Определение по дело №379/2018 на Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                       № 460

гр. Шумен, 07.11.2018 г.

 

 Шуменски окръжен съд в закрито заседание на седми ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Константин Моллов

 

   Членове:1. Йордан Димов

    

     2. Ненка Цветанкова

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Ненка Цветанкова в.ч.гр.дело № 379 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 вр. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 4025/08.10.2018 г. по описа на РС Велики Преслав, подадена от М.Х.Д. ЕГН ********** чрез адв. П.К.Р. от ВАК, срещу Определение № 445/20.09.2018 г., постановено по гр. дело № 461/2017 г. по описа на РС Велики Преслав, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 3756/19.09.2018 г. против протоколно определение от 11.09.2018 г. по гр. д. №461/2017 г. по описа на РС Велики Преслав, с което не е допуснато изменение на иска по чл.214 от ГПК чрез увеличение на размера му.

В жалбата се излага, че постановеното от районния съд определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна. Счита за незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд, че протоколно определение от 11.09.2018 г. по гр. д. №461/2017 г. по описа на РС Велики Преслав, с което не е допуснато изменение на иска, който не е предявен като частичен, по чл.214 от ГПК чрез увеличение на размера му, не е от категорията на обжалваемите актове съгласно чл.274, ал.1 от ГПК и правилността му подлежи на проверка при обжалване на решението по същество на спора. Развива доводи, че тъй като предявеният иск не е частичен, обжалвания акт е постановен в противоречие с тълкувателната практика на ВКС. С оглед на това моли Определение № 445/20.09.2018 г. постановено по гр. дело № 461/2017 г. по описа на РС Велики Преслав и протоколно определение от 11.09.2018 г. да бъдат отменени, както и да се допусне изменение на първоначалния иск чрез увеличаване на първоначално заявения размер от 3000 лв. на 6083 лв. 

Препис от частната жалба е връчен на другата страна като в законоустановения срок по чл.276 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по частната жалба.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият съдебен състав на ШОС, като съобрази доводите на страните и приложените по делото доказателства, приема от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. №461/2017 г. по описа на РС Велики Преслав е образувано по искова молба от М.Х.Д. с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС против С.Х.Д. и П.Ж.Д., с която се иска осъждане ответниците да заплатят на ищеца сумата от 3000 лв., представляваща стойността на извършени необходими разходи за ремонт на общите части на сграда и прилежащи обекти, находящи се в УПИ XV-165 в кв. 11 по плана на гр. Върбица, цялото с площ от 680 кв. м., при граници УПИ XVI-163, 164, УПИ VI-163,164, УПИ VII-169, УПИ VIII-168,169 и УПИ XIV-166, за съответните идеални части, притежавани от ответниците, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата за завеждане на исковата молба до окончателното изплащане от сумата. В исковата молба се твърди, че ответниците дължат на ищеца процесната сума поради заплатени от него разходи за извършени СМР на общи част в съсобствени с ответниците недвижими имоти, както следва: дворно място, находящо се в гр. Върбица, ул.“...“ №8, съставляващо УПИ XV-165 в кв. 11 по плана на гр. Върбица, цялото с площ 680 кв. м.; жилищна сграда, състояща се от първи приземен етаж от построеното в мястото жилищна сграда с площ от 94 кв.м., втори етаж от същата сграда, жилищен с площ от 94 кв. м., две избени помещения под приземния етаж; стопанска постройка, построена в същото място с площ от 56 кв. м. Твърди се, че общата сума на заплатените от ищеца разходи за извършени СМР на общите части в съсобствените с ответниците имоти е 14 600 лв. с ДДС. Твърди се, че ответниците притежават 4/6 идеални част от посочените имоти в режим на СИО, ответницата С.Д. притежава 1/6 идеална част и ищецът притежава 1/6 идеална част.

С Определение № 289 от 11.06.2018 г. районният съд е допуснал по искане на ищеца назначаване на строително- техническа експертиза, която да отговори на посочените от ищеца в исковата молба въпроси. На вещото лице е поставен въпросът да се определи направените ремонти и/или подобрения в размер на 14 600 лв., явяващи се стойност на извършените СМР, с колко увеличават пазарната стойност на имота, съответно да се изчисли размера на увеличената стойност съразмерно с притежаваните от страните идеални части от правото на собственост.

В заключението на вещото лице е посочено, че стойността на извършените СМР е 14 600 лв., а увеличената пазарна стойност на имота е 10 414 лв. Размерът на увеличената стойност съразмерно с притежаваните от страните идеални части от правото на собственост на жилищната сграда е 4339, 17 съответно за ответницата С.Д. /5/12 ид. ч./ и 6074,83 лв. за ищеца /7/12 ид.ч./. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание на 03.07.2018 г. става ясно, че сумата от 10 414 лв., с която е увеличена пазарната стойност на имота, е изчислена без да са взети предвид разходи за ремонт на оградата и навеса, които според ищеца също са общи части и разходите за тях следва да бъдат включени при определяне сумата, с която се е увеличила пазарната стойност на имота.

С оглед на горното в същото съдебно заседание е поставен допълнителен въпрос на вещото лице- да изчисли увеличената пазарна стойност на процесния имот, ако бъдат включени извършените разходи за СМР за оградата и навеса, изградени в него.

На 03.09.2018 г. е депозирано заключение на допълнителната експертиза, според което извършените СМР за оградата и навеса в имота са на стойност 4168 лв. с ДДС и ако бъдат включени в увеличената пазарна стойност на процесния имот тя става 14 600 лв.

В съдебно заседание на 11.09.2018 г. ищецът е направил искане за увеличаване размера на иска като същият да се счита предявен за сумата от 6083 лв. вместо за сумата от 3000 лв., която представлява 5/12 от сумата 14 600 лв., равняваща се на квотите на ответниците.

С протоколно определение от същата дата първоинстанционният съд е отхвърлил искането като е счел същото за допустимо, но неоснователно, тъй като исковата молба не е представена в предвидената от закона форма, както и не е внесена дължимата държавна такса.

Определението от 11.09.2018 г., с което е отхвърлено искането за изменение на иска, е обжалвано като с атакуваното пред настоящата инстанция Определение №445 от 20.09.2018 г. първоинстанционният съд е приел, че определението за недопускане изменение на иска не е от категорията на обжалваемите съдебни актове съгласно чл.274, ал.1 от ГПК, поради което е оставил частната жалба без разглеждане.

Гореизложените фактически обстоятелства дават основание за настоящия въззивен състав да направи следните правни изводи:

      Предметът на делото, с оглед заявената претенция по исковото производство, касае цялото вземане на ищеца срещу ответниците, представляващо парична равностойност според съответната притежавана идеална част от правото на собственост на ответниците и доколкото не се иска присъждане на част от спорното право, искът не е предявен като частичен. Съгл. разясненията на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС определението, с което се отказва увеличение на размера на иска, когато не е предявен като частичен, подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като прегражда по - нататъшното развитие на делото за съответната част. Страната не разполага с възможност да предяви иск за разликата в отделно производство на основание чл. 126 и чл. 296 и следващите ГПК. Докато е налице висящ спор между същите страни, на същото основание и за същото вземане, претенция за разликата е недопустима, защото предявеният иск - предмет на висящия спор, който не е заявен като частичен, обхваща цялото спорно право и постановеният съдебен акт ще изключи възможността повторно да се търси съдебна защита на това право. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат и размера на спорното материално право, въведено чрез иска като предмет на делото, поради което влязлото в сила решение би било пречка да се предяви иск за разликата, ако първоначалният иск не е бил заявен като частичен, поради недопустимостта да се пререшава въпросът за размера на вземането в нов исков процес. Силата на пресъдено нещо на постановеното решение преклудира непредявения размер и представлява отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на друг иск между същите страни за разликата, с която не е допуснато увеличението на размера на иска, който не е бил предявен като частичен.

С оглед на това определението, с което е отказано изменение на иска, който не е предявен като частичен, чрез увеличаване на размера му, е преграждащо и като такова подлежи на обжалване. Въведеното оплакване в частната жалба за неправилност на обжалваното определение, е основателно, поради което частната жалба следва да бъде уважена и определението да бъде отменено.

Доколкото предмет на разглеждане в настоящото производство е Определение № 445/20.09.2018 г., постановено по гр. дело № 461/2017 г. по описа на РС Велики Преслав, респ. допустимостта на частна жалба с вх. № 3756/19.09.2018 г., съдът не може да се произнася относно правилността на протоколно определение от 11.09.2018 г. С оглед разпоредбите на чл. 276, ал.1 и ал.2 от ГПК и предвид задължението съдът да следи служебно за редовността на действията по размяна на книжа и осигуряване възможност за участие на всички страни в процеса, съдът намира, че препис от частна жалба с вх. № 3756/19.09.2018 г. следва да се връчи на ответниците като им бъде предоставен едноседмичен срок за отговор, след което жалбата, ведно с разменените книжа по нея и делото да бъдат върнати на ОС - Шумен, за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 445/20.09.2018 г., постановено по гр. дело № 461/2017 г. по описа на РС Велики Преслав.

 

ВРЪЩА частна жалба с вх. № 3756/19.09.2018г. срещу Определение от 11.09.2018, постановено по гр. дело № 461/2017 г. по описа на РС Велики Преслав, ведно с гр. дело № 461/2017 г. по описа на РС Велики Преслав за извършване на необходимите действия по администриране на жалбата, съобразно дадените по – горе указания, след което делото да се изпрати в ОС - Шумен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

      2.