П
Р О Т О К О Л
Година: 2020 Град: Стара
Загора
Старозагорски районен съд Шести наказателен състав На двадесети май Година: 2020
В съдебно заседание в следния състав:
Председател: Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор: Иван
Стоев
Сложи за разглеждане докладваното от съдията Златко Мазников
н.о.х.дело № 617 по
описа за 2020 година.
На
именното повикване в 14,30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМ: Й.С.Р. – не се явява, за
него се явява АДВ. ИВАН МАРИНОВ, преупълномощен от АДВ.Е.Ж. – назначен за
служебен защитник от досъдебното производство.
ЗА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА СТАРА ЗАГОРА се явява прокурорът ИВАН СТОЕВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ
НА СЪСТАВА докладва постъпилата справка изх.№ УРИ 349000-9117 от 14.05.2020
год. на, според която:
подсъдимият е
обявен за общодържавно издирване с телеграма № 21154 от 24.07.2019 год. на
ГДНП, но до момента не е издирен, като по данни на родителите му се намира
извън пределите на Република България, но те не могат да посочат в коя държава
и в кой град се намира, нито ползван от него телефонен номер;
подсъдимият е
напуснал за последно пределите на Република България на 22.06.2019 год. и след
тази дата няма данни за последващото му завръщане в страната.
ПРОКУРОРЪТ: Да
се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на разпоредителното заседание в отсъствието на подсъдимия, тъй
като са налице условията на чл.247в, ал.1, т.2 във връзка с чл.269, ал.3, т.4,
б.„а“ от НПК – подсъдимият се намира извън пределите на Република България и
местоживеенето му извън страната не е известно. Воден от изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ в
отсъствието на подсъдимия.
СЪДЪТ покани призованите лица да вземат
отношение по въпросите, визирани в чл.248, ал.1 от НПК, както следва:
ПО ВЪПРОСА подсъдно ли е делото на съда:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е
подсъдно на настоящия съд.
ЗАЩИТНИКЪТ: Считам, че делото е
подсъдно на настоящия съд.
ПО
ВЪПРОСА има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство:
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
ЗАЩИТНИКЪТ: Считам, че разглеждането
на делото в отсъствие на подсъдимия би попречило да се разкрие обективната
истина каквато е хипотезата на чл.25, ал.1, т.2 от НПК, поради което на
основание чл.251, ал.1 от НПК моля да се спре наказателното производство.
Правото на лично участие в наказателния процес е основно право на подсъдимия и
съществен елемент от правото на справедлив процес. Това право на подсъдимия в
наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон. За основателността на задочното
производство следва да се установи дали са налице доказателства и данни, че
лицето е знаело за наказателното производство срещу него, едва тогава следва да
се прецини дали делото може да се разглежда в отсъствие на лицето. Ако
подсъдимият е бил привлечен лично като обвиняем, но се е укрил, с което е
възпрепятствал възможността му да се съобщи за насроченото заседание и да му се
връчи препис от обвинителния акт, или ако му е съобщено за образуваното съдебно
производство, но той се е отклонил, в този случай може да се приеме, че е
демонстрирал отказ от правото му на лично участие. Когато обаче едно обвинено в
извършено престъпление лице не е било уведомено лично, считам, че не може да се
презюмира, че то се е отказало от правото си да участва в процеса, тъй като не
е бил предварително уведомен за последиците от поведението му. В конкретния
случай подсъдимият не е бил лично привлечен в качеството на обвиняем, не е била
взета мярка за неотклонение, не е бил разпитван, нито като обвиняем, нито като
свидетел, не е получавал писмено известие, че срещу него е образувано и се води
наказателно производство. В този смисъл е решение № 373 от 08.07.2010 год. по
н.д. № 276/2010 год. на ВКС. Уведомяването на дадено лице за започналото наказателно
производство съставлява юридически факт и поради тази причина трябва да
отговаря на условията за форма и съдържание, които да могат да гарантират
ефективното упражняване на правата на обвиняемия или подсъдимия. В този смисъл е
решение № 46 от 31.01.2011 год. по н.д. № 774/2010 год. на ВКС. Считам, че
преценката на РП-Стара Загора, че отсъствието на подсъдимия няма да затрудни
разкриването на обективната истина, не следва да се взема предвид, без проверка
на основателността й, тъй като право на обвиненото лице е да представи пред
съда лично позицията си по обвинението, да участва в процеса по събиране и
проверка на доказателства при равни условия с прокурора и въобще да упражни
своите права лично. Правото на лично участие е гарантирано и в чл.6 от Европейската
ковенция за правата на човека. Ето защо правя искане за спиране на
наказателното производство.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Вярно е, че законът
гарантира лично участие на обвиняемия, но когато същият има добросъвестно
поведение. Наказателното производство е образувано като бързо производство още
при залавяне на извършителя, който е бил тестван със съответния тест, но същият
е отказал да даде кръвна проба. Когато впоследствие същият разбра, че се
предвижда наказание, което не може да бъде условно, избяга от страната. От тогава
бяха правени опити същият да бъде намерен, включително да се връчат призовки на
баща му, който отказа да ги получи. Считам, че поведението на обвиняемия е
такова, че възпрепятства провеждането на наказателното производство, поради
което неговото отсъствие не може да става причина за неразглеждане на делото и
в частност за спиране на същото.
ДУПЛИКА НА ЗАЩИТНИКА: Видно от справката
за напускането на пределите на страната, лицето е напуснало страната на 22.06.2019
год., т.е. над 3 месеца след образувано на бързото производство. Няма данни, че
лицето преди да напусне страната по някакъв начин е знаело, че спрямо него се
води това производство. Това, че е извършена проверка с техническо средство, не
презюмира образуваното наказателно производство.
ПО
ВЪПРОСА допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия:
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия.
ЗАЩИТНИКЪТ: Считам, че на
досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия.
ПО ВЪПРОСА налице ли са основания
за разглеждане на делото по реда на особените правила, като на страните бяха
разяснени възможностите и необходимите за това предпоставки за разглеждане на
делото по реда на Глава двадесет и седма, Глава двадесет и осма и Глава
двадесет и девета от НПК:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице такива основания.
ЗАЩИТНИКЪТ: Считам, че не са налице такива основания.
ПО ВЪПРОСА налице ли са основания
за разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия
или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация:
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че не са налице такива основания.
ЗАШИТНИКЪТ: Считам, че не са налице такива основания.
ПО
ВЪПРОСА налице са основания за
отмяна или изменение на взетите
мерки за процесуална принуда:
ПРОКУРОРЪТ: По делото няма взети мерки за процесуална принуда и считам, че не са налице основания за
вземането на такива.
ЗАЩИТНИКЪТ: Поддържам становището на прокурора.
ПО
ВЪПРОСА имат ли страните искания за
събиране на нови доказателства:
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
ЗАЩИТНИКЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
ПО ВЪПРОСА относно насрочването на съдебното заседание и
лицата, които следва да се призоват за него:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че ако съдът не уважи искането на зищитника
за спиране на наказателното производство, делото следва да бъде разгледано по
общия ред.
ЗАЩИТНИКЪТ: Поддържам становището на
прокурора.
СЪДЪТ НАМИРА, че делото е подсъдно на съда и не
са налице основания за прекратяване на наказателното производство.
Съдът намира още, че изложените от защитника
доводи за спиране на наказателното производство не предполагат невъзможност за
разкриване на обективната истина, ако делото бъде разгледано в отсъствие на
подсъдимия, каквато е хипотезата на чл.25, ал.1, т.2 от НПК, на която
разпоредба се основава направеното искане за спиране на наказателното
производство. Нещо повече: предвид вида и характера на конкретното
престъпление, съставомерните факти по случая биха могли да бъдат изяснени и без
участието на подсъдимия. Същевременно обаче съдът намира, че по съществото си
доводите на защитника за спиране на наказателното производство съставляват
твърдения за допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, а именно провеждането
на задочно разследване, без да са били налице предпоставките за това, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия да научи за
какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава
обяснения по обвинението и да участва в производството. В случая съдът счита,
че това отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на споменатите процесуални
права на обвиняемия, дейсвително
е било допуснато на досъдебното производство. Последното е било образувано на
08.03.2019 год. като бързо с провеждането на разпит на свидетел – вж. л.2 и л.9
от досъдебното производство, но до 22.06.2019 год., когато подсъдимият е
напуснал страната и след която дата няма данни за последващото му завръщане,
той по никакъв начин не е бил уведомен и респективно не би могло да се
предполага на легитимно основание, че е знаел за образуваното срещу него
наказателно производство (към момента на напускане на страната той на практика
е знаел само, че срещу него има образувано административнонаказателно
производство във връзка със съставен му акт за установяване на административно
нарушение – л.13 от досъдебното производство). За първи път подсъдимият е бил
призован да се яви, за да му бъде повдигнато обвинение и да бъде разпитан като
обвиняем с призовка, получена от баща му на 26.06.2019 год., т.е. повече от три
месеца след образуване на наказателното производство срещу него и след като той
вече е напуснал страната. Следователно фактът, че когато е бил призован да се
яви, подсъдимият не е бил намерен на адреса му в страната, съответно – не се е
явил, тъй като вече е напуснал пределите на страната, не би могъл да се приеме
като израз на поведение, целящо възпрепятстване на образуваното наказателно
производство, понеже той не само не е бил лично привлечен и разпитан като
обвиняем, но изобщо не е знаел или поне липсват данни да е знаел за
образуваното срещу него наказателно производство и по отношение на него са били
взети мерки за процесуална принуда, които да са го задължавали да не напуска
местоживеенето си без разрешение на разследващия или на прокурора. Щом като това е така, независимо от
възможността за разкриване на обективната истина в отъствието на обвиняемия
(подсъдимия), последвалото задочно разследване, при което постановлението за
привличане на обвиняем е било предявено на служебно назначен защитник, т.е. на
защитник, който не е бил упълномощен да представлява по наказателното
производство обвиняемия в това му качество,
съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на споменатите по-горе
права на обвиняемия, респективно – основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора. В този смисъл е и практиката на
ВКС по чл.423 от НПК, в частност – решение № 78 от 30.03.2018 год. по н.д. №
147/2018 год. на I н. о. на
ВКС.
Предвид наличието на основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора съдът
намира за безпредметно да се занимава с останалите въпроси, визирани в чл.248, ал.1 от НПК.
Воден от изложените съображения, съдът на
основание чл.249 във връзка с чл.248, ал.1, т.3 от НПК
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по н.о.х.дело
№ 617/2020 год. на Районен съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Стара
Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протестиране в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд Стара Загора по реда на
Глава двадесет и втора от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи
в 15,00 часа.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН
СЪДИЯ: