№ 794
гр. Варна, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20233100500800 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. В. Н., ЕГН **********, срещу
Решение №260020/11.10.2022г. по гр. д. №344/2018г. на ПрРС, само в
частите, с които е осъден, на осн. чл.31, ал.2 от ЗС, М. В. Н., да заплати
следните суми в полза на следните лица:
- на Б. М. Б. - сумата 4529.33лв., представляваща обезщетение за
едноличното ползване на съсобствения УПИ V-1974 в кв.97 по плана на гр.
Провадия, ведно с построените в поземления имот двуетажна еднофамилна
къща с прилежаща маза, стопанска постройка от 20 кв.м. и гараж от 21 кв.м. в
североизточната част на терена, съобразно квотата й от 1/3 ид.ч., дължимо за
периода от 27.05.2017г. до 17.05.2022г.;
- на П. И. Г. - сумата 2264.67лв., представляваща обезщетение за
едноличното ползване на съсобствения УПИ V-1974 в кв.97 по плана на гр.
Провадия, ведно с построените в поземления имот двуетажна еднофамилна
къща с прилежаща маза, стопанска постройка от 20 кв.м. и гараж от 21 кв.м. в
североизточната част на терена, съобразно квотата му от 1/6 ид.ч., дължимо за
периода от 27.05.2017г. до 17.05.2022г.;
- на В. И. Г. - сумата 2264.67лв., представляваща обезщетение за
едноличното ползване на съсобствения УПИ V-1974 в кв.97 по плана на гр.
Провадия, ведно с построените в поземления имот двуетажна еднофамилна
къща с прилежаща маза, стопанска постройка от 20 кв.м. и гараж от 21 кв.м. в
1
североизточната част на терена, съобразно квотата му от 1/6 ид.ч., дължимо за
периода от 27.05.2017г. до 17.05.2022г.;
и като последица е осъден ответникът-въззивник за разноски пред ВРС
от 60.39лв. – в полза на ищците по чл.31, ал.2 от ЗС и от 362.35лв. – държавна
такса по уважената срещу него част от исковете по чл.31, ал.2 от ЗС.
В частите по извършването на делбата, както и в отхвърлителните части
по претенциите по сметки, решението не е обжалвано.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно
е прието от РС, че М. В. Н. е ползвал целите имоти, защото от свидетелските
показания се изяснявало, че е ползвал само една от стаите от делбения
жилищен имот. М. Н. освен това отказвал на водения от него свидетел да му
предостави ползването върху части от имотите, защото е знаел за правата на
другите съсобственици върху тях. Показанията на другия свидетел (на
ищците по сметките) не следва да се кредитират, тъй като са на
заинтересовано лице и не се базират на лични впечатления. Н. не е бил
агресивен и не е пречил на съсобствениците си да ползват частите им, а точно
обратното – те са отказвали да общуват с него. По тези причини въззивникът
моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за отхвърляне на
частично уважените срещу него претенции по сметки. В о.с.з. не се явява, не
се представлява, не изпраща и писмено становище.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК въззиваемите не депозират отговор. В о.с.з.
не се явяват, не се представляват, не изпращат и писмено становище.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е за делба във фаза по извършване, относно
следните имоти: нива в землището на с. Блъсково, община Провадия, в масив
081010, кат. IV, с площ 2.303дка; дворно място с площ 517кв.м.,
съставляващо УПИ V-1974 в кв.97 по плана на гр. Провадия; ведно с
построените в терена двуетажна еднофамилна къща с прилежаща маза,
стопанска постройка от 20 кв.м. и гараж от 21 кв.м. в североизточната част на
терена.
Към момента имотите са допуснати до делба, след което са изнесени на
публична продан, с влезли в сила решения по делото, между съделителите по
делото при съответни квоти. Конкретно квотите на страните Б. М. Б., П. И. Г.
и В. И. Г. от терена в гр. Провадия и постройките върху него са съответно 1/3
ид. ч. и по 1.6 ид. ч., а за М. В. Н. - 5/18 ид. ч. от терена и по 1/6 ид. ч.от
сградите.
В срока по чл.346 от ГПК съсобствениците Б. М. Б., П. И. Г. и В. И. Г. са
2
предявили искове по сметки, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, за
осъждане на съсобственика им М. В. Н., да им заплати сумите, както следва:
- на Б. М. Б. - сумата 14 600лв., представляваща обезщетение за
едноличното ползване на съсобствения УПИ V-1974 в кв.97 по плана на гр.
Провадия, ведно с построените в поземления имот двуетажна еднофамилна
къща с прилежаща маза, стопанска постройка от 20 кв.м. и гараж от 21 кв.м. в
североизточната част на терена, съобразно квотата й от 1/3 ид.ч., дължимо за
периода от 11.02.2016г. до 17.05.2022г.;
- на П. И. Г. - сумата 7 300.00лв., представляваща обезщетение за
едноличното ползване на съсобствения УПИ V-1974 в кв.97 по плана на гр.
Провадия, ведно с построените в поземления имот двуетажна еднофамилна
къща с прилежаща маза, стопанска постройка от 20 кв.м. и гараж от 21 кв.м. в
североизточната част на терена, съобразно квотата му от 1/6 ид.ч., дължимо за
периода от 11.02.2016г. до 17.05.2022г.;
- на В. И. Г. - сумата 7 300.00лв., представляваща обезщетение за
едноличното ползване на съсобствения УПИ V-1974 в кв.97 по плана на гр.
Провадия, ведно с построените в поземления имот двуетажна еднофамилна
къща с прилежаща маза, стопанска постройка от 20 кв.м. и гараж от 21 кв.м. в
североизточната част на терена, съобразно квотата му от 1/6 ид.ч., дължимо за
периода от 11.02.2016г. до 17.05.2022г.
Претенциите по сметки са обосновани с твърденията, че от години и
към момента на делото М. В. Н. ползва еднолично делбените поземлен имот и
сгради върху него, като отказва на останалите съсобственици достъп до
тях,въпреки отправена и получена от Н. на 11.02.2016г. покана. Поради това,
с оглед на твърдяния пазарен наем на имоите и на квотите в съсобствеността,
се претендира заплащане обезщетенията по чл.31, ал.2 ЗС.
Ответникът по претенциите по сметки оспорва тяхната основателност, в
това число: оспорва да е възпрепятствал достъпа на ищците до имотите, сочи
че ползвал само една стая в жилищния имот; оспорва да е получавал
поканата; възразява, че поканата е изходяща само от Б. Б., не и от В. Г.а
(наследодателката на В. и П. Г.и); възразява и че претендираният месечен
наем е прекомерен и несъответен на амортизираните имоти; прави и
възражение за изтекла давност за част от предявения период.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за наследници, че В. М.
Г.а, починала на 18.03.2016г., е наследодател на ищците по сметките П. И. Г.
и В. И. Г. (тяхна майка).
С влезлите в сила решения по делото на ПрРС, по първата и по втората
фаза, са допуснати до делба между съделителите при съответни квоти, след
което и изнесени на публична продан, следните имоти: нива в землището на с.
3
Блъсково, община Провадия, в масив 081010, кат. IV, с площ 2.303дка;
дворно място с площ 517кв.м., съставляващо УПИ V-1974 в кв.97 по плана на
гр. Провадия; ведно с построените в терена двуетажна еднофамилна къща с
маза, стопанска постройка от 20 кв.м. и гараж от 21 кв.м. в североизточната
част на терена. Конкретно квотите на страните Б. М. Б., П. И. Г. и В. И. Г. от
терена в гр. Провадия и от постройките върху него са съответно: 1/3 ид. ч. за
Б. и по 1.6 ид. ч. за Герогиеви; респ. за М. В. Н. квотите са: 5/18 ид. ч. от
терена и по 1/6 ид. ч. от сградите.
Видно от приетите на л.215-216 от делото на ПрРС телепоща и известие
за доставянето й, на 11.02.2016г. е била получена от М. Н. покана, която по
съдържание е изхождала от Б. М. Б. и В. М. Г.а, но е била подадена само от Б..
С поканата е било отправено искане М. Н. да заплаща на Б. и Г.а сума от
общо 400лв. за двете, като обезщетение за лишаването им от ползването на
съсобствените им с Н. по наследяване дворно място с площ от 517кв.м.,
съставляващо УПИ V-1974 в кв.97 по плана на гр. Провадия и построените в
терена двуетажна еднофамилна къща с маза и други постройки.
От заключението по приетата СОцЕ, което съдът цени като обективно и
неоспорено, се изяснява, че средният месечен пазарен наем за ползването на
делбените имоти, предмет на исковете по сметки, възлиза на 258.00лв.
Показанията на св. Р.Д. съдът цени като обективни, донякъде и
непосредствени за част от обстоятелствата. От тях се изяснява, че М. Н.
живее в огромна къща „до Енергото“ в гр. Провадия, в която е влизал 3-4
пъти, като Н. основно ползвал една стая. Н. често изпадал в депресия и искал
да говори със св. Д.. Свидетелят искал от Н. да му ползва гаража, който бил в
същия двор, в който била и къщата, но Н. му отказвал. Свидетелят не е
разговарял с Н. за имотите и за претенции на роднините му за имотите в
двора.
Показанията на св. Р.Б. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като
непосредствени за част от обстоятелствата. От тях се изяснява, че още от
2007г. майка му Б. Б. е искала да ползва наследствените със сестра й и М. Н.
поземлен имот и сгради, но Н. отказвал. В телефонен разговор през 2008г.
пред свидетеля Н. казал на Б., че „няма място в къщата и че е сменил
ключовете и че тя не е добре дошла“. През 2017г. Б. и Б. лично посетили
имотите в гр. Провадия и се опитали да отключат външната врата с
ключовете, които им бил дал синът на В. (сестрата на Б.), но не успяли,
защото ключовете не пасвали,макар че със същите ключове през 90-те години
били влизали в имота. Така въпреки желанието на Б. да ползва имота тя не
успяла да влезе в него. Самият М. Н. бил понякога бил агресивен. Последното
посещение в имота на Б. било през въпросната 2017г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху
цялата вещ по начин, който препятства достъпа на другите съсобственици и
се ползва или може да се ползва от нейните полезни свойства за задоволяване
4
на свои нужди или потребности, той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2
от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин
ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени негови
действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез
трето лице. Разглежданата хипотезата е частен случай на общата забрана по
чл.59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго, а средството
за защита е чрез получаване на заместващо обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
Задължението за плащане на обезщетение от ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да
ползва общата вещ съсобственик, което има значение и за поставяне на
ответника в забава, а размерът на вземането се съизмерява с припадащата се
на правоимащия квота от средния пазарен наем на обекта за релевантния
период. За да се освободи от компенсиращото си парично задължение
еднолично ползващият съсобственик следва да докаже, че след поканата е
извършил фактически или правни действия, които дават свободна
възможност на другия съделител да ползва неговата част от вещта, която
възможност последния е отказал без основание. Обобщено в този смисъл е и
ТР №2/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай няма спор, че през процесния период само М. Н. е
имал достъп до процесните терен и постройки. Това се потвърди от
показанията и на двамата изслушани свидетели. Оспорването на ответника по
претенциите по сметки, направено пред ПрРС и въведено като въззивен довод
пред ВОС се свежда до това, че Н. е живял само в една стая от къщата и по
този начин не е ползвал другите стаи и имоти, за да дължи обезщетение за
тях. В подкрепа на това твърдение са единствено показанията на св. Д., но те
са базирани на откъслечните впечатления от неговите 3-4 посещения на имота
за всичките над 10 години ползване, поради което не могат да се ценят с
висока доказателствена стойност. Но дори сам по себе си фактът, че Н.
евентуално, защото не се доказа цялостно, е обитавал основно една стая от
къщата, е недостатъчен за да отрече правото на другите съсобственици на
обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, след като именно и само М. Н. е имал
достъпа до процесните терен и постройки през относимия период. Нещо
повече – от показанията на св. Р.Б., които съдът цени по реда на чл.172 ГПК,
но и като непосредствени и последователни, се установи, че от 2007г. майка
му Б. Б. е искала да ползва наследствените със сестра й и М. Н. поземлен имот
и сгради, но Н. отказвал; в телефонен разговор през 2008г. пред свидетеля Н.
казал на Б., че „няма място в къщата и че е сменил ключовете и че тя не е
добре дошла“; през 2017г. Б. и Б. лично посетили имотите в гр. Провадия и се
опитали да отключат външната врата с ключовете, които им бил дал синът на
В. (сестрата на Б.), но не успяли, защото ключовете не пасвали,макар че със
същите ключове през 90-те години били влизали в имота. От тези данни става
ясно, че М. Н. не само е имал едноличен достъп до имотите, но и чрез устни
изявления, и чрез фактически действия, е възпрепятствал достъпа на
останалите съделители до тях. С което първата изискуема предпоставка по
чл.31, ал.2 от ЗС е налице в случая, противно на основните въззивни доводи.
Относно изискуемата покана няма релевирани пред ВОС възражения за
5
неправилност на приетото от първоинстанционния съд, поради което и на
осн. чл.269, изр.2 от ГПК въззивният съд няма задължение да разглежда
въпроса. Въпреки това следва да се посочи, че видно от приетите на л.215-216
от делото на ПрРС телепоща и известие за доставяне, на 11.02.2016г. е била
получена от М. Н. покана, която макар подадена само от Б. Б., по съдържание
е изхождала от нея и от В. М. Г.а. С поканата е било отправено искане Н. да
заплаща на Б. и на Г.а сума общо 400лв. за двете, като обезщетение за
лишаването им от ползването на съсобствените им с Н. по наследяване
дворно място и постройки. Може да се приеме, че при поканата Б. е действала
без представителна власт от сестра й, но в общ интерес. Освен това на осн.
чл.42, ал.2 от ЗЗД и по арг. от т.2 от ТР №5/12.12.2016г. по тълк. д №5/2014г.
на ОСТГК на ВКС, порокът може да бъде саниран чрез потвърждаване на
действието в същата форма, което в случая е осъществено чрез подаване на
исковата молба за делба през 2018г., в която има и изрично позоваване на
претенцията по чл.31, ал.2 от СК, съобразно същата покана до ответника (л.3
от делото на ПрРС). В този случай действието е валидирано с обратна сила
поражда целените с него последици, така както ако би било валидно още при
извършването му. Поради което и изискуемата за случая покана до ответника
е налице. А след нея няма данни ответникът да е извършил действия, с които
да даде възможност на останалите съсобственици да ползват имота.
Относно размера на признатите от ПрРС задължения също няма заявени
въззивни оплаквания, като за тези периоди сумите съответстват на дадената
от СОцЕ експертна оценка (отхвърлителните части на решението на ПрРС не
са предмет на въззивно обжалване), поради което и размерите са обосновани.
В заключение по изложените съображения и поради съвпадане на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанциионния, в частта,
предмет на въззивен контрол, решението на РС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред РС
не следва да бъдат ревизирани.
Разноски пред ВОС не се претендират и доказват.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260020/11.10.2022г. по гр. д. №344/2018г.
на ПрРС, в частите му, с които е осъден, на осн. чл.31, ал.2 от ЗС, М. В. Н.,
да заплати следните суми в полза на следните лица:
- на Б. М. Б. - сумата 4529.33лв., представляваща обезщетение за
едноличното ползване на съсобствения УПИ V-1974 в кв.97 по плана на гр.
Провадия, ведно с построените в поземления имот двуетажна еднофамилна
къща с прилежаща маза, стопанска постройка от 20 кв.м. и гараж от 21 кв.м. в
североизточната част на терена, съобразно квотата й от 1/3 ид.ч., дължимо за
периода от 27.05.2017г. до 17.05.2022г.;
6
- на П. И. Г. - сумата 2264.67лв., представляваща обезщетение за
едноличното ползване на съсобствения УПИ V-1974 в кв.97 по плана на гр.
Провадия, ведно с построените в поземления имот двуетажна еднофамилна
къща с прилежаща маза, стопанска постройка от 20 кв.м. и гараж от 21 кв.м. в
североизточната част на терена, съобразно квотата му от 1/6 ид.ч., дължимо за
периода от 27.05.2017г. до 17.05.2022г.;
- на В. И. Г. - сумата 2264.67лв., представляваща обезщетение за
едноличното ползване на съсобствения УПИ V-1974 в кв.97 по плана на гр.
Провадия, ведно с построените в поземления имот двуетажна еднофамилна
къща с прилежаща маза, стопанска постройка от 20 кв.м. и гараж от 21 кв.м. в
североизточната част на терена, съобразно квотата му от 1/6 ид.ч., дължимо за
периода от 27.05.2017г. до 17.05.2022г.;
и като последица е осъден ответникът за разноски пред ВРС от 60.39лв.
– в полза на ищците по чл.31, ал.2 от ЗС и от 362.35лв. – държавна такса по
уважената срещу него част от исковете по чл.31, ал.2 от ЗС.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7