РЕШЕНИЕ
№
…
Гр. София, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 530/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск за парично задължение с правно основание чл.
464 ГПК вр. с чл. 72, ал.1 и ал. 2 ЗС.
Ищецът „Ю.Б.“ АД (универсален правоприемник на „Б.П.Б.“ АД в резултат на преобразуване чрез вливане, вписано в Търговския регистър на 12.11.2019 г.) твърди, че е присъединен взискател по изпълнително дело № 20167010400087 по описа на ЧСИ А.Ц., образувано от първия ответник – М.Р.П. срещу другите двама ответници Р.М.М. и С.Т.М.. Твърди, че вземанията му по договор за банков кредит, сключен със „С.Е.****“ ООД са обезпечени с договорна ипотека, вписана на 22.08.2007 г., по отношение на недвижим имот с идентификатор 02676.501.6290.1.50, находящ се в гр. Банско, ул. Цар Симеон върху имот, който имот е бил собственост на втория и третия ответник. Твърди, че с решение по гр.д. № 20151240101021/2015г. по описа на РС – гр. Разлог, постановено при признание, както на исковете, така и на направеното възражение за правно на задържане, са уважени предявените от Р.М.М. и С.Т.М. срещу М.Р.П. искове с правно основание чл. 108 ЗС, като е уважено и направеното от ответника право на задържане на основание чл. 72, ал. 3 ЗЗД, който е предмет на учредената в полза на настоящия ищец ипотека, до заплащане на вземане за подобрения в размер на 51 200,00 лева. Твърди, че в хода на изпълнителното производство ипотекираният имот е изнесен на публична продан и с постановление за възлагане е възложен на взискателя-купувач за сумата от 50 000 лева, като с разпределение, извършено по силата на влязло в сила на 22.12.2016 г. решение на ОС – гр. Благоевград по в.ч.гр.д. № 20161200500524/2016 г. е извършено ново разпределение на сумите в изпълнителното производство и е постановено сумата от 48 752,02 лева да бъде разпределена на взискателя М.Р.П., в качеството й на привилегирован кредитор за вземане за разноски и подобрения на задържания имот. Ищецът оспорва съществуването в полза на М.П. срещу длъжниците в изпълнението, като излага доводи, че вземането, с което този взискател се легитимира като привилегирован кредитор е установено в симулативен процес, целящ единствено увреждането му, тъй като в този процес двете насрещни страни взаимно са признали правата си, в т.ч. и вземането, по упражненото право на задържане. Сочи, че индиция в тази връзка е обстоятелството, че вземането, за което е признато право на задържане надхвърля стойността на самия имот, както и това, че ответникът в процеса и взискател в изпълнителното производство М.П. е дъщеря на ищците в процеса и длъжници в изпълнителното производство Р.М. и С.М.. Ищецът моли съда да установи несъществуването на вземането, с което М.Р.П. се легитимира в изпълнителното производство като взискател. Претендира разноски.
Ответникът – взискател в изпълнителното производство М.Р.П. твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът няма качеството на надлежно присъединил се взискател в изпълнителното производство, тъй като в изпълнителното основание, не е посочено ясно, че вземанията на „Б.П.Б.“ АД произтичат именно от обезпечения с договорна ипотека банков кредит. Излагат се доводи и за това, че ищецът няма интерес от предявения иск и поради обстоятелството, че длъжникът по договора за банков кредит е обявен в несъстоятелност и вземането на банката е включено в списъка на приетите от синдика вземания. В тази връзка се сочи, че доколкото индивидуалното принудително изпълнение е недопустимо срещу главния длъжник, то същото следва да се приеме за недопустимо и по отношение на третите лица обезпечили вземанията му. Твърди, че във връзка с ипотекирания имот е направила подобрения в имота, свързани с неговото довършване, тъй като същият е продаден в незавършен вид, без замаски, настилки и интериорни врати; че е извършила два ремонта на покрива за своя сметка; че е заплатила разноски за поддържане на етажната собственост в общ размер на 3242,00 лева за периода 10.12.2009 г. – 21.11.2016 г., както и е заплатила данък сгради и такса смет в общ размер на 678,30 лева. Излага доводи, че тези подобрения и разноски са дължими на собственика на основание чл. 177 ЗЗД. Претендира разноски.
Ответниците С.М.
и Р.М. – длъжници в изпълнителното производство
твърдят, че право на иска по чл. 464 ГПК има само първоначалния, но не и
присъединените взискатели. Твърдят, че предявеният иск е недопустим и поради
неспазване на едномесечния срок за предявяването му. Оспорват правния интерес
на ищеца и поради погасяване на обезпечените му вземания чрез плащане,
евентуално по давност. Оспорва и обстоятелството ищецът да се легитимира в
изпълнителното производство с изпълнителен лист за вземания по конкретния
договор за банков кредит, вземанията по който са обезпечени с договорна ипотека
върху имот с идентификатор 02676.501.6290.1.50. Твърдят, че в полза на М.П.
срещу тях съществува вземане за подобрения, необходими и полезни разноски на
обща стойност 51 200,00 лева.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически
изводи:
По
допустимостта на иска.
Отрицателният
установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на взискател
в изпълнителното производство срещу включване в разпределението по чл. 460 ГПК
на вземане на друг взискател към длъжника.
Изпълнително
дело № 20167010400087 по описа на ЧСИ А.Ц. е образувано по молба от
първия ответник М.Р.П. срещу другите двама ответници Р.М.М. и С.Т.М.,
въз основа на изпълнителен лист,
издаден по влязло в сила решение на РС – гр. Разлог по гр.д. №
20151240101021/2015г., с което е
признато право на задържане на основание чл. 72, ал. 3 ЗС в полза на М.П. върху
недвижим имот с с идентификатор
02676.501.6290.1.50, находящ се в гр. Банско, ул. Цар Симеон до заплащане от
страна на Р.М. и С.М. на сумата от 51 200 лева, представляваща извършени
подобрения и необходими и полезни разноски. В изпълнителното дело като взискател е конституирана „Б.П.Б.“ АД, като присъединен по
право взискател, поради наличие на вписана ипотека на вземания по изпълнителен
лист, издаден на 30.09.2014 г. по гр.д. № 41278/2014 г. по описа на СРС. Легитимацията на ищеца по настоящото дело
произтича от качеството му на взискател в изпълнителното производство. От
представеното по делото копие от изпълнителното дело се установява това
качество на ищеца. Съдът намира, че извън него, доказването на конкретен размер
на дълга, както и дали той произтича или не от конкретен договор и дали същият
е предмет на събиране и в хода на производство по универсално принудително
изпълнение срещу друг кредитор са обстоятелства, които нямат значение за
легитимацията на ищеца, от тук и за допустимостта на иска. Следва да се
отбележи, че с оглед характера на иска и така направените от ответниците
оспорвания същите са имали възможност да
оспорят с иск по чл. 464 ГПК съществуването на вземанията на този взискател, но
не и сторят това в настоящия процес като защитно средство. На следващо място следва
да се отбележи, че наличието на производство по универсално принудително
изпълнение по отношение на един кредитор не е основание за спиране на
производството по принудително изпълнение за същия дълг, когато
удовлетворяването му е насочено върху имущество собственост на трето лице имащо
качеството ипотекарен длъжник по аргумент и от чл. 637,ал.
5 ТЗ.
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок от съобщението за извършеното разпределение. Следователно, искът е процесуално допустим.
По основателността на иска.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск, ответниците са тези, които следваше да докажат, при условията на пълно и главно доказване всички факти, от които произтича вземането на първия ответник срещу останалите двама. Субективните предели на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 20151240101021/2015г. по описа на РС – гр. Разлог не се разпростират върху ищеца в настоящето производство, поради което ответниците следваше да установят по делото фактите, от които произтича вземанията на добросъвестния владелец за необходими и полезни разноски с правно основание чл. 72, ал. 1 и ал. 2 ЗС - че първият ответник, в качеството си на добросъвестен владелец на имот с идентификатор 02676.501.6290.1.50, е извършил полезни разноски за вещта – техния размер, както и стойността, с която имотът се е увеличил в следствие на извършването им, както и стойността на разноските, които е направил за запазването й.
Между страните не е спорно, че ответникът М.Р.П. е дъщеря на ответниците Р.М.М. и С.Т.М..
Установява се, че 22.08.2007 г. е сключен договор за банков кредит между „Б.П.Б.“ АД, като кредитор и „С.Е.****“ ООД, като кредитополучател и ипотекарен длъжник, като за обезпечаване на вземанията по договора е учредена договорна ипотека от „С.Е.****“ООД върху 5 самостоятелни обекта в новоизграждащата се от това дружество сграда, на етап „груб строеж“ в гр. Банско, в собственото на дружеството дворно място, представляващо имот VІІІ – 97 по плана на гр. Банско, въз основа на разрешение за строеж № 126/12.05.2006 г. – фитнес, апартамент 409, апартамент 410, апартамент 411 и апартамент 412.
Видно от нотариален акт № 85/29.12.2009 г. дружество „С.Е.****“ ООД, в качеството си на продавач е продало на Р.М.М., представляван от М.Р.П. апартамент № 412, находящ се в жилищна сграда, построена в УПИ VІІІ-97, кв. 268, в гр. Банско, на 4 етаж, с площ от 46,49 кв.м. за сумата от 54 040 лева.
На 01.03.2010 г. е сключен
предварителен договор за покупо-продажба на недвижим
имот между Р.М.М. и С.Т.М. в качеството им на продавачи и М.Р.П., в качеството й на продавач, сключване на
окончателен договор за продажба на апартамент № 412, на етаж 4, находящ се в сграда
в гр. Банско, ул. Първа, в срок до 01.12.2011 г. като продавачите са се
задължили до тогова да предприемат необходимите действия на техния продавач „С.Е.****“
ООД за заличаване на учредената от него договорна ипотека в полза на „Б.П.Б.“
АД.
За доказване факта на владение, както и фактическото извършване на разходи за необходими и полезни разноски по делото са събрани писмени гласни доказателства чрез показанията на свидетелите А.Р.и Я.П..
Според показанията на свидетеля Р.той е строител и той познава г-жа П., тъй като работи на нейни имоти, основно в гр.София, но е работил един нейн обект и в гр. Банско. Свидетелят сочи, че П. го е потърсила да направят оглед на апартамент от родителите й да направят банята. Свидетелят сочи, че жилището било мансарда, на последен етаж, имало гипс картон по стените, подовете били на замаска. Свидетелят сочи, че имало проблем с отварянето на вратата към терасата и се наложило частично да сменят дограмата – дървен сачак, както и подменили перваза на терасата. В банята подменили ВиК и ел. инсталацията. На първия етаж монтирали санитария, мивка, огледало над нея, бойлер, плочки, хидроизолации. При извършен в последствие втори ремонт била поставена душкабина и печка. Година-две след това отново отишъл на обекта, тъй като имало теч от покрива и тогава останал да помага на другия свидетел Янко. Свидетелят сочи, че първият път било през 2011 г. и тогава освен изброеното направили плочки в коридора, шпакловка на стените, сложили ламинат в спалнята и я боядисали. През 2013 г. бил ремонтът на покрива, но тогава се бил нарушил таванът и след година и половина – две направили основен ремонт – боядисали и около камината, тъй като се било опушило около нея. Свидетелят сочи, че няма фирма и П. му плащала на ръка, като първоначално офертата била за 6000 лева, но с допълнително възникналите нещо били платени от нея около 7 000 лева. След това за слагането на ламината и боядисването на стените заплатила около 5000 – 6000 лева, а на следващия ремонт, който свидетеля описва като основен – около 31 000 – 33 000 лева, когато бил сменен велукс на покрива и дограмата.
Според показанията на свидетеля П.той познава ответницата П. от около 30 години. Свидетелят сочи, че работи в гр. Банско и се занимава и със строителство и през 2013 г. П. го потърсила за оглед в апартамент на нейните родители, тъй като имало много повреди. Свидетелят сочи, че имало много течове и при откриване на покрива се установило, че няма покривна изолация, че гредите били изгнили. Извършен бил ремонт на почти целия покрив над апартамента, като бил направен нов гредоред, водоустойчиво УСБ, била поставена изолация от минерална вата, нова конструкция за гипсокартон, измазване, шпакловане и боядисване на около 20 квадрата в спалнята и в хола. Свидетелят сочи, че за извършените работи направил обща оферта за около 16 000 лева, като плащането било на части, първоначално за закупуване на материали – около 4 000,00 лева в брой, а за следващите плащания не помни точни. Според свидетеля П.сградата, в която се намирал апартамента се намира в края на града до ромската махала и знае, че се плащало на пазач. Според показанията на свидетеля П.той е сключил договор и е действал на обекта като „Я.Е.“ ООД
По делото са представени като писмени доказателства договор оферта от 11.06.2011 г., изготвена от А.Р.– неподписана, за апартамент 412 – Бриз – Банско, за подмяна на ВиК инсталация – материали и труд – 2100,00 лева; поставяне на окачен таван в баня – материали и труд – 1600,00 лева, нови плочки в баня – 1750,00 лева, демонтаж на стара и монтаж на нова тоалетна чиния – 350,00 лева – общо 5 800,00 лева. Приети са и два броя разписки от А.Р.– първата от 15.06.2011 г. за 3 000 лева , а втората – от 09.07.2011 г. – за 2 800,00 лева.
По делото е приет договор с дата 19.07.2013 г., сключен между М.П., в качеството й на възложител и „Я.Е.“ ООД, в качеството му на изпълнител с предмет „ремонт на покрив, на тавана и стените и направа на излоция на апратамент № 412, ет. 4, находящ се в гр. Банско, ж.к. Бриз“ за сумата от общо 16 500,00 лева.
По делото е приет като писмено доказателство договор от 16.05.2015 г., сключен между Д.П. в качеството й на възложител и Елисан Рамаданов, в качеството му на изпълнител с предмет „ремонт на прозорец в хола, на капандура в спалнята, на ел. инсталация на апартамента, на камината, боядисване на целия апартамент и ремонт на банята на целия апартамент 412, ат. 4, в гр. Банско, ж.к. Бриз“ за обща стойност от 28 900,00 лева.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза в счетоводството на „Я.Е.“ ООД не са налице осчетоводени фактури на името на М.Р.П. като получател, но са осчетоводени три фактури на името на адвокатско дружество „Д., Н., П. и сие“, както следва – фактура № **********/28.03.2014 г. за сумата от 24 165,02 лева с ДДС – подова настилка, мебели и обзавеждане, № **********/27.11.2014 г. – за сумата от 4 558,20 лева – продажба на стоки под опис, № **********/29.12.2014 г. за сумата от 12 015,48 лева – 3 броя врати, 2 броя радиатори, полилей и скоба за стена полилей и сребърен лист. Според заключението свидетелят А.Р.не е подавал годишни данъчни декларации за периода 2015 г. – 2018 г., както и не са декларирани договори с платец М.Р.П. в полза на свидетеля Я.Г.П.. Според заключението в полза на ищеца са налице непогасени вземания по договор за банков кредит № 075/2005 г.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза общата стойност на разноските – необходими и полезни, за които по делото са налице документи и извършването им се потвърждава от извършения оглед и показанията на разпитаните по делото свидетели е сумата от 51 200 лева, от които вещото лице определя 44 550 лева като необходими разноски и 6650,00 лева като полезни разноски, а пазарната стойност стойност на полезните разноски към датата на подаване на исковата молба по гр.1021/2015 г. РС – Разлог (най-късната релеванта дата за определяне увеличената стойност на имота в следствие на извършените подобрения) е 7 358,00 лева. Разгледано по пера и анализирано подробно от съда, намира, че вещото лице при оценката е взело предвид и е дало подробна разбивка на труда и материалите по стойност, за които на място е установило извършването на видовете работи.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.
Видно от материалите по приложеното към настоящето дело гр. № 1021/2015 г. по описа на РС – гр. Разлог ответникът М.Р.П. основава владелческите си права на владение, установено въз основа на предварителен договор от 01.03.2010 г., сключен с ответниците Р.М.М. и С.Т.М., в качеството им на продавачи, с предмет ап. 412, на ет. 4, находящ се в гр. Банско, построен в сграда в УПИ VІІІ – 97, кв.268, като в договора е посочено, че владението е предадено на купувача към момента на сключване на договора и тази датата той ща заплаща разходите за поддържане на имота и такса за поддържане на комплекса „Брийз Банско“.
Съгласно чл. 70, ал. 3 ЗС когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72. В чл. 72, ал.1 и ал. 2, вр. с ал. 3 ЗС на добросъвестния владелец да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения, като това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение, както и стойността на необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. За тези необходими и полезни разноски той има право на задържане.
На първо място, предвид оспорванията на ищеца за симулативност на договорите и съдебното решение, от които първият ответник черпи права срещу останалите двама, следва да бъде обсъден въпросът за симулативността на предварителия договор, като първоизточник на вземането за разноски и възражението за право на задържане. Симулативна (при абсолютна симулация) е тази сделка, която страните са сключили, за да създадат за пред трети лица привидност за съществуването на такава облигационна връзка, без страните да желаят сключването на сделката и пораждането на последици от същата, като симулативната сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. пето ЗЗД. При твърдения за симулативност на сделка / процес тежестта на доказване на това обстоятелство е у оспорващия сделката ( в този смисъл решение № № 4 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 670/2012 г., I т. о., ТК и Решение № 1405 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2007 г., IV г. о., ГК). В настоящия процес този факт остана недоказан. В тази връзка следва да се отбележи, че извод за симулативност на сделката не може да се прави единствено на основата на близката роднинска връзка между страните по нея, както и обстоятелството, че в полза на самите продавачи по договора е съществувало правото по чл. 177 ЗЗД да получат от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които са направили за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на сторени от тях полезни разноски. Съществуването на идентични права в полза на продавачите по предварителния договор логически обезсмисля сключването на симулативен договор и провеждането на симулативен процес и свързаните с него разходи. За пълнота следва да се посочи, че в случая, доколкото продавачите не са лично задължени по договора, обезпечен с ипотека върху придобития след учредяването й имот, разпоредбата на чл. 135 ЗЗД е неприложима.
Предвид изложеното съдът намира за установено по делото, че между ответниците е съществувало валидно облигационно отношение по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.03.2010 г. – ап. 412, ет.4, находящ се в ж.к. Брийз, гр. Банско.
По оспорването на подписите и датата на разписка в частта относно подписа на Р.и датата на документа, на договор от 19.07.2013 г. досежно датата на документа и подписа на П.и на договор от 16.05.2015 г., в частта относно верността на датата и подписа, положен за Р.съдът намира следното.
От приетата и неоспорена графическа експертиза се установява, че копията на представените по делото разписки от от 15.06.2011 г. и разписка от 09.07.2011 г. и договор от 16.05.2015 г. не са положени от А.Е.Р., но подписите положени за него в представените оригинали са положени от него. Съдът намира, че при това заключение на приетата експертиза приетите като писмени доказателства копия от документите следва да бъдат изключени като доказателства по делото, тъй като първоначалното искане за приемане на доказателства е именно на тези документи. По отношение на приемането на оригиналите, подписани от лицето А.Р., доколкото те са различен документ – подписан от автора не е направено самостоятелно искане за приемането им и това не е сторено.
Според заключението на приетата графическа експертиза подписът върху копието на представения договор от 19.07.2013 г., положен за Янко Г. П.вероятно е положен от него (вероятностния характер на заключението е с оглед характера на изследвания образец като копие), а върху представения в последствие оригинал – е положен от него. Всички разходи по този договор са свързани с необходими разноски по поправка на покрива на сградата, в частта над процесния мансарден апартамент и възлизат в размер на 16 500,00 лева.
От събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Р.и приетата техническа експертиза се установява извършването на необходими разноски и полезни разноски посочени като предмет на договора от 2015 г., като за тяхна стойност следва да се приеме общият размер на пазарната стойност на разходите към момента на извършването им, посочена в таблицата към допълнителното заключение от 24 975,96 лева (282 от делото, гръб), а за разноските, заплатени на свидетеля Р.през 2011 г. – в общ размер на 5573,05 лева (лист 283, гръб от делото). От събраните по делото писмени, гласни доказателства и приетата техническа експертиза се установява по несъмнено начин, че и датата на документа е посочената такава.
Съдът намира, че от обстоятелството, че доходите по договорите за строителни работи не са декларирани от свидетеля Р.и „Я.Е.“ ООД, не може да се направи категоричен извод, че такива плащания не са извършени от ответника М.П.. Касае се за поведение на трети лица, свързано с изпълнението на техни данъчни задължения, от което само по себе си не може да се правят изводи във вреда на страните. Напротив, от събраните по делото гласни доказателства, които кореспондират напълно с приетата по делото счетоводна експертиза, се установява, че посочените в отговора на исковата молба разходи за необходими и полезни разноски са сторени и то именно от ответника М.П..
Съдът намира, че в заключението вещото лице не е разпределило правилно по вид необходимите и полезни разноски, но доколкото конкретния им вид не е редуциран в изпълнителния титул, на който първият ответник черпи права, а и размерът на сторените полезни разноски (на които първият ответник има право) би бил по-голям от увеличената стойност, а и за двата вида разноски ответникът П. има право на задържане.
Предвид изложеното по делото се установява съществуването в полза на първия срещу другите двама ответници вземане с правно основание чл. 70, ал. 3, вр. с чл. 72, ал. 1 и ал. 2, вр. с ал. 3 ЗС за сумата от 47 049,01 лева (сбор от сумата от 16500+24975,96+5573,05 = 47 049,01) – необходими и полезни разноски, за които са налице действително доказателства за извършването на разходи . Искът следва да бъде уважен за разликата до размер от 51200 лева и отхвърлен за сумата от 47049,01 лева.
По разноските.
При този изход от делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 93,13 лева – разноски по делото.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ответниците разноски в размер на 551,36 лева. Възражението за прекомерност на адокатското възнаграждение се явява неоснователно, тъй като уговореното възнаграждение (което се явява по 500,00 лева, дължимо от всеки един от тримата ответници) е в размер по-нисък от минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН, по предявения от „Ю.Б.“ АД, ЕИК: *******(универсален правоприемник на „Б.П.Б.“ АД в резултат на преобразуване чрез вливане, вписано в Търговския регистър на 12.11.2019 г.) срещу М.Р.П., ЕГН: **********, Р.М.М., ЕГН: ********** и С.Т.М., ЕГН: ********** отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК вр. с чл. 72, ал.1 и ал. 2 ЗС, че в полза на М.Р.П., ЕГН: ********** срещу Р.М.М., ЕГН: ********** и С.Т.М., ЕГН: ********** не съществува вземане в размер на 4150,99 лева, представляващо вземане за извършени подобрения и полезни разноски в имот с идентификатор 02676.501.6290.1.50, находящ се в гр. Банско, за което е признато право на задържане по чл. 72, ал.3 ЗС с влязло в сила решение по гр.д. № 20151240101021/2015г. по описа на РС – гр. Разлог, която сума е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20167010400087 по описа на ЧСИ А.Ц., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 51 200 лева.
ОСЪЖДА М.Р.П., ЕГН: **********, Р.М.М., ЕГН: ********** и С.Т.М., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК: *******на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 93,13 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК: *******да заплати на М.Р.П., ЕГН: **********, Р.М.М., ЕГН: ********** и С.Т.М., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на по 551,36 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: