Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 26.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесет и шести септември две
хиляди и осемнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар
Виляна Цачева
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 395 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 238 вр. чл.
231 КЗ /отм./.
Ищците
основават претенцията си на твърдения, че са
наследници по закон /братя/ на починалия на ***. в гр. Елена К. Б.Б., чиято
смърт е настъпила заради масивен мозъчен инфаркт. Сочат, че наследодателя им е
бил служител на ***гр. В. Търново и като такъв е бил застрахован по смисъла на
чл. 231 ал. 2 КЗ /отм./ по сключен от работодателя му с ответника
застрахователен договор с полица от 11.05.2015г. Твърдят, че настъпилата смърт
е в обсега на покритите с полицата застрахователни рискове, както и че като
наследници на застрахования им се дължи застрахователно обезщетение. Посочват,
че ответникът изрично им е отказал заплащането на такова, поради което искат от
съда същият да бъде осъден да заплати на всеки от тях по 2500 лв., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на главницата. Претендират разноски.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Не оспорва, че е сключил застрахователен договор с ***за групова
рискова застраховка „Живот” със срок на действие от 11.05.2015г. до
10.05.2016г. и че наследодателя на ищците е застраховано лице по него. Оспорва
да е налице покрит риск, настъпил в срока на действие на застраховката „Живот”,
тъй като смъртта на наследодателя на ищците е настъпила вследствие на
заболяване със съдови усложнения, датиращо поне от 02.12.2014г. т.е. преди сключването
на процесния застрахователен договор. Възразява, че в случая е налице изключен
застрахователен риск по т. 1.17 от ОУ и по т. 1.19, съгласно която клауза
застрахователят не носи отговорност за заболявания дължащи се на диабет
/инсулинозависим тип/ и последиците от него, както и за заболявания
регистрирани за първи път преди началото на срока на договора. В тази връзка
излага, че от медицинската документация по случая е видно, че непосредствената
причина за смъртта на застрахования е мозъчен инсулт, който е настъпил
следствие на основното му заболяване „захарен диабет” с периферни съдови
усложнения. По тези съображения моли за отхвърляне на иска с присъждане на
разноски.
Съдът,
като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено
следното:
От
удостоверение за наследници № 94ЦЦ-40/05.02.2016г. на общ. В. Търново и препис
– извлечение от акт за смърт на Община Елена се установява, че К. Б.Б. е
починал на ***. и че е оставил за свои наследници по закон ищците по делото,
които са негови братя. Липсва спор между страните, че към датата на смъртта си наследодателят
на ищците е бил в трудово правоотношение с ***гр. В. Търново. От представената
с исковата молба застрахователна полица № 30003178 от 11.05.2015. /лист 7/ се
установява, че между учебното заведение и ответното застрахователно дружество е
сключена рискова застраховка „Живот”, при Общи условия /листи 27 -35/. С тази
застраховка са застраховани 920 бр. служители на застраховащия по
средносписъчен състав за срок от 12 месеца, от 11.05.2015г. до 10.05.2016г.,
между които и наследодателят на ищците, което обстоятелство се признава
извънсъдебно от ответника с писмо изх. № 2-583/20.10.2016г. /лист 71/. Съгласно
полицата са покрити 18 застрахователни рискове, включително й смърт поради общо
заболяване, като в този случай ползващи се от застраховката са законните
наследници на застрахования. При настъпване на посоченото застрахователно
събитие застрахователят се е задължил да изплати застрахователна сума от 5000
лв. на правоимащото лице или лица.
От
съобщение за смърт от 26.01.2018г. на „***” ООД е видно, че основната
/началната/ причина за смъртта на наследодателя на ищците е мозъчна смърт
вследствие на масивен мозъчен инфаркт, а като предшестващи причини са посочени
– генерализирана атеросклероза – мозъчна и сърдечно – съдова форма. В графа II на съобщението за смърт като друго важно състояние,
способствало за настъпването на смъртта, което не е свързано с болестта или
патологичното състояние, довели до нея, е отразено заболяването –
неинсулинозависим захарен диабет.
От
представените от страните медицински документи – епикризи /листи 8-10, 73-74 /,
справки за извършени прегледи и приети лекарства /листи 38-48/, преписи
извлечения от личната амбулаторна карта на застрахования /листи 50-57/,
болнични листи /75-82/, както и от доказателства събрани по реда на чл. 192 ГПК
се установява, че при болничния престой на застрахования в МОБАЛ гр. В. Търново
за времето от 03.12.2014г. – 12.12.2014г. му е поставена диагноза
неинсулинозависим захарен диабет, с периферни съдови усложнения, а при
пролежаването му в периода 09.06.2015г. – 22.06.2015г. е установено
придружаващо заболяване – хронична исхемична болест на сърцето, неуточнена. От тези
доказателства се установява още, че за периода 22.12.2015г. – 19.01.2016г.
застрахованият е лекуван в същото болнично заведение поради получен мозъчен
инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии.
От
заключението на допуснатата по делото СМЕ и изслушването на вещото лице по реда
на чл. 200 ГПК се установява, че непосредствената причина за смъртта на
застрахования е мозъчен инсулт, но поради липсата на аутопсия и хистопатологично
изследване не може да се отговори с категоричност дали същият е следствие на
диагностицираното заболяване неинсулинозависим захарен диабет, с периферни
съдови усложнения.
Няма
спор по делото, а и от уведомление – претенция с вх. № 1-317/11.03.2016г. се
установява, че ищците по делото като наследници на починалия застрахован са
предявили пред ответното дружество претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение. Постановен е мотивиран отказ /лист 71/ за изплащането му, тъй като
се касае за изключен застрахователен риск, съгласно т.1.17 и т.1.19 от ОУ, доколкото
непосредствената причина за смъртта /мозъчен инфаркт/ се намира в пряка
причинна връзка със заболявания, диагностицирани преди датата на застраховката.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Уважаването
на предявения иск по чл. 238 вр. чл. 231 КЗ /отм./ е предпоставено от пълното и
главно доказване по делото, че е налице валиден договор за застраховка „Живот”,
застрахован по който е наследодателя на ищците, че последните са трети ползващи
се лица като законни наследници на починалия, че е настъпило застрахователно
събитие – смърт на застрахованото лице, което е покрит риск по застраховката, както
и размера на застрахователното обезщетение. В тежест на ответника е да докаже,
че са налице наведените от него изключения по договора за застраховка, които му
дават основание да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
По
делото безспорно се установи съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за групова застраховка „Живот” по смисъла на чл. 231
ал. 2 КЗ /отм./, сключен с полица № 30003178 от 11.05.2015г. между ***като
работодател и ответника като застраховател, която има за предмет живота,
здравето и работоспособността на неговите работници и служители. Ответното
дружество не отрича, а и е налице негово извънсъдебно признание /лист 71/, че наследодателят
на ищците като служител на работодателя се явява застраховано лице по процесната
застраховка. От представеното удостоверение за наследници безспорно се установява,
че ищците по делото са законни наследници на застраховния от трети ред /братя
по чл. 8 ал. 1 ЗН/ и като такива са бенефициенти на застраховката при
настъпване на застрахователния риск „смърт”.
Събраните
по делото доказателства безпротиворечиво установяват, че на ***., в срока на
застрахователното покритие по процесния договор /11.05.2015г. - 10.05.2016г./,
е настъпила смъртта на застрахования наследодател. Безспорно същата е настъпила
в следствие на общ заболяване, а не се дължи на професионално болест или трудова
злополука. Представените по делото доказателства - съобщение за смърт, епикриза
от 19.01.2016г., както и заключението на изслушаната СМЕ категорично установяват,
че непосредствената причина за смъртта на застрахования е мозъчен инфаркт
/инсулт/. Ответникът нито в срока по чл. 131 ГПК, нито в първото по делото
съдебно заседание е оспорил, че смъртта на застрахования се дължи на друга
причина. Напротив изрично се е позовал на обстоятелството, че тя е в резултат
на претърпян мозъчен инфаркт, който според него се намира в пряка причинно – следствена
връзка със заболявания на застрахования, предшестващи датата на застраховката.
В тази връзка единствения спорен по делото въпрос е дали в случая е налице
покрит застрахователен риск по процесния договор, доколкото ответникът е навел
възражение, че сме изправени пред изключен риск съгласно т. 1.17 и т.1.19 от
Раздел III „Общи изключения” от ОУ. Според
първото изключение застрахователят не носи отговорност за заболявания дължащи
се на хронични, повтарящи се заболявания, диабет /инсулинозависим тип/ и
последиците от него. Налице е изключен риск и когато заболяването се дължи на
регистрирани заболявания за първи път преди началото на срока на договора и
последиците от тях, настъпили извън срока на застрахователно покритие, както и
последиците от злополука, довели до заболяване.
За
да обоснове наличието на гореописаните изключени рискове, ответникът е посочил,
че застрахованият е страдал от хронично, повтарящо се заболяване – „неинсулинозависим
захарен диабет, с периферни съдови усложнения”, чиято давност предшества
сключването на процесната застраховка и че вследствие на това заболяване е
настъпил мозъчен инсулт. Тежестта на доказване на относимите към това
възражение факти е на ответника, но той не е ангажирал по делото убедителни
доказателства, с които да установи същите в условията на пълно и пряко
доказване.
По
делото е безспорно, че застрахованият е бил диагностициран с въпросното
заболяване в началото на м. декември 2014г., което е преди датата на сключване
на процесната застраховка – 11.05.2015г., както и че захарния диабет е хронично
заболяване на ендокринната система, независимо дали се касае за инсулинозависим
или неинсулинозависим тип. Във връзка с последното обаче, с оглед начина по
който е формулирана клаузата на т. 1.17 от ОУ, при нейното граматическото и
смислово тълкуване, се налага извода, че неинсулинозависимия диабет не е
болестно състояние, което попада в предметния й обхват. Изричното посочване в
нея единствено на заболяването диабет /инсулинозависим тип/ и последиците от
него, не като пример за хронично заболяване, а като самостоятелна болест, следва
да се тълкува в смисъл, че по волята на страните само този тип захарна болест и
последиците от нея са изключен риск по смисъла на тази клауза. Този извод
следва и от обстоятелството, че инсулинозависимия диабет е по – тежката проявна
форма на това заболяване и не е логично същото да е изрично извадено като самостоятелно
основание от общото понятие „хронично заболяване”, а по – леката форма –
неинсулинозависимия тип да е останала част от това понятие. Правилата на
житейската логика сочат тъкмо обратното. Ако страните са искали
неинсулинозависимия диабет да е изключващо отговорността на застрахователя
заболяване, те следваше изрично да уредят това или да посочат само болестта диабет
и последиците от нея, без да детайлизират някоя от проявните й форми.
На
следващо място, дори да се приеме, че диабетното заболяване на застрахования попада
в предметния обхват на изключените рискове по т.1.17, не се установи по делото с
нужната сигурност, както изисква пълното и главното доказване, че мозъчния
инсулт, довел до смъртта му се дължи на неинсулинозависимия диабет, от който е
страдал или на последиците от него. В тази връзка липсва категоричен извод на
вещото лице по изслушаната СМЕ. Същото е посочило, че късните усложнения на
това заболяване са една от възможните, но не и единствената причина за мозъчен
инфаркт. Еднозначен отговор, че в случая е налице такава причинно – следствена
връзка обаче не може да бъде даден предвид липсата на аутопсия и
хистопатологично изследване. Без тях даването на становище за наличието на
причинна връзка би представлявало предложение /догадка/ и теоретична
интерпретация на отразените в медицинските документи обстоятелства. Представените
от застрахователното дружество становища на медицински лица дадени по
заведената при него щета не обвързват съда със задължителна материална
доказателствена сила, с оглед характера си на частни документи и доколкото не
се подкрепят от заключението на изслушаната СМЕ, не могат да служат за пълно и
главно доказване на основания спорен по делото момент дали мозъчния инфаркт е
настъпил вследствие на диабетната болест на застрахования. Вярно е, че
ответникът е оспорил заключението на изслушаната по делото СМЕ и е поискал
допускането на друга експертиза, но при така поставените от него въпроси, това не
представлява искане за допълнителна или повторна експертиза, а ново
доказателствено искане направено извън допустимия за това срок – съдебното
заседание, в което делото е докладвано. Нещо повече, с така поставените задачи
се цели да се установят факти и обстоятелства, на които ответникът не се е
позовал в срока за отговор или в първото по делото заседание, а това е
недопустимо, с оглед на настъпилата за това преклузия.
След
като ответникът по делото не доказа, че настъпилата мозъчна смърт на
застрахования се дължи на диагностицираното преди сключването на процесната
застраховка заболяване – неинсулинозависим диабет, с периферни съдови усложнения
не се изправени и пред изключен застрахователен риск по т.1.19 от ОУ. За
наличието на последния не е достатъчно да е налице регистрирано заболяване за
първи път преди началото на срока на застрахователния договор, но и то да е причинило
заболяване, което е довело до настъпването на предвидено между страните
застрахователно събитие. По делото не се доказва мозъчната смърт на
застрахования да е настъпила в резултат на последиците /усложненията/ от
регистрирания преди срока на застрахователното събитие неинсулинозависим диабет.
Дори да е така, тъй като същите са се проявили в срока на застрахователно
покритие, а не извън него, не е изпълнен фактическия състав на този изключен
застрахователен риск.
По
всички изложени до тук съображения настоящият състав на ВТРС намира, че по
делото не се установи смъртта на застрахования да се дължи на заболяване, което
представлява изключен застрахователен риск по смисъла на т.1.17 и т. 1.19 от ОУ.
Предвид на това и след като по делото категорично се установи, че в срока на
застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие – смърт на
застрахования поради общо заболяване, за застрахователят е възникнало
задължение да заплати на правоимащите лица следващата се за този риск
застрахователна сума в уговорения размер. В случая видно от застрахователна
полица този размер възлиза на 5000 лв. и следва да бъде изплатен изцяло на законните
наследници на починалия. С оглед равните им права в наследството /чл. 8 ал. 1 ЗН/, в полза на всеки тях следва да бъде присъдена половината от тази сума или
по 2500 лв., така както е поискано, ведно със законната лихва върху нея, поради
което предявения в условията на субективно съединяване иск с правно основание
чл. 238 вр. чл. 231 КЗ /отм./, следва да бъде уважен изцяло.
При този изхода на делото и на основание чл. 78 ал.
1 ГПК претенцията за разноски на ищците се явява основателна. От доказателства
по делото се установи, че ищецът Ц.Б. е платил следващата се за производството
държавна такса в размер на 200 лв., а другия ищец М.Б. е заплатил уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Ответникът следва да понесе извършените
от тях разноски, като заплати на всеки от ищците реално направените разходи.
Водим от
горното, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНСТИТУТ” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец”, бул. „Черни връх”
№ 51Д ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 238
вр. чл. 231 КЗ /отм./, СУМАТА от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по договор за групова застраховка „Живот”,
сключен с полица № 30003178 от 11.05.2015г. за настъпило на ***. застрахователно
събитие – смърт вследствие на общо заболяване на застрахованото лице – наследодателя
на ищците К. Б.Б., ведно със законната лихва, върху тези суми считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2018г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА „ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНСТИТУТ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец”, бул.
„Черни връх” № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 238 вр. чл. 231 КЗ /отм./, СУМАТА от 2500 лв. /две хиляди и
петстотин лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор
за групова застраховка „Живот”, сключен с полица № 30003178 от 11.05.2015г. за
настъпило на ***. застрахователно събитие – смърт вследствие на общо заболяване
на застрахованото лице – наследодателя на ищците К. Б.Б., ведно със законната
лихва, върху тези суми считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
05.02.2018г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНСТИТУТ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец”, бул.
„Черни връх” № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес *** СУМАТА от
200 лв. /двеста лева/ - представляваща сторените от него разноски в
производството.
ОСЪЖДА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНСТИТУТ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец”, бул.
„Черни връх” № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес *** СУМАТА от
500 лв. /петстотин лева/ - представляваща сторените от него разноски в
производството
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: