№ 14
гр. Айтос , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Административно
наказателно дело № 20212110200078 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба от Г. И. К. с ЕГН
********** от с. Р., ***, срещу Наказателно постановление № 20-0335-000406 от
03.02.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, РУ-Р., с което за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП е
наложена глоба от 200 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба от 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
Жалбоподателят се представлява в съдебно заседание, като жалбата се поддържа
и се моли отмяна на НП.
Административно наказващият орган не делегира представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С обжалваното наказателно постановление АНО е приел, че на 11.11.2020 г.
около 08.00 часа в с. Д. по ул. *** посока центъра на селото водачът управлява т.а. ***
с рег. № ***, собственост на УЕЙСТ СОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ ЕООД гр. София, като
допуска следните нарушения:
1. При избиране на скоростта на движение не се съобразява с пътните условия и
характера на пътя, навлиза в участък с чакълеста и мека настилка, пропада задната част
на автомобила и причинява самжостоятелно ПТП с материални щети;
1
2. Напуска местопроизшествието без за уведоми органите на реда отговарящи за
района;
Настоящият състав счита, че жалбата е основателна и наказателното
постановление следва да се отмени по следните съображения:
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
АНО е приел, че жалбоподателят е допуснал самостоятелно ПТП в следствие
на движение с несъобразена с пътните условия и характера на пътя скорост.
Видно от словесното описание на извършеното нарушение, според
актосъставителя и АНО водачът на МПС, не се е съобразил с „пътните условия“ и
„характера на пътя“.
При извършване на нарушение свързано с несъобразена скорост е без значение с
каква скорост се е движил водача и каква е причината за настъпване на ПТП, а от
значение е единствено дали водачът се е съобразил с всеки един от конкретно
изброените елементи на пътната обстановка. Именно скоростта трябва да бъде
съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост
реакцията на водача да предотврати евентуалното настъпване на пътнотранспортно
произшествие. В разпоредбата на чл.20, ал.2 изрично са изброени тези елементи на
пътната обстановка. Несъобразяването дори и само с един от тях, ирелевантно кой, е
достатъчно основание да се приеме, че от обективна страна са налице белезите на това
нарушение. Според разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП те са, както следва: атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост.
В конкретния случай се твърди несъобразяване с „пътните условия“ и
„характера на пътя“. Такъв елемент на пътната обстановка липсва. Налице е
задължение за съобразяване с атмосферните условия, с условията на видимост, с
релефа на местността, както и със състоянието на пътя, които елементи, притежават
съдържание различно от това на словесното наименование „пътни условия“. Не е ясно
какво е имал предвид административно наказващият орган при описание на
2
нарушението, ползвайки словосъчетанието „характера на пътя“ и дали в случая то е
равнозначно на „състояние на пътя“ или „релеф на местността“, а подобно тълкуване
от съда е недопустимо. Създава се неяснота при описание на нарушението, която
затруднява и правото на защита на жалбоподателя.
В настоящия случай от показанията на свидетелите и обясненията на нарушителя
безспорно се установи, че се касае до товарен автомобил, който към момента на
инцидента е извършвал почистването на контейнерите за смет на с. Д.. Установява се
също така, че под ръководството на останалите работници на почистващата фирма
водачът на товарния автомобил е извършвал маневра назад, за да нагласи товарният
автомобил по начин, че да достигне положените на платното контейнери за смет,
когато внезапно пътният участък под него пропаднал и товарният автомобил потънал в
пропадналия участък на пътя. Анализът на фактическите данни навеждат на извода, че
няма нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, доколкото внезапното пропадане на участък от
пътното платно няма как и не може да се счита за предвидимо препятствие или
предвидима опасност по смисъла на закона. С оглед гореизложеното настоящата
инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени
досежно вмененото нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
По отношение на вмененото нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП – нарушава
задължението си като участник в ПТП, НП също следва да бъде отменено. На първо
място, вмененото нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП не кореспондира със
словесното описание – напуска местопроизшествието без да уведоми органите на реда.
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП визира други задължения на водача,
подробно описани в б. А-В, за които не се твърди да не са били изпълнени от водача.
Точно обратното, категорично се установява, че водачът е оказал пълно съдействие за
установяване на вредите от ПТП, доколкото почистващата фирма, чиято собственост е
товарния автомобил и чийто служител е водача, незабавно изпратила свои длъжностни
лица, които да установят вредите и по нареждане на ръководителя на екипа водачът
през цялото време е бил с тях и следвал техните указания, т.е. съдействал е
максимално за установяване на вредите от собственика на увреденото МПС. На
следващо място, дори да се счете, че неправилното посочване на нарушената законна
разпоредба – чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП не е съществен недостатък на НП, то
напускането на местопроизшествието без да се уведомят органите на МВР може да
бъде нарушение само при ПТП с пострадали хора, каквато хипотеза е предвидена в
чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП. Безспорно това не е настоящият случай, доколкото
пострадали хора от ПТП не са установени и всъщност доказателствата сочат, че не е
имало такива по време на произшествието. Ето защо и в тази част наказателното
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
3
С оглед цялостната отмяна на НП съдебно деловодните разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева следва да се възложат в тежест на ОДМВР-
Бургас, в която връзка от жалбоподателя по делото е направено искане и са
представени доказателства за платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0335-000406 от 03.02.2021 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, РУ-Р., с което на Г. И. К. с ЕГН
********** от с. Р., ***, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2,
предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба от 200 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от
ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба от 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Г. И. К. с ЕГН ********** от с. Р., ***,
сумата от 300 лева съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4