Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град
Шумен, 15.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря Св.Атанасова
и с участието на прокурор Д.Димов от Окръжна прокуратура– гр. Шумен, като
разгледа докладваното от съдията адм.д. №348 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№ ДА-01-2454 от
06.11.2018год. по описа на ШАС, депозирана от С.С.А. с ЕГН: ********** с настоящ адрес-***, срещу ГДИН-гр.София с правно
основание чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, във връзка с
чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, с искане за осъждането на ответната страна да му заплати
обезщетение в размер на 25 000лв., за претърпени неимуществен вреди по
време на престоя му при неблагоприятни условия в следствен арест в гр.Шумен в
периода 22.10.2006г.- 10.02.2007г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от момента на преустановяване на увреждането- 22.02.2007г. до
окончателното й заплащане. Ищецът
твърди, че за посочения период е търпял мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в Следствен арест в гр.Шумен при неподходящи материално-битови и
санитарно-хигиенни условия, които са равнозначни на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл.3 ал.1 и ал.2 от
ЗИНЗС, конкретно изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, отопление, проветряване, некачествена храна, нехигиенни условия,
липса на престой на открито и достъп до телефон. Според ищеца, лошите битови
условия и изолацията, в които бил поставен като непълнолетен, са рефлектирали
отрицателно и непоправимо върху човешкото му достойнство и здраве, от които
обстоятелства произтичат и претърпените неимуществени вреди и същото е в
резултат на незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностни лица при
ГДИН.
Назначеният от съда процесуален представител
на ищеца адвокат В. при ШАК, поддържа предявените искове в настоящото
производство.
Ответната страна ГД „ИН“- град София, редовно
призована, не се явява. В писмен отговор по делото не оспорва твърденията на
ищеца в исковата молба по отношение условията на живот в ареста, но твърди, че
не може да се направи извод, че от тях са настъпили неблагоприятни последици за
ищеца и е налице нарушаване на правата му. Престоят на лицата в арестите бил
под ограничителен режим. В депозирано писмено становище по делото сочи
неоснователност и недоказаност на предявената искова претенция, като твърди, че
същата е погасена по давност и претендира разноски по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура- Шумен счита, че искът е неоснователен и ако бъде приет за
основателен, то същия е предявен в прекалено висок размер и същия следва да
бъде намален в справедлив такъв съответен на краткия период от време, през
което ищецът е пребивавал в Арест в гр.Шумен.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
Няма спор между
страните, а и от приложената справка изх.№1874/06.12.2018 г. на ГД „ИН“ – РС
„ИН“ град Шумен по категоричен начин се установи, че ищецът С.С.А. от 22.10.2006г. до 22.02.2007г., пребивавал в сектор „Арести“ към ОС
„ИН“ град Шумен. За времето от 22.10.2006г. до 24.10.2006г., като обвиняем за
престъпление по чл.195 от НК по ДП №490/06г. по описа на РУ-гр.Велики Преслав
бил настанен в килия №6. За времето от 24.10.2006 г. до 22.02.2007г. бил
настанен в килия №1. На 22.02.2007г. А.
бил приведен в ПД „Бойчиновци“.
От приложената по
делото справка, както и от показанията на разпитаните свидетели М.А. и С.С., пребивавали
в ареста през процесния период, по категоричен начин се установи, че по принцип
условията във всички килии са еднакви. В килия №1, където ищецът е прекарал
повечето от времето, през което е бил задържан, имало три легла с необходимия
постелъчен материал, като две от тях са едно върху друго, имало една масичка и
табуретка. В килията имало прозорец, затворен с решетки, но осигуряващ достъп
до пряка слънчева светлина и свеж въздух. Килията била с размер около 6.30
кв.м. обща площ. Имало изградена аспираторна система за вкарване на чист въздух
в килията и отвеждане на мръсен. Килията се отоплявала с локално парно до 17ч.,
а след това с два климатика и вентилационна система с нагреватели, като в
помещението била поддържана температура около 20- 25С. Капацитетът на килията
не бил превишаван през времето, когато ищецът е търпял мярка за неотклонение. Килия
№ 6, където А. бил настанен само
за период от два дни, била с площ 6,82кв.м. и с четири легла, но задържаният
бил сам, поради мерки за сигурност. В килията нямало пряка слънчева светлина,
но имало изградена аспираторна система. Килията се отоплявала с локално парно
до 17ч., след това с два климатика и вентилационна система с нагреватели, като
в помещението била подържана температура около 20- 25С.
Установи се, че в
килиите нямало санитарен възел и течаща вода, като тоалетната била обща и през
определен период от време всеки от задържаните бил привеждан в тоалетната, за
да я ползва. Достъп до баня бил осигуряван един или два пъти седмично по график
за период от 20 до 40 минути. Изпраните от задържаните дрехи изсъхвали в
килиите. Материалите на пода на килиите били циментова замазка и балатум.
Хигиената се поддържала от задържаните лице, като им се осигурявали перилни
препарати. Липсвало място за провеждане на престой на открито и за разходка. Лицата
можели да ползват телефон ежедневно за тяхна сметка. На задържаните се
осигурявала безплатна храна три пъти дневно, седем дни в седмицата, осигурена
външен доставчик- „Корект сървис“ООД-гр.Шумен и „АРП“МБАЛ ООД-гр.Шумен, като
храната била съобразена с всички законови и подзаконови нормативни изисквания.
От приложените по
делото доказателства не се установи, ищецът да е бил настаняван в килии без
отопление и с лоша хигиена. Не се доказа и твърдението, че през половината
време е бил сам в килия и държан в изолация. Не се установи и ниско качество на
храната, довело до стомашни болки. Ищецът твърди, че е имал здравословни
проблеми с очите поради денонощно слабо луминсцентно осветление в килиите, но
такива не бяха доказани, като няма данни да му е била отказана лекарска помощ.
От така
установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Претенцията на
ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията
на Арест Шумен за периода от 22.10.2006г.-10.02.2007г.,
като съгласно цитираната Справка, ищецът действително е търпял мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ през този период.
Направеното от ответната страна възражение за погасителна петгодишна
давност, с оглед претенцията за минал период, съдът намира за неоснователно. Когато
претенцията е за обезщетение за вреди, произтичащи от фактически действия или
бездействия на администрацията, незаконосъобразността на бездействието се
установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетение, съгласно чл.204
ал.4 от АПК. Следователно вземането за обезщетение за вреди, които произтичат
от фактически действия и бездействия на администрацията, става изискуемо от
момента на установяването им за незаконосъобразни, поради което началният
момент на погасителната давност при тези искове е влизане в сила на съдебното
решение, с което действията или бездействията са установени за
незаконосъобразни. Ето защо възражението по чл.110 от ЗЗД е неоснователно.
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност- незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на държавата- служители на следствения арест в гр.Шумен и е насочен срещу ГД „Изпълнение на наказанията“- град София, която е юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са РС „Изпълнение на наказанията“, съгласно чл.12 ал.1 и 3 от ЗИНЗС. Към периода на исковата претенция (2006г. и 2007г.) правното положение на лицата, задържани по реда на НПК, се е уреждало със Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН), отм.ДВ бр.25 от 03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г.
Съгласно чл. 9 от ЗИН(отм.), местата за лишаване от свобода се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, а съгласно чл.10 ал.2 от същия закон, Следствените арести са местата за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Чл.19 ал.1 от ЗИН (отм.) предвижда общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност да се осъществяват от Министерството на правосъдието. Според чл.19а от ЗИН(отм.), прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като затворите, поправителните домове и следствените арести са териториални звена на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК. Твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на служители от администрацията на ареста в Шумен представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от лишените от свобода и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Доколкото предявеният срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на затвора, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки на чл.284 от ЗИНЗС.
С оглед гореизложеното исковете се явяват допустими и подлежат на разглеждане в
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Съгласно чл.203 ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица
могат да претендират обезщетения за вреди причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
За неуредените в АПК въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Основателността
на иска с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.Незаконосъобразни действия,
респ. бездействия на служители при ГД „ИН“ – арест град Шумен; 2. Действително
настъпила вреда– неимуществена и 3.Пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразните действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.
При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се
реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на чл.284 ал.3-5 от ЗИНЗС, тежестта за
доказване е върху ответника.
Съгласно чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия
закон. Според чл.3 ал.1 от ЗИНЗС съдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В ал.2 е предвидено, че за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност
за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Цитираната норма
не е действала към момента на изтърпяване на мярката за неотклонение от ищеца,
но на общо основание е била приложима разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ, която задължава държавата да
осигури на лишения от свобода и на лицето, изтърпяващо мярка за неотклонение
задържане под стража условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на
зачитането на човешкото достойнство, такива, че начинът на изпълнение на
мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи
по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора (ареста). В
този смисъл са Решение от 27 ноември 2012 г. по делото Червенков срещу
България, окончателно, постановено по жалба № 45358/04, решение от 2.02.2006 г.
на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, Решение от 27 януари 2015 г., на ЕСПЧ по
делото Н. срещу България. По смисъла на чл.3 от ЕКПЧ, безчовечно и унижаващо
отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент
на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или
наказание. При преценката си съдът трябва да вземе предвид кумулативният ефект
от условията при които е бил поставен ищецът и продължителността на задържането
му.
Възникването на право на
обезщетение в случая предполага установяване на незаконосъобразни
действия/бездействия на служителите на ответника. Незаконността на действието
или бездействието ще се определи от несъобразеността на поведението на
длъжностното лице с разпоредбите на нормативния акт. За да е налице фактическо
бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона.
Правопораждащият юридически факт за фактическото действие трябва да е самата
правна норма. За правилното решаване на спора е от значение кои са фактическите
незаконни действия/бездействия, намиращи се в причинна връзка с твърдените от
ищеца вреди, къде са регламентирани в нормативен акт като дължими фактически
действия във връзка с управленчески правоотношения. Фактическите обстоятелства,
на които се основава иска са свързани с лошите условия на живот, при които е
бил поставен ищецът в ареста в град Шумен, като се твърди нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, от страна на администрацията на
ГД "Изпълнение на наказанията", през исковия период, т.е.
фактическите твърдения са свързани с незаконосъобразни бездействия на
администрацията на ответника.
Основните доводи
на ищеца се основават на твърдението, че помещенията, в които е настаняван няма
пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, няма отопление
и спално бельо, липсвал санитарен възел и течаща вода, не се провеждали
разходки навън, съществувал ограничен достъп до телефон, както и малкият размер
на площта на килиите. Както бе установено по-горе, безспорно в килията, в които
е бил настанен за по-голямата част от времето на задържане ищецът, която е №1,
е имало прозорци, т.е. налице е бил пряк достъп на дневна светлина, както и
наличие на аспирация за вкарване на чист въздух и извеждане на мръсен. Изключение
съставляват условията в килия №6, за която се установи, че няма пряка слънчева
светлина, но в килия №6, ищецът е пребивавал само два дни от общото време, през
което е бил настанен в следствения арест около три месеца. Съгласно чл.43 ал.5,
предишна ал.4, от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с
правилника за прилагане на закона. В
случая безспорно е установено и съдът приема, че в килии с номера №6 и №1 не са
осигурени условия, отговарящи на изискванията за нормален достъп до санитарен
възел и течаща вода и разходка на открито всеки ден в рамките на един час, в
разрез с нормативните изисквания на чл.33 ал.1 б.“а“ от ЗИН/отм./.
От приложената
справка от РС „Изпълнения на наказанията“ град Шумен по категоричен начин се
установи, че общата площ на всяка от килиите с
капацитет три легла е с обща площ от около 6.30 кв. м., а килия №6 е
била с капацитет четири легла, с площ 6.85 кв. м. Следователно обитаемата площ
за посочените периоди в тези помещения е била по-малко от 4.00 кв. м. жизнена
площ на човек, изискуема съобразно чл. 43 ал.3 от ЗИНЗС (в приложимата редакция). Съгласно
чл.43 ал.3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един
лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м, като съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС, тази разпоредба влиза в сила от
01.01.2019г. В разпоредбата на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените
от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип /каквото ареста не е/ ползването на санитарен възел и
течаща вода се осъществява в спалните помещения. В ПРЗ на ППЗИНЗС е записано,
че тази норма влиза три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет за
подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. С оглед на тези
правни норми и наличието на отлагателен срок за влизането им в сила, те не са
били част от действащото законодателство към периода на исковата претенция. Ето
защо не е налице нормативно регламентирано по националното право задължение за
администрацията на ГДИН да осигури минимална жилищна площ от 4 кв.м., санитарен
възел и постоянно течаща вода в спалните помещения, неизпълнението на което
задължение да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие, но по силата
на общите принципи уреждащи прилагането на чл. 3 от ЕКПЧ, администрацията е длъжна да
осигури нормални условия за пребиваване в тези места. ЕКПЧ е ратифицирана от
РБ, поради което и на основание чл.5 ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява
част от националното право т. е. спазване на принципите на чл.3 от Конвенция представлява задължение пряко
произтичащо от закон по смисъла на чл.256 от АПК. Липсата на санитарен възел,
течаща вода и доброто осветление, както и размерите на килията би могло да
внесе дискомфорт и неудобства за лишените от свобода, и същите биха могли да
бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството.
/Решение № 6030 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2015 г., III о.,
Решение № 10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм. д. №15508/2011г., решение № 6667
от 15.05.2013г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г.; решение № 104 от 20.02.2009
г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007г.; решение № 538 от 22.10.2009г. на ВКС по гр.
д. № 1648/2008г. и др./
Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 б."в" от ЗИН (отм.), действаща към момента на
задържането на ищецът, лишените от свобода имат право на самостоятелно легло,
безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието. Ищецът не доказа, че е претърпял увреждане от
непредоставяне на спални принадлежности, понеже от справката се установи, че на
леглата е имало постелъчно бельо и одеала.
Съгласно чл.31
ал.1 б.“а“ от ЗИН/отм./, лишените от свобода имат право на безплатна храна по
таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите. Храната трябва да бъде достатъчна по
химически и калориен състав. Не се доказа твърдението на ищецът, че храната при
престоя му в Ареста в гр.Шумен е била некачествена и е довела до здравословни
проблеми.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че в периода от 22.10.2006г.- 10.02.2007г. действително
е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника,
защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол
върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, са длъжни да
осигуряват на задържаните лица такива условия, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на
човешкото им достойнство, а именно- постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода през цялото денонощие и минимум жилищна площ, както и едночасова
разходка. Такива задължения са законодателно установени за органите и
служителите по изпълнение на наказанията посредством въвеждане на различни
изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване от свобода, които бяха
посочени. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на
упражняващия ръководство и контрол върху дейността на арестите държавен орган е
да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата,
чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание. Конкретно
установените факти по делото относно ограничаване ползване на санитарен възел и
течаща вода, липсата на място за разходка на открито на задържаните лица и
неспазване на изискването за минимална площ на килията, не отговарят на
посочените по-горе законови изисквания. Тези факти са достатъчни, за да се
направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите
задължения и не е осигурил на задържаните лица и в частност на ищеца минимални
условия за съществуване. В случая не се касае за необходимост от условия,
надминаващи изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се
касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. Тези
неблагоприятни условия пряко сочат на унизително и недостойно отношение към
лишените от свобода.
Освен противоправното деяние за наличието на
непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка
причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото
имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. В
конкретния случай поставянето на ищеца в неблагоприятни условия, по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, само по себе си представлява
третиране, което е способно да породи у него емоционално и морално страдание,
стрес и безпокойство. Ето защо и като отчита кумулативния ефект на описаните
отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставян и е пребивавал
ищецът в ареста в град Шумен през процесния период и фактът, че същия е бил в
непълнолетна възраст, съдът приема, че те действително са причинили у него
негативни преживявания, емоционално и морално страдание, които надвишават
неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение
"задържане под стража", макар и без да има доказано конкретно
увреждане на здравето. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него
принципи и стандарти, следва да се приеме, че е налице нарушение на чл.3 от
Конвенцията и чл.3 от ЗИНЗС, което дава основание да се
изведе и предположението, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, които
се явяват следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на
ареста. Налице са законоустановените елементи от фактическия състав за
ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред– чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, във връзка с чл.3 от ЗИНЗС.
В обобщение на
гореизложеното съдът приема, че при осъществяване на правно- регламентирана
дейност длъжностните лица от администрацията на следствения арест в Шумен са
нарушили посочените по-горе законови изисквания, което е довело до накърняване
на правото на лишения от свобода на хуманно отношение и на уважение на
присъщата на човешката личност достойнство. По делото няма данни за извършени
умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено
поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което
уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически
страдания. Съдът счита, че ищецът несъмнено е претърпял вреди вследствие на
констатираните по делото нарушения на правата му. Съгласно чл.52 от ЗЗД при неимуществените вреди съдът
определя обезщетение по справедливост. Паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси, компенсаторния характер на
търсената с настоящото дело защита и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането. Ето защо предвид характера на деянието,
извършено от служителите на ответника, естеството и степента на претърпените
вредни последици от ищеца, като не се установява, те да са довели до конкретно
увреждане или влошаване на здравето на ищеца, като отчита, че констатациите за
нарушение на правата на ищеца се основават единствено на обстоятелството, че
същият е бил настаняван в килии при ограничаване ползване на санитарен възел и
течаща вода, при липсата на разходка на открито и жизнена площ, под минимума,
както и че се касае за период на пребиваване в следствения арест в гр.Шумен в
рамките на около три месеца, а именно от 22.10.2006г.- 22.02.2007г. и това е времето, през което ищецът е
бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, като искът е предявен
за периода до 10.02.2007г., съдът счита, че справедливото обезщетение за този
период е в размер на 300.00 лева. В останалата част до пълния предявен размер
от 25 000.00 лева, искът е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С молбата се
претендира и присъждане на мораторна лихва в размер на 10 000лв., уточнена
в допълнителна молба относно периода- считано от датата на преустановяване на увреждането
чрез привеждането на задържания в друго място за лишаване от свобода-
22.02.2007г. до окончателното изплащане на сумата, което съдът намира за
неоснователно. От установеното по делото незаконосъобразно бездействие на
администрацията следва и дължимостта на претендираното вземане. Следователно
вземането за обезщетение за вреди, които произтичат от фактически действия и
бездействия на администрацията, става изискуемо от момента на установяването им
като незаконосъобразни, поради което от този момент се дължи и лихва за забава,
в размер на законната лихва, като такава следва да присъдена върху главница от
300.00 лв., считано от предявяване на исковата молба в съда- 06.11.2018г.
Ответната страна претендира присъждане на
разноски по делото– юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.10 ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен
изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските
се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска
изцяло. Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В същият смисъл
е и нормата на чл.286 ал.3 от ЗИНЗС. Нормите на чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ и на чл.286 ал.3 от ЗИНЗС са
специални и дерогират общото правило на чл.78 ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно.
Ищецът в настоящото производство не претендира
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, Шуменският административен
съд,
Р Е
Ш И :
Осъжда
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София да заплати на С.С.А.
с ЕГН: ********** с настоящ адрес-***,
сума в размер на 300.00 лв. /триста
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време
на престоя му в сектор „Арести“ към РС „Изпълнение на наказанията“ град Шумен
за периода от 22.10.2006г. до
10.02.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2018г.
до окончателното й изплащане.
Отхвърля предявения иск от С.С.А. с ЕГН: ********** с настоящ адрес-***, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ град София в останалата му част до пълния предявен
размер от 25 000.00 лв, като неоснователен.
Отхвърля
предявения иск от С.С.А. с ЕГН: ********** с настоящ адрес-***, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ град София за сумата в размер на 10 000.00 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главница от 25 000.00 лв., за периода
от 22.02.2007г. до 06.11.2018г, като
неоснователен.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
СЪДИЯ: