ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.С., …..05.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI -
14 състав, в
открити съдебни заседания, проведени на двадесет и шести април, десети мА.и седЕ.надесети
мА. на две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от съдията Гладилова гражданско дело N 5669 по описа на Софийски
градски съд за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.692 от ТЗ.
На 29.12.2015 г. в Търговския регистър по
партидата на длъжника „А.П.Е.“ ЕООД , ЕИК ******** /в несъстоятелност/ с
вписване № 20151229161418 е обявен Списък на приети от синдика в срока по
чл.685, ал.1 от ТЗ взЕ.ания
на кредиторите на „А.П.Е.“ ЕООД /н./
Срещу списъците са постъпили възражения. Съдът след като обсъди възраженията и
представените с тях доказателства, намира следното:
І. С възражение вх.№ 161984/30.12.2015
г. „Б.“ ЕООД възразява срещу приЕ.ането на взЕ.ането
под
№ 6 в Списъка на приетите взЕ.ания
на взЕ.ане на “М.Т.”
ООД, ЕИК: ******* в размер на 799 898,95
лева - главница и 124 800 лева - главница, с основания,
съответно: Издадени на дружеството - длъжник фактури и Задължение по
предоставен заЕ..
„Б.“
ЕООД твърди, че сумите в размер на 799 898,95 лева - главница и 124
800,00 лева - главница не са дължимими
във връзка с представените “13 броя фактури, издадени на дружеството длъжник
от кредитора (за сумата от 799 898.95 лева)"
и съответно “Задължения по предоставен от
търговеца заЕ. (за сумата от 124 800 лева)“’,
тъй като сами по себе си фактурите и твърдяното заЕ.но
правоотношение не пораждали задължение за несъстоятелния длъжник да
заплати сумите в размер на 799 898,95 лева - главница и 124 800,00 лева -
главница на кредитора “М. Т. - **” ООД, ЕИК: *******. Липсвали платежни документи
(платежни нареждания, извлечения от банкови сметки), от които да се направи
извод за наличието на действително извършено плащане/ ефективно предоставен заЕ.на дужеството-длъжник. Не било
доказано правното основание за издаването на фактурите и за претендиране на
заплащане по тях. На отделно основание прави възражение за изтекла
погасителна давност на взЕ.анията
в размер на 799 898.95 лева - главница и 124 800 лева - главница. „Б.“
ЕООД моли съда а изключи от списъка на приетите взЕ.ания взЕ.ането на М. Т. - 66” ООД. ЕИК: ******* (пореден № 6 в списъка) в размер
на 799 898,95 лева - главница и 124 800.00 лева - главница и включването на
това взЕ.ане в Списъка на
неприети взЕ.ания,
предявени в
срока по чл. 685 ТЗ.
Възражението е подадено от процесуално
легитимирано лице по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ в рамките на законоустановения в същата разпоредба 7-дневен срок срещу
подлежащ на оспорване акт на синдика.
Фактурата не поражда задължение за несъстоятелния
длъжник да заплати сумите. Фактурата представлява частен свидетелстващ
документ. Правната характеристика на фактурата предопределя нейното значение за
гражданското и търговското право и за гражданския процес. Фактурата не поражда субективните облигационни права, но има доказателствено
значение относно съществуването на правопораждащия взЕ.ането факт съгласно
константната практика по чл. 290 ГПК на ВКС. Фактурата
може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение
по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира
описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и врЕ.е и място на издаване. Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването
й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване - така
Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Е.Ч.. Следователно взЕ.ането е възникнало и не е погасено. Поради
тази причина не е необходимо представянето на платежни документи. Възражението
в тази част е неоснователно.
Възражението за изтекла погасителна давност се
упражнява от трето лице. Същото може да бъде упражнено от
субект, в чиято полза в възникнало, защото последният е страна по това
правоотношение. Възразяващият няма материална
легитимация да упражни това възражение. Законът изрично определя случаите, в
които чужди права могат да се упражняват от лице, което не е техен носител.
Възражението на „Б.“ ЕООД по отношение приЕ.ането на взЕ.ането на “М. Т. - 66” ООД е неоснователно.
II.
С възражение № 853/5.01.2016 г. „П.л.Б.“ АД възразява срещу включване под № 3 в
Списък на неприети взЕ.ания на част от предявеното с молба от
19.11.2015г. негово взЕ.ане:
за разноски на основание чл.27 от Общите условия към договора за Л.в размер
14 790.69 лв.; сторени съдебни разноски в размер 5 371.44 лева; главница, съгласно Споразумение от
16.07.2009 г. в размер 72 824.16 лева и лихва съгласно Споразумение от
16.07.2009 г. в размер 5 188.72 лева.
Твърди, че молбата
му по чл. 685 от ТЗ е придружена с писмени доказателства, от които произтичат
предявените взЕ.ания. След
установяване на фактическа липса в кориците по делото на някои от приложенията
към молбата, с Молба Bx.N 158434/21.12.2015г.,
бяха предоставени отново: 1. Договор за Л.2798-001/2008г. /Общите условия са приложени
към Договора/; 2. Споразумение от 16.07.2009г.; 3. Фактури, издадени за
предявените взЕ.яния; 4.
Изпълнителен лист в полза на П.Л.Б. АД срещу "А.П.Е." ЕООД (Н); 5. ПриЕ.о-предавателен протокол към Договора за Л.; 6.
Нотариални покани за разваляне на Договора за Л.; 7. Пълномощно за процесуално
представителство.
Моли
посочените суми в общ
размер на 98 175.01 лева да бъдат включени в Списъка наприетите
взЕ.ания и да бъдат
изключени от списъка на неприетите взЕ.ания.
Синдикът взЕ.а
становище за основателност на възражението.
Възражението е
подадено от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ в
рамките на законоустановения в същата разпоредба
7-дневен срок срещу подлежащ на оспорване акт на синдика. ИзискуЕ.ите процесуални предпоставки са налице, поради което
възражението е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Съдът като взе
предвид представените от „П.л.Б.“ АД доказателства, намира възражението
основателно.
С молба вх. №
142906/19.11.2015 г. „П.Л. Б.“ АД е претендирало взЕ.ания, произтичащи от договор за финансов Л.
2798-001/2008г., включително и посочените във възражението суми, които поради
липсата на съответните документи, които ги доказват до изтичане на срока по чл.
685. ал. 1 от ТЗ не са приети от синдика.
С молба е вх.
№ 158434/21.12.2015 г. са представени посочените в молбата за предявяване на взЕ.ане, но непредставени на
синдика документи, а именно: Договор за финансов Л. 2798-001/2008 г.,
включително общи условия; Споразумение от 16.07.2009г., фактури, издадени за
процесиите взЕ.ания,
изпълнителен лист в полза на „П.Л. Б.“ АД, издаден от СРС, 35-ти с-в на
22.08.2012 г.„ приЕ.но-предавателен протокол и
протокол към договора за Л., нотариални покани за разваляне на договора за Л..
От представените документи се
явява доказано съществуването на претендираните взЕ.ания, по основание и в
следните размери: 14, 790.69 лв. - разноски на основание чл. 27 от общите
условия на договор за Л., 5,371.44 лв. - сторени съдебни разноски, 72,824.16
лв. - главница, съгласно споразумение от 16.07.2009 г., 5,188.72 лв. - лихва
съгласно споразумение от 16.07.2009 г., поради което същите следва да бъдат
включени в списъка на приетите взЕ.ания по чл.686, ал.1 от ТЗ
Възражението е основателно.
Включва в Списъка на приетите взЕ.ания по чл.686, ал.1 от ТЗ в
производството по несъстоятелност на „А.П.Е.“ ЕООД /н./ на взЕ.анията на „П.л.Б.“ АД за
сумите: 14 790.69
лв. - разноски на основание чл. 27 от общите условия на договор за Л., 5371.44
лв. - сторени съдебни разноски, 72824.16 лв. - главница, съгласно споразумение
от 16.07.2009 г., 5188.72 лв. - лихва съгласно споразумение от 16.07.2009 г.
III. По възражение вх.№ 160576/28.12.2015 г. на „А.П.Е.“ ЕООД
/н./ срещу включването в Списък на приети взЕ.ания, публикуван под № 20151229161418 в Търговския
регистър, под № 9 взЕ.ане
на „П.л.Б.“ АД по договор за финансов Л. 2798-001/2008г. и Споразумение от
16.07.2009г. за сумите 72979.40 лв. главница; 29066.40 лв. договорна лихва за
периода от 1.07.2009 г. до 31.12.2010 г.; 9 493.04 лв. липва
за забава за периода от 1.07.2009 г. до 31.12.2010 г. и законна лихва за забава
от 19.11.2015 г. до окончателното погасяване на взЕ.ането.
„А.П.Е.“ ЕООД
/н./ твърди, че не дължи тези суми, тъй като активът е предаден на Л.одателя и към датата на разваляне на договора за Л.
пазарната му стойност е по-голяма от остатъчната стойност по договора за
финансов Л., която покрива изцяло начислените задължения на Л.ополучателя. Счита, че в случаите, в които договорите за Л.
са прекратени и активите върнати не са налице изискуЕ.и
взЕ.ания на Л.одателите, произтичащи от тези договори. Допълнително сочи,
че платената от Л.ополучателя част от цената –
71 700 евро не можела да се транформира като
платена авансова Л.ова вноска, поради това, че придобивната цена не била заплатена 100% от Л.одателя към доставчика. „А.П.Е.“ ЕООД /н./ счита, че
отношенията следва да се уредят по силата на чл.59, ал.1 от ЗЗД
Възражението е
подадено от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ в
рамките на законоустановения в същата разпоредба
7-дневен срок.
Видно от
молбата за предявяване на взЕ.ания
на „П.л.Б.“ АД и представените към нея
доказателства се касае се за парични престации, които
представляват различни предвидени в договора задължения.
Прекратяването
на договора за Л. преустановява неговото действие занапред. Това означава, че
породените до момента на прекратяването на договорната връзка задължения не са
погасени и са дължими.
Неправилен е
изводът на длъжника, че при прекратяването на даден договор отношенията следва
да се поставят на плоскостта на неоснователното обогатяване. Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД не е приложима
когато отношенията между страните се уреждат с договор. Наличието на договорна
връзка изключва възможността да възникне облигационно отношение от извъндоговорен източник - неоснователно обогатяване.
Фактът, че в
следствие прекратяване на договорната връзка, на връщане подлежи актив, който
притежава пазарна стойност, която може да надвишава остатъчната стойност на
обекта е неотносим. Още повече, че договорът за Л. е
абсолютна търговска сделка, при която се заплаща възнаграждение за ползване на
вещта. Придобиването на собствеността е само една възможност.
IV. По
възражение вх.№ 160577/28.12.2015 г. на „А.П.Е.“ ЕООД /н./ срещу включването в
Списък на приети взЕ.ания,
публикуван под № 20151229161418 в Търговския регистър, под № 3 на взЕ.ания на „М.П.“ ЕООД в размер
на 117 396.78 лева по договори за финансов Л.: по Договор № ОД 03-0-05/3 от
05.04.2007 г., сключен въз основа на Поръчка № 1/05.04.2007 г. с реф. № 31416Д - сумата от 28 284.40 лева; по Договор № ОД
03-0-14/3 от3.10.2007 г., сключен въз основа на Поръчка № 1/03.10.2007 г. с реф. № 34 298 - за сумата от 14 780.62 лева, по Договор №
ОД 03-0-14 от 03.10.2007 г. , сключен въз основа на Поръчка № 2/3.10.2007 г. с реф. № 34 299
- за сумата от 36 231.50 лева; по Договор № ОД 03-04-14 от 3.10.2007 г. ,
сключен въз основа на Поръчка № 4/30.10.2007 г. с реф.
№ 34 809 - за сумата от 28 782.83 лева.
„А.П.Е.“ ЕООД
/н./ твърди, че не дължи тези суми, тъй като активите са предаден на Л.одателя и към датите на прекратяване действието на договорите
за Л. пазарната им стойност е по-голяма от остатъчната стойност по договорите
като пазарната стойност на върнатите активи покрива изцяло начислените
задължения на Л.ополучателя. Счита, че в случаите, в
които договорите за Л. са прекратени и активите върнати не са налице изискуЕ.и взЕ.ания
на Л.одателите, произтичащи от тези договори. „А.П.Е.“
ЕООД /н./ счита, че отношенията следва да се уредят по силата на чл.59, ал.1 от ЗЗД
Възражението е
подадено от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ в
рамките на законоустановения в същата разпоредба
7-дневен срок.
Видно от
молбата за предявяване на взЕ.ания
на „М.П.“ ЕООД и представените към нея доказателства се касае се за парични престации, които представляват различни предвидени в
договора задължения.
Прекратяването
на договора за Л. преустановява неговото действие занапред. Това означава, че
породените до момента на прекратяването на договорната връзка задължения не са
погасени и са дължими.
Неправилен е изводът
на длъжника, че при прекратяването на даден договор отношенията следва да се
поставят на плоскостта на неоснователното обогатяване. Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД не е приложима
когато отношенията между страните се уреждат с договор. Наличието на договорна
връзка изключва възможността да възникне облигационно отношение от извъндоговорен източник - неоснователно обогатяване.
Фактът, че в
следствие прекратяване на договорната връзка, на връщане подлежи актив, който
притежава пазарна стойност, която може да надвишава остатъчната стойност на
обекта е неотносим. Още повече, че договорът за Л. е
абсолютна търговска сделка, при която се заплаща възнаграждение за ползване на
вещта. Придобиването на собствеността е само една възможност.
V. По
възражение вх.№ 160579/28.12.2015 г. на „А.П.Е.Т.“ ЕООД срещу невключване в
Списък на приети взЕ.ания,
публикуван под № 20151229161418 в Търговския регистър на следните взЕ.ания, дължими по силата на договор за цесия № Ipmtr-061212/06.12.2012 г., по който „А.П.Е.“ ЕООД
/н./ прехвърлило на „А.П.Е.Т.“
ЕООД свое взЕ.ане от Б.П.Б. АД, предмет на искова молба до Софийски
градски съд, вх.№ 127159/04.12.2012
г. Общият размер на прехвърленото взЕ.ане възлизал на 28 604 541.15 евро и включвал следните суми: 1 260 205.91 евро, представляващи
неоснователно заплатени от цедента „А.П.Е.“ ЕООД /н./
на длъжника „Б.П.Б.” АД лихви по
отпуснати кредити, създадени от неправомерно събрани и прихванати, заложени с
особен залог неизискуЕ.и взЕ.ания, собственост на„А.П.Е.“ ЕООД /н./, за периода
19.05.2004- 30.10.2008г.; 115 722.82 евро, представляващи неоснователно заплатени
от цедента „А.П.Е.“ ЕООД /н./ на длъжника „Б.П.Б.” АД
начислени банкови такси по обслужването на кредити, създадени от неправомерно
събрани и прихванати, заложени с особен залог неизискуЕ.и
вземания, собственост на цедента„А.П.Е.“ ЕООД /н./ за
периода 19.05.2004-18.12.2007г.; 12 881 784.62 евро, собствени на цедента „А.П.Е.“ ЕООД
/н./ средства, държани
от длъжника ..Б.П.Б." АД без основание; 9 421 827.80 евро, представляващи
законна лихва върху
сумата от 12 881 784.62 евро, неправомерно събрани и прихванати от длъжника „Б.П.Б.”
АД, заложени с
особен залог неизискуеми вземания, собственост на цедента
„А.П.Е.” ЕООД за периода
19.05.2004-19.07.2012 г. начислени върху всяко неправомерно събрано и
прихванато вземане; 4 925 000 евро нанесени вреди, представляващи загуби от ограбване
на цедента „А.П.Е.“ ЕООД /н./ от длъжника „Б.П.Б.” АД.
Основанието на
вземанията били договорът за цесия и установеното от ССЕ, приета по т.д. № 5669/2012
г. на CГС на 04.06.2012 г. по въпроси,
поставени от ответника с молба от 21.02.2013 г. Сумата от 55 945 619, 72 лева била
формирана от присвоените и държани във фактическа власт от Б.П.Б. АД 16 112
665,85 евро суми, от постъпили плащания от съвкупността на особения залог по цесионната сметка на „А.П.Е.“ ЕООД /н./ и ползвани
незаконно от същата Б.за погасяване преди падеж , чрез прихващането им без да е
пристъпвано към изпълнение на особения залог.
Синдикът на „А.П.Е.“
ЕООД /н./ счита възражението неоснователно.
Възражението е
допустимо - подадено от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 690,
ал. 1 ТЗ в законоустановения 7-дневен срок, срещу
подлежащ на оспорване акт на синдика.
Договорът за
цесия не поражда задължение за цедента за заплащане
на сумите, формиращи размера на прехвърленото вземане. Основанието на вземането
е правоотношението между цедента и неговия длъжник –
в процесния случА.отношенията
между цедента „А.П.Е.“ ЕООД /н./ и „Б.П.Б.“ АД. В
отношението между цедента и цесионера,
породено от договора за цесия, евентуално основание за вземане на цесионера може да бъде факта на неизпълнение на договора за
цесия от страна на цедента, пораждащ иск за
обезщетение - договорната отговорност, уредена в чл. 100 ЗЗД. Цесионерът обаче не дължи плащане на цедираното
вземане.
В случай, че с
молбата за предявяване на вземане „А.П.Е.Т.“ ЕООД е
предявило вземането за обезщетение по чл.100, ал.1 ЗЗД. Съгласно посочената
разпоредба ако прехвърлянето на вземането е възмездно, кредиторът отговаря за
съществуването на вземането по време на прехвърлянето. В тежест на молителя е
да установи и да ангажира доказателства, които да оборват съществуване на
вземане на „А.П.Е.“ ЕООД /н./ към „Б.П.Б.“ АД. Такива доказателства не са
ангажирани, напротив, „А.П.Е.Т.“ ЕООД се позовава на съдебна счетоводна
експертиза, чието заключение е в смисъл че банката дължи възстановяване на
сумите, които представляват предмет на договор за цесия. След като вземането,
предмет на цесионно правоприемство
съществува, липсва основание за ангажиране на отговорността на цедента за несъществуване на вземането.
Откриването на
производството по несъстоятелност по отношение на длъжника не създава правен
интерес за предявяване на вземането.
VI. По възражение вх.№ 161985/30.12.2015 г.,
подадено от „Б.“ ЕООД срещу включването под № 4 в Списък с приети вземания,
публикуван под № 20151229161418 в Търговския регистър на вземането, предявено с
молба от 11.11.2015 г. на М.П.М. в размер на 145 809,67 лева, с основание: предоставена
в заЕ.сума съгласно Споразумителен
протокол от 30.05.2015 г.
Възразилият
кредитор твърди, че сума в размер на 145 809,67 лева не е предоставяна от М.П.М. на
несъстоятелния длъжник „А.П.Е.“ ЕООД /н./ М.П.М. не била предоставила платежни
документи /платежни нареждания, извлечения от банкови сметки и др./, от които
да се направи извод за наличието на действително извършено плащане/ ефективно
превеждане на сума. Представеното споразумение, не представлявало доказателство
за плащането на сумата. На отделно основание твърди, че Споразумението
представлява сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице
с длъжника, по см. на чл. **7, ал.1, т.6 във вр. с
ал.2 от чл.**7 ТЗ. „Б.“ ЕООД моли вземането да бъде изключено от Списъка на
приети вземания, предявени в срока по чл.685 от ТЗ.
Синдикът на „А.П.Е.“
ЕООД /н./ поддържа неоснователност на възражението.
Съдът като
разгледа възражението, намира следното:
Възражението е
подадено от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ в законоустановения 7-дневен срок срещу подлежащ на оспорване
акт на синдика и е допустимо.
Възражението е
неоснователно.
В случая, с
молбата за предявяване на вземане действително не е представено доказателство
за внасяне по сметка на несъстоятелния длъжник в претендирания
размер, но това е така защото
Представено е
Преводно нареждане за кредитен превод от 30.05.2008 г. с уникален
регистрационен номер *********PMOU0013в което като
основание е посочено „захранване на сметка“. Тази сума е осчетоводена, което се
установява от Аналитична оборотна ведомост за сметка 159 за периода 1.01.2015
г. до 30.09.2015 г., от която се установява остатъкът на задължението към
кредитора – 145 809.67 лв. Ведомостта е подписана от главния счетоводител
на „А.П.Е.“ ЕООД /н./ и представлява доказателство за актуалния размер на
задължението на несъстоятелния длъжник. Сключеният между М.П.М. и „А.П.Е.“ ЕООД
/н./ Споразумителен протокол от 30.05.2008 г. не
представлява пряко доказателство за плащането, но косвено го потвърждава.
В производството
по чл.690 от ТЗ е недопустимо разглеждането на исковете по чл.**7 от ТЗ.
VII. По възражението с вх.№ 160575/28.12.2015 г. на „А.П.Е.“
ЕООД /н./ срещу включването в Списък с приети вземания, публикуван под №
20151229161418 в Търговския регистър на вземането на „Б.“ ЕООД в размер 5000
лв., заедно със законната лихва от 17.11.2015 г. до датата на окончателното
погасяване на вземането. Прехвърлителната сделка,
посочена като основание на вземането не пораждала твърдяните
последици, тъй като никой не можело да прехвърли повече права отколкото
притежава. „Б.П.Б.“ АД не била кредитор на „А.П.Е.“ ЕООД /н./
Синдикът на „А.П.Е.“
ЕООД /н./ счита възражението неоснователно.
Съдът като
разгледа възражението, намира следното:
Възражението е
подадено от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ в законоустановения 7-дневен срок срещу подлежащ на оспорване
акт на синдика и е допустимо.
Възражението е
неоснователно.
Вземането на „Б.“
ЕООД е установено. Кредиторът е
представил доказателства, които установяват съществуването на вземането на цедента. С Договор за прехвърляне на вземане по Договор за
кредит № 097/2007 от 01.03.2007 г. „Б.П.Б.“ АД
като цедент е прехвърлила на „Б.“ ЕООД в
качеството на цесионер част от непогасени вземания на
„Б.П.Б.“ АД в размер 5000 лв. по Договор за кредит № 097/2007 от 01.03.2007 г.
и анексите към него. Представени са Договор за кредит № 097/2007 от 01.03.2007
г. ведно с 8 бр. анекси. Кредиторът е представил и справка за определяне
размера на вземанията по договор за кредит № 097/2007 г. Длъжникът не представил
доказателства сочещи на недължимост на вземането. Цедентът е кредитор по договорр
за кредит. Договорът за цесия е действителен и поражда частно правоприемство с предмет вземането. Уведомлението до „А.П.Е.“
ЕООД /н./, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД легитимира цесионера
като кредитор пред длъжника и пред всички трети лица. Следователно „Б.“ ЕООД се
легитимира като кредитор на „А.П.Е.“ ЕООД /н./
VIII. По възражение № 161986/30.12.2015 г. на „Б.“
ЕООД срещу включването в Списък с приети вземания, публикуван под №
20151229161418 в Търговския регистър на вземане на „Н.к.4.“ ЕООД /под № 5/ в размер на 652 482.27 лева - главница и 515 337.81 лева -
лихви, с основание: Договор
за прехвърляне на вземане от 10.05.2012.
„Б.“ ЕООД считам, че сумите 652 482.27 лева - главница и 515
337.81 лева - лихви не
са дължими във връзка с “Договор за прехвърляне на вземане от 10.05.2012”, тъй
като същият не
поражда задължение за несъстоятелния длъжник „А.П.Е.“ ЕООД
/н./ да ги
заплати. Твърди, че Договорът за прехвърляне на вземане е изготвен единствено
за нуждите на производството и не е породил желаните правни последници.
Възразява срещу съществуването на цедираното по
силата на договора вземане, както и срещу неговата изискуемост. Твърди, че
липсват каквито и да било платежни документи, сочещи на действително извършено плащане. На отделно основание възразява за изтекла погасителна давност на вземанията в
размер на 652 482.27 лева - главница и 515 337.81 лева - лихви. Липсвали
доказателства за признание на задължението от длъжника. Моли вземането да бъде
изключено от списъка на
приетите
вземания.
Синдикът на „А.П.Е“ ЕООД
/н./ е взел становище по възражението и счита същото неоснователно.
Съдът като
обсъди твърденията във възражението и доказателствата, представени при
предявяване на вземането, намира следното:
Възражението е
подадено от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ в законоустановения 7-дневен срок срещу подлежащ на оспорване
акт на синдика и е допустимо.
Възражението е
неоснователно.
Договорът за
цесия не поражда задължение за несъстоятелния длъжник да заплати сумите. Основание
на задължението на цедирания длъжник е юридическият
факт, който е породил правоотношението между цедента
и длъжника. „А.П.Е.“ ЕООД /н./ има задължения към цедента
„Г.К.“ ЕООД по 27 броя фактури, които представляват доказателство за възникнало
договорно правоотношение между страните. Отразяването на фактурите в
счетоводството, включването им в дневника за продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по тях представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване. Вземането е
възникнало и не е погасено. Договорът за цесия поражда частно правоприемство с предмет вземането. Уведомлението до
длъжника „А.П.Е.“ ЕООД /н./, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД легитимира цесионера като кредитор пред длъжника и пред всички трети
лица. Той е лицето, на което следва да се изпълни по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. „Н.к.4.“ ЕООД има качеството кредитор на несъстоятелния длъжник за
вземане, което е възникнало и съществуващо и което е преминало в неговия патримониум чрез договора за цесия.
По отношение
твърденията за наличие на симулация /че договорът за цесия е изготвен
единствено за целите на настоящото производство и същият не е породил желаните
правни последици/ съдът намира същите недоказани. Производството по чл. 685 -
693 ТЗ няма характеристиката на типичен исков процес. В това на основание чл.
685, ал. 2 ТЗ допустими са единствено писмени доказателства. Производството по
чл. 692, ал. 3 ТЗ не е същинско исково производство за установяване със сила на
пресъдено нещо на вземанията на кредиторите. Това
производство представлява облекчен и бърз ред за установяване на безспорни и убедителни вземания. Всички
наведени от страните доводи за нищожност са неотносими
към настоящото производство и следва да бъдат разгледани в евентуален исков
процес. В случая нищожността на договора може да се установи само от външна
страна.
По отношение
твърдението, че липсват каквито и да било платежни документи за извършено
плащане и тъй като не е посочено плащането на кое задължение се има предвид,
следва да бъдат разгледани възможните хипотези. В случА.че
се касае за правоотношението между цедента и „А.П.Е.“
ЕООД /н./ - фактурите са достатъчно
доказателство. В случА.че се касае за плащането от цесионера на цена срещу прехвърленото вземане, следва да се има предвид клаузата в чл.10 от
договора за цесия, съгласно която цедентът има право
да получи цена в размер на 60 % от събраните вземания. Договорът за
цесия не представлява доказателство за отпуснати от цесионера
на „А.П.Е.“ ЕООД /н./ средства.
На отделно
основание е въведено възражение за изтекла погасителна давност. Оспореното
вземане е на „Н.к.4.“ ЕООД към „А.П.Е.“ ЕООД /н./ и следователно възражението
се упражнява от трето лице. Възражението за изтекла погасителна давност
произтича от чуждо облигационно отношение. То може да бъде упражнено от субект,
в чиято полза в възникнало, защото последният е страна по това правоотношение. Възразяващият няма материална
легитимация да упражни това възражение. Законът изрично определя случаите, в
които чужди права могат да се упражняват от лице, което не
е техен носител. Настоящият случА.не е предвиден в
българското законодателство, поради което това възражение е недопустимо. Отделно
- представен документ за признаване на дълга, изходящ от несъстоятелния
длъжник.
IX. По възражение вх.№ 1378/7.01.2016 г. на
Национална агенция за приходите срещу включването в Списък с приети вземания,
публикуван под № 20151229161418 в Търговския регистър на вземания в общ размер
на 104 137.99 лв. - главница, както и лихвата, начислена върху същата
главница, възникнали на основание Договор за инвестиционен кредит № 1181/2007 г., сключен
на 15.09.2007 г., на „Б.П.Б.“ АД, като обезпечени със Законна ипотека, вписана
с вх. per.
№
12828 от 19.10.2007 г. в Служба по вписванията Стара Загора и договорна
ипотека, учредена с Нотариален акт № 40/20.09.2007 г., вписан в Служба по
вписванията Стара Загора. От Нотариален акт № 40/20.09.2007 г. се установявало,
че „А.П.Е.“ ЕООД /н./ е учредило договорна ипотека върху свой недвижим имот за
обезпечаване на вземания на кредитора по цитирания Договор за инвестиционен
кредит № 1181/2007 г., сключен на 15.09.2007 г., до размер от 289 520 евро,
равняващи се на 566 251,90 лв.- главница, но не и за пълния размер на
главницата, включен в списъка на предявени приети вземания - 670 389,89 лв. От
Законна ипотека, вписана с вх. per. № 12828 от 19.10.2007 г. в Служба по
вписванията Стара Загора на основание чл. 43 от Закона за банките се
установявало, че е учредена ипотека върху недвижими имоти за обезпечаване на
вземания на кредитора по цитирания Договор за инвестиционен кредит № 1181/2007
г., сключен на 15.09.2007 г., за обезпечаване на вземане в размер до 289 520
евро, равняващи се на 566 251,90 лв., представляващи главница, но не и за целия
размер на главницата, включен в списъка на предявени приети вземания - 670 389,89
лв. Съгласно разпоредбата на чл. 174 от ЗЗД ипотеката обезпечавала вземането до
размера на сумата, за която е извършено вписването, с оглед на което вземанията
на кредитора по договорите за банков кредит са обезпечени само до размерите,
посочени в нотариалните актове за учредяване на договорни ипотеки, а именно в
общ размер на 289 520 евро, равняващи се на 566 251,90 лв. Доколкото в
ипотеките било посочено, че вземанията по договорите са лихвоносни, то следвало
да бъдат приети като обезпечени и лихвите върху вземанията, но начислени само
върху главницата от 289 520 евро, равняващи се на 566 251,90 лв. НАП моли съда да
постанови определение по чл.692, ал.4 от ТЗ, с което да измени изготвения от синдика
списък на предявени приети вземания на кредитори на „А.П.Е.“ ЕООД /н./, обявен
по партидата на длъжника в Търговския регистър под № 20151229161418, като
изключи вземания на „Б.П.Б.“ АД в размер на 104 137.99 лв., представляващи
главници по Договор за инвестиционен кредит № 1181/2007 г., сключен на
15.09.2007 г., както и лихвата начислена върху тази главница, като обезпечени с
договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 40 от 20.09.2007 г., вписан в
Служба по вписванията Стара Загора и Законна ипотека, вписана с вх. per.
№
12828 от 19.10.2007 г. в Служба по вписванията Стара Загора. НАП представя копие на
Нотариален акт № 40 от 20.09.2007 г., вписан в Служба по вписванията Стара
Загора.
Оспореният
кредитор „Б.П.Б.“ АД оспорва възражението. Твърди, че в ипотечните актове било
предвидено, че ипотеката се учредява за обезпечаване както на главницата по
кредита, така и на всички възнаградителни лихви,
наказателни лихви, разноски и такси. Съгласно чл.174 от ЗЗД ипотеката
обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само
до размера на сумата, за която е извършено вписването. Ако обаче е вписано, че
вземането е лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години, които
предшестват годината на връчването на призовката за доброволно изпълнение на
собственика, за текущата година и за всички следващи години до деня на
продажбата на имота. Освен това ипотеката обезпечавала вземането на кредитора
за разноските за учредяването и за подновяването й, съдебните разноски и
разноските по изпълнението. От приложената към молбата за предявяване на
вземанията на „Б.П.Б.“ АД Справка за определяне размера на вземанията на „Б.П.Б.“
АД към 2.11.2015 г. по Договор за инвестиционен кредит № 1181/2007 г., сключен
на 15.09.2007 г. и Анексите му, се установявало, че страните договорили
просрочените лихви да се прибавят към главницата и с Анекс № 4 размерът на
главницата бил увеличен с прибавянето на просрочените лихви, които лихви били
обезпечени на основание чл.174 ЗЗД. Допълнително сочи, че в полза на „Б.П.Б.“
АД има две ипотеки – тя била първи ипотекарен
кредитор по силата на законна ипотека за сумите по ипотеката и втори ипотекарен кредитор по силата на договорна ипотека. Това
означавало, че при осребряване на имота, при получаване на суми над
просрочените в п ървата ипотека, банката се явявала последващ ипотекарен кредитор с
право да получи сумите, описани във втората ипотека, която следователно ще
обхване и обезпечи и сумата 104 137.99 лв.
Синдикът на „А.П.Е.“
ЕООД /н./ счита възражението основателно.
Съдът като обсъди твърденията във възражението
и доказателствата, представени при предявяване на вземането, намира следното:
Възражението е
подадено от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ в законоустановения 7-дневен срок срещу подлежащ на оспорване
акт на синдика и е допустимо.
Възражението е
основателно.
Оспореното
като обезпечено вземане е с основание Договор за инвестиционен кредит
№1181/2007, сключен на 15.09.2007 г. Размерът на вземането за главница по договора
е 289 520 евро. С последващи анекси /Анекс № 4/ размерът
на главницата е увеличен до 670 389.89 лв. Вземането за главницата в
размер на 289 520 евро е обезпечено с учредена по реда на чл. 43 от Закона за
банките (отм.) законна ипотека. Съгласно чл.167, ал.2 ЗЗД в ипотечния акт се
посочва размерът на вземането. Вписването на ипотеката има конститутивно
действие – същата се учредява чрез него/чл. 166, ал. 1 ЗЗД/. Учредената ипотека
обезпечава вземането, независимо от промените, които са настъпили в него, но до
размера на сумата, за която е извършено вписването /чл. 174, изр. 1 ЗЗД/.
Нормата защитава интересите на останалите кредитори на ипотекарния
длъжник, императивна е и не може да се дерогира чрез
съглашение. Вписаният размер на обезпеченото вземане за главница е 289 520 евро
и за този размер следва да бъде включено
като обезпечено с ипотека и ползващо се с първа по ред привилегия вземането в
размер на 289 520 евро, които се равняват на 566 251,90 лв.
Вземанията на
„Б.П.Б.“ АД в размер на 104 137.99 лв., представляващи главница по Договор
за инвестиционен кредит № 1181/2007 г., сключен на 15.09.2007 г., както и
лихвата начислена върху тази главница, следва да бъдат включени като
необезпечени /с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 40 от 20.09.2007
г., вписан в Служба по вписванията Стара Загора и Законна ипотека, вписана с
вх. per.
№
12828 от 19.10.2007 г. в Служба по вписванията Стара Загора. НАП представя копие на
Нотариален акт № 40 от 20.09.2007 г., вписан в Служба по вписванията Стара
Загора/.
X. По възражение № **4/5.01.2016 г. на „Б.П.Б.“ АД
срещу включването в Списък на предявени
и неприети от синдика вземания на кредиторите на „А.П.Е.“ ЕООД /н./ на вземане
на „Б.П.Б.“ АД в размер на 1 554.12 лева, представляващи разноски сторени във
връзка с плащане на застрахователни полици, съгласно Опис № В/15/15009/2015, платени на 2.02.2015
г. Твърди, че с молба с вх.№ 157597/17.12.2015г., „Б.П.Б.“ АД допълнително
представила доказателства, установяващи претендираните
разходи за имуществени застраховки – Опис № В/15/15009/2015; Застрахователна
полица № 0820 019 15 0004 и платежно нареждане, удостоверяващо плащането. Вземането
в размер на 1 554.12 лева било включено и в представената по делото Справка за
определяне размера на вземанията на „Б.П.Б.“ АД към 02.11.2015г. по Договор за
инвестиционен кредит № 404/2004 г. и анексите към него, която справка била
годно доказателство за тези вземания, тъй като счетоводните записвания на
банката се ползвали с особено доверие от законодателя. „Б.П.Б.“ АД моли съда да
допуснете изменение във вписания на 29.12.2015 г.
в Търговския
регистър Списък на предявени и неприети от синдика вземания на кредиторите на „А.П.Е.“
ЕООД /н./, ЕИК ******** като вземането
на „Б.П.Б.“ АД в размер на 1 554.12 лева да бъде изключено от списъка с
неприети вземания и да бъде включено в Списъка на предявени и приети от синдика
вземания.
Синдикът взема
становище за основателност на възражението.
Съдът като
обсъди твърденията във възражението и доказателствата, представени при
предявяване на вземането, намира следното:
Възражението е
подадено от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ в законоустановения 7-дневен срок срещу подлежащ на оспорване
акт на синдика и е допустимо.
Възражението е
основателно.
С молба вх.№
134044/3.11.2015 г. „Б.П.Б.“ АД е предявила вземания за разноски, направени във
връзка с плащане на застрахователни полици по Опис № В/15/15009/2015. С молба с вх.№
157597/17.12.2015г., „Б.П.Б.“ АД е представила посочените в първата молба, но
непредставени доказателства, установяващи претендираните
разходи за имуществени застраховки – Опис № В/15/15009/2015;
Застрахователна полица № 0820 019 15 0004 и платежно нареждане за плащане в
размер 15554.12 лв. от 29.01.2015 г.
Вземането на „Б.П.Б.“
АД за сумата 15554.12 лв. по Договор за инвестиционен кредит № 404/2004 г. и
анексите към него следва да бъде включено в Списък на приети вземания и да бъде
изключено от Списък на неприети вземания .
XI. По възражението с вх.№ 160578/28.12.2015 г. на „А.П.Е.“
ЕООД /н./ срещу включването в Списък с приети вземания, публикуван под №
20151229161418 в Търговския регистър на вземанията на „Б.П.Б.“ АД в общ размер
21 881 422.48 лв. с основание договори за кредит, съответно: по
Договор за кредит № 404/2004 г. – сумата 2 715 195.28 лв.; по Договор
за кредит № 1181/2007 г. – сумата 198 414.91 лв.; по Договор за кредит № 096/2007 г. за сумата
6 715 020.99 лв.; по Договор за кредит № 097 – за сумата
11 257 791.30 лв.. „А.П.Е.“
ЕООД /н./ твърди, че вземанията не съществуват, тъй като договорите за кредит
били нищожни – сключени в противоречие със закона и добрите нрави. Чрез тях по
незаконен начин бил организиран механизъм, чрез който се постигал незаконен
резултат – установяване на власт върху финансовите активи на кредитополучателя
чрез използване на различни форми на погасяваненазадълженията
му по договорите за кредит без основание и преди падежа на задълженията от
суми, постъпили по специална разплащателна сметка на кредитополучателя по
договорите за износ на собствената мупродукция. Целта
на „Б.П.Б.“ АД била да държи постъпилите средства като свои и да ги инвестира в
предмета си на дейност. По Договор № 149/2004 г. и по следващите сключени между
страните договори за кредит били договорени като обезпечения прехвърляне на
настоящи вземания на „А.П.Е.“ ЕООД /н./ и особен залог върху бъдещите вземания
на дружеството. Била открита специална цесионна
/разплащателна/ сметка на „А.П.Е.“ ЕООД /н./ в „Б.П.Б.“ АД с цел събиране от
банката на дължими суми при изисуемост на вземането.
По тази цесионна сметка постъпвали всички плащания
към дружеството от износ по всичките му търговски договори /върху вземания, по
които бил учреден особен залог/. Банката уведомила грешно длъжниците
на „А.П.Е.“ ЕООД /н./ по търговските му договори че всички вземания са
прехвърлени, но в действителност били прехвърлени само вземанията, съществуващи
към 19.05.2004 г. Общата стойност на усвоените кредити била
23 789 847.45 евро. По цесионната сметка „Б.П.Б.“
АД събирала като дължими преди падеж суми от съвкупността на заложените с
особен залог вземания без да му е възлагано събирането в съответствие с чл.44а,
ал.2 от ЗОЗ. Банката прихващала суми от заложените с особен залог вземания
срещу несъществуващи насрещни вземания и на практика заграбила от цесионната сметка на клиента си суми от заложените вземания.
„Б.П.Б.“ АД извършвала погасяване от цесионната
сметка без да е пристъпила към изпълнение на особения залог по законовия път и
без да е съобщавала предсрочна изискуемост по чл.33, ал.1 от ЗОЗ. След
реализиране на договорните права чрез ефективно частично погасяване преди падеж
от цесионната сметка, банката не била отписвала
финансови активи и не уреждала погасени
договорни задължения. По тази причина незаконно прихванатите от цесионната сметка средства са оставали във фактическата власт
на кредитора без основание. Неотписването на финансовите активи при погасени
договорни права водело до револвиране на цесията.
Останалите във фактическа власт на кредитора и държани от него като свои
парични средства от незаконно прихванати от ц есионната
сметка средства на „А.П.Е.“ ЕООД /н./ от съвкупността на заложените вземания
били отдавани като нови кредити към клиенти. „Б.П.Б.“ АД извършвала усвояване в
едно на суми от неуредени задължения, погасени от цесионната
сметка и суми от новосъздадени кредити и суми от револвирани
погасявания от разплащателната сметка. Усвоените като дълг собствени средства
на „А.П.Е.“ ЕООД /н./ били в общ размер 22 946 406.45 евро. Банката
формирала нереално кредитно салдо. Банката осъществила престъпно придобиване на
активи на предприятието в размер на 16 112 665.85 лв.
Синдикът взема
становище за неоснователност на възражението.
Съдът като
обсъди твърденията във възражението и доказателствата, представени при
предявяване на вземането, намира следното:
Възражението е
подадено от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ в законоустановения 7-дневен срок срещу подлежащ на оспорване
акт на синдика и е допустимо.
Възражението е
неоснователно.
Вземанията на „Б.П.Б.“
АД се установяват от представените с молба № 134044/3.11.2015 г., с която сапредявени вземанията й, доказателства, които установяват
съществуването на вземане, както по основание така и по размер: договор за
инвестиционен кредит № 404/2004 г., сключен на 17.12.2004 г., изменен и
допълнен е 8 броя Анекси, както и договор, договор за
кредит № 096/2007 г., сключен на 01.03.2007 г., изменен и допълнен с 8 броя
анекси към него, договор за кредит № 097/2007, изменен и допълнен с 8 броя
анекси към него, договор за инвестиционен кредит № 1181/2007, сключен на
15.09.2007 г., изменен и допълнен с 7 броя анекси към него, учредените за
обезпечаване на задълженията договорни и законни ипотеки, вписаните особени
залози. Същите документи от формална страна отговарят на изискванията на
закона, сключени са при спазване на законоустановената
форма за действителност, между дееспособни лица, като не могат да се споделят
твърденията, че същите противоречат на закона и добрите нрави, доколкото същите
включват обичайните при кредитиране клаузи и са съобразени с банковото и
валутно законодателство. Твърдението за нищожност, поради противоречие със
закона по смисъла на чл. 26 от ЗЗД не е подкрепени с доказателства в тази
насока и се явява необосновано от фактическа гледна точка.
По отношение
твърденията за наличие на заоббикаляне на закона
/постигане на забранена от него цел/, както и твърденията, че вземанията на
банката не съществуват, тъй като са погасени са недоказани. Производството по
чл. 685 - 693 ТЗ няма характеристиката на типичен исков процес. В това на
основание чл. 685, ал. 2 ТЗ допустими са единствено писмени доказателства.
Производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ не е същинско исково производство за
установяване със сила на пресъдено нещо на вземанията
на кредиторите. Това производство представлява облекчен и бърз ред за установяване на безспорни и
убедителни вземания. Всички
наведени от възразилия длъжник доводи не могат да бъдат установени в настоящото
производство и следва да бъдат разгледани в евентуален исков процес. Установяването
им изисква специални знания в счетоводството и преглед на счетоводните
записвания на банката. Представената от „А.П.Е.“ ЕООД /н./, като изготвена по
друго дело, също не следва да бъде ценена.
Възражението е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
XII. По възражение вх.№ 19097/12.02.2016 г. на „А.П.Е.“
ЕООД /н./ срещу включването в Списък с приети вземания, публикуван под №
20151229161418 в Търговския регистър на вземанията на Национална агенция по
приходите за следните суми:
Сумата от 158.45 лева ДДС по справка
декларация № 22102636708/09.12.2015 г., за която сума „А.П.Е.“ ЕООД /н./
твърди, че е платена на 16.12.2015 г. по банков път с платежно нареждане
Сумата 1536.95
лева - лихва върху главниците от 13.10.2015 г. до 10.12.2015 г., за която „А.П.Е.“
ЕООД /н./ твърди, че е начислявана неясно върху каква главница.
Сумата **.76
лева - главница за задължителни осигурителни вноски по несъществуваща
декларация Образец № 6 - вх. № 220021510154924 за месец октомври 2015 година.
Сумата 0,28
лева лихва върху главниците за периода 13.10.2015 г. до 10.12.2015 г. по
несъществуваща декларация , образец № 6 - вх. № 220021510155260 за месец
октомври 2015 г.
Синдикът взема
становище за частична основателност на възражението.
Съдът като
обсъди твърденията във възражението и доказателствата, представени при
предявяване на вземането, намира следното:
Възражението е
подадено от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ в законоустановения 7-дневен срок срещу подлежащ на оспорване
акт на синдика и е допустимо.
Възражението е
неоснователно.
Вземането в
размер на 158.45 лева произтича от справка декларация вх. № 22102636708 от
09.12.2015 г.. Твърденията за неговото погасяване са недоказани. Представеното
платежно нареждане от 16.12.2015 г. е за
превод на сумата 233.10 лв., наредени в полза на ТД на НАП, офис „Център“.
Посочено е основание данъци и други приходи за централния бюджет без да е
индивидуализирано кое конкретно задължение се погасява с извършеното плащане.
По отношение
на вземането в размер на 1 536.95 лева - в обявения в Търговския регистър на
15.02.2016 г. списък, приети са вземания на НАП, произтичащи от 3 броя
декларации - Декларация
образец б, вх. № 220021510154924 за месец 10/2015, Декларация по чл. 17 ЗМДТ,
вх. № 09-00-09/615/24.10.2008 и Декларация по чл. 17 ЗМДТ, вх. № 17-05-
0109/28.01.2000 г., в общ размер
на 93 613.53 лева, представляващи главници. Сумата в размер на 1 536.95 лева,
представлява начислени лихви върху тези главници за периода 13.10.2015 г. -
10.12.2015 г., както следва: по
Декларация образец 6, вх. № 220021510154924 за месец 10/2015 - 0,05 лева; по Декларация по чл. 17 ЗМДТ, вх. №
09-00-09/615/24.10.2008 - 377.81 лева; по Декларация по чл. 17 ЗМДТ, вх. №
17-05-0109/28.01.2000 г. - 1 159.09 лева. Тези вземания се явяват доказани по
основание и по размер.
За вземането в
размер на **.76 лева, представляващо главница за задължителни осигурителни
вноски съгласно декларация образец № 6 с вх. № 220021510154924 за месец
октомври 2015 г. и декларация образец № 6 с вх. № 220021510155260 за месец
октомври 2015 г. – с възражението са депозирани копия от декларации образец №
6, касаещи същите периоди и същите вземания. При съпоставка с доказателствата,
представени с молбата за предявяване на вземанията на НОИ, е видно, че става
дума за същите писмени документи, послужили като основание за приемане на
вземането. Объркването произтича от обстоятелството, че при предявяването на
вземанията и при включването им в списък с приети вземания е посочен не
входящият номер на протокола, удостоверяващ подаването на декларациите, а
входящият номер съобразно Софтуера за управление на приходите, съхраняващ
информация за дължимите и платени данъци и задължителни осигурителни вноски от
граждани и юридическа лица в страната.
Възражението е
неоснователно.
XIII. По възражение вх.№ 19095/12.02.2016 г. на „А.П.Е.“
ЕООД /н./ срещу включването в Списък с приети вземания, публикуван под №
20151229161418 в Търговския регистър на вземанията на ЕТ П.Г.С. П. -П. П. в
размер на разликата над 96 275.40 лева до 111 276.40 лева. Твърди,
че са налице са първични счетоводни документи, описани в счетоводството на
длъжника, които представя, за платени суми на кредитора ЕТ П.Г.С. П. -П. П.
общо в размер на 15 000 лева. Моли, да се впише верният размер на предявеното
от ЕТ П.Г.С. П. -П. П. вземане, а именно: главница 96 275, 40 лева. В тази връзка
и изчислената лихва до 12.10.2015 г. не била вярна и следва да
бъде коригирана.
Синдикът взема
становище за неоснователност на възражението.
Съдът като
обсъди твърденията във възражението и доказателствата, представени при
предявяване на вземането, намира следното:
Възражението е
подадено от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ в законоустановения 7-дневен срок срещу подлежащ на оспорване
акт на синдика и е допустимо.
Възражението е
частично основателно.
Длъжникът е
представил разписки по смисъла на чл. 77 ЗЗД, които са издадени от кредитора,
като последният е положил подписа си върху тях. В разписките ясно и конкретно е
индивидуализирано вземането, като частичните погасявания представляват нововъзникнали факти, които не са обхванати от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, въз основа на което е
издадено изпълнителното основание по смисъла на чл.439, ал. 2 ГПК. Размерът на
приетото вземане действително следва да бъде коригиран, доколкото преценката на
синдика е била обоснована върху непълен доказателствен
материал.
Предявените
вземания са за: главница в размер 111 276.40 лв.; законна лихва в размер
47 290.52 лв. от 15.08.2011 г. до 12.10.2015 г. и разноски – 5 780.06
лв.
Законната
лихва, изчислена от съда с програма за изчисляването й, за периода от
15.08.2011 г. до 12.10.2015 г. е в
размер 48576.01 лв., поради което предявения размер е основателен.
Съдът намира,
че като се отчетат направените плащания не следва да се намали размерът на
главницата, което съответно да доведе и до намаляване на размера на лихвата. При
съобразяване на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, съгласно която първо се погасяват
разноските, после лихвата и накрая главницата вземанията следва да бъдат приети
в следните суми: главница в размер 111 276.40 лв. и законна лихва в размер
38070.58 лв. от 15.08.2011 г. до 12.10.2015 г.
Вземанията за
разноски в размер 5700.06 лв. и за законна лихва в размер 9219.94 лв. от
15.08.2011 г. до 12.10.2015 г. следва да бъдат изключени.
XIV. По възражение вх.№ 19093/12.02.2016 г. на „А.П.Е.“
ЕООД /н./ срещу включването в Списък с приети вземания, публикуван под №
20151229161418 в Търговския регистър на вземанията на „А.“ ЕООД и включването
му в списъка в размер на разликата над 107 608.03 лв. до 112 577.76
лв. В счетоводството на „А.П.Е.“ ЕООД /н./ имало данни, потвърдени и от двете
страни за главница в размер 107 608.03 лв., формирана като резултат от
прихващане по протоколи за прихващане навземания за
сумата 4 969.73 лв.
Синдикът взема
становище за неоснователност на възражението.
Съдът като
обсъди твърденията във възражението и доказателствата, представени при
предявяване на вземането, намира следното:
Възражението е
подадено от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ в законоустановения 7-дневен срок срещу подлежащ на оспорване
акт на синдика и е допустимо.
Възражението е
неоснователно.
„А.“ ЕООД претендира
вземания в общ размер на 112 577.76 лева, произтичащи от пет броя договори за
цесия, с които са прехвърлени вземанията на „АСФ С.“ ЕООД срещу „А.П.Е.“ ЕООД
по пет броя фактури. С оглед представените доказателства вземането се явява
доказано по основание и по размер, поради което същото е включено от синдика в
списък с приети вземания.
С възражението
са представени са копия от четири броя протоколи за прихващане и извлечение от
търговските книгинадружеството. Прихващането е
уредено като способ за погасяване на задължения, чиято правна регламентация се
намира в чл. 103 ЗЗД и сл. Фактическият състав изисква на първо място да са
налице две задължения, които да са насрещни, тоест
кредиторът по едното вземане е длъжник по другото и обратното както и вземанията
да имат един и същ предмет - или пари, или еднородни и заместими
вещи. На следващо място, вземането на лицето, което прихваща трябва да е изискуемо и ликвидно. Прихващането
се извършва чрез отправяне на едностранно волеизявление на едно от лицата до насрещната страна, което, при
наличие на всички необходими предпоставки, води до погасяване на двете вземания
до размера на по-малкото.
Страни по
представените протоколи са „А.П.Е. Т.“ ЕООД и „А.“ ЕООД, но не и длъжникът в
настоящото производство, а двете вземания, предмет на договарянето, не са
насрещни, поради което не може да се приеме, че е налице валидно извършено
прихващане. В нито един от представените протоколи не е индивидуализирано вземането
на „А.“ ЕООД, което частично се погасява - нито по основание, нито по размер и не
може да се направи обоснован извод кое конкретно задължение на „А.П.Е.“ ЕООД
към „А.“ ЕООД е погасено.
Воден от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ:
1. възражение вх.№ 161984/30.12.2015 г. „Б.“ ЕООД възразява срещу
приемането на вземането под
№ 6 в Списъка на приетите вземания на вземане на “М.Т.” ООД
2. възражение вх.№
160576/28.12.2015 г. на „А.П.Е.“
ЕООД /н./ срещу включването в Списък на приети вземания, публикуван под №
20151229161418 в Търговския регистър, под № 9 вземане на „П.л.Б.“ АД;
3. възражение вх.№
160577/28.12.2015 г. на „А.П.Е.“
ЕООД /н./ срещу включването в Списък на приети вземания, публикуван под №
20151229161418 в Търговския регистър, под № 3 на вземания на „М.П.“ ЕООД
4. възражение вх.№
160579/28.12.2015 г. на „А.П.Е.
Т.“ ЕООД срещу невключване в Списък на приети вземания, публикуван под №
20151229161418 в Търговския регистър на следните вземания, дължими по силата на договор за цесия № Ipmtr-061212/06.12.2012 г.;
5. възражение
вх.№ 161985/30.12.2015 г., подадено от „Б.“ ЕООД срещу включването под № 4 в
Списък с приети вземания, публикуван под № 20151229161418 в Търговския регистър
на вземането, предявено с молба от 11.11.2015 г. на М.П.М.;
6. възражение на вх.№
160575/28.12.2015 г., подадено от „А.П.Е.“ ЕООД /н./ срещу включването в Списък
с приети вземания, публикуван под № 20151229161418 в Търговския регистър на
вземането на „Б.“ ЕООД;
7. възражение № 161986/30.12.2015
г. на „Б.“ ЕООД срещу включването в Списък с приети вземания, публикуван под №
20151229161418 в Търговския регистър на вземане на „Н.к.4.“ ЕООД;
8. възражението с
вх.№ 160578/28.12.2015 г. на „Ай П.Е.“ ЕООД /н./ срещу включването в Списък с
приети вземания, публикуван под № 20151229161418 в Търговския регистър на
вземанията на „Б.П.Б.“ АД;
9. възражение
вх.№ 19097/12.02.2016 г. на „Ай П.Е.“ ЕООД /н./ срещу включването в Списък с
приети вземания, публикуван под № 20151229161418 в Търговския регистър на
вземанията на Национална агенция по приходите;
10. възражение
вх.№ 19093/12.02.2016 г. на „Ай П.Е.“ ЕООД /н./ срещу включването в Списък с
приети вземания, публикуван под № 20151229161418 в Търговския регистър на
вземанията на „А.“ ЕООД
ВКЛЮЧВА в Списък на приети
вземания на кредиторите на „Ай П.Е.“ ЕООД /н./, ЕИК ********, публикуван под
№ 20151229161418 в Търговския регистър:
1. вземания на „П.л.Б.“
АД за сумите: 14
790.69 лв. - разноски на основание чл. 27 от общите условия на договор за Л. по
Договор
за финансов Л. 2798-001/2008 г.;
5371.44 лв. - сторени съдебни разноски, 72824.16 лв. - главница, съгласно
споразумение от 16.07.2009 г., 5188.72 лв. - лихва съгласно споразумение от
16.07.2009 г., с поредност на удовлетворяване чл.722,
т.8 от ТЗ.;
2. вземане на „Б.П.Б.“ АД за сумата
15554.12 лв. по Договор за инвестиционен кредит № 404/2004 г. и анексите към
него с поредност на удовлетворяване чл.722, т.8 от ТЗ
ИЗКЛЮЧВА ОТ Списък
на приети вземания на кредиторите на „А.П.Е.“ ЕООД /н./, ЕИК ********,
публикуван под № 20151229161418 в Търговския регистър, следните вземания на ЕТ
П.Г.С. П. -П. П. по решение № 291/16.12.2011 г. по т.д.№ 276/2011 г. по описа
на Р.нски окръжен съд, ТО и и.д.№ 20124520407006 на
СИС при РС гр.Р.: Вземанията за разноски в размер 5700.06 лв. и за законна
лихва в размер 9219.94 лв. от 15.08.2011 г. до 12.10.2015 г.
ПРОМЕНЯ Списък
с приети вземания, публикуван под № 20151229161418 в Търговския регистър В
ЧАСТТА МУ за вземания в общ размер на 104 137.99 лв. - главница, както и
лихвата, начислена върху същата главница, възникнали на основание Договор за
инвестиционен кредит №
1181/2007 г., сключен на 15.09.2007 г. на „Б. П.Б.“ АД като приема тези
вземания с поредност за удовлетворяване чл.722, т.8 ТЗ.
ОДОБРЯВА
списъците на приети и неприети вземания на „А.П.Е.“ ЕООД /н./,
ЕИК ********, публикувани
под № 20151229161418 в Търговския регистър
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Да се
извърши обнародване в Търговския регистър.
СЪДИЯ:
,
.