Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Елин Пелин, 02.06.2021 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО Г.
при секретаря СТЕФКА СЛАВЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 145 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Д.А.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 20-0262-000224/ 06.04.2020
г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което са му наложени
административни наказания: 1. глоба в размер на 500 лева на основание чл. 177,
ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 6, т.
1 ЗДвП; 2. глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на
чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му. Жалбооподателят твърди се, че бил спрян преди влизане в гр. Елин
Пелин.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез
процесуалния си представител адв. Д. поддържа жалбата си и моли за отмяна на
наказателното постановление. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА № 463898 на 26.03.2020
г. от Г.Т.Т., мл. автоконтрольор
в ОДМВР София, С-р Пътна полиция, за това, че на 26.03.2020 г. в 08.35 часа в
с. М. по ул. ……… в посока ул……. управлява влекач „……“ с рег. № …… собственост
на …..ЕООД, с максимална допустима маса 18000 кг и прикачено полуремарке ……с рег.
№ …… собственост на фирма ……… ЕООД с максимална допустима маса 39000 кг, като
нарушава пътен знак В-18, а при извършена проверка са установени глоби по НП
19-1006-004650 и ел. фиш К/2081328, връчен на 01.11.2018 г., с което е нарушил чл.
6, т. 1 ЗДвП и чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя Г.Т.Т., свидетеля при установяване на
нарушението Н.Г.М. и е бил
връчен на жалбоподателя на 26.03.2020 г, за което последният подписала разписката
към АУАН и написал „имам въражения“. В срока по чл. 41, ал. 1 ЗАНН не е
постъпило възражение.
Издадена е заповед за ПАМ от 26.03.2020
г. за временно отнемане на СУМПС до заплащане на глобата, която била връчена на
жалбоподателя на 26.03.2020 г.
Въз основа на АУАН на жалбоподателя е
съставено наказателно постановление № 20-0262-000224/ 06.04.2020 г. на
Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което са му наложени
административни наказания: 1. глоба в размер на 500 лева на основание чл. 177,
ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 6, т.
1 ЗДвП; 2. глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на
чл. 190, ал. 3 ЗДвП за това, че на 26.03.2020 г. в 08.35 часа в с. М. по ул.
Преслав в посока ул. Средец управлява влекач „…..“ с рег. № …….. собственост на
……….ЕООД, с максимална допустима маса 18000 кг и прикачено полуремарке …… с рег.
№ ……..собственост на фирма ……….ЕООД с максимална допустима маса 39000 кг, като
нарушава пътен знак В-18, а при извършена проверка са установени глоби по НП
19-1006-004650 и ел. фиш К/2081328, връчен на 01.11.2018 г.,, с което е извършил:
1. Навлиза след знак, забраняващ навлизането на МПС с размери, маса или
натоварване на осите над означените; 2. Водач, които управлява МПС с наложено
наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в
срока за доброволно плащане.
Според изисканите часови график и
ежедневна форма на отчет на служителите на РУ Елин Пелин Г.Т.Т.
и Н.Г.М., последните са били на смяна на 26.03.2020 г. от 07.00 ч. до 19.00 ч.,
а автомобилът им не е оборудван със система за глобално позициониране GPS.
Представени са разписки от 26.03.2020
г. за множество платени суми в полза на МВР.
Представена е заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Фактическа обстановка съдът приема за
установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните
доказателство - показания на свидетелите Г.Т.Т. и Н.Г.М.. Свидетелят Г.Т.Т.
твърди, че има знак В-18 има в центъра на с. Р., а жалбоподателят се движил от
с. Р. към с. М., като бил спрян на входа на с. М.. Неясна е причината, поради
която свидетелят Т. предполага, че е жалбоподателят е минал точно през центъра
на с. Р.. Свидетелят Н.Г.М.
заявява, че не помни за случая, а само се разписва на актовете.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 11.05.2020 г. и е обжалвано на 19.05.2020
г.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Законосъобразно съставеният акт обуславя по-нататъшното законосъобразно
развитие на санкционното производство, очертава предмета на доказване и служи за
надлежно сезиращ наказващия орган документ. Действията по съставянето на акта следва да обезпечават
обективното изясняване на нещата около административното нарушение и
справедливото репресиране на извършителя на нарушението. В случая АУАН не
отговаря на изискванията на закона, а именно да съдържа ясно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено по чл. 42, т. 4 ЗАНН.
С пътeн знак В18 се предвиждат забрани за влизането на пътни превозни средства
с маса с товар, по-голяма от означената, като АУАН не е отразено за ППС с каква
маса има наложена забрана.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 и в
чл. 42, т. 7 ЗАНН, боравят с термина свидетели, а чл. 43, ал. 1 ЗАНН указва, че
актът следва да бъде подписан от поне един от свидетелите, посочени в него.
Употребата на множествено число не оставя съмнение, че изискванията на закона
ще бъдат спазени тогава, когато актът се съставя в присъствието на най-малко
двама или повече свидетели, като по отношение на максималния им брой не е
предвидено ограничение. Съставянето на акта в присъствието
само на един свидетел невинаги води до опорочаване на процедурата, като
критерий в тази насока, следва да бъде обосноваността на констатациите,
съдържащи се в акта. В съдебната фаза на производството показанията на единствения свидетел
и тези на актосъставителя не са единни и безпротиворечиви, като не позволяват
на съда да формира категорични изводи по фактите, поради което нарушението на
чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН би следвало да се третира като съществено.
В преценката си дали да издаде
наказателно постановление административно наказващият орган се основава на
фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение,
които съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производство по налагане
на административното наказание, имат доказателствена сила до доказване на
обратното. От друга страна обаче, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
доказателствена сила. Това е и позицията, категорично застъпена от Пленума на
ВС в Постановление № 10/1973 г. Нарушителят не е длъжен да доказва
невиновността си, а административно-наказващият орган е този, който следва да
събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината.
Относно нарушението, визирано в пункт
първи от наказателното постановление, с което е наложена глоба в размер на 500
лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП:
Съдът счита, че нарушението на чл. 6, т.
1 ЗДвП не е доказано по категоричен и безспорен начин. Въпреки изискани
материали от административнонаказателната преписка в цялост и допълнителни
справки, по делото няма данни за местонахождението на твърдения знак В18. В
хода на съдебното следствие, след като изслуша актосъставителя и свидетеля по
акта, остава неясно мястото на нарушението. Обжалваното наказателно
постановление е било издадено при неизяснена фактическа обстановка относно
обстоятелствата.
Относно нарушението, визирано в пункт
втори от наказателното постановление, с което е наложена глоба в размер на 20
лева на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП:
Според разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП не
съдържа административно нарушение, а указва срокът, в който сумата по
наложеното с влязъл в сила акт административно наказание глоба, следва да бъде
заплатена доброволно. След изтичане на този срок, не е налице административно
нарушение, а възможност да бъде започнато принудително изпълнение срещу
наказаното лице за събиране на сумата. Поради това нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП не съществува.
Предвид на изложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно.
С оглед отмяната на обжалваното
наказателно постановление, както и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143,
ал. 1 от АПК, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Представени са доказателства за
заплатено адвокатското възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
Неоснователно е направеното възражение за прекомерност, тъй като съгласно чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а в случая
платеното адвокатско възнаграждение в минимален размер. „Поемане на разноски от
административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган (пар. 1, т. 6 от ДР на АПК).
Тази сума следва да бъде заплатена от ОДМВР София от бюджета на органа, издал
отмененото наказателното постановление съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, тъй като РУ
Елин Пелин не е самостоятелно юридическо лице.
Мотивиран от изложеното съдът на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0262-000224/
06.04.2020 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин.
ОСЪЖДА ОДМВР София с адрес: гр. София,
бул. „Гео Милев” № 71, да заплати на Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 300 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: