РЕШЕНИЕ
№ 4810
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110101234 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ...... против Н. ТР. П. и Р. ТР.
П., с която са предявени искове с право основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: ....., находящ се в ........., като ответниците му дължат разделно – по
½ от следните суми: 1 823, 61 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата
молба до окончателното изплащане; 332, 56 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019
г. – 09.12.2021 г.; 26, 40 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане; 5, 56 лв. мораторна лихва за природа 31.12.2018 г. –
09.12.2021 г. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н.
ТР. П.. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Позовава се на
чл.62 ЗЗП. Не оспорва, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия е
доставена топлина енергия през исковия период, чиято стойност в размер на исковата
сума. Позовава се на изтекла погасителна давност. Оспорва претенцията за мораторна
лихва върху стойността на доставената топлинна енергия по съображения, че не се
установява публикуване на сметките на сайта на ищцовото дружество. Оспорва
претенцията за цената на дялово разпределение по съображения, че последното е
извършвано от трето лице – .... Оспорва претенцията за мораторна лихва върху цената
на дяловото разпределение. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р.
ТР. П.. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Позовава се на
1
чл.62 ЗЗП. Не оспорва, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия е
доставена топлина енергия през исковия период, чиято стойност
в размер на исковата сума. Позовава се на изтекла погасителна давност. Оспорва
претенцията за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия по
съображения, че не се установява публикуване на сметките на сайта на ищцовото
дружество. Оспорва претенцията за цената на дялово разпределение по съображения,
че последното е извършвано от трето лице – .... Оспорва претенцията за мораторна
лихва върху цената на дяловото разпределение. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно
Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 17.10.1970 г., по
силата на който на ....... П. и ...... П.а се продава следният държавен недвижим имот:
....., находящ се в ......... – дясно, състоящ се от: две стаи, кухня, сервизни помещения и
мазе № 1, застроен на 56, 48 кв.м. с обща брутна кубатура 231 куб.м. и с 0, 91% ид.ч. от
общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху мястото.
С доклада по делото изрично е посочено, че ищецът не сочи доказателства за
връзката между приобретателите на имота – ....... П. и ...... П.а, от една страна, и от
друга – ответниците Р. ТР. П. и Н. ТР. П..
Представено е удостоверение за наследници изх. № РНД22-УФ01-506/3 от
18.04.2022 г., от което е видно, че ...... П.а, със семейно положение „разведена“, е
починала на 06.01.2015 г., като е оставила наследници по закон: Р. ТР. П. – син и Н. ТР.
П. – син.
Представено е писмо от ...... до Р. ТР. П. и Н. ТР. П., върнато като непотърсено,
видно от известие за доставяне, обр. 250, представено по делото, в което е посочено, че
при смърт на клиент наследниците или лицето, придобило жилището, са длъжни да
уведомят писмено топлопреносното предприятие в 30-дневен срок, като подадат
заявление за смяна на партидата и че за улеснение им се изпраща формуляр за
откриване на партида аб. № ...... за ап. 87, находящ се в .........
Между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че процесният
имот е топлоснабден.
Безспорно е между страните и че през исковия период е извършвана услугата
дялово разпределение от ..., което се потвърждава и от ангажираните писмени
доказателства.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в .......... от 27.09.2002 г., етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с ..., което дружество да извършва
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
На 27.09.2002 е сключен договор № 4375 между ... и етажната собственост с
адрес: .........., по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия,
както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
2
предоставяне на информация от ...... за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ...... – възложител и ... –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени са 2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода за аб. №
......, изготвени от фирмата за дялово разпределение ..., както и протоколи за
неосигурен достъп от 02.05.2019 г., 10.05.2019 г., 01.06.2020 г. и 08.06.2020 г.,
съставени от представител на фирмата за дялово разпределение.
Безспорно е между страните и че до процесния имот за исковия период е
доставяне топлинна енергия на стойност исковата сума – 1 823, 61 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца в настоящото производство е да докаже качеството на
ответниците на клиенти на топлинна енергия в условията на пълно и главно доказване,
3
в какъвто смисъл са и указанията на съда, дадени с доклада по делото.
В случая от представения договор за продажба на държавен недвижим имот
съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 17.10.1970
г. се установява, че собствеността на процесния имот е придобита от ....... П. и ...... П.а.
По делото не се твърди и установява към тази дата купувачите да са се намирали
в брак, с оглед на което следва да се приеме, че имотът е придобит в условията на
обикновена съсобственост.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ......
П.а е починала на 06.01.2015 г., оставяйки наследници по закон: Н. ТР. П. – син и Р.
ТР. П. – син, с оглед на което и по арг. от чл.5, ал.1 ЗН последните са придобили равни
части от собствената й 1/2 ид.ч., т.е. всеки от тях по 1/4.
Не са ангажирани доказателства ответниците да са придобили собствеността на
целия имот, извън придобитата от двамата 1/2 по наследяване от ...... П.а.
Не се твърди и установява собствената на ....... П. 1/2 ид.ч. да е придобита от
ответниците по някой от законоустановените способи за това, вкл. по наследяване,
независимо от изричните указания, дадени с доклада по делото, че ищецът не сочи
доказателства за връзката между приобретателите на имота и ответниците по делото.
Такива доказателства са ангажирани единствено по отношение на ...... П.а.
При това положение и с оглед изричното оспорване на ответниците да са
собственици на процесния имот, следва да се приеме, че качеството им на собственици
се установява до размера на по 1/4 ид.ч. за всеки от тях.
От качеството на ответниците на съсобственици на имота произтича качеството
им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Неоснователни са доводите, че е нарушена забраната по чл.62 ЗЗП. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2016 от 25.05. 2017 г. по тълк.дело №
2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с
§1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
4
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на ... с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което обстоятелство не е
спорно между страните.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая
между страните е безспорно, че стойността на доставената топлинна енергия е в размер
на исковата сума.
От страна на ответниците е направено възражение за погасителна давност, във
връзка с което съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Според Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая искът е предявен на 12.01.2022 г., с
оглед на което погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила
преди 12.01.2019 г., каквито в случая се явяват вземанията за периода м.05.2018 г. –
м.10.2018 г. (вземането за м.10.2018 г. е станало изискуемо на 15.12.2018 г.), в размер
на 336, 02 лв., определен по реда на чл.162 ГПК при съобразяване на представеното по
делото съобщение към обща фактура № **********/31.07.2019 г. (л.24), в което се
съдържат данни относно прогнозно начислените суми по месеци за периода.
По отношение на изготвените за периода изравнителни сметки с резултат от
изравняването – сума за доплащане следва да се има предвид, че изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие,
когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай това
изравнително вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното
предприятие за месечни вноски, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата
5
- в този случай според чл. 33, ал. 2, вр. чл.32, ал.3 от Общите условия от 2016 г.
клиентите са длъжни да заплатят фактурите от изтичане на 45-дневен срок от датата на
издаване на фактурата. Изравняването за сумата за доплащане в размер на 142, 55 лв.,
включено в общата фактура от 31.07.2019 г. съставлява ново вземане на ищеца – за по-
голяма от претендираната по прогнозни фактури топлинна енергия, чиято изискуемост
настъпва 45 дни след датата на издаване на общата фактура – 31.07.2019 г., поради
което не попада сред погасените по давност вземания.
Непогасените по давност вземания за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г.
възлизат на сумата от 1 487, 59 лв., от която всеки от ответниците дължи по ¼
съобразно квотата си в съсобствеността, или – по 371, 90 лв.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
Мораторна лихва не се дължи върху погасените по давност главни вземания за
периода м.05.2018 г. – м.10.2018 г. по арг. от чл.119 ЗЗД.
По отношение на главните вземания за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г. съдът
намира следното:
По отношение на исковия период приложение намират Общите условия на
ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във
вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на
връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното
лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата
на получаването и връчва индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис,
удостоверяващ датата на връчването – чл. 28 от Общите условия.
6
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на
продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на
забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи
съдът приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл.
32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването
на фактура от страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година.
Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество топлинна
енергия с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на
клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не
може да иска изпълнение. Следователно, задължението за заплащане на стойността на
действително потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември на съответната
година. В този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главни
вземания за стойността на доставена топлинна енергия, то акцесорната претенция се
явява установена по основание за периода 15.09.2019 г. – 09.12.2021 г., в размер на
сумата 271, 28 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК, от която всеки от ответниците
дължи по ¼ съобразно квотата си в съсобствеността, или – по 67, 82 лв.
Неоснователни са доводите на ответниците във връзка с публикуването на
сметките на интернет страницата на ищеца, доколкото последното е предвидено в
Общите условия на ищеца от 2014 г., които не намират приложение за исковия период.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия,
одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна
енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за
последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на услугата дялово разпределение, чието извършване от страна
на ... е безспорно между страните и се подкрепя от ангажираните писмени
доказателства, като дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.11.2018 г.
7
– м.04.2020 г. е в размер на 26, 40 лв., определен по реда на чл.162 ГПК при
съобразяване на счетоводна справка на ищеца на л.28 от делото, от която сума всеки от
ответниците дължи по ¼ съобразно квотата си в съсобствеността, или – по 6, 60 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, сумата от 76, 50 лв. разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, както следва:
Н. ТР. П. – 38, 25 лв. и Р. ТР. П. – 38, 25 лв.
Процесуалните представители на ответниците претендират адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна зашита по чл.38, ал.2 ЗА, което
съдът предвид цената на предявените срещу всеки от двамата ответници искове (по
1 094, 07 лв. срещу всеки от двамата) определя в размер на по 306, 58 лв. съобразно
чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От така посочената сума на всеки от процесуалните представители
следва да се присъди, съобразно отхвърлената част от исковете срещу всеки ответник
(по 647, 75 лв.) сумата от по 181, 51 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. ТР. П., ЕГН ********** да заплати на ......, ЕИК ............., на
основание чл. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД:
сумата 371, 90 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г. , ведно със законна лихва от исковата молба –
12.01.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 67, 82 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода
15.09.2019 г. – 09.12.2021 г., върху главните вземания за доставена в периода м.11.2018
г. – м.04.2020 г. топлинна енергия ;
сумата 6, 60 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба –
12.01.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над 371, 90 лв.
до пълния предявен размер от 911, 81 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.10.2018 г.; иска
за мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия – за сумата над 67, 82 лв.
до пълния предявен размер от 166, 28 лв.; иска за цената на дяловото разпределение –
за сумата над 6, 60 лв. до пълния предявен размер от 13, 20 лв. и иска за мораторна
лихва върху нея – в пълния предявен размер от 2, 78 лв.
ОСЪЖДА Н. ТР. П., ЕГН ********** да заплати на ......, ЕИК ............., на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 38, 25 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение по делото.
8
ОСЪЖДА ......, ЕИК ............. да заплати на адв. И.Н., на основание чл.38, ал.2
ЗА, сумата от 181, 51 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита.
ОСЪЖДА Р. ТР. П., ЕГН ********** да заплати на ......, ЕИК ............., на
основание чл. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД:
сумата 371, 90 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г. , ведно със законна лихва от исковата молба –
12.01.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 67, 82 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода
15.09.2019 г. – 09.12.2021 г., върху главните вземания за доставена в периода м.11.2018
г. – м.04.2020 г. топлинна енергия ;
сумата 6, 60 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба –
12.01.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над 371, 90 лв.
до пълния предявен размер от 911, 81 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.10.2018 г.; иска
за мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия – за сумата над 67, 82 лв.
до пълния предявен размер от 166, 28 лв.; иска за цената на дяловото разпределение –
за сумата над 6, 60 лв. до пълния предявен размер от 13, 20 лв. и иска за мораторна
лихва върху нея – в пълния предявен размер от 2, 78 лв.
ОСЪЖДА Р. ТР. П., ЕГН ********** да заплати на ......, ЕИК ............., на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 38, 25 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ............. да заплати на адв. СН. К., на основание чл.38, ал.2
ЗА, сумата от 181, 51 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ....
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9