акцесорния
характер на последната. Ето защо искът за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на обезщетението за имуществени вреди също следва да
бъде отхвърлен.
Като е достигнал до извод за основателност на исковите претенции и
е уважил същите, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон
и е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде отменен изцяло.
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
има ответника, поради което на същия следва да бъдат присъдени
направените такива пред двете съдебни инстанции в общ размер от 445,00 лв.,
включващи направени пред районния съд разноски за САТЕ в размер на
350,00 лв. и направени пред въззивната инстанция разноски за държавна такса
в размер на 75,00 лв. и внесен депозит за разпит на свидетел в размер на 20,00
лв. В хода на съдебното производство ответникът е бил представляван от
юрисконсулт, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете съдебни
инстанции в размер на 200,00 лв., определено по реда на чл.37 ЗПП вр. чл.25,
ал.1 НЗПП и съобразно фактическата и правна сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания и обема на осъществената защита, т.е. общо
400,00 лв.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 103/31.05.2023 г. по гр.д.№ 383/2022 г. по
описа на Районен съд-Мездра и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***,
против ЗАД "Армеец" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, осъдителни искове за сумата 2 490,88 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди при ПТП на 24.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане, и за сумата 600,61 лв., представляваща
обезщетение за забава върху неизплатеното обезщетение за периода от
19.11.2019 г. до предявяването на иска – 04.04.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В. С. С., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "Армеец", ЕИК ***, със седалище и адрес
11
на управление: ***, сумата 445,00 лева, представляваща направени
деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК В. С. С., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "Армеец", ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата 400,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение общо за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280,
ал.3, т.1 ГПК, и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12