Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр. Габрово, 17.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от осемнадесети февруари, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм.
дело № 246 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1579 от 9.09.2021 г., подадена от
Народно читалище /НЧ/ „. ***, против Решение, обективирано в Протокол № 1 от 12.08.2021г.
на Временна комисия по чл. 23 от ЗНЧ за разпределение на средствата от
годишната субсидия за дейността на читалищата на територията на Община *** за
2020 г.
Обжалваното Решение на Комисията
по чл. 23 от ЗНЧ е обективирано в Протокол № 1 от 12.08.2021 г. В него е
отразено, че във връзка с влязло в сила Решение № 8344 от 8.07.2021 г. на ВАС е
преразгледан въпросът за разпределение на субсидията за читалищата при Община ***
за 2020 г. На проведено заседание са присъствали представители на посочени 7
читалища, както и зам. кмета на Община ***, като присъстващите са били
запознати с предходно, отменено с влязъл в сила съдебен акт, Решение на
комисията за преразпределение на средствата на общината, предвидени за
читалищната дейност и връщане на преписката за ново разглеждане и произнасяне
със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. След проведена
дискусия е отчетено, че отчетите на читалищата за извършената дейност за
предходната /2020 г./ година са приети от Общински съвет, а също и субсидията
за 2020 г. е преведена, изразходена и отчетена за изтеклия период. Липсва
основание за преразглеждане на вече изразходената, отчетена и приета субсидия
за приключила бюджетна година, поради което не следва да се извършва
преразпределение и да се приема ново решение за нея, поради което тя следва да
остане така, както е била разпределена
съгласно отмененото от съд е решение на Комисията от 30.06.2020 г. Затова
и присъстващите членове на този орган са взели единодушно решение въпросът да
не се преразглежда и субсидията да не се преразпределя отново.
С Разпореждане № 843 от
14.09.2021г. на АСГ, постановено по настоящото дело, на страните по спора са
дадени указания и е разпределена доказателствената тежест. Изрично от ответника
е изискано да представи доказателства относно извършено обсъждане и преценка на
наличните документи, изготвени от отделните читалища по критериите, одобрени с
указания или правила за дейността на комисиите, извършващи разпределение на
годишната държавна субсидия за читалищата по чл. 23 от
Закона за народните читалища (ЗНЧ); Да представи
самите Указания /правила и др./ за дейността на комисиите, извършващи
разпределението на годишната субсидия за читалищата; Да се посочи механизмът за
разпределението на средствата, кой, кога, на какво основание и по какъв ред го
е одобрил /приел/; Доказателства за начина и датата на връчване на оспореното
Решение на жалбоподателя и останалите читалища, участващи в процедурата по
разпределението на субсидията; Заверено копие от цитираното в процесния
Протокол № 1 Решение по Протокол № 1 от 30.06.2020г. на комисията по чл. 23 от
ЗНЧ, определена със Заповед № 326 от 15.06.2020 г. от кмета на Община ***. Съдът
е приложил служебно и съдебните решения по повод предходното решение от
30.06.2020 г. на Комисията за разпределяне на същата субсидия, които са
задължителни за всички органи, вкл. за административния орган и за настоящия
съдебен състав.
В отговор временната Комисия
представя по делото Становище от 23.09.2021г., в което сочи, че не са налице
доказателства за обсъждане и преценка на представени документи от читалищата по
критерии, одобрени с указания или правила за дейността на комисиите, т.к.
такива не са изготвени и/или приемани.
На л. 7 от делото е приложен
списък, на който са се подписали всички 12 представители на читалищата в община
***, като жалбоподателят е посочил в този списък, че е получил процесното
решение на 24.08.2022 г. Жалбата си против него е подал на 2.09.2022 г. – в
законния 14-дневен срок. По делото не са постъпили други доказателства за различна
дата и начин на връчване на процесното решение на неговите адресати, въпреки че
съдът е изискал такива. Представител на жалбоподателят не е присъствал на
заседанието на колективния орган, поради което не може да се приеме, че е
уведомен на датата на вземане на решението и в тази връзка съдът приема, че
жалбата е депозирана в законния срок.
С предходно свое Решение по
Протокол № 1 от 30.06.2020 г., временната комисия, назначена със Заповед № 326 от
15.06.2020 г. от кмета на Община ***, разпределя субсидия за 2020 г. на
регистрираните читалища от общината в размер на 292 320. 00 лв., в т.ч. 10 440.
00 лв. за глобални библиотеки при НЧ „****** г.“ с. Гостилица. На заседанието
са присъствали 13 души от общо 13 членове на органа. Комисията е разпределила
общата сума по читалища, като в протокола не са изложени мотиви или критерии,
по които е станало това, нито са цитирани такива. За всяко читалище е
определена субсидирана бройка и конкретна сума.
Решението от 2020 г. е било
предмет на правен спор по адм. д. № 235 от 2020 г. на АСГ, който съд с Решение
№ 216 от 6.01.2021 г. го е отменил поради това, че не са били предварително
обсъдени и приети критерии, отразяващи дейността на читалищата и наличието на
представени доказателства за реализирането й, както и при разпределението на
средствата не са взети предвид дейността, която са осъществявали те,
притежанията, които са били постигнати, необходимостта от средствата за тяхното
развитие. Критерии не са приети и не е обсъждана дейността на читалищата и
постигнатите от тях резултати. Съдът е приел, че оспореният АА не съдържа
фактически мотиви за своето издаване и това е наложило неговата отмяна.
Преписката е върната на временната комисия за разпределение на годишната
субсидия за 2020 г. в съответствие с мотивите, съдържащи се в съдебния акт.
Решението на АСГ е атакувано пред
ВАС и касационната инстанция се е произнесла с Решение № 8344 от 8.07.2021 г.
по адм. д. № 4336 от 2021 г. Касационният съдебен състав е възприел мотивите на
АСГ, като също е счел, че при издаването на АА е нарушено изискването за форма
по чл. 59, ал. 2 от АПК, като липсват фактически основания, въз основа на които
да се извърши преценка за материалната законосъобразност и съответствието му с
целта на закона. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/
предложенията за годишната субсидия за тях по общини, нормативите и механизмите
за нейното разпределение се разработват от Министерство на културата,
съгласувано с областните администрации и общините. В случая комисията е приела
разпределението на годишната субсидия по читалища без ясен и точен механизъм за
оценяване на читалищата, поради което е неясно как са били определени
субсидиите. Липсват фактически и правни
критерии за взетото решение, поради което правният извод за немотивираност на
АА е обоснован и правилен. Липсата на мотиви препятства проверката за
законосъобразност на АА и конкретно за съответствие с правилата на работа на
комисията и критериите за разпределение на субсидията. По тези причини ВАС
оставя първоинстанционното съдебно решение в сила.
На 12.08.2021 г. Комисията издава
процесното решение, с което отказва да преразпредели субсидията за читалищата
за 2020 година и остава същата така, както е разпределена по отмененото решение
от 30.06.2020 г.
В писмения си отговор от
14.10.2021 г. ответникът оспорва жалбата, като изтъква съждение, че това
решение не подлежи на обжалване и че жалбоподателят няма правен интерес да го
оспорва. Алтернативно страната намира, че жалбата е неоснователна и моли за
оставянето й без уважение.
АСГ намира, че решението на
Комисията от 12.08.2021 г. съставлява административен акт, т. к. то е издадено
въз основа на закон /ЗНЧ/ и с него реално се засягат пряко интереси и права на
читалищата, като самостоятелни правни субекти. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален
административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или
бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със
закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и
организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В
съдебната практика е безспорно прието, че решението на Комисията по чл. 23 от
ЗНЧ съставлява административен акт, който подлежи на обжалване и това е така,
т.к. безспорно с него се засягат имуществените интереси на читалищата при
съответната община. Респективно АА е и отказът да бъде разпредена годишната
субсидия за тях или, както е в случая, тя да бъде преразпределена в
съответствие с влезли в сила съдебни актове, задължаващи общината и
правоимащите нейни органи да направят това. В случай, че Комисията бе
преразпределила субсидията, актът, с който тя би го направила, е без съмнение
ИАА. Съответно отказът от издаване на такъв акт е също ИАА, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност. Ако се приеме обратното, това би означавало
административният орган да има правото по своя воля да откаже изпълнението на
законова норма или на съдебно решение и заинтересованите лица да бъдат лишени
от право на съдебна защита, което е недопустимо.
В проведени по делото о.с.з.
жалбоподателят се представлява от председателя на НЧ „Св. Св. К. *** – К.П.П..
Ответникът – редовно призован, не
изпраща представител.
Заинтересованите страни: НЧ „***;
НЧ „******“ – ***; НЧ „******“ – ***; НЧ „******“ – ***; НЧ „******“ – ***; НЧ
„******“, ***; НЧ „*********; НЧ „******“ ***; НЧ „******“, ***; НЧ „******“, ***;
НЧ „******“, ***, общ. *** – редовно призовани, не изпращат представител и не
вземат становище по спора.
Съдът намира жалбата за редовна и
допустима, поради което я разгледа по същество с оглед нейната основателност.
Съдът направи проверка както за
наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на
всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК, като за наличието
на основания за нищожност на процесния ИАА той следи служебно.
От фактическа и правна страна се
установява следното:
Решението от 12.08.2021 г. е взето
от компетентен колективен орган, състоящ се от предварително определени членове,
по съответния ред. На него са присъствали 8 от 13-те му членове и решението е
взето с пълно и абсолютно мнозинство – 8 гласа от присъстващите и над 50% от
членовете на Комисията.
Жалбоподателят е изтъкнал като
съображение в жалбата си, че не всички читалища са били поканени на събранието
на Комисията. По делото действително е приложена писмена покана, адресирана до 12-те
читалища на общината, но няма данни за връчването й на адресатите. Въпреки това
от присъствения списък е видно, че са присъствали повече от половината от
членовете на назначената Комисия и всички те са приели атакуваното нейно
Решение. Съдът намира за недоказано твърдението на жалбоподателя, че Комисията
е заседавала в нелегитимен състав от 6-ма човека и че двама от подписалите се
като присъствали са се подписали по-късно, т.к. липсват ангажирани и
представени по делото доказателства в такава насока.
Процесният АА обаче отново не
съответства на изискванията за писмена форма и мотивираност и в тази насока са
основателни възраженията, съдържащи се в подадената жалба. Отново липсват
фактически основания, въз основа на които да може да се направи извода за начина
на разпределяне на субсидията, липсват определени коефициенти, точки,
математически формули или друг алгоритъм, от който да е видно по какъв начин е
работила Комисията и какво е обосновало крайното й решение. Няма спор, че този
колективен орган действа при условията на оперативна самостоятелност, но това
не го освобождава от ангажимента му по чл. 13 от АПК да взема решение, което да
е предвидимо и последователно и при вземането му да се формулират ясни
критерии, които да изпълняват ролята на точен регулатор на изнесените сведения
за дейността на читалищата чрез тяхното сравняване, степенуване, оценяване,
класифициране на дейности и прояви като типични или нетипични за читалищната
дейност. Комисията не е разработила и приела както правила за собствената си
работа, така и правила и критерии за вземане на такова решение, които да са
сведени до знанието на заинтересованите лица. Такива правила и критерии не
могат да извлекат от материалите, приложени по делото като част от
административната преписка. Нещо повече – в писмения отговор ответната страна
изрично заявява, че такива не са изработени. И то – въпреки изричните указания
на съда.
Обжалваното решение на Комисията не
съдържа фактически и правни основания за приемането му и с това не отговаря на изискванията
за съдържание на административния акт. Установява се липсата на фактически
основания - мотиви, каква е базата на предложени в цифрово изражение брой
субсидиарни бройки за отделните читалища, без да става ясно на каква основа са
определени същите. Видно от протокола, в който се съдържа оспореното
пред административния съд решение, не присъстват конкретни
съображения за извършеното разпределение. Нито в него, нито в
друг документ по преписката е удостоверено, че е извършено обсъждане и преценка
на представените документи от отделните читалища по критериите, одобрени с указания или друг аналогичен акт за дейността на комисиите, извършващи разпределение на
годишната държавна субсидия за читалищата по чл. 23 от ЗНЧ. Отчетните доклади за дейността на читалищата изобщо не са били обект на
разглеждане от Комисията, а е важно да се установи кои от тях осъществяват
дейност, каква е тя по вид и обем, т.к. въз основа на това следва да се пристъпи
към разпределението на публичните средства, които следва да се разпределят
контролирано, с оглед на което е предвидена възможността и за съдебен контрол
върху актове от типа на процесния.
В Решение № 12511 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. дело № 877/2014 г.,
III отделение се приема, че
самото неизлагане
на мотиви относно фактическите основания за издаване на акта съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно
основание за отмяна на акта. Настоящият съдебен състав счита, че
оспореното решение за разпределението на държавната субсидия, е прието отново в нарушение
на изискванията на разпоредбата на чл. 13, чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Този порок по чл. 146, т. 2 АПК обуславя отмяна на административния
акт по чл. 173, ал. 2 и ал. 3 АПК. В този смисъл са Решение № 3309 от 23.03.2016 г. на ВАС по
адм. дело № 417/2015 г., III отделение и Решение № 16007 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. дело № 7895/2016 г.,
III отделение.“ - Решение № 4515 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 11033/2020 г., III о.
„Съгласно нормата на чл. 23, ал. 1
от Закона за народните читалища предвидените по държавния и
общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата
от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище
от общината и се предоставят на същите за самостоятелно управление, т. е.
Комисията действа в условията на оперативна самостоятелност, изразяваща се в
предоставената от закона възможност за извършване на преценка по отношение
начина на разпределение на субсидията между тези четилащита,
разположени на територията на съответната община, като целесъобразността на
взетото решение не подлежи на контрол от съда. Това обаче не означава, че
разпределението на средствата трябва да става произволно, без определени
правила и предварително установени или зададени критерии. Липсата на ясни и
прозрачни правила е довела до неяснота относно причините, поради които Народно
читалище … е било
лишено от държавна субсидия, а също и до неяснота относно това какви са били
основанията за предоставяне на субсидия на останалите читалища, ... Изработването
на общо формулирани "вътрешни правила" не променя извода за
необоснованост на обжалвания акт. В тази връзка правилен е изводът на АС К., че
Комисията е възприела разпределението на държавната субсидия по отделни
читалища, извършено от служител на общината без ясен и точен механизъм за
оценяване на критериите в таблицата Приложение № 5 към протокола, като същата
сама по себе си не е носител на механизъм за оценяване и степенуване на
въведените в нея критерии за оценяване, поради което порокът във формата не е
отстранен.“ - Решение №
9261 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7044/2018 г., III о.
В разглеждания от АСГ случай,
както бе посочено, липсват дори такива Вътрешни правила, въпреки предходните
отмени на решения на Комисията в годините по такава причина.
„Процесното решение не отговаря на
изискванията за съдържание на административен акт чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа фактически и
правни основания за приемането му. В акта не са изложени мотиви и не става ясно
каква е базата на предложените в цифрово изражение брой субсидиарни бройки за
отделните читалища. В протокола, в който е обективирано оспореното пред
административния съд решение, не се съдържат конкретни съображения за извършеното
разпределение. Нито в протокола, нито в друг документ по преписката е
удостоверено, че е извършено обсъждане и преценка на представените документи от
отделните читалища по критериите, одобрени с Указанията за дейността на
комисиите, извършващи разпределение на годишната държавна субсидия за
читалищата по чл. 23 от Закона за народните читалища. Този порок
по чл. 146, т. 2 АПК обуславя отмяна на административния
акт (в този смисъл са Решение № 3309 от 23.03.2016 г. на ВАС по адм. дело № 417/2015 г.,
III отделение и Решение № 16007 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. дело № 7895/2016 г.,
III отделение; Решение № 12511 от 21.10.2014 г. постановено по адм. дело № 877/2014
г. по описа на ВАС). Константната съдебна практика приема, че неизлагането на
мотиви относно фактическите основания за издаване на акта е съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно
основание за отмяна на акта.“ - Решение № 2093 от 7.03.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 9340/2021 г., III о.
В същия смисъл е налице
действително богата константна съдебна
практика, обективирана, например, в: Решение № 4312 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. №
3532/2020 г., III о.; Решение № 709 от 20.01.2021 г. на ВАС по адм. д. №
5982/2019 г., III о.; Решение № 10756 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. №
4392/2017 г., III о. и др.
Нещо повече – точно по отношение
разпределението на субсидията за 2020 г., както е посочено по-горе, са дадени
задължителни указания с цитираното Решение № 216 от 6.01.2021г. на АСГ,
потвърдено от ВАС, като предходния АА на същия административен орган е отменен
и преписката е върната за ново произнасяне с указанието за мотивиране на акта. Нито
АСГ, нито ВАС са посочили какви точно следва да бъдат критериите за
разпределение на субсидията, т.к. тези въпроси са част от оперативната
самостоятелност на оправомощения орган, но от актовете и на двете съдебни
решения става ясно по несъмнен начин, че се изисква това разпределение да се
мотивира ясно и категорично, като бъдат приети правила и разпределението стане
според тях. Фактът, че субсидията за 2020 г. е била вече разпределена, не
означава по никакъв начин, че това дава право на административния орган да не
се съобрази с влязъл в сила съдебен акт и да издаде решението си в разрез с
дадените от съда указания. Най-често оспорването на решение по чл. 23 от ЗНЧ на
две съдебни инстанции се разпростира през следващата календарна година. В
случай, че се приеме, че така изложените съображения, формулиращи отказ за
преразпределение на субсидията за 2020 г., дават право на органа да не изпълни
влезлите в сила съдебни актове, то безпредметно се явява законовото предвиждане
за оспорването на тези решения и самото съдебно обжалване и произнасяне. В крайна сметка решението на Комисията от
30.06.2020 г. не съществува, то не поражда правни последици от датата на
неговата отмяна, поради което разпределението на субсидията, направено въз
основа на него, е направено без основание или по-точно – на отпаднало основание.
Настоящото решение, поради липсата вече на предходно, уреждащо тази материя, съставлява
изричен отказ да се разпредели тази субсидия законосъобразно и, както бе
посочено, в съответствие със съдебните актове.
Според чл. 177, ал. 2 от АПК актове и
действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила
решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на
нищожността или да поиска от съда да я обяви. Съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва
искане за това. В случая е налице категоричен
писмен отказ да бъде изпълнено влязло в сила съдебно решение, постановено от
административен орган, на когото са възложени със закон функции, свързани с това
произнасяне, което има характеристиката на АА, т.к., както бе посочено по-горе,
с него се отказва да бъде разпределена по указания от съда начин субсидията за
2020 г. между читалищата, като дадените указания не навлизат в сферата на
оперативната самостоятелност, а само изискват от административния орган
прозрачност, предвидимост, обоснованост в дейността и издаваните от него
актове, което е основен принцип в административния процес, който се прилага дори
когато органът действа в условията на оперативна самостоятелност. Тази
нищожност е особен случай, обвързан изцяло с действието на влязло в сила предходно съдебно
решение. Тя се различава от обичайните случаи на нищожност – при издаване на
акт от некомпетентен орган, при неспазване на законоустановената форма, при
съществено нарушение на производствените правила и противоречие с материалния
закон, които водят до липса на ясно изразена и конкретна воля на
административния орган. Тя следва да се постанови винаги, когато
административен орган издаде АА в противоречие с влязъл в сила съдебен акт,
като изискването е императивно и не подлежи на стеснително тълкуване. Нещо
повече – в този случай всеки заинтересован може да се позове на тази нищожност
или да поиска съдът да я прогласи, което законодателно решение се отличава от
общия случай, в който е необходимо нищожността да бъде установена и прогласена
винаги със съдебно решение. При задължителността на съдебните указания и липсата
на новонастъпил, правопроменящ релевантен юридически
факт, който би направил допустимо издаването на нов акт с различно от
предписаното от съда на 8.07.2021 г. /произнасяне на касационната
съдебна инстанция и влизане в сила на отмяната на предходния АА от 30.06.2020г.
със същия предмет/ съдържание, единствената правомерна възможност пред органа е той да преразгледа разпределението на субсидията, като се съобрази с дадените вече
от АСГ указания за начина, по който следва да стане това.
Принципно липсата на
мотиви по чл. 59, ал. 4 от АПК, които
представляват фактически основания за издаване на административен акт, не е
основание за прогласяване нищожността му, но такъв порок
вече е бил налице при предходното произнасяне на съда и затова именно
преписката е била върната с указания за предприемане на посочени действия при
повторното разглеждане на въпроса и издаването на повторен АА със същия предмет. Несъобразяването с тези задължителни указания влече нищожност на
процесното Решение.
„Повторно издаденият акт, със същото
съдържание като отменения, при което административният орган не се е съобразил
с дадените му с влязлото в сила съдебно решение задължителни указания по
тълкуване и прилагане на закона, не поражда правни последици, съгласно
изричната императивна норма на чл. 177, ал. 2 от АПК.
Административният акт, издаден в нарушение на тези задължителни указания, е
нищожен.“- Решение №
8865 от 27.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10706/2020 г., V о. Разпределението на бюджета на
общината за 2020 г. е реализирано още през тази година, а двете съдебни
инстанции са се произнесли през следващата – 2021 г., задължавайки Комисията да
се произнесе повторно по същия въпрос -
„за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
материалния закон, съгласно изложеното в настоящшите мотиви.“ /Решение № 216 от
6.01.2021 г. на АСГ по адм. д. № 235 от 2020 г./. Самото разпределение е
станало реално не поради влязъл в сила АА, напротив – същият е отменен, а въз
основа на предварително изпълнение на такъв, още с издаването му – на
30.06.2020г., а законосъобразното изпълнение е било поставено под съмнение още
с подаване на жалбата против АА. Разпределението на бюджета не е нов факт в
случая, налагащ издаване на друго по съдържание решение, нито има отношение към
задължението за административния орган да мотивира актовете си. По отношение
нищожността на АА на това нормативно основание са: Решение № 11473 от 11.11.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 10647/2020 г., III о.; Решение № 8631 от 15.07.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 4942/2021 г., V о.; Решение № 8457
от 13.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2021 г., VIII о. и др.
На последно
място съдът следва да напомни, че напълно аналогичен казус е бил предмет за
решаване по адм. д. № 174 от 2019 г., приключил с Решение № 1 от 17.01.2020 г.
на Административен съд Габрово и той е бил решен по същия начин. Прави
впечатление, че в АСГ са разглеждани редовно жалби срещу решения на Комисията
при Община Дряново, отменяни винаги на едно и също основание – липса на
фактически мотиви и разпределение на годишната субсидия между читалищата на
територията на същата община без каквито и да било предварително определени и
оповестени критерии и без да се обследва и вземе предвид вида и обема на
дейността на читалищата, като това нарушение е бивало допускано не за първи път
и повторно относно една и съща календарна година, при наличието на предходна
отмяна от съда с влязъл в сила съдебен акт. Подобно неизпълнение на закона и на
решенията на съда не следва да се толерират. Санкцията на чл. 177, ал. 2 от АПК, е
свързана с неизпъление на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт,
постановен по спор, който се ползва със сила на присъдено нещо. Следва да се има предвид и че при
неизпълнение на влязло в сила съдебно решение заинтересованото лице може да
търси защита по реда на чл. 306 и сл., във вр. с чл.
304 от АПК.
С оглед на така изложеното,
настоящият състав на съда намира, че обжалваното Решение следва се прогласи за
нищожно.
В тази връзка и на основание чл.
172, ал. 2, във вр. с чл. 177, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение на Комисията по чл. 23 от Закона за народните читалища при Община Дряново,
което е обективирано в Протокол № 1 от 12.08.2021 г. за преразпределяне на средствата
по Бюджета за дейност "Читалища" за 2020 г. на
регистрираните читалища при Община ***.
ВРЪЩА делото като преписка на
ответната Комисия за произнасяне в съответствие с дадените указания в мотивите
на настоящото решение, както и съобразно указанията дадени в мотивите на
Решение № 216 от 6.01.2021 г. на АСГ по адм. д. № 235 от 2020 г. по описа на същия
съд, потвърдено с Решение № 8344 от 8.07.2021 г. по адм. д. № 4336 от 2021 г.
по описа на ВАС, трето отделение, в едномесечен срок от уведомяването.
След изтичането на месечния
срок Община *** следва да изпрати информация за изпълнението на това задължение
до Административен съд Габрово с оглед реализацията на отговорността по чл. 304
от АПК.
Препис от съдебния акт да се
изпрати на страните в едно с призовките.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването чрез Касационна жалба, подадена чрез
Административен съд Габрово до Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/