МОТИВИ към Присъда № 4/01.02.2018г., постановена по
НЧХД № 63/2017 год. по описа на РС-Исперих
_____________________________________________________________________
Частният тъжител Ш.И.А. ***, ЕГН:**********,
е обвинил подс. Х.А.А.,***, ЕГН:**********, в това, че на 20.09.2017г., в с.В,
обл.Р, на ул.“И В“ №, му е нанесъл побой с юмруци в областта на главата и
ритници в областта на главата и тялото, в следствието на което е получил
кръвонасядания по лицето, около раменната става и долната трета на
външностраничната повърхност на лявото бедро, изразен оток на устните с
подлежащ подлигавичен кръвоизлив, изразен оток на носа и оскъдно кървене от
носни ходове, с което е причинил на пострадалия лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия - престъпление лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.
Тъжителят поддържа обвинението. Процесуалният
му представител адв.СДимова от АК – Разград пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен по посоченото обвинение, с приложението на чл.78а от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от тъжителя срещу подсъдимия, за сумата от
2 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Моли да
бъде уважен гражданския иск. Претендира и заплащането на разноски.
Подсъдимият Х.А., редовно призован, не се явява.
Производството се води в негово отсъствие. Защитата, в лицето на упълномощения
защитник адв.В.К. ***, не отрича противоправното деяние на подзащитния му, но пледира
за приложение на ч л.78а от НК и налагане на глоба в минимален размер. По
отношение на гражданския иск сч ита същия за основателен, но завишен като
размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Х.А.А. е роден на ***г***, обл.Р, български
гражданин, неженен, не работи, неосъждан.
Тъжителят Ш.А. живеел на семейни начала със св.А Х М. На
20.09.2016г. сутринта към 9.00ч. двамата отишли в дома на св.З С А в с.В, за да
разговарят за продажбата на наследствени земи на двете свидетелки. Тримата
говорели пред дома на св.З.А, на улицата, като разговорът се водел на висок
глас с размяна на обидни реплики. В това време подс.Х.А.А. – внук на св.З.А,
спял в една от стаите на втория етаж на къщата на баба си. Той чул разговорът
на висок глас и излязъл да види какво става. Видял, че тъжителят и двете
свидетелки спорят и без да попита за какво става въпрос, се отправил към
тъжителят и започнал да му нанася удари в лицето и тялото с юмруци, като го
съборил и на земята. Двете свидетелки се опитали да отделят да прекратят боя,
но не успели. В последствие подсъдимият разбрал за какво се е водел разговора и
изразил съжаление, включително предложил на тъжителя и той да го набиел.
Тъжителят не пожелал да се саморазправя с подсъдимия и извикал полиция. Дошлите
на място полицейски служители снели сведения от подсъдимия и тъжителя и им
съставили протоколи за предупреждение по ЗМВР. Преписката е приключи ла с
постановление на РП – И от 24.10.2016г., с което е отказано да бъде образувано
досъдебно производство, поради липса на данни извършено престъпление от общ
характер.
След инцидента тъжителят
посетил на 20.09.2016г. и съдебен лекар в гр.Р, като му било издадено
съдебномедицинско удостоверение за причинените увреждания.
Според заключението на вещото лице по назначените по
делото съдебномедицинска експертиза, в резултат на описания инцидент на 20.09.2016г.
Ш.А. е получил кръвонасядания по лицето, около раменната става и долната трета
на външностраничната повърхност на лявото бедро, изразен оток на устните с
подлежащ подлигавичен кръвоизлив, изразен оток на носа и оскъдно кървене от
носни ходове. Кръвонасяданията са причинени по общия механизъм на удар/и с или
върху тъп/и твърд/и предмети и могат да бъдат при чинени от юмруци и ритници. Локализацията
на уврежданията сочи, че ударите са многобройни и съсредоточени в областта на лицето.
Според вещото лице са били нанесени поне седем удара, като преценява това от
конфигурацията на нараняванията. Същите са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Видимите травматични увреждания търпят пълно
обратно развитие за срок до две седмици и не оставят трайни последици за
физическото здраве на пострадалия.
Същият ден тъжителят трябвало да пътува за А, където
работел, но заради побоя тръгнал на 21.09.2016г. Пътувал два дена, вместо един,
като трудно понесъл пътуването заради травмите. Изглеждал видимо зле, с насинявания
по цялото лице, нацепени устни и колегите му помислили, че е катастрофирал.
Известно време не можел да ходи на работа, не можел да се храни с твърда храна.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите,
от заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, както и от
писмените доказателства по делото – съдебномедицинско удостоверение, преписка
вх.№ 798/2016г. на РП – Исперих, съдържаща постановление за отказ за образуване
на ДП, писмо, справка, сведение, 2бр. обяснения, 2бр. протоколи за полицейско
предупреждение; справка за съдимост.
Въз основа на гореизложеното, от правна страна съдът приема, че авторството на престъплението
категорично се установява от свидетелските показания на свидетелите А М и З А.
Действително и двете свидетелки са близки родственици на подсъдимия, а
св.А.Мехмед е и съжителница на тъжителя, но показанията им са последователни,
логични и взаимнодопълващи се и подкрепени както от показанията на св. Валентин
Цонев,така и от писмените доказателства. По същество подсъдимият и неговия
защитник не отричат, че действително Х.А. е нанесъл няколко удара на
тъжителката на процесната дата. Обясняват случилото се обаче с поведението на
самия тъжител преди това, а именно, че бил дошъл твърде ранно сутринта пред
дома на св.З.Адил, обиждал я и се държал грубо и с подсъдимия, което го
провокирало да го удари. Освен това подсъдимият бил твърде млад, бързо
избухвал, но въпреки това веднага след случката бил изразил съжаление.
Дори и да се приеме обаче, че поведението на тъжителят е предизвикало
подсъдимия да се намеси и да защити баба си, както твърди и св.З.Адил, от
свидетелските показания се установява, че Ш.А. не е нанасял удари на
подсъдимия, а само му е отправил забележка. Последвалата поредица от юмручни
удари и ритници от страна по подсъдимия в главата и тялото на тъжителят не
съответстват по никакъв начин като интензитет и сила на поведението на Ш.А..
Дори намесата на свидетелките А М и З А не е успяла да предотврати побоя. Освен
това твърденията на подсъдимия в първоначалните сведения, че бил ударил само
един шамар по лицето на тъжителят, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Видно е и от свидетелските показания, и от заключението на вещото лице, че
ударите са били многобройни, минимум седем, във всички части на тялото. Причината
довела до конфликта – спора за някакви наследствени земи, е ирелевантна за
съставомерността на деянието.
Така с деянието си подсъдимия Х.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК - на 20.09.2017г., в с.В, обл.Р, на ул.“И В“
№, е нанесъл на Ш.А. побой с юмруци в областта на главата и ритници в областта
на главата и тялото, в следствието на което е получил кръвонасядания по лицето,
около раменната става и долната трета на външностраничната повърхност на лявото
бедро, изразен оток на устните с подлежащ подлигавичен кръвоизлив, изразен оток
на носа и оскъдно кървене от носни ходове, с което е причинил на пострадалия
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице – подс.Х.А. и тъжителят се
скарали на улицата, като в последствие подсъдимият нанесъл множество удара по главата
и тялото на Ш.А. с юмруци и ритници. В резултат на тези удари пострадалият
получил временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с телесната
неприкосновеност на личността, което обуславя висока обществена опасност на
нарушенията по охраняване правата и законните интереси на гражданите в тази
сфера.
От
субективна страна, подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици и
е целял настъпването на такъв вредоносен резултат – съзнавал опасността от уврежданията,
които може да получи Ш.А. при нанесените му удари, но воден от желанието за
саморазправа с него, се съгласил с този резултат.
Предвид изложеното съдът признава
подс.Х.А. за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен.
Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна подсъдимият
ангажира наказателна отговорност и следва да понесе съответно на
общественоопасния характер на деянието и степента на обществена опасност на
личността си, наказание.
За извършеното от подсъдимият престъпление по чл.130 ал.1 от НК се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до 2 /две/ години или с
пробация, подс.Х.А. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава осма на
НК. От деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Ето защо, съдът прие кумулативно наличие на всички предпоставки на чл.78а, ал.1
от НК, даващи основание подсъдимия да
бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление с
налагане на административно наказание. Съдът му наложи такова - “Глоба” в
минималния размер, определен от закона, а именно 1000.00 /хиляда / лева.
При определяне размера на глобата съдът отчете следните смекчаващи вината обстоятелства: чистото
му съдебно минало, сравнително младата възраст – 21-годишен, близки родствени
отношения с тъжителя, изразеното веднага съжаление за случилото. Отегчаващите
вината обстоятелства – големия брой удари, които е нанесъл, при това на
по-възрастен от него мъж, поназначителен повод.
Съдът
приема, че наложеното административно наказание ще окаже необходимото
възпитателно и поправително въздействие върху личността на подсъдимата и ще
бъдат постигнати целите за превенция, както на специалната, така и на генералната
превенция – да се въздейства предупредително и възпитателно върху извършителя и
останалите членове на обществото.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
В резултат на извършеното от подс.Х.А.
престъпление спрямо личността на пострадалия Ш.А., съдът приема за безспорно
установено, че той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в естествено
съпровождащите увреждането на тялото болки и страдания. Налице е причинена
вреда, която накърнява пряко и непосредствено личните интереси на пострадалия.
Физическите болките и страданията са се проявили по време на инцидента и
известен период след извършването му до пълното им оздравяване, създали са му
неудобства и притеснения, с оглед на субективно усещане за болка. Следва да се
отчете и преживения от пострадалия емоционален стрес – веднъж с оглед механизма
и обстоятелствата, при които е причинено самото нараняването през време на
инцидента, фактът, че посегателството е извършено внезапно, без да го очаква,
при това изключително интензивно. От друга страна болката го е съпровождала в
продължение на близо две седмици, докато отшуми, създала му е затруднения при
осъществяване на трудовата му дейност. Постъпката му се отличава с особена
дързост, не само с оглед начина на извършването й, но и предвид, качеството на
пострадалото лице – възрастен човек, мъж, който е на възрастта на баща му,
което е едно сериозно и укоримо посегателство спрямо личността. Следва да се
отчете и незначителността на повода, поради който е възникнал инцидента – спор
на висок глас.
При определяне размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът прие справедлив размер от
1500.00 лева и до този размер уважи
иска, ведно с присъждане на законната лихва върху размера на обезщетението,
считано от датата на увреждането – 20.09.2016г. до окончателното му изплащане. Съдът
отчита както характера на причинените телесни увреждания, така и възможностите
на подсъдимият да заплати съответното обезщетение. За разликата на ищцовата
претенция за обезщетение на неимуществените му вреди до първоначално
претендирания размер от 2000 лева, искът на пострадалия се явява неоснователно
завишен, недоказан и като такъв съдът го отхвърли.
На основание чл.189 ал.4 от НПК
съдът осъди Х.А. да заплати на Ш.А. направените разноски по производството в
размер на 562.00лв., както и по
сметка на РС-гр.Исперих сумата от 60.00лв.
– дължимата ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
Възприемайки по този начин обективната
истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: