№ 120
гр. Благоевград , 04.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600187 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на
постъпили частни жалби от адв.А.А., повереник на частния тъжител Г.П. и
адв.П.С., защитник на подсъдимата Д.Т., срещу разпореждане
№1068/26.02.2020 г., респ. определение №500583/01.02.2021 г., постановено
по НЧХД№549/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Р..
В жалбата на адв.А. се сочи, че атакуваното разпореждане се явява
неправилно и незаконосъобразно. Със същото било постановено
прекратяване на производството по НЧХД№549/2018 г., но на по-късен етап
бил даден ход на делото независимо от това, че разпореждането не било
отменено по съответния въззивен ред. Ето защо се прави искане същото да се
отмени като незаконосъобразно.
Недоволен от обжалвания съдебен акт е останал и защитникът, който с
жалбата си моли съда да отмени определението на първата инстанция в частта
му, с която същата е приела за недопустима, като насочена срещу
неподлежащ на обжалване съдебен акт – разпореждане №503547/04.09.2020
г., постановено по НЧХД№549/2018 г. по описа на РС-гр.Р., частна жалба на
страната от 21.10.2020 г. Развити са съображения в насока, че РС неправилно
приел за разглеждане подадена в указания срок поправена частна тъжба,
изходяща от Г.П. при все, че тъжбата отново не отговаряла на законовите
1
изисквания. Последната била внесена в съда и след изтичането на
преклузивния 6-месечен срок. Като намира, че действително определението
на първата инстанция в атакуваната му част не подлежало на въззивен
контрол, страната извежда правния си интерес от сезиране на ОС от
обстоятелството, че в НПК не била предвидена процедура по оставяне на
частна тъжба без движение с даване на указания и срок за отстраняване на
констатираните в нея нередовности, но все пак РС процедирал по този начин.
Към жалбите не са приложени нови доказателства.
За да се произнесе, ОС съобрази следното:
На 30.07.2018 г. в РС – гр.Р. била депозирана частна тъжба от Г. П. П., с
ЕГН-**********, срещу Д. Г. Т., с ЕГН -**********, във връзка с която било
образувано НЧХД №549/2018 г. по описа на същия съд.
С разпореждане №4178/31.07.2018 г. били извършени съответни
действия от страна на съда за разглеждане на горното дело в открито съдебно
заседание, насрочено за 30.08.20 г.
След смяна на съдия-докладчика, новоопределеният такъв, с
разпореждане № 1068/26.02.2020 г., на основание чл.41, ал.3 от НПК,
постановил обединяване на производствата по НЧХД №549/2018 г. и НЧХД
№19/2019 г., двете по описа на РС-гр.Р., в едно дело, а именно НЧХД
№19/2019 г. Същевременно прекратил производството по НЧХД №549/2018
г., което било приложено към НЧХД№19/2019 г. Разпореждането не било
обявено на страните.
Видно от определение №1390/16.03.2020 г., постановено по
НЧХД№19/2019 г. по описа на РС-гр.Р. е, че съдът, позовавайки се на
неправилност и незаконосъобразност на разпореждане 1068/26.02.2020 г. по
НЧХД №549/2018 г., постановил връщане на това дело / НЧХД №549/2018 г/
на съдия-докладчика по него за продължаване на съдопроизводствените
действия отделно от НЧХД №19/2019 г.
С разпореждане №1394/16.03.2020 г. по НЧХД №549/2018 г. отново
били извършени действия за разглеждане на това дело в открито съдебно
2
заседание на 05.06.2020 г. В хода на същото, по искане на защитата, съдия-
докладчикът се отвел от разглеждане на делото.
С определение №3309/07.08.2020 г. по НЧХД №549/2018 г.,
новият/трети/ съдия-докладчик, оставил частната тъжба, подадена от Г.П. без
движение, като определил 7-дневен срок за отстраняване на констатираните
нередовности. В изпълнение на определението на съда, на 21.08.2020 г. била
подадена поправена частна тъжба, след което, с разпореждане
№503547/04.09.2020 г. било насрочено открито съдебно заседание по делото и
постановено извършването на други действия в тази връзка.
С определение №3113/06.11.2020 г., , Окръжен съд – Благоевград
прекратил ВЧНД №727/2020 г., образувано пред него по повод постъпила
частна жалба от адв.С. срещу разпореждане №503547/04.09.2020 г.,
постановено по НЧХД №549/2018 г. по описа на РС-гр.Р., като постановил
връщане на първоинстанционното дело с указания за администриране на
въззивната жалба.
С определение № 500583/01.02.2021 г.по НЧХД №549/2018 г., РС-гр.Р.
предоставил на страните 15-дневен срок за обжалване на разпореждане №
1068/26.02.2020 г., постановено по НЧХД № 549/2018 г. по описа на с.с. в
частта, с която било прекратено производството по НЧХД № 549/2018 г. по
описа на съда и оставил без разглеждане, като недопустима и насочена срещу
неподлежащ на обжалване съдебен акт, частна жалба с вх. №
509222/21.10.2020 г. срещу разпореждане № 503547/04.09.2020 г.,
постановено по НЧХД 549/2018 г. по описа на съда.
На настоящия съдебен състав е ноторно известно, че производството по
НЧХД №19/2019 г. по описа на РС – гр.Р. към настоящия момент е
приключило пред първата инстанция и е изпратено по въззивна жалба на
страна в ОС – Благоевград.
При така изясненото във фактическо отношение ОС намира и двете
въззивни жалби за неоснователни.
3
По жалбата на адв. А.:
За яснота на изложението следва да се посочи отново, че същата е
насочена срещу разпореждане №1068/26.02.2020 г., постановено по
НЧХД№549/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Р..
Възможността за обединяване на производства по действащия НПК е
предоставена с текста на чл. 41, ал. 1 от същия законов акт. Отношение към
същата процедура има и Единната методика по приложението на принципа за
случайно разпределение на делата в районните, окръжните,
административните, военните, апелативните и специализираните съдилища
(приета с Решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014 г., изменена и
актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015 г.), както и
Вътрешните правила за разпределение на дела, действащи във всеки отделен
съд, позоваващи се на тази Методика и НПК. Съгласно чл. 4, т. 6 от Единната
методика при обединяването на няколко различни дела с различен предмет,
но между едни и същи страни, или когато имат връзка помежду си, за
разглеждане в едно производство /служебно съединяване на искове/, то
продължава под номера на първото образувано дело и се разглежда от
определения по това дело докладчик. Определено районният съд, при
обединяването на производствата по НЧХД №549/2018 г. и НЧХД №19/2019
г., двете по описа на РС-гр.Р., в едно дело, а именно НЧХД №19/2019 г., е
действал в разрез с тези правила. От една страна обединеното дело не е под
номера на първото от тях , в случая – НЧХД 549/2018 година по описа на РРС
и същото не е предоставено за разглеждане на съдията-докладчик именно по
това дело. Отделно от това е постановено нещо, което не е предвидено в
посочената по-горе нормативна база, а именно прекратяване на едното от
двете производства, в случая именно отново първото такова. Като е
процедирал по този начин с обжалваното от адв. А. разпореждане, съдът е
създал неяснота, както по отношение на обединяването и по нататъшното
движение на делата, така и в частност по отношение на материалите,
съдържащи се в НЧХД №549/2018 година, давайки възможност /както са
сторили това и страните/ за съответно неправилно тълкуване и действия в
тази насока, както на страни по делото, така и на отделни съдебни състави. На
4
практика и което е основното в случая, до обединяване на дела най-напред не
се е стигнало , тъй като с цитираното по –горе определение съдебният състав
по НЧХД №19/2019 година е постановил производствата по двете НЧХД да
се движат отделно /като настоящия съдебен състав счита, че в рамките на това
производство не следва да се разглежда въпроса доколко са правилни или
неправилно тези действия на районният съд/. Понастоящем производството
по това дело / НЧХД №19/2019 г./ е приключило пред първа инстанция с
постановен краен съдебен акт - присъда.
Заедно с това в случая не може да се говори и за същинско
прекратяване на наказателно производство по смисъла на чл. 24 от НПК,
връзка с чл. 341 ал. 1, предл. 1 от НПК. Макар и изрично да е било вписано в
обжалваното разпореждане за обединение на производства, то на практика до
такова прекратяване на делото под № 549/2018 година не се е стигнало, ето
защо и по никакъв начин не са били накърнени права на страни в процеса. В
този смисъл неправилно се явява и определение №500583 от 01.02.2021
година, постановено по НЧХД № 549/2018 година по описа на РРС, с което е
предоставен 15-дневен срок за обжалване на разпореждане № 1068/26.02.2020
година, постановено по същото НЧХД, в частта , с която е прекратено
производството по НЧХД № 549/2018 година по описа на РРС. Но след като
всичко това е налице настоящият съдебен състав счита, че жалбата на адв. А.
се явява неоснователна,/ а не недопустима/, тъй като макар и неправилно в
крайна сметка до същинско обединяване на производства, както и
прекратяване на наказателно такова, не се е стигнало.
По жалбата на адв. С.:
ОС намира и тази жалба за неоснователна, тъй като правилно
първоинстанционният съд е приел, че актът по отношение, на който е била
депозирана, не подлежи на обжалване. Впрочем, както бе посочено и по-горе,
защитата изрично е отразила това обстоятелство в текста на своята въззивна
жалба. При това положение, а и с оглед становището на ОС, отразено в
определение № 3113/06.11.2020 година, постановено в рамките на ВЧНД
5
727/2020 година, при все че самият районен съд не е постановил изрично
връщане като недопустима на тази жалба, счита, че атакуваното определение
се явява правлино и законосъобразно. А това е така, доколкото процесното
определение, с което е била приета за редовна допълнителна частна тъжба не
е сред актовете, за които закона изрично предвижда, че са подлежащи на
контрол от въззивна инстанция. Наред с това не са и налице хипотезите,
посочени в нормата на чл. 341 ал. 1 от НПК.
Неоснователно се явява и становището на защитата, че в НПК не била
предвидена процедура по оставяне на частна тъжба без движение с даване на
указания и срок за отстраняване на констатираните в нея нередовности, но все
пак РС процедирал по този начин. В тази насока следва да се имат предвид
разпоредбите на чл.81, ал.1 и ал.2 от НПК, както и чл.24, ал.5, т.2 от НПК. В
първия от посочените законови текстове са отразени изискванията за
съдържание на частната тъжба, а с втората е предоставено правомощие на
съда да не образува наказателно производство при положение, че подадената
частна тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК. В съдебната
практика определено се е наложило, при несъответствие с този текст на
закона и липсата на прекратителни основания, да се предоставя възможност
на страната да вземе отношение по становището на съда относно
необразуването на наказателно производство въз основа на постъпила
ч.тъжба, придобило гражданственост под израза „ оставяне без движение“.
Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователни, жалбите на адв.А.А.,
повереник на частния тъжител Г.П. и адв.П.С., защитник на подсъдимата Д.Т.,
срещу разпореждане №1068/26.02.2020 г., респ. определение
№500583/01.02.2021 г., в съответните им части, постановени по
НЧХД№549/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Р..
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7