Решение по дело №402/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 223
Дата: 2 ноември 2022 г.
Съдия: Теодора Енчева Димитрова
Дело: 20223600500402
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Шумен, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Д.
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело №
20223600500402 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д. С. Д., действаща чрез пълномощника
адв. И. К. от ШАК, срещу решение № 550/07.07.2022 г. по гр.д. № 785/2022 г. по описа на
ШРС, с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и
е осъдена да заплати деловодни разноски на ответника.
Жалбоподателката намира решението за неправилно и незаконосъобразно по
съображения, подробно изложени в жалбата й, поради което моли въззивният съд да го
отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи исковите й претенции и й присъди
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ Напоителни системи „ ЕАД, гр.
Шумен, представлявано от управителя инж. Д.Г. е депозирал отговор на жалбата, в който я
оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на
извършените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:
Гр.д. № 785/2022 г. е образувано по искова молба на жалбоподателката срещу
1
въззиваемия, с искания за признаване за незаконно на уволнението й и отмяна на заповед №
5/24.03.2022 г. на директора на „ Напоителни системи „ ЕАД, гр. Шумен, възстановяването
й на заеманата преди уволнението длъжност – юрисконсулт и осъждане на работодателя да
й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното й
уволнение, респ. е работила на по-ниско платена длъжност, за част от периода по чл.225,
ал.1 и ал.2 от КТ, а именно по чл.225, ал.1 от КТ – от 25.03.2022 г. до 07.04.2022 г. вкл., в
размер на 1 106.00 лева и по чл.225, ал.2 от КТ – от 08.04. до 12.04.2022 г., в размер на
150.20 лева, или общо 1 256.20 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на главницата и деловодните разноски. За да обоснове
претенцията си ищцата е навела твърдения, че работодателят не й е дал разумен срок за
даване на писмени обяснения и са налице съществени разлики в описаната фактическа
обстановка, деянията и обективните признаци на нарушението в поканата и в заповедта за
уволнение, като в заповедта е добавено и нарушение, за което не са й искани обяснения, с
оглед на което е налице и следва да се приложи хипотезата на чл.193, ал.2 от КТ. Второ,
липсват доказателства, че е извършила нарушенията умишлено и при изпълнение на
трудовите й задължения като юрисконсулт. Трето, нарушен е принципа за съответствие на
тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, ако се приеме, че е такова е извършено.
В срока за отговор ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни,
поради което е поискал отхвърлянето им и присъждане на извършените по делото разноски.
С протоколно определение от 10.06.2022 г., по молба на ищцата е допуснато
увеличение на иска й за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ, както следва – за сумата
от 3 947.50 лева за периода 25.03.2021 г. – 07.06.2022 г. вкл., от които 1 73.50 лева за периода
25.03. – 07.04.2022 г. и 2 874.00 лева за периода 08.04. – 07.06.2022 г..
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като с решението си ги е отхвърлил
изцяло поради неоснователност и е осъдил ищцата да заплати на ответника деловодни
разноски в размер на 1 320.00 лева.
След проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е
валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установява, че със заповед № 5/24.03.2022 г. на управителя на
„ Напоителни системи „ ЕАД, клон Шумен трудовото правоотношение на жалбоподателката
за длъжността „юрисконсулт“ е било прекратено, считано от 24.03.2022 г., на основание
чл.330, ал.2, вр. чл.190, ал.1, т.4, предл.1, чл.178, т.8, предл.1 и чл.188, т.3 от КТ, като е
разпоредено на същата да се изплати обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - 90 дни. Като причина за
прекратяване на трудовия договор в заповедта е било посочено: „ На 10.03.2022 г. в
дружеството са постъпили 4 бр. сведения от служители на „ Напоителни системи „ ЕАД,
клон Шумен за това, че на 28.05.2021 г. служителите са били принудени да изваждат от
стената на яз. Тича каменни плочи и със служебен автомобил рег. № В .... НА са ги закарали
2
до дома на Д. Д. на длъжност „ юрисконсулт „. Извършеното нарушение представлява
злоупотреба с доверието на работодателя. „. Заповедта е била връчена на служителката на
24.03.2022 г.. В същия ден, в 10.20 часа й била връчена покана за писмени обяснения на
основание чл.193, ал.1 от КТ във връзка с извършено от нея дисциплинарно нарушение,
изразяващо се в злоупотреба доверието на работодателя за неправомерно извличане на
определена облага, а именно „ на 28.05.2021 г. със служебния автомобил УАЗ с рег. № В ....
НА на „ Напоителни системи „, клон Шумен бяха ли докарани в дома Ви декоративни
каменни плочи извадени от стената на яз. Тича, в срок до 11.00 часа на 24.03.2022 г. следва
да дадете писмени обяснения по повод на извършеното нарушение.„, като между страните
не е спорно, че жалбоподателката не е предоставила писмени обяснения в указания й от
работодателя срок.
Видно от заповедта за уволнение, в нея не е посочено от кои служители са били
дадени визираните 4 бр. сведения и същата не съдържа обсъждане на събраните във връзка с
преписката доказателства, както и изложение в какво се изразява от обективна и субективна
страна нарушението на служителката, квалифицирано като злоупотреба с доверието на
работодателя.
На л.175, 176, 180 и 181 от първоинстанционното дело са приложени 4 бр. писмени
сведения от М.М. / на длъжност домакин /, Г.А. Д., Н.С.в И. и Х.И.О., дадени на 10.03.2022
г.. В сведението си М.М. е заявил, че по време на последните медицински прегледи в гр.
Шумен закарал с УАЗ Н .... НА известен брой декоративни каменни плочи в дома на Д. Д., а
след това с личния си автомобил закарал от същите камъни още един курс на същото място.
В сведението си Г. Д. е посочила, че е видяла работници да натоварват плочи на УАЗ-ката и
на следващия ден ги закарали в Шумен. Идвайки си, попитала работниците „Къде оставихте
камъните ?“ и те й отговорили в юристката. В сведението си Н. И. е посочил, че на
28.05.2021 г. натоварили от база Тича каменни плочи в Уазката и тръгнали за Шумен. Като
стигнали там разтоварили плочите в къщата на юристката. След това отишли на
профилактични прегледи. В сведението си Х.О. е посочил, че на 28.05.2021 г. тръгнали от
база Тича с Уазката, в която били натоварили каменни плочи за Шумен. В този ден били
организирани профилактични прегледи. Като пристигнали, М. ги закарал в къщата на
юристката, в която разтоварили плочите. Оттам отишли в базата на прегледи.
В първоинстанционното производство са разпитани шестима свидетели, от
показанията на които се установява следното:
Свид. Х.Х. твърди, че през м. май 2021 г. бил управител на „ Напоителни системи „,
клон Шумен. В базата на дружеството на язовир Тича имало останали различни каменни
плочи от предишни дейности, около 10-12 бр., с размери 30.40 см. и дебелина 3-5 см., без
обработка, които били използвани за настилане на пътеки в база Тича и не се водели в
активите на дружеството. Същите били извадени две три години преди това от масив на
една от поляните около базата, намираща се на около 100-150 м. от язовира. При едно от
посещенията им там, жалбоподателката попитала свидетеля дали може да вземе плочите за
лично ползване, при което същият й разрешил и обяснил на служителя, който отговаря за
3
язовирната стена, когато Уазката идва до гр. Шумен служебно, ако има място да
транспортират камъните до града.
Свид. М.М. твърди, че през м. май 2021 г. е работел в базата на „ Напоителни
системи „, клон Шумен на язовир Тича, на длъжност домакин и ел.техник. На 28.05.2021 г.
жалбоподателката му се обадила по телефон и го попитала дали има още от каменните
плочи, които били при тях и той й отговорил, че има. Тогава тя го помолила, като отиват в
гр. Шумен за профилактичните прегледи да закарат част от тях до дома й. В същия ден,
между 9.00 и 10.00 часа, той и други работници натоварили около 10 бр. от каменните плочи
в камион „ УАЗ „ и ги закарали в дома на жалбоподателката, където ги разтоварили, след
което отишли на преглед в базата в кв. Т.... След това, с личния си автомобил закарал до
дома на Д. още 5-6 от същите плочи. Плочите били от естествен камък, с различни размери и
се намирали в базата от години, като преди това били използвани за настилка под външни
беседки и пейки, разположени в близост до язовирната стена. Свидетелят заявява, че не е
получавал разрешение за транспортиране на плочите, нито жалбоподателката му е казвала за
такова, но предположил, че й е дадено предварително от управителя.
Свид. Г. Д. твърди, че работи в база „ Тича „ като хигиенист. На 28.05.2021 г., в деня
на профилактичните прегледи видяла работници от базата да товарят в Уазката каменни
плочи, след което потеглили за град Шумен. Когато се върнали, те споделели, че са оставили
плочите в дома на юристката. По отношение на тези плочи, свидетелката твърди, че били
докарани в базата три – четири дни преди да ги транспортират до гр. Шумен и, че са били
извадени от пътеките по язовирната стена, на които някога е имало пейки, но не знае кога.
Знае обаче, че свид. М.. е участвал при ваденето, макар да не е присъствала.
Свид. Н.К. твърди, че работи като енергетик в база „ Тракия и в управлението на „
Напоителни системи „ в гр. Шумен. Жалбоподателката била поканена да даде писмени
обяснения пред управителя в 10.00 часа. Тя закъсняла и той започнал да я търси. След като
й връчил обясненията, управителят й дал един час за обяснения, но тя му отговорила, че по
закон трябва да са 3 дни. Когато жалбоподателката не се явила в указания й срок,
управителят отново започнал да я търси по телефон, при което тя се явила и заявила, че няма
да дава обяснения. Последвал разговор между нея, управителя и В.В., след който й връчили
заповедта за уволнение.
Свид. В.В. твърди, че работи в „ Напоителни системи “ на длъжност ръководител
автотранспорт и охрана. На 24.03.2022 г., в негово и в присъствието на свид. К. управителя
на клона извикал жалбоподателката й я поканил да даде обяснения по повод липсващи
камъни от стената на язовир Тича, които вероятно се намират в нейния дом. Същата се явила
в 10.20 часа, при което управителят й казал, че й предоставя срок от един час, а тя му
отговорила, че са й необходими три дни и напуснала. Към 10.30 – 10.40 часа, работодателят
отново я потърсил, при което жалбоподателката се явила и заявила, че няма да дава
обяснения. По-нататък в разпита си твърди, че в 11.40 часа жалбоподателката отново се
явила при работодателя, при което й била връчена заповед за уволнение. Свидетелят
заявява, че не е виждал на жалбоподателката да са били предоставяни 4 бр. писмени
4
сведения от работници.
От показанията на първите трима свидетели и приложените материали по преписка
вх. № 2018/2022 г. на ШРП, сдържаща преписка № 323р-2974 на РУ – Велики Преслав, по
която е образувано ДП № 282/2022 г. по описа на РУ – Велики Преслав, се установява, че
дадените от тях писмени обяснения от 10.03.2022 г. са им били изискани от управителя на „
Напоителни системи „ ЕАД, клон Шумен по повод именно на започната от органите на МВР
проверка по посочената преписка, във връзка с която са били разпитани от органите на МВР
и, по която са били снети обяснения както от управителя на клона, така и от
жалбоподателката .
На л.156 от първоинстанционното дело е приложен пътен лист на „ Напоителни
системи „, клон Шумен за автомобил УАЗ с рег. № В .... НА, с водач М. М.., в който е
разписано да осъществи транспорт в периода от 08.00 часа до 15.00 часа на 28.05.2021 г., по
направление язовир Тича – Шумен – язовир Тича.
От приложеното копие от личното й трудово досие се установява, че преди
дисциплинарното й уволнение, със заповед № 17/20.03.2019 г. на управителя на „
Напоителни системи „, клон Шумен на жалбоподателката е било наложено дисциплинарно
наказание „ забележка „, в качеството й на изпълняваща длъжността „контрольор„, за
извършени пропуски в дейността й в периода 02.01. – 20.03.2019 г..
Въз основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
При предявени от работника искове за защита от незаконно уволнение по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ работодателят дължи да установи при условията на пълно и главно
доказване, че извършеното уволнение е законосъобразно. При иск на работника по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ същият дължи да докаже обстоятелството, че е останал без работа след
уволнението, или е работил на по-ниско платена длъжност от предишната, както и, че е
отправил покана до работодателя за изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в
случай, че претендира лихва за забава върху дължимите суми преди датата на завеждане на
исковата молба.
В настоящия случай ищцата възразява, че при осъществяване на процедурата по
дисциплинарното й уволнение е нарушено правилото по чл.193 от КТ за изискване писмени
обяснения от служителя за нарушенията, предмет на дисциплинарното производство.
Съгласно чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Съгласно чл.193, ал.2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал
работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Съгласно чл.193, ал.3 от КТ, разпоредбите на предходната алинея не се прилагат,
когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова
вина.
5
Съгласно чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Изискването на закона е отправянето на покана за даване на обяснения от работника
задължително да предхожда дисциплинарното наказание, тъй като именно въз основа на тях
и на относимите факти и доказателства, работодателят следва да прецени дали са налице
основания за налагане или не на наказание и каква следва да бъде неговата тежест. Друго
изискване е от работника да са поискани обяснения за всички нарушения, обективирани в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Според съдебната практика, нарушенията, за които се изискват обяснения от
работника са достатъчно индивидуализирани, когато са посочени по разбираем за него
начин и са изяснени в отношенията му с работодателя. Недаването на обяснения от
работника не опорочава наложеното дисциплинарно наказание, ако той е разполагал с
реална възможност преди връчването на заповедта, но не се възползвал. Обясненията на
работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато
работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от
работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. Текстът на чл.193, ал.3
КТ е приложим и във случаите, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска
обяснения от работника, в т. ч. - когато работникът не може да бъде намерен на адреса,
който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка,
съдържаща искане за даване на обяснения, или по какъвто и да е начин е осуетил
възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него.
Изискването към работодателя по чл.193, ал.1 КТ да изслуша или да приеме писмените
обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се
осигури възможност на защита на работника и същевременно, за да се даде възможност на
работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно
нарушение. На работника следва да бъде предоставена реална възможност да даде
обяснения за нарушението, която възможност като време е различна в зависимост от
конкретните обстоятелства. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия
или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат
работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за
обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато
обаче обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на
минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като
работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. В този случай,
с искането за даване на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл.193, ал.1
КТ. Дали даденият срок е бил разумен и достатъчен, за да осигури реално възможността за
даване на обяснения се преценява с оглед обстоятелствата на конкретния случай, като не
бива да се забравя, че законът не е въвел формални изисквания за тази процедура. Когато
работодателят пряко поиска писмени обяснения, това снема от него задължението от лично
6
изслушване на работника или служителя, но без да променя следващото се от характера на
трудовите задължения правило, че обясненията се дават веднага, след като са изискани и
когато са поискани устно, те се дават непосредствено. Затова поначало разумен и достатъчен
е този срок за писмени обяснения, който позволява на дисциплинарно уличеният след като
се ориентира във фактите, да изложи обмислен коментар на твърденията, или отговор на
въпросите в писмена форма, да изрази субективното си отношение, включително ако е
допуснал нарушението. Работникът или служителят може да даде обяснение, но той не е в
положение да доказва. Това следва да се отчита при преценката за разумен срок, тъй като е
достатъчно да бъде насочен работодателя към доказателства и факти, които добросъвестно
да събере и оцени. Изключение са случаите, при които възможността за даване на
съдържателни писмени или устни обяснения в тази връзка ще бъде реално обусловена от
подготовка, наложителни справки, проверка на документи и пр., отнемащи повече време.
Когато работодателят е поискал писмени обяснения за множество нарушения в кратък срок,
като по някои от обстоятелствата е имало необходимост от подобни справки, включително
поради отдалеченост във времето, от значение е дали писмените обяснения са дадени по
всички въпроси и дали са взети предвид преди налагане на дисциплинарното наказание.
Няма значение обстоятелството, че преди събирането на обясненията е била предварително
подготвена заповедта за дисциплинарно уволнение. Това би било релевантно, ако
работникът беше се възползвал от правото си да даде обяснения и въпреки това
уволнителната заповед му бъде връчена преди предоставянето им. В този случай субектът
на дисциплинарна власт би упражнил превратно правото си на уволнение, тъй като
уволнителното волеизявление щеше да произведе ефект преди до него да са достигнали
обясненията на работника. Според тълкувателната практика, не е необходимо спазването на
определена процедура от работодателя по чл. 193 КТ, като същият не е длъжен да
съобразява определен от него срок, да изчаква изтичането му, ако от поведението на
работника или служителя може да се направи еднозначен извод, че той не възнамерява да
представи допълнителни обяснения. Изготвянето на проект на заповед за налагане на
дисциплинарно наказание преди изслушване на работника/служителя или приемане на
писмените му обяснения по реда на чл. 193 КТ не води до незаконосъобразност на
наказанието, ако заповедта е връчена след отказ на работника да даде обяснения.
В конкретния случай се установи, че на служителката са били изискани писмени
обяснения за едно конкретно деяние, което е с давност по-малко от една година и се
изразява в действия, които са били осъществени еднократно, а не в продължителен период
от време и са лесно запомнящи се, предвид спецификата им и факта, че не са характерни и
повтарящи се в ежедневието на лицето, а именно: на 28.05.2021 г. със служебния автомобил
УАЗ с рег. № В .... НА на „ Напоителни системи „, клон Шумен били ли са докарани в дома
й декоративни каменни плочи, извадени от стената на яз. Тича, като й е бил предоставен
срок за отговор от 1 час. Служителката е заявила, че този срок следва да е поне три дни, но
не е направила изрично изявление за удължаването му, като след изтичането му се явила
пред работодателя и е заявила, че няма да дава обяснения. Установи се също, че заповедта за
уволнение й е била връчена не преди, а след изявлението й за отказ да изложи становище по
7
случая. В тази връзка, следва да се отбележи, че твърдението на жалбоподателката, че е
имала реално само 20 минути срок за отговор не се подкрепят от отразеното в поканата и
заповедта уволнение, в която няма посочен час на връчване, и се опровергават от
показанията на разпитаните свидетели, присъствали на връчването.
Въз основа на горното, съдът приема, че предоставеният от работодателя срок за
обяснения е бил подходящ, тъй като касае само едно минало събитие, което не налага
обстойна проверка, запознаване с множество доказателства или набавяне на такива за
опровергаване на твърденията в поканата. Предвид това и, че, макар да е възразила срещу
срока, служителката не е поискала удължаването му, нито я заявила, че иска да ангажира
доказателства, който биха й отнели повече време от даденото, намира, че работодателят е
изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 КТ, поради което не са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ.
На следващо място ищцата твърди, че са налице съществени разлики в описаната
фактическа обстановка в поканата и заповедта за уволнение, като едно от деянията, за което
са й изискани обяснения не фигурира в заповедта за уволнение, а е добавено ново, по което
не са й искани такива. Също така, заповедта е немотивирана, поради което е нарушено
изискването по чл.195, ал.1 от КТ..
В задължителната практика на ВКС, включая тълкувателна и такава по реда на чл.
290 ГПК се изяснява, че правната квалификация на деянието, посочена от работодателя,
стига извършването му да е установено, да представлява нарушение на трудовата
дисциплина и да са съобразени критериите по чл.189, ал.1 КТ, е без значение за законността
на уволнението; съществено за мотивирането на заповедта е нейната текстуална част -
индивидуализацията на деянието от обективна и субективна страна, включително и чрез
препращане към друг, известен на работника/служителя документ, а не дали е дадена от
работодателя правна квалификация на нарушението, съответно цитираните правни норми
съответстват ли на нарушението. Принципната постановка е, че заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание е мотивирана, когато съдържанието й е достатъчно, за да се
установи същността на нарушението и работникът/служителят има възможност да разбере
причината, поради която е наказан; да се прецени условието за еднократност на наказанието
и да се съобразят сроковете по чл.194 КТ. Дисциплинарното уволнение е законно и когато са
спазени процедурата и изискванията по чл.193 - 195 КТ само за част от нарушенията или са
установени само част от нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание,
стига наказанието да им съответства по тежест. Словесното изразяване по чл.193 и по
чл.195 КТ може да е различно, същественото е от съдържанието на заповедта и от искането
на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения да следва несъмненият
извод за това кой е дееца и за същността на фактическото основание, за което работодателят
търси обяснения, съответно налага дисциплинарно наказание и те да са идентични.
Възможно е при поискване на обяснения работодателят да не е напълно или точно
индивидуализирал деянията, поради неизясненост на фактите и обстоятелствата (напр. за
точното време и място), но след получаване на обяснения от работника/служителя и въз
8
основа на тях, да ги е посочил точно и с всички индивидуализиращи белези едва в заповедта
за уволнение. В този случай важно е да няма съмнение, че наказанието е наложено за онези
деяния, за които са поискани и дадени обяснения - обезпечено е правото на
работникът/служителят да направи своите възражения, а работодателят действително има
възможност да ги прецени. Различна е хипотезата, при която в искането по чл.193 КТ и в
заповедта по чл.195 КТ работодателят е посочил деянията, но без достатъчно
индивидуализиращи ги белези - тогава изобщо не е спазена процедурата по чл.193 КТ, нито
заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание е мотивирана.
Работникът/служителят не би могъл ефективно да се защити, нито съдът да прецени за какво
деяние става реч, същото съставлява ли нарушение на трудовата дисциплина, кой е деецът,
наказанието съобразено ли е с правилото на чл.189, ал.1 КТ, спазено ли е изискването за
еднократност на наказанието и съобразени ли са сроковете по чл. 194 КТ. Възможно е
заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание да се основава на по-малко на брой
нарушения от тези, за които е поискано предварително обяснение от работника/служителя,
но не и на нарушение, за което не е поискано от наказания да даде обяснения по чл.193 КТ.
При реализиране на дисциплинарната отговорност на работник или служител, няма пречка
нарушенията на трудовата дисциплина да са индивидуализирани в самата заповед за
налагане на дисциплинарно наказание и/или в друг документ, посочен в уволнителната
заповед, чието съдържание е станало достояние на наказаното лице, за да се приеме, че
заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ.
Съгласно законодателната уредба и трайната съдебна практика, дисциплинарното
нарушение представлява деяние (действие или бездействие), което се индивидуализира чрез
деец (субект), съществени признаци на деянието от обективна страна и време и мястото на
извършването му. За да ангажира дисциплинарната отговорност на работника,
работодателят е длъжен да установи, на база безспорни доказателства, всеки от посочените
елементи от фактическия състав на нарушението и да ги посочи в заповедта за уволнение,
като изложи мотиви относно квалифициране на всяко от деянията като нарушение на
трудовата дисциплина и посочи конкретната правна норма, която е нарушена. Въз основа на
безспорно установените и квалифицирани като нарушения по КТ деяния, работодателят е
длъжен да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението.
Преценката на критерия "тежест на допуснатото нарушение" по чл.189, ал.1 КТ следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение. За тежестта на нарушението е от значение характера на изпълняваната работа,
степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от
работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при
изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения с оглед
настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съответно
доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата му,
обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на
работника или служителя към неизпълнението.
9
Според съдебната практика, работникът е злоупотребил с доверието на работодателя
по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 КТ, когато, възползвайки се от служебното си положение е
извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие или злепоставящи
работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено и дали
от тях е извлечена имотна облага за себе си или за другиго. Злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с
доверието на работодателя е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага,
работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя
пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. Злоупотребата с
доверието на работодателя съставлява всяко действие, което е израз на несъблюдаване на
дължимото поведение на добросъвестност и доверие в отношенията работник / респ.
служител/ и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.190,
т.4 КТ е налице, когато работникът или служителят умишлено не изпълнява или нарушава
етични правила и норми, като този факт става достояние на трети лица, включително на
други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във
възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния
процес. Характерен признак на тази злоупотреба е, че работникът или служителят действа
недобросъвестно, в противоречие с доверието, което работодателят му е оказал при
сключване на трудовия договор, разчитайки на неговата добросъвестност, по смисъла на
чл.8, ал.1 КТ. Съдържанието на задълженията на работника или служителя по трудово
правоотношение произтичат от изпълняваната от него трудова функция и се определят от
трудовия договор, чрез посочване естеството на изпълняваната работа.
Видно от съдържанието на поканата и заповедта за уволнение, работодателят е
квалифицирал като злоупотреба с доверието му деяние на ищцата, изразяващо се в това, че е
взела за лично ползване декоративни каменни плочи, извадени от стената на язовир Тича,
докарани до дома й със служебен транспорт на дружеството, като в поканата е било
посочено, че това е с цел имотна облага, което не е отразено в заповедта за уволнение. В
последната е било добавено, че работници на предприятието са били принудени да вадят
камъните от стената на яз. Тича, без да е посочено, че принудата се вменява във вина на
жалбоподателката.
Като съобрази горното, че в писмените сведения, въз основа на които работодателят
е приел, че е налице дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.4 от КТ не се твърди
упражнена от жалбоподателката принуда, нито злоупотреба със служебното й положение с
цел извличане на имотна облага, че липсват доказателства тези сведения да са й били
предоставени или да са й били известни и, че в заповедта за уволнение не се съдържа
обсъждане на събраните във връзка с преписката доказателства, нито изложение в какво
конкретно се изразява от обективна и субективна страна деянието на служителката,
квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя, съдът приема, че
10
уволнението й е извършено в нарушение на чл.195, ал.1 от КТ, т.е. с немотивирана заповед,
което възпрепятства, както правото на защита на уволнената, така и възможността за
съдебен контрол за неговата законосъобразност. Ето защо, счита, че същото е
незаконосъобразно и следва да се отмени, поради което искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е
основателен и следва да се уважи.
С оглед основателността на главния иск, като такъв следва да се уважи иска по
чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на служителката на заеманата преди уволнението й
длъжност „ юрисконсулт „.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, от приложените извлечение от
трудова книжка, трудов договор от 07.04.2022 г. и справка за уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ, както и от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установи, че за времето
от 25.03.2022 г. до 07.04.2022 г. жалбоподателката е останала без работа поради незаконното
й уволнение, а за времето от 08.04.2022 г. до 07.06.2022 г. е работила при друг работодател,
срещу по-ниско възнаграждение, както и, че размерът на дължимото й обезщетение по
чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за периода 25.03.2022 г. – 07.06.2022 г. възлиза в размер на 3 875.38
лева, за която сума искът й се явява основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със
законната лихва за забава върху главницата до окончателното й плащане. В останалата част,
за разликата до пълния предявен размер от 3 947.50 лева, исковата претенция е недоказана
по размер, поради което подлежи на отхвърляне.
В съответствие с изложеното, съдът приема, че обжалваното решение е неправилно и
следва да се отмени в частта, в която са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ
и искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за сума в размер на 3 875.38 лева, както и в частта за
разноските, в която ищцата е осъдена да заплати на ответника такива в размер над 13.07
лева, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове по чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 от КТ да бъдат уважени изцяло, а искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ – за сумата до
3 875.38 лева. В частта, в която искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е отхвърлен за сумата над
3 875.38 лева, до предявения размер от 3 947.50 лева решението е правилно и следва да се
потвърди.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателката деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер
на 1 026.83 лева за първа инстанция и в размер на 1 245.85 лева за втора инстанция,
представляващи платен адвокатски хонорар.
На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, въззиваемият следва да заплати
по сметка бюджета на съдебната власт сумата от 199.02 лева – държавна такса върху цената
на уважените искове, 99.51 лева – държавна такса за въззивно обжалване и 198.02 лева –
деловодни разноски за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ решение № 550/07.07.2022 г. по гр.д. № 785/2022 г. по описа на Районен
съд – Шумен в ЧАСТТА, в която са отхвърлени като неоснователни исковете по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ и искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за сума в размер на 3 875.38 лева,
както и в ЧАСТТА за разноските, в която ищцата е осъдена да заплати на ответника
деловодни разноски в размер над 13.07 лева, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА за незаконно дисциплинарното уволнение на Д. С. Д., ЕГН **********,
извършено със заповед № 5/24.03.2022 г. на управителя на „ Напоителни системи „ ЕАД,
клон Шумен и ОТМЕНЯ същата.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. С. Д., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението й
длъжност в „ Напоителни системи „ ЕАД, клон Шумен – юрисконсулт.
ОСЪЖДА „ Напоителни Системи „ ЕАД, чрез клона в гр. Шумен, ЕИК
8311600780272, със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представляван от Д.С.Г. да
заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш..... сумата от 3 875.38 лева –
обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за времето, през което е останала без работа поради
незаконното й уволнение или е работила при друг работодател на по-ниско платена
длъжност, дължимо за периода 25.03.2022 г. – 07.06.2022 г. вкл., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.04.2022
г., съответно от датата на изискуемост за възникналите впоследствие вземания, до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „ Напоителни Системи „ ЕАД, чрез клона в гр. Шумен, ЕИК
8311600780272, със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представляван от Д.С.Г. да
заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш..... деловодни разноски
съобразно уважената част от исковете, в размер на 1 026.83 лева, представляващи платен
адвокатски хонорар.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 550/07.07.2022 г. по гр.д. № 785/2022 г. по описа на
Районен съд – Шумен в ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за
сумата над 3 875.38 лева, до пълния предявен размер от 3 947.50 лева и в ЧАСТТА, в която
ищцата е осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 13.07 лева.
ОСЪЖДА „ Напоителни Системи „ ЕАД, чрез клона в гр. Шумен, ЕИК
8311600780272, със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представляван от Д.С.Г. да
заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш..... деловодни разноски във
въззивното производство в размер на 1 245.85 лева, представляващи платен адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА „ Напоителни Системи „ ЕАД, чрез клона в гр. Шумен, ЕИК
8311600780272, със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представляван от Д.С.Г. да
заплати по сметка бюджета на съдебната власт сумите
199.02 лева – държавна такса върху цената на уважените искове, 99.51 лева – държавна
такса за въззивно обжалване и 198.02 лева – деловодни разноски за възнаграждение на вещо
лице.
12
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, при условията на
чл.280 от ГПК, в едномесечен срок, считано от 03.11.2022 г..


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13