Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.02.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета
година в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Д.Т. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3191 по оП.са на
СГС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди, че
на 04.09.2007 г. между банката и „Ф-Т.“ ЕООД е подП.сан договор за
инвестиционен кредит, по който банката предоставила кредит в размЕ.на
940 000 евро за закупуване на недвижим имот за срок до 04.09.2010 г. при
лихва и други условия, съгласно условията на договора. Посочва, че за
задълженията по договора са солидарно отговорни и длъжниците „И.2.“ ООД, ЕТ „К.
– Д. П.“, „Е.П.“ ООД и „К. МД“ ООД. Твърди, че банката изпълнила задълженията
си по договора да предостави сумата, която била усвоена, но заплащането на
месечните вноски било преустановено още през месец октомври 2008 г. Посочва, че
горепосочените дружества към 25.01.2010 г. дължат на банката следните суми:
900 825,10 евро главница, 46 830,20 евро лихва за периода от
25.12.2008 г. до 24.01.2010 г. и 2 702,47 евро заемни такси. За тези суми
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като срещу
издадената заповед длъжниците възразили. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците дължат
при условията на солидарност горепосочените суми, ведно със законната лихва
върху главницата от 25.01.2010 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на
ответниците. Твърди, че е налице изрично упълномощаване на лицето Ч. за
сключване на анекса и то с нотариална заверка на подП.са на упълномощителя.
Отделно от това посочва, че въведените с анекса промени касаят отстъпка от
страна на банката кредитор да удължи гратисния период за погасяване на кредита,
което не е довело до утежняване състоянието на длъжниците.
Ответникът „И.2.“ ООД /в
несъстоятелност/ оспорва исковете. Твърди, че задълженията му произтичат само
от договора, подписан на 04.09.2007 г., но не и съобразно променените финансови
показатели и ангажименти, поети с Анекс № 1/12.11.2008 г. Оспорва, че е страна
по посочения анекс, тъй като не е надлежно представляван от посочения
пълномощник П.Ч., тъй като лицето е имало право да извършва само обикновените
действия на управление и разпореждане със сумите по банковите сметки на
дружеството в банките, но не и за представителство пред банката за сключване на
договор, с който дружеството поема финансови ангажименти като солидарен
длъжник. Твърди, че липсва съгласие и решение от съдружниците на дружеството за
сключване на такава сделка и промяна в условията на договора за банков кредит,
което прави подписания анекс от 12.11.2008 г. нищожен поради липса на съгласие
и противоречие със закона. Счита, че договорът за кредит № 353/2007 г. е
нищожен, поради липса на основание за ангажиране отговорността му, поради липса
на кауза, основание за поемане на солидарна отговорност. Оспорва исковата
претенция и по размер, тъй като по договора кредитополучателят е извършвал
плащания за погасяване на дълга към банката. Счита, че не са налице основания
за предсрочна изискуемост на кредита. Ето защо иска да се отхвърлят исковете.
Претендира разноски.
Синдикът на дружеството „И.2.“
ООД, конституиран на основание чл. 637, ал. 3 ТЗ, К.В.К. оспорва исковете като
неоснователни при възраженията, направени с отговора на исковата молба. Оспорва
също така размера на претендираните разноски.
Ответникът ЕТ „К. – Д. П.“
/в несъстоятелност/ оспорва исковете. По същество излага идентични съображения
за неоснователност на исковете като тези, посочени в отговора на „И.2.“ ООД.
Синдикът на ЕТ „К. – Д. П.“,
конституиран на основание чл. 637, ал. 3 ТЗ, В.Л.Г. не изразява становище по
исковете.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
по делото е образувано по положителните установителни искове по чл. 422 ГПК за
наличие вземания на ищеца срещу солидарните длъжници „И.2.“ ООД, ЕТ „К. – Д. П.“,
„Е.Пи“ ООД и „К. МД“ ООД, присъдени със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
издадена на 27.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3293/2010 г. по описа на СРС, 77 състав,
въз основа на извлечение от банкова сметка ***, сключен на 04.09.2007 г.
С влязло в сила определение, постановено
на 15.06.2011 г. по настоящото дело производството е прекратено по отношение на
ответника „Е.Пи“ ООД, на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на исковете от
ищеца.
С протоколно определение от
03.12.2012 г. е постановено да се образува ново дело по иска на ищеца срещу
ответника „К. МД“ ООД, а производството по делото срещу „И.2.“ ООД е било
спряно. Производството срещу „К. МД“ ООД е приключило с влязло в сила решение.
На основание чл. 213 ГПК към
настоящото производство е присъединено т.д. № 3458/2012 г. по описа на СГС, ТО,
VІ-8 състав, образувано след постановено разделяне на исковете на „Б.Д.“ ЕАД
срещу ЕТ „К. – Д. П.“.
При съобразяване постановените по делото актове,
предмет на разглеждане в настоящото производство са исковете с правно основание
чл. 422 ГПК, предявени от „Б.Д.“ ЕАД срещу солидарните длъжници „И.2.“ ООД и ЕТ
„К. – Д. П.“.
В хода на производството ответниците-търговци са
обявени в несъстоятелност, като делото е било спряно, след което възобновено, тъй
като вземанията на банката не са включени в списъците с приети вземания от
синдиците. В съответствие с разпоредбата на чл. 637, ал. 3 ТЗ делото е
продължено с участието на синдиците К.В.К.
– синдик на „И.2.“ ООД и В.Л.Г. – синдик на ЕТ „К. – Д. П.“.
От приетите по делото доказателства съдът приема за
установено, че на 04.09.2007 г. между ищеца „Б.Д.“ ЕАД като кредитор и „Ф.Т.“
ООД като кредитополучател, и „ИМО 2005“ ЕООД и ЕТ „К. – Д. П.“ като съдлъжници
е сключен валиден договор за кредит № 353, по който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит за инвестиционни цели в размер на 940 000 евро за
покупка на имот. Предвидено е, че кредитът се усвоява еднократно. В т. 3.3. е
уговорен гратисен период до 04.09.2008 г., а крайният срок за погасяване на
кредита е 04.09.2010 г. /т. 4./. В т. 5 е уговорено, че кредитът се издължава
по погасителен план на 23 равни месечни вноски от по 39 166 евро и една
изравнителна вноска от 39 182 евро след изтичане на гратисния период,
неразделна част от договора за кредит. За предоставения кредит
кредитополучателят заплаща на кредитора годишна лихва в размер на 7 процентни
пункта, формирана от тримесечния Юрибор плюс договорна надбавка в размер на
2 276 процентни пункта. С т. 16. съдлъжниците са се задължили да погасяват
кредита при условията на договора, а съгласно буква „д“, да предоставят съгласия
за директен дебит по свои сметки в други банки в лева и чуждестранна валута, по
които банката може да се удовлетворява от средствата по тях при неизпълнение на
договорните задължения. В т. 27 от договора е уговорено, че кредитополучателят
заплаща такси и комисионни съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните
на „Б.Д.“ ЕАД.
С Анекс № 1 към договор за кредит № 353/2007 г. от
12.11.2008 г. подписан между „Б.Д.“ ЕАД, „Ф.Т.“ ООД като кредитополучател и „И.2.“
ООД, „Ер Пи“ ООД, „К. МД“ ООД и ЕТ „К. – Д. П.“ като съдлъжници е определен нов
гратисен период, променен е погасителният план, като е прието, че след изтичане
на гратисния период до 25.10.2008 г. кредитът се погасява на 16 равни месечни
вноски, предвидено е поемане на допълнителни финансови ангажименти, както и са
допълнени т. 27 и т. 28 от договора за кредит, отнасящи се до такси, комисионни
и разходи на банката, извършени от кредитора във връзка с кредита. При
сключване на анекса ответниците са представлявани от П.Т.Ч., съгласно
нотариално заверено пълномощно с рег. № 1165/11.02.2008 г. за дружеството „И.2.“
ООД и нотариално заверено пълномощно с рег. № 1168/11.02.2008 г. за ЕТ „К. – Д.
П.“.
По делото са приети като доказателства цитираните
по-горе пълномощни, които са нотариално заверени от нотариус Б.Н., с които
търговците са упълномощили П.Т.Ч. да ги представлява пред всички банки на
територията на Република България, като има право от тяхно име да се разпорежда
със сумите по всички сметки, без никакви ограничения. Дадено е право на
пълномощника да представлява търговците навсякъде, където намери за добре, да
сключва договори от името и за тяхна сметка, както и да подава и получава
всякакви документи, декларации, справки, уведомления, да връчва писмени покани
на лица, посочени от търговците, да води преговори, да получава суми, да
подписва разписки за получени суми, както и всичко друго, свързано с дейността
съответно на „И.2.“ ООД и ЕТ „К. – Д. П.“.
Представен е протокол от проведено извънредно общо
събрание на съдружниците на „И.2.“ ООД от 20.10.2008 г., подписан от съдружниците
Д. В. П. и И. Г. П., на което са взети решения дружеството да стана съдлъжник и
да авалира запис на заповед във връзка с искането за предоговаряне на
погасителния план – нови шест месеца гратисен период, считано от 25.10.2008 г.
по разрешени инвестиционен кредит в размер на 940 000 евро №
353/04.09.2007 г. между „Б.Д.“ ЕАД и „Ф.Т.“ ООД. Ответниците оспорват
истинността на приетия като доказателство протокол, във връзка с което е
открито производство по оспорване по чл. 193 ГПК на документа. Прието е заключение
на съдебно-почеркова експертиза, в което вещото лице дава заключение, че
подписите срещу името на Д. В. П. и И. Г. П. не са положени от тези лица.
Допусната тройна съдебно-почеркова експертиза дава заключение, че подписът за
съдружник на Д. В. П. в протокола от 20.10.2008 г. вероятно не е положен от Д. В.
П..
В разглеждания случай предявените искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК са за вземания, произтичащи от договора за кредит, сключен на
04.09.2007 г. с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски. Вземанията стават изискуеми с
неплащането, или настъпването на други обстоятелства, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост, като това право на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
съгласно задължителните постановки в т. 18 на ТР на ОСГТК на ВКС № 4/18.06.2014
г. От приложените в заповедното производство и приети като доказателства покани
се установява, че ответниците са уведомени от ищеца за обявяването на кредита
за предсрочно изискуем на 14.01.2010 г., което е преди датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че банката е надлежно
упражнила правото си да направи предсрочно изискуем целия предоставен на
кредитополучателя кредит.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответниците за нищожност на договора за кредит № 353/2007 г., поради липса на
основание за встъпване на ответниците в дълга на кредитополучателя – чл. 26,
ал. 2, предл. 4 ЗЗД. Не се спори, че договорът за кредит, сключен на 04.09.2007
г. е подписан от ответниците „И.2.“ ООД и ЕТ „К. – Д. П.“ в качеството им на
съдлъжници. Видно от съдържанието на договора за кредит ответниците при
условията на чл. 101 ЗЗД вр. с чл. 121-127 ЗЗД са се задължили солидарно с
кредитополучателя да отговарят за всички задължения по договора, в случай на
неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи
като съдлъжник в определено задължение по съгласие с кредитора или с длъжника.
Ако кредиторът е одобрил встъпването, то не може да бъде отменено или изменено
без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към
кредитора като солидарни длъжници. По своята правна същност пасивната солидарност
представлява вид лично обезпечение, като основанието на договора за встъпване в
дълг е новият длъжник да обезпечи едно чуждо задължение. Без значение за
валидността на съглашението между кредитора и встъпилия длъжник са отношенията
между стария и новия длъжник. В конкретния случай ответниците не оспорват, че
са подписали договора за кредит, сключен на 04.09.2007 г., поради което и с
оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че ответниците са се
задължили да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя.
Съдът счита за неоснователно възражението на
ответниците, че не отговарят за процесните задължения, тъй като не са надлежно
представлявани при подписване на Анекс № 1 от 12.11.2008 г. На първо място с
подписания анекс не се променят съществените елементи на договора, отнасящи се
до размера на кредита и срокът, в който следва да се върне, поради което дори и
да не е подписан анекса от ответниците, това не ги освобождава от отговорност.
На второ място съдът намира, че пълномощникът П.Ч. е бил овластен да
представлява ответниците-търговци при подписване на анекса. Видно от приетите
пълномощни, като за тяхното съществуване се съдържат данни в постъпилото по
делото писмо от нотариуса, съгласно което пълномощни с т. съдържане са
нотариално заверени на 11.02.2008 г., пълномощникът е имал право да сключва
договори от името и за сметка на търговците. Налице е изразена воля от
ответниците за овластяване на пълномощника да извършва от тяхно име действия по
сключване на договори, какъвто представлява и процесния анекс. За
представителство пред Б.липсва правна норма, която изрично да установява
определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно,
поради което даденото общо т. е напълно валидно. В този смисъл е и постановката
по т. 1 от ТР 5/2014 от 12.12.2015 г. на ОСГКТ на ВКС. На трето място, дори да
се приеме, че пълномощникът не е бил надлежно упълномощен, то приложение следва
да намери разпоредбата на чл. 301 ТЗ, в хипотезата на която ефектът на
потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на
търговец, настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след
узнаването им. Противопоставянето на търговеца, но само, ако е направено
веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на
недействителността. В конкретния случай ответниците са уведомени от банката на
14.01.2010 г., че всеки един от тях дължи сума в размер на 947 967,86 лева
по договора за кредит от 04.09.2007 г., като след узнаването те не са се
противопоставили веднага.
Съдът намира за неоснователно и възражението на
ответниците, че липсата на решение от съдружниците на дружеството „И.2.“ ООД за
подписване на анекса, води до неговата нищожност. От приетите по делото
почеркови експертизи се установи, че подписите в протокола от общото събрание
на ответното дружество от 20.10.2008 г. не са положени от съдружниците. НезависИ.от
липсата на решение на общото събрание, анексът е подписан от името на
дружеството от лице, което е разполагало с представителни права. Липсата на т.
решение не е условие за действителността на анекса. След като с ТР № 3 от 15.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че решение на общото
събрание на дружеството с ограничена отговорност по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не
е необходИ.условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот,
собственост на дружеството, с аргумент от по-силното основание т. решение не е
условие за валидност на сделка, с която се променят условията по сключен вече
договор, по който дружеството е страна.
Предвид изложеното и доколкото се доказа по делото от
приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, че сумата от 940 000 евро е усвоена от „Ф.Т.“ ООД
на 11.09.2007 г., но редовното обслужване на главницата е преустановено на
25.04.2009 г., са възникнали предпоставките за ангажиране отговорността на
кредитополучателя, както и на поетата с договора за кредит от 04.09.2007 г.
солидарна отговорност от ответниците като съдлъжници за всички задължения по
договора за кредит. Размерът на незаплатената главница към 25.01.2010 г. по
процесния договор за инвестиционен кредит е в размер на 900 825,59 евро.
Общият размер на претендираните от ищеца, незаплатени лихви към 25.01.2010 г. е
47 280,61 евро. Ответниците дължат и такси по обслужване на кредита, които
са изрично предвидени в чл. 27 и чл. 28 от договора.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че по сметка на ЧСИ П. на 17.02.2011 г. са постъпили суми, с които са
извършени погасявания на заемна такса в размер на 2 702,47 евро,
наказателни лихви в размер на 46 830,20 евро, лихва 104 642,53 лева и
главница 138 830,70 евро, като е останала непогасена главница в размер на
761 994,89 евро. По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са
фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК. В хипотезата
на чл. 418, ал. 1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила,
поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство,
са на основание на издадения съдебен акт – разпореждане за незабавно
изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Ето защо съдът не
съобразява принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК. В този
смисъл са задължителните постановки на т. 9 и т. 11 от ТР на ОСГТК на ВКС №
4/18.06.2014 г.
Предвид всичко
изложено дотук и при съобразяване уговорените в договора за кредит задължения
за заплащане главница, лихва и такси, както и за размера им, в който се дължат,
съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, и липсата на
доказателства, че са извършени плащания, предявените искове следва да се уважат
изцяло.
С оглед
изхода на спора право на разноски има ищецът. Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г., исковият съд следва да съобрази и направените
разноски в заповедното производство. От страна на ищеца се доказаха извършени разноски в
общ размер на 56 212,15 лева за заповедното производство. За исковото
производство следва да му се присъдят разноски в общ размер на 40 149,01
лева, от които 38 299,01 лева държавна такса, 1 550 лева за депозити
за вещи лица и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран Софийски граД.и съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „Б.Д.“ ЕАД,
с ЕИК: *******, с адрес: ***, срещу „И.2.“
ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******1, със седалище и адрес на
управление:*** – Д. П.“ /в
несъстоятелност/, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
че „И. 2.“ ООД и ЕТ „К. – Д. П.“ дължат при условията на солидарност на „Б.Д.“
ЕАД сумата от 900 825,10 евро /деветстотин
хиляди осемстотин двадесет и пет евро и десет евроцента/, представляваща
стойността на просрочена главница по договор за кредит, сключен на 04.09.2007
г. и сумата от 2 702,47 евро /две
хиляди седемстотин и две евро и четиридесет и седем евроцента/, представляваща
заемни такси, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 25.01.2010 г. до окончателно изплащане, както и сумата
от 46 830,20 евро /четиридесет и шест хиляди осемстотин и тридесет евро и
двадесет евроцента/, представляваща дължима лихва за забава за периода от 25.12.2008
г. до 24.01.2010 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И. 2.“ ООД
и ЕТ „К. – Д. П.“ да заплатят
на „Б. ДСК“ ЕАД сума в размер на 56 212,15 лева /петдесет и шест
хиляди двеста и дванадесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща
направени разноски по заповедното производство по гр.д. № 3293/2010 г. на СРС, 77
състав и сума в размер на 40 149,01
лева /четиридесет хиляди сто четиридесет и девет лева и една стотинки/, представляваща
направени разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: