Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на пети октомври две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 1249 по описа за 2021 година, прецени:
Делото
е образувано по предявени от „Б.Д.“ ЕАД *** срещу С.Г.С. осъдителни искове с правно
основание чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 58 ал. 1 т. 1 от ЗКИ с
цена на исковете общо 308 331,53 лева.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД *** излага, че е сключил с
ответницата С.Г.С. договор за ипотечен кредит от 22.11.2007 г. в размер на
236 000 лева, със срок на погасяване 360 месеца от датата на първото
усвояване. За обезпечение на вземането на банката, била вписана договорна
ипотека върху недвижим имот: апартамент № 14, находящ
се в гр. София бул. „*****със застроена площ 68,85 кв. м, собственост на
ответницата С. и съпруга ѝ. „Б.Д.“ ЕАД превела сумата по сметка на
ответницата С. в същата банка. Част от сумата в размер на 170 000 лева
била преведена на 20.03.2008 г. по сметка на „Уникредит
Булбанк“ АД за погасяване на задължение към тази банка и заличаване на учредена
в полза на „УниКредит Булбанк“ договорна ипотека.
Останалата сума по кредита била блокирана по сметка на ответника в „Б.Д.“ ЕАД,
до представяне от ответницата на удостоверение от АВп
за вписана единствена ипотека в полза на „Б.Д.“ ЕАД. Такова удостоверение не
било представено, а ответницата неправомерно изтеглила сумата от 170 000
лева, предназначена за погасяване на кредита в „УниКредит
Булбанк“ АД, поради което ипотеката в полза на тази банка не била погасена.
Ответницата като кредитополучател не изпълнявала и задълженията си за
погасяване на сумите по главницата, дължимата договорна лихва и таксите за
обслужване на кредита. Според ищеца, за периода 28.02.2010 г. – 28.01.2021 г.
непогасените вноски по кредита до предявяването на иска са частично вноската на
28.02.2010 г. в размер на 64,40 лева, и 130 изцяло непогасени месечни вноски по
1581,45 лева. На основание неплащането на вноските, „Б.Д.“ ЕАД прави изявление,
че обявява кредита за предсрочно изискуем с получаване на препис от исковата
молба от ответника.
На основание изложените обстоятелства, ищецът прави
искане до съда да осъди ответницата С.Г.С. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД *** следните
суми:
- сумата от 164 852,98 лева главница по договор
за ипотечен кредит;
- сумата от 127 555,88 лева договорна лихва за
периода 28.02.2010 г. – 28.01.2021 г.;
- сумата от 12 541,24 лева обезщетение за забава
– лихвена надбавка върху просрочени главници за периода от 08.03.2010 г. до
28.01.2020 г. включително;
- заемни такси: такса за управление 1140 лева,
имуществена застраховка 1379,54 лева и такси за вписване и подновяване на
ипотеката.
Прави искане за законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
В отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК,
ответницата С.Г.С. прави следните възражения:
- възражение за липса на срок за погасяване на
задължението на ответницата към „УниКредит Булбанк“ и
заличаването на ипотеката, учредена в полза на тази банка, което според
ответницата можело да стане с при изтичане срока на договора 22.11.2037 г.;
- възражение за ненастъпване на предсрочна изискуемост
на претендираните от банката вземания, поради
необявяване на предсрочната изискуемост и липса на основания за нейното
настъпване;
- възражение за погасяване на вземанията по давност, мотивирано
с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и последващ иск по реда на чл. 422 ГПК, с който според
ответницата настъпва предсрочната изискуемост на вземането;
- възражение за прихващане с вземане в размер на 2
милиона лева, за което бил предявен от ответницата иск срещу ищеца, който е
предмет на гр. дело № 7746/2018 г. на СГС.
С отговора на исковата молба ответницата е направила
изявление за пердявяване на насрещен иск срещу ищеца
за сумата от 200000 лева, претендирана като обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на твърдяното
увреждане - налагане на запор на сметката за обслужване на друг кредит, която
законна лихва до датата на насрещния иск се престендира
в размер на 210000 лева. След неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите, отговорът в частта относно изявлението за
предявяване на насрещен иск, е оставен без разглеждане с разпореждане № 264380
от 27.06.2023 г. (л. 133).
От събраните по делото доказателства се установява
следното:
С договор за ипотечен кредит от 22.11.2007 г. ищецът
"Б.Д." ЕАД предоставил на ответницата С. Г. С. кредит в размер на
260000 лева, с част от който следвало да се погаси частично задължение на
ответницата към "УниКредит Булбанк" АД, за
освобождаване на обезпечението по кредита, а остатъкът от сумата следвало да
остане блокиран по разплащателната сметка на кредитополучателя, до представяне
на удостоверение от АВп с вписана единствена ипотека
в полза на "Б.Д." ЕАД. Кредитът бил усвоен еднократно с превод по
разплащателната сметка на ответницата на 28.11.2007 г. На 20.03.2008 г. бил
извършен безкасов превод на сумата от 170000 лева от сметката на ответницата в
"Б.Д." ЕАД по сметката ѝ в "УнИкРЕДИТ
Булбанк" АД. Тези обстоятелства се установяват от изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, вземанията
по кредита към 29.01.2021 г. - датата на предявяване на настоящия иск, били
частично погасени със следните суми:
- 71 147,02 лева погасена главница;
- 34456,73 лева погасена договорна лихва;
- 40 лева погасена "санкционна" лихва;
- 95 лева погасена такса за управление.
Непогасената част от задълженията, според
съдебно-счетоводната експертиза, били в следните размери:
- 164852,98 лева непогасена главница;
- 127621,29 лева непогасена договорна лихва;
- 12554,20 лева непогасена санкционна лихва за забава;
- 1140 лева непогасена такса за управление на кредита;
- 744,70 лева непогасена такса за ипотека;
- 1379,54 лева, непогасени застрахователни премии.
За вземанията за главницата по
кредита, по заявление на ищеца била издадена заповед за изпълнение от
31.03.2010 г. по ч. гр. дело № 6508/2010 г. на СРС за заплащане от ответницата С.Г.С.
на сумата от 172751,17 лева главница, със законна лихва от 11.02.2010 г. до
окончателното изплащане на сумата; 163,86 лева лихва за забава от 01.11.2009 г.
до 10.02.2010 г. След възражение от ответницата, ищецът предявил установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за предявените със
заявлението вземания, по който иск било образувано гр.д. № 11672/2010 г. на
СГС. С решение № 1547 от 19.07.2016 г. по т.д. № 4250/2015 г. на САС, влязло в
сила на 25.09.2016 г., установителният иск бил
отхвърлен, поради необявяване на вземането по кредита за предсрочно изискуемо.
Така изложените обстоятелства
обуславят следните правни изводи на първоинстанцинония
съд:
От фактическа страна е безспорно
установена дължимостта от ответницата С.Г.С. на ищеца
"Б.Д." ЕАД на сумата от 164852,98 лева, непогасена чрез плащане
главница по договор за ипотечен кредит от 22.11.2007 г. Ответницата е направила
възражение за погасяване на вземането по давност, което мотивира със становище,
че предсрочната изискуемост е настъпила най-късно с датата на подаване на
исковата молба. Възражението за погасяване вземането по давност е частично
основателно. Неоснователно ответницата се позовава на подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на 11.02.2010 г. и искова молба на
15.10.2010 г. от "Б.Д." ЕАД, които действия имали силата на изявление на ищеца за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Такова изявление не се съдържа в действията
на ищеца, а при иницииране на заповедно и исково производство той се е позовал
на автоматично настъпила предсрочна изискуемост - последица, която е отречена
във въззивното решение. Предсрочната изискуемост на
целия кредит следва да се счита настъпила с получаване от ответницата на 11.03.2021
г. (л. 34) на препис от искова молба с вх. № 271505 от 29.01.2021 г. Преди тази
дата следва да се считат погасени по давност отделните погасителни вноски, за
които е изтекъл тригодишен давностен срок, приложим
за периодични плащания на основание чл. 111 б. "в" ЗЗД. Изтичането на
давността е било спряно по време на разглеждането на гр. дело № 11672/2010 г.
до приключването му с влязло в сила решение на въззивния
съд на 25.09.2016 г. Според горните обстоятелства, за погасени по давност
следва да се считат всички вземания, включени в дължимите погасителни вноски,
чийто падеж е настъпил от 28.02.2010 г. до 28.01.2018 г. Според таблицата в
Приложение № 1 към заключението на вещото лице, главницата по договора за
кредит, която е следвало да се изплати чрез погасителните вноски за периода от
28.02.2010 г. до 28.01.2018 г., е общо 58141,26 лева. В тази част вземането на
ищеца за главницата по договора за кредит следва да се счита погасено по
давност, като дължимата от ответницата главница, непогасено по давност, е 106711,32
лева. Искът с правно основание чл. 430 ал. 1 ТЗ е основателен до този размер. Размерът
на дължимата договорна лихва за същия период е общо 93678,04 лева. В тази част
вземането на ищеца за договорна лихва следва да се счита погасено по давност,
като дължимата от ответницата договорна лихва, непогасена по давност, е
33877,84 лева. Искът с правно основание чл. 430 ал. 2 ТЗ е основателен до този
размер.
Неоснователна е претенцията за
неустойка в размер на 12561,03 лева, обозначена в исковата молба като
"лихвена надбавка". Според общите условия на банката кредитор, при
забава на плащането, кредитът се олихвява с договорна лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 3 процентни пункта, а при просрочие
над 90 дни, до подаване на молба за събиране на кредита по съдебен ред, остатъкът
от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка от 10 процентни пункта. Настъпването на уговорения краен срок на
начисляване на т.нар. "наказателна надбавка" се поставя в зависимост
от волята на банката кредитор кога ще предприеме действия за събиране на
вземането си по съдебен ред. Така цитираните клаузи създават риск от възникване
на задължение за необосновано висока неустойка, поради което същите са
неравноправни по силата на чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП и нищожни. Това е основание
на съда да приеме, че ответницата не дължи обезщетение за забава - лихвена надбавка
в размер на 12541,24 лева за периода от 28.02.2010 г. до 28.01.2021 г. Искът с
правно основание чл. 92 ЗЗД следва да се отхвърли.
Претендираните
"заемни такси", включващи такси за управление на кредита, такса за
подновяване на ипотека и застрахователна премия, също имат характер на
периодични плащания, и са частично погасени по давност в частта им преди
29.01.2018 г. От Приложение 1 към заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е видно, че размерът на начислените такси за управление на кредите
след тази дата до 28.01.2021 г. е 285 лева. Общият размер на дължимите и
непогасени по давност застрахователни премии е 178,34 лева. Искът с правно
основание чл. 58 ал. 1 т. 1 ЗКИ е основателен до размер 463,34 лева.
Ответницата е направила възражение
за прихващане с нейни претенции, предявени срещу банката ищец по гр. дело №
7746/2018 г. Тъй като вземането, с което ответницата прави възражение за
прихващане, според нейното изявление е предмет на разглеждане по друго дело,
няма основание за разглеждане на възражението и в настоящото производство.
Ответницата дължи на ищеца разноски
в размер на 6024,75 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Г.С. ЕГН **********,
адрес *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД ***, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:*** сумата от 106711,32
лева (сто и шест хиляди седемстотин и единадесет лева и тридесет и две
стотинки) непогасена главница по договор за ипотечен кредит от 22.11.2007 г.,
ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска с правно основание чл .430 ал. 1 ТЗ в
частта му над тази сума до предявения размер от 164852,98 лева като погасен
по давност.
ОСЪЖДА С.Г.С. да
заплати на „Б.Д.“ ЕАД *** сумата от 33877,84 лева (тридесет и три хиляди осемстотин седемдесет и
седем лева и осемдесет и четири стотинки) дължима договорна лихва по договор за
ипотечен кредит, като отхвърля иска
с правно основание чл.430 ал. 2 ТЗ в
частта му над тази сума до предявения размер от 127653,28 лева като погасен
по давност.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от Б.Д.“ ЕАД *** срещу С.Г.С. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане
на сумата от 12561,03 лева обезщетение за забава, изразяващо се в лихвена
надбавка за забава за периода от 08.03.2010 г. до 28.01.2021 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.Г.С. да заплати
на „Б.Д.“ ЕАД *** сумата от 463,34 лева такси по договора за кредит, като отхвърля
иска с правно основание чл. 58 ал. 1 т. 1 ЗКИ в частта му над тази сума до предявения размер от 3264,24 лева като
погасен по давност.
НЕ ДОПУСКА до разглеждане направено
от С.Г.С. възражение за прихващане с вземане,
предмет на гр. дело № 7746/2018 г. на СГС.
Осъжда С.Г.С. да
заплати на „Б.Д.“ ЕАД *** разноски в размер 6024,75 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: