МОТИВИ ПО НОХД № 3095/2017 г. по описа
на СГС, НО, 9-ти състав
Софийската градска
прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 2642/2013г. по описа на 07 РУ СДВР, пр. пр. № 6207/2014 г. по описа на СГП против В.А.П. за това, че на 05.10.2013 г., около 15,30 ч. в град София,
ж.к. „******“, пред вход 2 на блок 30, отнел чужди движими вещи - златен
синджир с кръстче, с общо тегло 7,5 грама, на стойност 450 лв. от владението на
Л.В.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила
-издърпал синджира с кръстчето от врата на К. и избягал, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и след като е бил осъждан
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 НК, а именно:
- С присъда
на СГС-НК 8 състав по НОХД № 3525/04 , в сила от 01.04.2005 г. за престъпление
по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал. 1, алт. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б.
Б от НК, като му е наложено наказание 5 години ЛОС;
- С присъда
на СГС-НК 2 състав, в сила от 08.12.2005 г. по НОХД № 72/05 г. за престъпление
по чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК, като му е наложено наказание седем години ЛОС;
- С присъда
на СГС-НК по НОХД № 27772/05г., в сила от 10.03.2006 г. за престъпление по
чл.199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А НК, като
му е наложено наказание шест години ЛОС.
- С
определение на СГС, в сила от 14.08.2006 г. на основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23,
ал.1 НК, на П. е определено общо наказание по НОХД № 3525/04г., НОХД 2772/05 г.
- 7 години лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.2 НК е приспадната
изтърпяната част от присъдата по НОХД № 72/05 г., считано от 08.12.05г. до
27.07.2006 г., като на основание чл. 59, ал.1 НК е приспаднато времето, през
което подсъдимият е бил задържан под стража по НОХД № 72/05г. от 08.11.2004 г. до
08.12.2005 г., престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК.
Съдебното
следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК,
в частност хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, доколкото е направено искане от
защитата на подсъдимия и подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът с протоколно определение е одобрил
изразеното съгласие на основание чл.372, ал.4 от НПК.
В съдебно
заседание представителят на СГП поддържа обвинението против подсъдимия В.А.П.,
като намира, че в хода на проведеното съкратено съдебното следствие по несъмнен
начин е доказано, както от обективна, така и от субективна страна
престъплението, за което подс. В.А.П. е предаден на съд. Моли съдът да го
признае за виновен като му наложи наказание
около средния, предвиден в закона размер, което да редуцира по реда на чл. 58а
от НК.
Защитникът на
подсъдимия – адв. К.М. пледира единствено относно размера на наказанието, което
следва да бъде определено по отношение на подсъдимия. Счита, че са налице
предпоставките за определяне на наказание лишаване от свобода в неговия
минимален предвиден в закона размер, което да бъде намалено с 1/3 на основание
чл. 58а от НК.
Подсъдимият В.А.П.
признава по реда на чл. 371, т.2 от НПК всички факти от обвинителния акт. Придържа
се към становището на своя защитник моли за по-малко по размер наказание, като
изтъква, че е баща на малко дете.
След като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните при
спазване на разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 от НПК съдът прие за установено
следно:
От фактическа страна:
Подсъдимият В.А.П.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с основно
образование, работещ, с адрес по лична карта: гр. София, ж.к. „******“, бл. **********,
осъждан, ЕГН **********. За същия не са събрани характеристични данни.
Съдът,
предвид признанието на подсъдимия по реда чл. 371, т.2 от НПК и определението
на съда по чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установено следното:
На 05.10.2013
г., около 15,30 ч. свидетелката Л.К. се прибирала към дома си в град София -
ж.к. ******, вх******. Същата застанала пред входа си и извадила ключ, за да
отключи вратата на входа. В този момент зад гърба й застанал подс. В.П. и я
попитал „Тук ли живее Иван?“. Веднага след това, П. се пресегнал и с ръка
издърпал от врата на К. златен синджир с кръстче с общо тегло 7,5 грама, на
стойност 450 лв. и побягнал в посока към пазара в ж.к. ******, като К. се
изплашила и не го последвала.
В хода на
разследването, с участието на К. е проведено разпознаване, като същата е
разпознала П. като лицето, извършило посоченото деяние.
В хода на
досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-оценителна
експертиза, от заключението на която се установява, че пазарната стойност на златния
синджир с кръстче, с общо тегло 7,5 грама е на стойност 450 лв., а минималната работна
заплата, към датата на извършване на деянието е в размер на 310,00 /триста и десет/
лева.
На 03.06.2014
г. по делото било извършено разпознаване от св. Л.К., по време на което действие
по разследването пострадалата разпознала подс. В.А.П., за когото заявила, че е
лицето, което през м.октомври, 2013г. й е издърпал синджирчето от врата и след
това избягал.
Подс. В.А.П. е
осъждан, включително и по следните наказателни производства:
- С присъда
на СГС-НК 8 състав по НОХД № 3525/04 , в сила от 01.04.2005 г. за престъпление
по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал. 1, алт. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б.
Б от НК, като му е наложено наказание 5 години ЛОС;
- С присъда
на СГС-НК 2 състав, в сила от 08.12.2005 г. по НОХД № 72/05 г. за престъпление
по чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК, като му е наложено наказание седем години ЛОС;
- С присъда
на СГС-НК по НОХД № 27772/05г., в сила от 10.03.2006 г. за престъпление по
чл.199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А НК, като
му е наложено наказание шест години ЛОС.
- С определение на СГС, в сила от 14.08.2006 г. на
основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 НК, на П. е определено общо наказание
по НОХД № 3525/04г., НОХД 2772/05 г. - 7 години лишаване от свобода. На основание
чл.25, ал.2 НК е приспадната изтърпяната част от присъдата по НОХД № 72/05 г.,
считано от 08.12.05г. до 27.07.2006 г., като на основание чл. 59, ал.1 НК е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по НОХД №
72/05г. от 08.11.2004 г. до 08.12.2005 г.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателствени материали, а именно: самопризнанията на подсъдимия В.П. относно
фактите, посочени в обвинителния акт, направени по реда на чл. 371, т.2 от НПК,
показанията на свидетелите Л.К., както и тези на поемните лица – свидетелите Е.Б.,
Т.К., обективирани в протоколи за разпит на свидетел на досъдебното
производство, писмените доказателства в т.ч. справка за съдимост на подсъдимия В.П.,
СОцЕ, протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно със съответния
фотоалбум (л. 37-38 от д.п), приобщени на основание чл.373, ал.2, във вр. с чл.372, ал.4 и чл.283
от НПК, и обсъдени по реда на чл. 107, ал.5 от НПК.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по
реда на чл. 373, ал.3 от НПК, по които страните не спорят, а именно самопризнанието
на подсъдимия В.П. в съдебно заседание, показанията на свидетелите Л.К.,
протоколът за разпознаване на лица и предмети, ведно с приложения към него фотоалбум,
както и от останалите събрани по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Посочените
доказателства са приобщени към доказателствения материал по съответния в НПК
ред, а обсъдени по същество същите са обективни, безпротиворечиви и взаимно
допълващи се като сочат на описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, най-вече показанията на св. Л.К., които в най-пълна степен разкриват
подробности от случилото се със св. Л.К. на инкриминираната дата. По отношение
това дали подсъдимият е лицето, което е издърпало със сила златния синджир, с
кръст на св. Л.К., съдът кредитира показанията на пострадалата, дадени от нея
на фазата на досъдебното производство, както и заявеното от нея по време на
извършеното разпознаване, което е било отразено в съответния протокол за
разпознаване на лица и предмети. При провеждането на разпознаването на подс. В.П.,
св. Л.К. е посочила, че е абсолютно категорична, че подсъдимият е лицето, което й е издърпало златния
синджир с кръст, поради което съдът прие, че не възникват съмнения досежно авторството
на деянието и то е изяснено. Същевременно присъствалите по време на разпознаванията
поемни лица - св. Е.Б. и Т.К. са подписали
протокола без да направи каквито и да било възражения или бележки срещу начина
на провеждане на това процесуалноследствено действие. Всичко това
даде основание на съда да приеме, че показанията на св. Л.К., дадени на
досъдебното производство, както и заявеното от нея и отразено в протокола за
разпознаване и приобщени към доказателствата по делото, са верните такива и
отразяват най-точно и ясно обстоятелствата, които пострадалата свидетелка е възприела
по време на инкриминираното деяние. Спомените на свидетелката Л.К. са ясни и
точни, т.к. тези действия са били проведени в кратък период след
инкриминираното деяние. Показанията на свидетелката Л.К., обсъдени в съвкупност
с останалия събран по делото доказателствен материал и разгледани в тяхната
взаимовръзка, както и направеното от подс. В.П. признание на фактите, отразени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, дават основание на съда да приеме
с необходимата степен на доказаност на авторството на инкриминираното деяние.
Или, съдът прие, че макар св. Л.К. да е наблюдавала подсъдимия за много кратък
период от време е успяла добре да възприеме част от неговите черти и заявеното
от нея на фазата на досъдебното производство и по време на извършеното
разпознаване, че именно по тях е разпознала подсъдимия като лицето, което й е
взело инкриминираните вещи следва да бъдат кредитирани.
В останалата им част досежно случилото се съдът
кредитира изцяло показанията на св. Л.К., дадени в хода на досъдебното
производство, т.к. те не се опровергават от други събрани по делото
доказателства и доказателствени средства. Напротив показанията й напълно се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира протокола за разпознаване на лица
и предмети, като счита, че същият е изготвен в съответствие с изискванията на
НПК, като по време на самото разпознаване не са допуснати съществени нарушения
на процедурата- разпознаването е извършено в присъствието на поемни лица, като
на свидетелката Л.К. са били предоставени за разпознаване четири лица. Протоколът
за разпознаване е подписан, както от пострадалата, така и от поемните лица и от
присъстващите по време на разпознаванията без нито една забележка или
възражение, включително досежно фрапантни разлики във външния вид на лицата,
представени за разпознаване, както и досежно отразеното в протокола дали и по
какво св. Л.К. е разпознала подсъдимия В.П..
Предвид всичко изложено съдът прие, че протоколът за
разпознаване са годни доказателствени средства по смисъла на НПК и удостоверява
отразените в него факти и обстоятелства. Съдът изложи вече по- горе съображения
защо счита, че отразеното в протокола, че св. Л.К. е разпознала подсъдимия като
лицето, което е взело инкриминираните вещи, като намира, че не следва отново да
излага същите съображения.
Съдът възприе и кредитира изцяло приетата по
делото СОцЕ, както обективна и безпристрастна.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, включително и протокола за
разпознаване по съображенията изложени по- горе, като прецени, че те
кореспондират със събраните гласни доказателства и изясняват в пълна степен
фактическата обстановка, при която е извършено инкриминираното деяние.
От правна страна:
При така приетата фактическа обстановка, съдът
прецени, че с деянието си подсъдимият В.А.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.
От обективна
страна подсъдимият е отнел чужди движими вещи, а именно- златен синджир с кръстче, с общо тегло 7,5 грама,
на стойност 450 лв. от владението на Л.В.К., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила.
Подсъдимият е успял да прекъсне установената чужда
фактическа власт върху вещта, предмет на инкриминираното деяние, както и да
установи своя трайна фактическа власт върху тях. Прекъсването на владението на
досегашният собственик е осъществено чрез употреба на сила. Отнемането е
извършено, като подсъдимият е издърпал със сила златния синджир с кръст от врата
на пострадалата.
Употребената от подс. В.П. сила – издърпване
на златния накит от врата на пострадалата е сломила съпротивата й, като не й е
дало възможност да се съпротивлява.
Употребената сила от страна на подсъдимия му е
дала възможност да прекъсне фактическата власт върху инкриминираните вещи на
досегашния владелец, да установи върху тях своя, трайна, фактическа власт и да
се отдалечи с тях от местопрестъплението.
Следователно подс. В.П. е взел участие и в двата
акта на съставното престъпление грабеж, а именно в употребата на сила по
отношение владелеца на движимите вещи, предмет на престъплението, както и в
отнемането на същите. В конкретния случай подс. В.П. е употребил физическо
въздействие, което е било насочено към сломяване съпротивата на пострадалата с
цел отнемане на вещите.
Налице е следователно и т.н. функционална
връзка между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа,
доколкото в конкретния случай използваната от подс. В.П. физическа сила е
начин, метод за парализиране съпротивата на владелеца на вещите, като по този
начин подс. В.П. е сломил съпротивата на пострадалата, което му е дало
възможност да отнеме вещите и да се отдалечи с тях от местопрестъплението.
Налице са следователно всички обективни признаци
от състава на престъплението грабеж.
Съдът намира, че в случая е налице довършено
престъпление, тъй като подсъдимият е успял да установи трайна фактическа
власт върху вещите, като се е отдалечил и е напуснал местопрестъплението с тях.
Налице са и предпоставките за ангажиране
отговорността на подсъдимия по отношение на квалифициращия признак по чл. 199,
ал.1, т.4 НК, тъй като от доказателствата по делото се установи, че подс. В.П. е
извършил престъплението в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б. „А“ от НК- осъждан е за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не по - малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно – с
присъда на СГС, НК, 8 състав по НОХД №
3525/04г., в сила от 01.04.2005 г. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 198, ал. 1, алт. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б НК, като му е
наложено наказание пет години лишаване от свобода; с присъда на СГС, НК, 2
състав, в сила от 08.12.2005 г. по НОХД
№ 72/05 г. за престъпление по чл.199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1,
пр.2, вр. чл. 29, ал. 1, б. А НК, като му е наложено наказание седем години
лишаване от свобода и с присъда на СГС, НК по НОХД № 2772/05 г., в сила от 10.03.2006 г. за престъпление по чл.
199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А НК, като му
е наложено наказание шест години лишаване от свобода. Макар да липсват
доказателства кога подс. В.П. е изтърпял наказанието НОХД № 2772/05г. на
СРС, с оглед датата на влизане в сила на присъдата и размера на определеното от
съда наказание следва да се приеме, че до извършване на деянието по настоящето
дело (на 05.10.2013 г.) не са изминали повече от 5 години, поради което не са
налице пречките на чл.30, ал.1 от НК за приложението на разпоредбата на чл.199,
ал.1, т.4 вр. чл.29 от НК спрямо подсъдимия В.П..
Същевременно осъжданията на подс. В.П., посочени в
ОА са в условията на реална съвкупност, поради което и доколкото съгласно
Постановление № 2 от 1970 г. на Пленума на ВС опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,
б. „б“ НК е налице при две или повече осъждания, а не престъпления и затова при
реална съвкупност на престъпленията, макар да са постановени различни присъди
за отделни престъпления, е налице едно осъждане, то съдът на основание чл. 304
от НПК оправда подс. В.П. в това деянието, предмет на настоящето наказателно
производство да е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал. 1, б. Б от НК.
От субективна страна - инкриминираното
деяние е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият В.П.
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
Подсъдимият В.П. към
момента на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Налице е било и типичното за този вид престъпление
намерение да бъдат присвоени противозаконно чужди движими вещи.
Умисълът на подсъдимия е обхващал и
квалифициращите признаци на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. 29, ал. 1
б. „а“ от НК, т.к. подсъдимият е съзнавал, че е извършил деянието след като е
бил осъждан многократно за извършени тежки умишлени престъпления, за които е
изтърпявал и ефективно наказания „лишаване от свобода” за срок по-голям от една
година.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия В.П. за виновен в извършването на престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.
Причини за извършване на престъплението са
незачитането на установения в страната правов ред и неприкосновеността на
чуждата собственост.
По вида и размера на наказанието:
За
извършеното от подсъдимия В.П. престъпление по чл. 199, ал. 1 т. 4 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от пет до
петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от
имуществото на виновния.
При
определяне на наказанието на подс. В.П. съдът намира, че с оглед на
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК при постановяване на присъдата
наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК,
доколкото прие, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия В.П. съдът отчете
следните смекчаващи отговорността обстоятелства: сравнително ниския интензитет
на употребената от подс. Веселинов сила за отнемане на инкриминираните вещи,
стойността на отнетите вещи, която е близка по размер на минималната работна
заплата към датата на деянието.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът преценява високата степен на
обществена опасност на извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние, както и
обстоятелството, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. А
от НК, като подс. В.П. е извършвал и други престъпления против собствеността.
При определяне на наказанието съдът отчете и факта, че деянието е било
осъществено в светлата част на денонощието на оживено място, което сочи на
изключителна дързост при осъществяването на престъплението от подс. В.П.. Съдът
отчете и обстоятелството, че подс. В.П. е лице без трудова заетост. Всичко това
води до извод за личност с висока степен на обществена опасност и проявена
дързост при осъществяването на престъпни деяния.
Съдът
прецени, че не са налице предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като в случая не са налице двете кумулативно дадени предпоставки,
позволяващи приложението на този текст. По делото не се събраха доказателства
за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не
констатира и изключителни такива- налице са смекчаващи отговорността обстоятелства,
но само обичайните такива. От друга страна не може да се направи и извода, че
предвиденото в закона минимално наказание е несъразмерно тежко с оглед
извършеното от подсъдимия престъпление.
Ето защо
съдебният състав прие, че при определяне на наказанието на подс. В.П. не са
налице основания за приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и наложи
на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от девет години, което намали с 1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК
като наложи крайния размер на наказанието след редукцията, а именно шест години лишаване от свобода, като
прецени, че това наказание отговаря изцяло на целите, визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК, още повече че същото следва да бъде изтърпяно ефективно и при
първоначален строг режим.
Съдът прие,
че не следва да налага факултативно предвиденото наказание редом с наказанието
лишаване от свобода, а именно конфискация до една втора от имуществото на
виновния най-вече с оглед сравнително ниската стойност на инкриминираните вещи
и съобразяване на принципа за съразмерност на наказанието.
Съдебният
състав счита, че не следва да обсъжда въпроса за приложението на чл.66, ал.1 от НК, доколкото в случая не са налице материалноправните предпоставки на този
текст - подс. В.П. е осъждан на наказание лишаване от свобода, включително и
такова, чието изпълнение не е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
На основание
чл. 57, т. 2, б. Б от ЗИНЗС, съдът намира, че следва да бъде определен
първоначален “строг” режим на изтърпяване
на така наложеното на подсъдимия наказание от четири години лишаване от свобода.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди признатия за
виновен подсъдим В.П. да заплати в полза на Държавата по сметка на СГС
направените по делото разноски в размер на
72,90 лв., както и на основание чл.190, ал.2 от НПК, го осъди да заплати
и по 5 лв., представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при СГС: