Решение по дело №1166/2017 на Районен съд - Троян

Р Е Ш Е Н И Е  № 378

18.10.2019 година

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав,  в публично заседание на деветнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

                                                   

При участието на секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1166 по описа на съда за 2017г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от Закона за собствеността (ЗСоб).

 

Съдът е сезиран с искова молба от М.И.Г., чрез адв. К.Д. ***, против Б.Ц.М. ***, С.С.М. *** и Б.В.С. ***, с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Твърди се, че през 1975г. родителите на ищеца - И.М.Г. и Б.И.Г., започнали да  владеят чужд недвижим имот в с. Б., общ.Троян, представляващ поземлен имот с идентификатор 02302.170.109 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, нула, девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., общ.Троян, обл.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-18/19.03.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.Б., п.к.5615 (пет, шест, едно, пет), с площ 1148 (хиляда сто четиридесет и осем) кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - Незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план: 109 (сто и девет), квартал 9 (девет), парцел I (първи), при съседи: ПИ с идентификатор 02302.170.110 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, едно, нула); ПИ с идентификатор 02302.170.112 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, едно, две); ПИ с идентификатор 02302.170.113 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, едно, три); ПИ с идентификатор 02302.170.831 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, осем, три, едно); ПИ с идентификатор 02302.170.912 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, девет, едно, две). Твърди, че описаният имот е съседен на ПИ с идентификатор 02302.170.112, който е собственост на родителите му, а понастоящем, негова изключителна собственост, придобита по наследство, като владението им е било установено със знанието и съгласието на ответницата Б.Ц.М. и нейната сестра, която отдавна починала. Излага, че от 1977г. той започнал да владее имота заедно с родителите си, ограждайки го и засявайки го, считайки го за свой собствен, със съзнанието, че са собственици.Твърди, че баща му-  И.М.Г. е починал на 30.10.2005г., а майка му - Б. И.Г.- на 10.06.2014г., като той владее имота в цялост, в границите, отразени на кадастралната карта, идентични с границите на парцел I в кв.9, на собствено основание, но продължил и тяхното владение, като засял в имота лозе, овощни дървета - сливи и ябълки. Твърди, че никой не е изразявал претенции към имота нито на него, нито на родителите му, като и към момента упражнява фактическа власт върху имота, спокойно и необезпокоявано, но на 28.11.2017г. явявайки се пред  Нотариус за снабдяване с констативен нотариален акт установил, че между ответниците е сключен договор за наем на процесния имот на 13.07.2017г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд - гр.Троян. Счита, че поведението на ответниците застрашава спокойното упражняване на собственическите му права и му пречи да се снабди с документ за собственост, въпреки че са налице условията на закона за това.                                                                                                                                

Моли съда да постановите решение, с което да признае за установено спрямо Б.Ц.М.,***, ЕГН **********, и С.С.М., с постоянен адрес:***, ЕГН **********, че съм собственик на поземлен имот с идентификатор 02302.170.109 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, нула, девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., общ.Троян, обл.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-18/19.03.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.Б., п.к.5615 (пет, шест, едно, пет), с площ 1148 (хиляда сто четиридесет и осем) кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - Незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план: 109 (сто и девет), квартал 9 (девет), парцел I (първи), при съседи: ПИ с идентификатор 02302.170.110 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, едно, нула); ПИ с идентификатор 02302.170.112 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, едно, две); ПИ с идентификатор 02302.170.113 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, едно, три); ПИ с идентификатор 02302.170.831 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, осем, три, едно); ПИ с идентификатор 02302.170.912 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, девет, едно, две), придобит поради изтекла в негова полза придобивна давност. Претендира за разноски.                                                                                                                                          

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК на ответниците е изпратено копие от исковата молба и доказателствата към нея.                                                                                                          В законовия едномесечен срок ответницата Б.Ц.М. оспорва правото на собственост  на ищеца М.И.Г. и на неговите родители по отношение на поземлен имот с идентификатор 02302.170.109 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., общ. Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-18/19.03.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Б., п.к.5615, с площ 1148 кв.м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - Незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план: 109, квартал: 9, парцел: I, при съседи: поземлен имот с идентификатор 02302.170.110, поземлен имот с идентификатор 02302.170.112, поземлен имот с идентификатор 02302.170.113, поземлен имот с идентификатор 02302.170.831 и поземлен имот с идентификатор 02302.170.912. Твърди, че М.И.Г. не е придобил право на собственост по давност върху поземлен имот с идентификатор 02302.170.109. М.И.Г. и неговите наследодатели не са упражнявали непрекъснато, явно и несъмнено владение върху процесния имот в село Б.. Заявява, че щецът и неговите родители не са държали имота като свой и не са упражнявали фактическа власт с намерение за своене на имота.   

Излага, че наследниците на Ц.П.С. са собственици по давност и по наследство на процесния поземлен имот с идентификатор 02302.170.109 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-18/19.03.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, а  ищецът М.И.Г. и неговите родители не са упражнявали явно владение върху процесния имот, не са демонстрирали, че имат намерението да държат имота като свой и никога не са отричали моите или на баща ми права на собственици върху процесния имот. Оспорва се твърдението на ищеца, че през 1975 год. неговите родители - И.М.Г. и Б. И.Г.- са започнали да владеят недвижимия имот, че са обработвали имота, поддържали оградата и насажденията и че са поддържали имота.                                                                                                   

Моли съда да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен иска, който М.И.Г. е предявил срещу ответниците.                                                                               

В депозирания по реда на чл.131 от ГПК отговор, С.С.М. излага, че на 13.07.2017 год. между него като наемател и Б.Ц.М. като наемодател е сключен писмен Договор за наем, с който са му били  предоставени за временно и възмездно ползване няколко недвижими имоти в село Б., сред които и процесният поземлен имот с идентификатор 02302.170.109. По същество счита иска за неоснователен с твърдение, че ищецът не е  собственик на процесния недвижим имот и неговите родители не са притежавали правото на собственост върху него.  Излага, че Б.Ц.М. и нейната сестра Н.Ц.П.са придобили правото на собственост върху горепосочения поземлен имот по давност и по наследство от техния баща Ц.П.С., който е починал на 12.11.1979 год, като до смъртта си Ц.П.С. е владял лично за себе си целия поземлен имот, явно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от десет години, а след смъртта му, Б.Ц.М. и Н.П.продължават да владеят процесния имот непрекъснато, лично за себе си, явно и необезпокоявано. Твърди, че понастоящем Б.Ц.М. владее целия имот явно, необезпокоявано, лично за себе си, а след 13.07.2017 год. той държа и ползвам имота в качеството си на наемател.                               

Оспорва  твърдението на ищеца, че през 1975 год. неговите родители - И.М.Г. и Б. И.Г.- са започнали да владеят недвижимия имот, че са го  обработвали, поддържали оградата и насажденията и че са поддържали имота.                                                           

Моли предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира за разноски.                                                        

По отношение на третия ответник Б.В.С. е реализирана процедурата по чл. 48 от ГПК, чрез публикация в неофициалния раздел на ДВ, след което му е назначен особен представител в лицето на адв.П.Я. ***, който изразява становище за допустимост на иска. По основателността на исковата претенция не изразява становище.         В съдебно заседание, ищецът М.Г. редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител – адвокат К.Д. от ЛАК поддържа предявените искове и се пледира съдът да ги уважи. В дадения срок, адвокат Д. представя писмени бележки, в които обосновава исковите претенции.                                             

В съдебно заседание, ответникът Б.М., редовно призована, не се явява. Процесуалният и представител – адвокат Г.И. от ЛАК пледира за отхвърляне на исковете. В дадения срок, адвокат И. представя писмено становище, в което обосновава неснователността на исковите претенции.                                                                                                              

В съдебно заседание, ответникът С.С.М. редовно призован се явява лично и поддържа становище за неоснователност на исковата  претенция.                                                                                                  В съдебно заседание, ответникът Б.В.С., редовно призован, чрез назначения му особен представител адв.П.Я. ***, се явява лично.                                                                                                             

За установяване на спорни по делото обстоятелства е допусната съдебно-техническа експертиза с вещо лице по делото инж. К.Т.К.. Изготвено е заключение, което е прието като доказателство по делото без възражения на страните.                                          

По реда на чл. 204 от ГПК е допуснат и реализиран оглед на а недвижим имот в присъствие на вещото лице и допуснатите свидетели.       

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Р.С.Г., Боян Инков Ганковски, В.С.К., Б.И.Ч., М.М.Л.и М.Д.Г..                                                                  Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:                                               Исковата молба е вписана в книгите на Агенцията по вписванията, Служба по вписванията – град Троян на 29.11.2017 година с дв.вх.рег.№3966, Акт 169, том 2.                                                                                  Приложена е скица на поземлен имот №15-562451-10.11.2017г., от която е видно, че процесният недвижим имот представлява Поземлен с идентификатор 02302.170.109 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, нула, девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., общ.Троян, обл Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-18/19.03.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.Б., п.к.5615 (пет, шест, едно, пет), с площ 1148 (хиляда сто четиридесет и осем) кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - Незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план: 109 (сто и девет), квартал 9 (девет), парцел I (първи), при съседи: ПИ с идентификатор 02302.170.110 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, едно, нула); ПИ с идентификатор 02302.170.112 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, едно, две); ПИ с идентификатор 02302.170.113 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, едно, три); ПИ с идентификатор 02302.170.831 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, осем, три, едно); ПИ с идентификатор 02302.170.912 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, девет, едно, две).                 

Представено е копие от предходен кадастрален план и сега действащ рег.план, одобрени със Заповед №322/29.11.1962г. за имот пл.номер 109, попадащ в парцел 1-109 и II-112, в квартал 9.   Представено е копие от разписен лист към предходния кад.план и сега действащ рег.план, одобрени със Заповед №322/29.11.1962г. за имот пл.номер 109, попадащ в парцел 1-109 и II-112, в квартал 9.                                               

Представено е Удостоверение за идентичност на поземлен имот №Уд-ТСУ-КР-76/21.02.2018г.                                                                                                    

От заключението на СТЕ и приложеното по делото Удостоверение за идентичност на поземлен имот №Уд-ТСУ-КР-76/21.02.2018г. е видно, че поземленият имот е идентичен с части от парцели 1-109 и II-112, в квартал 9 по сега действащия регулационен план на с.Б., одобрен със Заповед №322/29.11.1962г.                                                                                                        

По делото са разпитани две групи свидетели – на ищцовата и ответната страна. От показанията на свид. Р.С.Г. се установява, че е родена в с.Б.,  познава родителите на ищеца, познава процесния имот и твърди, че „….Този имот го работеха родителите на М.Г.. … След като починаха родителите му, той започна да работи имота, когато си идва…“. Твърди, че лозите в имота са засяти от ищеца и знае, че той го коси. Твърди, че ответницата Б.М. и сестра и Ненка, не са живели в с.Б..                                                

От показанията на св.Б.И.Г.се установява, че  живее с. Б. от три години, „…но постоянно съм тук от 30 години, тъй като гледам животни….“. Знае че ищецът и неговите родители са работили процесното място. Знае, че „…Тези дървета ги е сял М.. Лозите ги е посял М., преди около 7-8 години. Когато М. си е тук се занимава постоянно с имота. ….Никой друг не съм виждал да обработва имота тук, освен родителите на М.…“. Твърди, че не познава Б.М., баща и, С.М. и Б.С.. „…За пръв път днес виждам Б.М. и С.М.. Те не са били тук...“. Твърди, че всички хора са виждали ищецът, че обработва имота, „…не се прикрива по някакъв начин….Знам, че М. и родителите му са ползвали този имот. Не знам друг да е ползвал този имот. Не знам на кого е имота, няма откъде да знам. Знам само, че те са го ползвали…“.                                                                                                                                 

От показанията на свид. В.С.К.: се установява, че „…От 1971 г. си спомням, че там /свидетелката посочва процесния имот/ имаше една дървена портичка скована, намира се вляво на имота, до ореха, който е в имота. Имаше и пътека, по която се минаваше и продължава нагоре към къщата. Сееха се картофи, тикви, царевица. Имаше и дървета. На М. родителите  сееха до там, където сега е лозето,  до средата и стига до телта/мрежата. Имаше стари сливи. Оградата е правена от М. преди 7 години. Оградата е останала така, а М. само е подновил старите дървени колове с нови бетонни колове….“. Твърди, че след смъртта на родителите на ищеца, той „….подхвана и работи мястото. ….коси, оре, не съм идвала да гледам какво точно прави, но и зет му също идва да му помага….“. Свидетелката твърди, че не познава Б.М., както и нейния баща.                                                                                                           

От показанията на свид. Б.И.Ч. се установява, че познава страните, тъй като бащата на ответницата Б.М. е вуйчо на нейния дядо и е дал имота на нейните дядо и баба да го ползват до смъртта им. Твърди, че дядо и е починал около 1989г., а за баба си няма спомен. Излага, че „…В лявата част на имота, заставайки на пътя, на който сме сега, имаше една пътечка, по която минаваха на М. майка му, баща му, всичките му близки, за по-направо към къщата на бащата на  М., за да не заобикалят. Над този имот се намираше пътечката. Тук имаше много стари сливи, но те са ги отсекли. Ние ги беряхме сливите….“. Твърди, че „… Дядо Ц.го даде имота и каза, че ще го подари на моя дядо….“, но минали „….доста години и аз се обадих на кака Б. и я попитах, дали ще ми дават мястото. Тя ми каза да проверя как стоят нещата….“, след което установила, че мястото се води на  „…….бащата на Б. и че трябва да се оформи парцел, който да се вземе от съседния парцел. След това аз се отказах да се занимавам с това нещо….“. Заявява, че в последствие видяла, че в имота има засято  лозе и тогава разбрала, че М. го е посял. Твърди, че нейните баба и дядо за обработвали имота „…. Копаехме го и сеехме картофи, царевица, тикви. С едно магаре ги изкарвахме от тука. …..Имаше два големи ореха тука, но не знам кой ги отсече….“. Заявява, че „….Родителите на М. ги помня, но те не са имали претенции към имота, както и защо ние го работим. Те не са идвали тука и не са спорили, защо го работим, тъй като знаеха, че имота е на дядо Ц.….“. Знае, че  Б.М. е израснала в с.Б., след това е живяла в Априлци и после в София. Знае, че „…С.М. ***. Тяхната къща е стара, почти беше пропаднала. Идваха си само да чистят около къщата….“.Потвърждава, че имота са го ползвали, докато са били живи нейните баба и дядо, като дядо и е починал 1989г.                                     

От показанията на св.М.М.Л.се установява, че е родена 1950г., познава Б.М. и нейните родители. Знае, че имота е на родителите на Б. „…дядо Ц.и баба Ц.вица, много добре ги помня….“, знае, че „…. през 1957 г. стана ТКЗС и знам, че баба В. и дядо И.- бабата и дядото на свид. Б.И.Ч. работеха мястото. Но дали им е дадено като роднини да го ползват или по друг повод, не знам точно….След това другата Б.М. – майката на М.Г. работеха мястото. ….“. Не знае да е имало спорове за мястото, не знае някой да е давал мястото на М. да го ползва. Твърди, че „…Б.М. живее във В.. С.М. ***, но си идва да чисти около къщата….“. Твърди, че не знае родителите на ищеца какво са сеели в имота, но „… М. тук нася лозе преди 2, 3 или 4 години. Не си спомням точно. Да не е на 2 години, но не е на  повече от 4 години. Братовчед ми почина преди 4 – 5 години, може да има. Не съм следила точно година, за да кажа точно лозето на колко е…..“Знае, че в имота е имало орех, а сливовите дръвчета, които се намират в момента „…. предполагам, че М. ги е сял, но не съм го видяла….“. Не знае кой е правил оградите на имота, „…..тъй като от селото съм излязла когато съм била 15-16 годишна. Много отдавна е имало „стоборки“, когато баба В., бабата на Бонка го е работила мястото.  Сигурно е било 60-те години, не знам точно година….“. Твърди, че преди време мястото е било обрасло „…Даже миналата или по-миналата година съм идвала да бера свирчина тук отгоре. Но сега идвам и виждам, че е очистено. Не съм видяла кой го е почистил….“.                                    

От показанията на свид. М.Д.Г. се установява, че „….. - Познавам Б.М. и нейния син С.М.. …..Имотът винаги е бил на дядо Ц., бащата на Б.М., така аз го помня. Докато е бил жив, не знам някой да му е спорил върху собствеността на имота. Тогава беше ТЗКС и никой не може да спори собственост на някой. Чрез ТКЗС хората са го ползвали. Те имаха доста имоти по Б.то, а имахме право на 5 декара. …“. Свидетелят твърди, че ….. ТКЗС е дало за лично ползване имота през годините на различни хора.“. Заявява, че дъщерите на Ц.П.Г. „….Б. и Н.не са живели в селото, защото мъжете им бяха офицери и където са те, там са и жените им. Но те си идваха всяка година, за да помагат  на майка си и на баща си. ….“. Не си спомня кога е бил ограден имота, но на оградата винаги е имало портичка „….От тук минаваха – ходеха и се връщаха тези хора, които живееха горе в къщата, на която се вижда от тук покрива. М.Г. е техен потомък. …“. Знае, че в имота е имало стари сливи, а новите дръвчета според него са на 5-6 години, а лозето не може да каже кога е засадено….“. Твърди, че „…..до преди 2 или 3 седмици това място беше пустеещо, като без собственик….“, но не знае кой го е окосил. Твърди, че до преди“…До преди 5 или 7, 10 години, различни хора ползваха мястото по време на ТКЗС,  но след това какво е станало…Б.М. не съм я виждал в това място да идва да прави нещо. С.М. си идва, но има друго място, не е само това….“.                                                                                                                                    

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:                                                                                                                        

При положителен установителен иск за собственост предмет на доказване е правото на собственост или ограниченото вещно право на ищеца върху имота. При предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи и докажи правото си на собственост върху процесния имот и основанието за придобиването му, т.е. в тежест на ищеца е да докаже това право, което твърди, че е възникнало на посоченото в Исковата молба основание - в този смисъл е Решение №253 от 25.09.2012 година по гр.д.№501 от 2011 година на ВКС, І г.о., поставено по реда на чл.290 от ГПК; а в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на ищеца и докаже наведените в Отговора на исковата молба твърдения. В този смисъл е и изнесения по делото Доклад, приет от страните без възражения.                                                                 

Установителен иск е този, с който се иска само да се установи съществуването или несъществуването на дадено право, както е в случая да се установи, че ищецът е собственик на даден имот, ако ответникът оспорва това (положителен установителен иск). Предпоставка за неговата допустимост е наличие на правен интерес за ищеца от предявяването му.                                                         Предявеният иск е процесуално допустим.                                                           

В конкретния случай правният интерес на ищеца по установителния иск се подчертава от твърдението на ответниците за право на собственост върху процесния имот по силата на наследство и давностно владение и от наличието на вписан между двама от ответниците договор за наем на процесния имот, което  означава, че правото на ищеца е било смутено, така че за последния е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост.                                                                                                    

Разгледан по същество предявеният иск се явява и основателен.            

Съображенията на съда са следните:                                                                  

Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗД, собствеността върху недвижим имот може да се придобие с Договор, оформен с НА. В случая обаче не се твърди придобиване  на имота с Договор, а на базата на изтекла в полза на ищеца 10-годишна придобивна давност.                                                

Според правната доктрина, придобивната давност е способ за придобиване  на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗСоб гласи: „Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.”. За да се признае на едно лице правото на изключителна собственост по отношение на един недвижим имот, цитираната разпоредба установява, че претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на имота поведение на пълноправен собственик (animus), т.е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗСоб са налице по отношение на претендиращия собствеността в рамката на едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, претенцията му за изтекла придобивна давност може да бъде уважена. Т.е. доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗСоб за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността. Оттук се налага изводът, че за начало на придобивна давност, респ. за евентуалното придобиване на собствеността на този имот на оригинерно основание от ищеца би могло да се говори само и единствено при положение, че той е започнали да владее имота само за себе си, като в същото време ищецът  трябва да е манифестирал по един открит и недвусмислен начин намерението си да свои имота като свой.

От събраните по делото гласни доказателства при извършения по реда на чл.204 от ГПК оглед на място се установи, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот повече от 10 години, а преди това и неговите праводатели / От показанията на св.Г. се установява, че има наблюдения в период от 1997г. до днес, че имотът се обработва само от ищеца и неговите родители до смъртта им. Св.Г. заявява, че от 30 години и до днес имотът се обработва само от ищеца и неговите родители до смъртта им. Св.К. заявява, че има наблюдения в период от 1971г. до днес и в него имотът се обработва само от ищеца и неговите родители до смъртта им. Св.Г., Г., К. и Л. потвърждават, че родителите на ищеца са обработвали процесния имот, като същите свидетели, включително и свид. Ч. потвърждават, че ищецът продължава да обработва имота и е направил трайни насаждения - овощни дървета и лози, както и че е оградил имота преди 7 години, като е подменил старата ограда по същата граница, което се установява от показанията на свид.К..                                                   

Ответницата Б.М. твърди, че тя и останалите наследници на Ц.П.С. са собственици по наследство и давностно владение на процесния имот.                                                                                                         По делото не са анажирани доказателства за наследствено правоприемство по отношение на веща. Не се установи, че праводателят  на ответниците Ц.С. е собственик с официален документ. Единствените доказателства, представени и приети по делото, с които Б.М. се легитимира като собственик по наследство е приложения разписен лист /л.101/, в който е налице само записване към 29.11.1962г. за парцел I - 109, кв.9, като основание на собствеността -„наследство". .Записването в разписния лист няма конститутивно действие, нито удостоверява надлежно възникнало право на собственост в полза на лицето, вписано в него като стопанин. Други доказателства, които да установяват, че Ц.П.С. е притежавал собствеността върху парцел I - 109, кв.9, не са представени, поради което не може да бъде прието за доказано, че последният е притежавал право на собственост.  Не се доказа по делото и другото твърдяно придобивно основание от ответната страна – изтекла в нейна полза придобивна давност.                                                                                  

Установи се  от показанията на разпитаните по делото свидетели /Г., Л.,Ч., Г./, че Б.М. *** и тя и сестра и не са живели в с.Б.. Свидетелите не са я виждали в това място да идва и да прави нещо. „С.М. си идва, но има друго място, не е само това". Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент на придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действията на трети лица.                                                                                                                                               

В настоящия случай не са налице никакви доказателства за осъществяване на фактическа власт върху процесния имот, за какъвто и да е период, нито от страна на ответника Б.М., нито от страна на починалата и сестра Ненка, нито от страна на ответника С., освободен от българско гражданство с Указ №28/04.02.1994г. След смъртта на Ц.С. на 12.11.1979г., никой от неговите наследници не е предприел каквито и да е действия за снабдяване с документ за собственост. В разписния лист също не е отразено наследствено правоприемство. Видно от показанията на св.Б.Ч., минали са доста години след 1989г., когато тя е питала по телефона М. дали ще подари мястото и тя е отговорила „да провери как стоят нещата". Ч.е извършвала проверки в институциите какви записвания има за имота. Тези показания потвърждават пълната незаинтересованост на ответника към фактическото и правно положение на имота. Липсата на какъвто и да е интерес към имота, липсата на демонстрация на каквото и да е собственическо отношение към него, освен отсъствие на обективен признак на владението, по несъмнен начин указва и липсата на субективния признак.                                                                                                                          

Освен постоянно, владението трябва да бъде явно и необезпокоявано. Владението трябва да се осъществява по начин, който да не позволява на трети лица да извършват действия, с които го нарушават. Владението на третите лица трябва да бъде отблъснато с предвидените за това законови средства.                                                                                                         

Изложеното по-горе мотивира съда да приеме, че извършваните от ищеца действия покриват състава на  чл.79, ал. 1 ЗС, с което същият е придобил правото на собственост върху процесния имот по давност. Поземлен имот с идентификатор 02302.170.109 може да бъде придобит по давност, защото съответства на изискванията на чл.200, ал.1 във връзка с чл.19. ал.1, т.5 ЗУТ. Видно от заключението на СТЕ и приложеното по делото Удостоверение за идентичност на поземлен имот №Уд-ТСУ-КР-76/21.02.2018г., поземленият имот е идентичен с части от парцели 1-109 и II-112, в квартал 9 по сега действащия регулационен план на с.Б., одобрен със Заповед №322/29.11.1962г.                                                                           

С извършения оглед на място и СТЕ се установява, че югоизточната кадастрална граница е заснета в условията на кадастрална грешка и действителната югоизточна имотна граница съвпада изцяло с регулационната линия. От заявеното в с.з. от вещото лице по допуснатата експертиза, че процесният имот може да бъде обособен в отделен парцел се налага  изводът, че както  имот с идентификатор 02302.170.109, така и описаните части, могат да бъдат придобивани по давност, съгласно изискванията на чл.200, ал.1 от ЗУТ.                                      

При тези съображения, Съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗСоб е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.                                   По отношение на разноските: На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сторените по делото разноски в размер на 954.00 лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък. Разноските следва да бъдат разпределени между Б.Ц.М. и С.С.М., тъй като се установи, че третия ответник  Б.В.С. е освободен от българско гражданство с Указ №28/04.02.1994г.

Мотивиран от горното и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, Съдът

 

                                     Р Е Ш И :

 

          ПРИЗНАВА на основание чл.124, ар.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗСоб, за установено по отношение на ответниците Б.Ц.М., ЕГН **********, С.С.М., ЕГН ********** и Б.В.С., ЕГН **********, че ищецът М.И.Г., ЕГН ********** е собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 02302.170.109 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, нула, девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., общ.Троян, обл.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-18/19.03.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.Б., п.к.5615 (пет, шест, едно, пет), с площ 1148 (хиляда сто четиридесет и осем) кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - Незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план: 109 (сто и девет), квартал 9 (девет), парцел I (първи), при съседи: ПИ с идентификатор 02302.170.110 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, едно, нула); ПИ с идентификатор 02302.170.112 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, едно, две); ПИ с идентификатор 02302.170.113 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, едно, едно, три); ПИ с идентификатор 02302.170.831 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, осем, три, едно); ПИ с идентификатор 02302.170.912 (нула, две, три, нула, две, точка, едно, седем, нула, точка, девет, едно, две), придобит, поради изтекла в негова полза придобивна давност.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Б.Ц.М., ЕГН ********** и С.С.М., ЕГН ********** да заплатят на М.И.Г., ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 954.00 /деветстотин петдесет и четири/ лева, т.е. по 477.00 /четиристотин седемдесет и седем/ лева всеки един от тях.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Ловеч, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

На основание чл.115, ал.2 от ЗСоб, УКАЗВА на ищеца М.И.Г., ЕГН **********, че в шестмесечен срок от влизане в сила на Решението следва да го впише, като предупреждава, че след изтичане на този срок, вписването на Исковата молба губи действието си.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: