РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _09.10._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _четиринадесети септември_ 2020 г. в състав:

 

                 Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                             Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

при участието на секретаря _Велина Цонева_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _181_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 245 ал.2 във вр. с чл. 128 т.2 от КТ, по чл. 224 ал.1 от КТ, чл. 221 ал.1 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил при ответника по трудов договор, като трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 02.12.2019 г. Твърди се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение са останали неплатени и дължими му се суми като обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ, като обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ и като дължими му се трудови възнаграждения за периода от м. ІХ.2019 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – конкретизирани по размер.

 Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1920 лв., представляваща общ сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.09.2019 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 05.12.2019 г.; сумата от 800 лв., представляваща обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ; сумата от 952,38 лв. представляваща обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 25 дни; законната лихва върху всяка една от главниците, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените деловодни разноски.

Направено е и искане за постановяване на предварително изпълнение на решението съгласно разпоредбата на чл. 242 ал.1 от ГПК.

Ответникът в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е представил отговор на исковата молба, не е изразил становище по предявения иск, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

Представител на същия не се явява в съдебно заседание.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          По делото е представено копие от заповед № 50/02.12.2019 г. от която се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 02.12.2019 г. – т.е. същите до тази дата са били в трудово правоотношение.   

          За установяване дали на ищеца са заплатени всички дължими му се суми, произтичащи от трудовото правоотношение, и ако са останали неплатени суми, какъв е техния размер по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице /неоспорено от страните и прието от съда като пълно и компетентно изготвено/ се установява, че на ищеца са останали неизплатени суми за трудови възнаграждения за периода от м. 09.2019 г. до 02.12.2019 г. датата на прекратяване на трудовото правоотношение – общо в размер на 1879,79 лв. Установява се също така, че за периода ищецът има неизползван платен годишен отпуск, поради което  дължимото му се обезщетение по чл. 224 от КТ е в размер на 972,63 лв. а размера на начисленото и неизплатено обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ е в размер на 590,24 лв.

          Както бе посочено по-горе, заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и е прието от съда като пълно и компетентно изготвено. При това положение, предявените искове се явяват основателни и доказани до размера на посочените от вещото лице суми, като за разликата над тях, до първоначално предявените - следва исковете да бъдат отхвърлени.

          При този изход на делото следва да бъде уважено искането за допускане на предварително изпълнение в частта за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски. По делото обаче няма представени доказателства какъв е размера на направените от ищеца деловодни разноски, нито е представен списък на разноските, поради което не следва да му бъдат присъждани суми за разноски. При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на РС Левски направените деловодни разноски в размер на 150 лв. за заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, както и да заплати д.т. върху размера на уважените искове, а  именно д.т. в размер на 137,71 лв.

          Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

          ОСЪЖДА ********** ООД – в производство по несъстоятелност, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от назначения временен синдик Й.С.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Г. ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1879,79 лв., главница, представляваща общ сбор от неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода от м. 09.2019 г. до 02.12.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.05.2020 г. до окончателното им изплащане.

          За разликата над сумата 1879,79 лв. до първоначално предявената от 1920 лв. отхвърля предявения иск.

ОСЪЖДА ********** ООД – в производство по несъстоятелност, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от назначения временен синдик Й.С.Т.  ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Г. ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 972,63 лв., главница, представляваща дължимо се и неплатено обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.05.2020 г. до окончателното им изплащане.

          ОСЪЖДА ********** ООД – в производство по несъстоятелност, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от назначения временен синдик Й.С.Т.  ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Г. ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 590,24 лв., главница, представляваща дължимо се и неплатено обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.05.2020 г. до окончателното им изплащане.

          За разликата над сумата 590,24 лв. до първоначално предявената от 800 лв. отхвърля предявения иск.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 242 ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта за присъдените суми за възнаграждения и обезщетения.

ОСЪЖДА ********** ООД – в производство по несъстоятелност, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от назначения временен синдик Й.С.Т. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 137,71 лв., както и деловодни разноски по сметка на РС Левски в размер на 150 лв.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от връчването му на  страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: