№ 32
гр. Благоевград , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Георги Василев Мадолев (ОП-Благоевград)
Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20201200600459 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано
по въззивна жалба подс. А. С. Б. от гр. Благоевград против Присъда № 1124 /
05.02.2020 год., постановена по н.о.х.д. № 1124 / 2019 год. по описа на
Районен съд – Благоевград.
Според изложението в жалбата на подсъдимия А.Б., поддържана
лично и от защитник във възивното производство, присъдата на районния съд
е неправилна, постановена в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Защитникът счита, че обвинението не е доказано и несъмнен начин и
деянието е несъставомерно. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт и
оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, както и
предявеният граждански иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Подс. А.Б. моли да бъде оправдан.
1
В хода на въззивното производство от гражданският ищец К.А. –
в лично качество и в като пълномощник на гр. ищец Ю.А., е депозирано
искане за прекратяване на съдебното производство в гражданската му част.
Същият счита, че подс. А.Б. не е виновен по повдигнатото му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и
правилна.
Във въззивното производство в качеството на свидетел е допуснат
до разпит наследника на пострадалия М.А. – К.А..
Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна
инстанция и след като обсъди изложените от страните възражения и доводи,
при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна:
С обжалваната присъда подсъдимият А. С. Б. е признат за виновен
в това, че на 09.08.2016 г. в района на товарна автостанция, намираща се в с.
Изгрев, общ. Благоевград е причинил на М.К.А. с ЕГН ... средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на първи поясен прешлен, довело до
трайно затруднение движението на снагата, заради което и на основание чл.
54, ал.1 вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 2, изр. 3, вр. чл. 129, ал. 1 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. На основание чл. 66,
ал.1 от НК съдът е отложил изпълнение на наказанието за изпитателен срок от
3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Подс. А. С. Б. е осъден да заплати на наследниците на пострадалия
М.К.А. - Ю.М. с ЕГН ********** и на К. М. А. с ЕГН ********** сумата от
6000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от деня на увреждането, а над уважения размер
искат е отхвърлен като неоснователен.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че основните
фактическите положения по делото са правилно установени. Със
2
законоустановените способи за събиране и проверка на доказателствата,
обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за изясняване
на делото факти и обстоятелства. В резултат на анализа на доказателствения
материал се установява по несъмнен начин възприетата от районния съд
фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият А. С. Б. е роден на 29.01.1958 година, българин,
български гражданин, висше образование, семеен, управител на дружество
“А.Б.“ ЕООД - Благоевград, което се занимава с транспорт и спедиция в гр.
Благоевград, в района на товарна автостанция, намираща се в с. Изгрев,
община Благоевград. Там се намира административната сграда с офисите на
управителя, сътрудници и спедитори. Пред и около сградата е разположен
паркинг за товарните автомобилите. Мястото се намира недалеч от
складовете на "Булгартабак".
Подсъдимият А.Б. познавал добре М.А. - известно време А. е бил
негов работник, като водач на товарен автомобил, по-късно напуснал, но
продължил да работи с Б., като между тях е имало споразумение за съвместна
работа с товарен автомобил "Ивеко 440 Е 43 Т" с рег. № Е 4428 АТ и
полуремарке "Ролфо С 3362" с рег. № Е 0685 ЕА, с които А. извършвал
осигурени от Б. превози и получавал възнаграждение за това. Тези ППС са
били собственост на дружеството на подсъдимия и са продадени на К.А. -
синът на пострадалия с договор от 15.06.2016г.
Към лятото на 2016 г. у М.А. се създало убеждение, че Б. му
дължи пари и искал да получи информация колко товарни курса е извършил
товарния автомобил "Ивеко" и какво е било възнаграждението за превоза, за
да прецени дали са уредени финансовите им взаимоотношения и дали има
финансова изгода от извършването на такива превози и занапред. Б. няколко
пъти отлагал този разговор, но на 09.08.2016г. следобед А. отишъл и се
срещнал с Бандов в неговия офис в района на автотоварната станция в с.
Изгрев. Двамата разговаря известно време в присъствие на сътрудници на
транспортната фирма, след което излезли от сградата и се насочили към
изхода на базата. Намирали се между камионите на паркинга, когато
разговорът им прераснал в конфликт и ядосан от това Б. силно блъснал с
ръцете си М.А. в областта на гърдите. Последният загубил равновесие и
3
паднал на земята, удряйки се в областта на седалището. При падането от
силната компресия върху първия поясен прешлен, се получила фрактура на
прешлена, без костните фрагменти да се разместят. Докато пострадалият бил
на земята, Б. го ритнал няколко пъти по тялото, а А. се опитвал да се предпази
с ръцете си. От падането и от ударите А. получил повърхностни наранявания
по лицето, лактите, дланите и гърба, а дрехите му се изцапали с прах и кал от
земята. Б. преустановил побоя и се прибрал в офиса си, а А. постоял известно
време на място докато се съвземе, станал и бавно се отправил към изхода. В
района на бариерата до входа на тютюневите складове той наел таксиметров
автомобил на фирма “Окей такси“, управлявано от св. К.К. Водачът на
автомобила видял, че дрехите на А. са замърсени с кал и прах, по ръцете му
има драскотини, той е объркан и се движи бавно и със затруднение, и
първоначално отказал да го превози до дома му, но А. го помолил и св. К. се
съгласил, като го накарал да постеле якето си на седалката на автомобила и да
се седне отгоре, за да не изцапа седалките.
Сутринта около 08.30 ч. на следващия ден пострадалият,
придружен от племенника си Б.М. отишъл на преглед при личната си лекарка
и при съдебен лекар д-р Я.З., който издал медицинско свидетелство №
138/2016г. от 10.08.2016г. В медицинското свидетелство са отразени
оплакванията от болки в седалището в ляво, в кръста, гърдите, ръцете и
лицето, както и установения оток по лицето, повърхностни охлузвания по
гърба в ляво, по лактите и предмишниците на ръцете. На този етап не е
установено счупването на поясния прешлен, тъй като болният не е насочен
към рентгенографско или друг вид образно изследване, което би могло да го
установи. А. се прибрал у дома си, като се надявал за оздравее без специално
лечение. Това не се случило, болките в кръста ставали по-силни, а
движенията на тялото му все по-трудни, затова на 17.08.2016г. посетил
личния си лекар и бил насочен за извършване на рентгеново изследване на
гръбначните прешлени, което установило фрактура на първи поясен прешлен.
Това нараняване затруднявало движенията на тялото и причинявало силни и
продължителни болки на пострадалия, въпреки, че той носел предписания му
опорен колан. Болките и затрудненията в движението продължили дълго
време, според заключението на съдебномедицинската експертиза около 6-9
месеца. Продължителния период на затруднение на движението и дългото
време, необходимо за възстановяване се дължали и на обстоятелството, че
4
М.А. заради възрастта си страдал от естествени дегенеративни изменения в
областта на гръбначните прешлени - остеохондроза и спондилоартроза.
Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на
анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на
съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност.
От районния съд обстойно са анализирани показанията на свидетелите, като
са отчетени всички обстоятелства, касаещи наличие на заинтересованост и
пристрастност. В тази насока са изложени убедителни съображения както по
отношение установената фактическа обстановка, така и за възприетата правна
квалификация. Извършеният обстоен анализ на доказателствения материал,
изложените съображения и направените изводи от районния съд се споделят
изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага
повторно да бъдат излагани същите съображения, а само допълнени:
Съдът внимателно анализира обясненията на подсъдимия А.Б.,
изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения
представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че
той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. На тези обяснения следва да се даде вяра, но частично и по
отношение на точно определени факти и обстоятелства и само ако те са
непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал и
доколкото допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната
истина по делото.
Настоящият съдебен състав счита, че не следва да се дава вяра на
обясненията на подсъдимия А.Б., касаещи твърденията му, че не е блъскал и
удрял пострадалия М.А. и не е съпричастен към причинените на последния
телесни увреждания. Съдът намира визираните твърдения за недостоверни и
израз на възприета защитна теза, която се опровергава по несъмнен и
категоричен начин от показанията на пострадалия М.А., показанията на
свидетелите К.К. К.П. и Б.М., приложените медицинските документи и
заключенията на съдебномедицинската експертиза.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото липсват каквито
5
и да е основания да се поставя под съмнение надеждността на показанията на
пострадалия М.А.. Показанията на същия са последователни, логични и
непротиворечиви. В показанията си пред първоинстанционния съд
пострадалият подробно е описал всички обстоятелства, касаещи
извършването на инкриминираното деяние, а именно времето, мястото и
начина, по който подсъдимият му е нанесъл побой и причинил
констатираните телесни увреждания. Видно от същите на 09.08.2016г.
следобед, в района на автотоварната станция в с. Изгрев, на паркинга между
камионите, подс. А.Б. е силно блъснал с ръцете си М.А. в областта на гърдите,
при което последният загубил равновесие и паднал на земята, удряйки се в
областта на седалището. След това подс. Б. започнал да рита по тялото на А.,
което се опитвал да се предпази с ръце. От падането и от ударите А. получил
фрактура на първия поясен прешлен, повърхностни наранявания по лицето,
лактите, дланите и гърба, а дрехите му се изцапали с прах и кал от земята.
За състоянието на пострадалия, непосредствено след извършване
на деянието свидетелства таксиметровия шофьор К.. Според последния, М.А.
не бил в добро здравословно състояние, бил замаян и не съвсем адекватен,
движил се бавно, дрехите му били замърсени с пясък или кал, и имал
наранявания по ръцете. Наред с това за състоянието на пострадалия след
нанесения му побой свидетелстват също личният му лекар д-р К.П. и св. Б.М..
Липсват каквито и да е основания да се поставя под съмнение надеждността и
добросъвестността на свидетелите К., П.и М. и достоверността на изложените
от тях факти и обстоятелства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Наред
с това на А. е извършено освидетелстване от съдебния лекар д-р Я.З., който в
изготвеното медицинско свидетелство подробно е описал всички обективни
наранявания по тялото на пострадалия: оток на лявата буза, повърхностни
охлузвания в ляво на гърба, охлузвания и кръвонасядания на лактите,
кръвонасядания по двете предмишници.
Видно от заключенията на приетата по делото тройна
съдебномедицинска експертиза, механизмът на причиняване на
констатираните травматичните увреждания при М.А. изцяло кореспондира с
обясненията му за обстоятелствата и начина, по който са получени. Подс. Б. е
блъснал пострадалия А., които е паднал на земята, удряйки се в областта на
седалището, след което ритан от подсъдимия, при което пострадалият
6
опитвал да се предпази с ръце. В тази връзка от разясненията на вещите лица
става ясно, че при падането на А. върху седалището си, от силната компресия
върху първия поясен прешлен, се е получила фрактурата на прешлена, чиито
последици са били билка в областта на кръста и затрудняване на движенията
на тялото за продължителен период от 6 - 9 месеца. Вещите лица не
изключват и възможността счупването на прешлена да е в резултат на
нанесените му удари с крак. Видно е също, че и останалите травматични
увреждания - травмите на двете ръце в областта на лактите и задната
повърхност на предмишниците са причинени при падането на земята, а
кръвонасяданията на двете предмишници имат характера на защитни
увреждания. Ето защо съдът намира, че показанията на пострадалия М.А.,
досежно механизма и начина на причинените му телесни увреждания, следва
да бъдат кредитирани изцяло.
Що се касае до възраженията за наличие на частични
несъответствия в показания на пострадалия и посочените свидетели, съдът
счита, че същите се дължат на различната способност на отделния индивид да
възприема и пресъздава в реч обективните факти от действителността, при
това за събитие с повишен емоционален заряд, като тези противоречия не са
съществени и те не водят до разколебаване на основните тези на обвинението,
относими към признаците на деянието от обективна и субективна страна.
Настоящият съд обсъди, прецени и анализира показанията и на
К.А., който твърди, че преди смъртта си пострадалият М.А. му е казал, „че е
сгрешил с Б., че не се е стигало до размяна на удари, а е паднал“ от ремарке.
Съдът отчита, че К.А. има неуредени парични отношения с подсъдимия,
както и намира, че показанията на същия са лаконични, фрагментарни,
колебливи, нелогични и неубедителни, а тезата, че нараняванията на
пострадалия М.А. са в резултата на падане - за недостоверна. Твърдения в
тази насока, че пострадалият е паднал от камион, са направени и от
подсъдимия Б. пред първоинстанционния съд. В тази връзка при проведената
между двамата очна ставка пострадалият А. категорично е заявил, че това не е
вярно. Наред с това вещите лица, изготвили съдебномедицинската експертиза
на пострадалия са категорични, че констатираните по тялото на пострадалия
наранявания: оток на лявата буза е от удар с твърд тъп предмет, травмите по
двете ръце в областта на лактите и задната повърхност на мишниците може
7
да е теренна травма, а някой от кръвонасяданията по двете предмишници са
със защитен характер. Счупването на поясния прешлен е при падане на
терена, като не може да се изключи и директен удар с твърд предмет, какъвто
е ритникът. Безспорно е, че са налице множеството травматични увреждания
на различни части на тялото на пострадалия: по лицето, гърба, двете
предмишници и двата лакътя, установени при пострадалия А., които видно от
разясненията на експертите са с различен механизъм на получаване, а именно
от падане и удари, вкл. със защитен характер. Очевидно е, че в съвкупност
посочените множество наранявания не могат да бъдат обяснени единствено с
падане. Ето защо съдът счита, че не следва да се дава вяра на твърденията на
К.А., тъй като същите се опровергават от заключенията на вещите лица.
Съдът намира за неоснователни и възраженията, основаващи се на
твърдението, че мястото е оживено, както и твърденията на свидетелите Е.П.
и В.Д. /охранители на портала на складове, находящ се на около 200 метра от
входа на стопанския двор, в който е разположен паркинга за тирове/ и Е.Б.
/служителка при подс. А.Б./, че не знаят нищо по случая. Твърдението, че
мястото е било оживено, видно от обясненията на подсъдимия Б. и
показанията на свидетелите П.и Д., се основава на констатациите им, че в
района има офиси на фирми и преминават автомобили. Дори да се приеме за
достоверно, че към момента на извършване на инкриминираното деяние в
района е имало и други хора /за което липсват доказателства/, това не
означава, че не e извършено посегателството срещу личността на
пострадалия. Следва да се отбележи, че подсъдимият е нанесъл побой на
пострадалия, когато са се намирали между паркирани автомобили, което
несъмнено е ограничило видимостта за трети лица. Наред с това, подс. Б. е
упражнил интензивни насилствени действия за кратък интервал от време,
след което си е тръгнал. Показанията на св. Б. не могат да бъдат възприети,
като подкрепящи тезата на защитата, тъй като същата при разпита й в хода на
съдебното следствие пред първата не съобщава факти и обстоятелства от
значение за делото. Свидетелка е посочила, че се е намирала в офиса,
вършела е задълженията си, не се е интересувала какво се случва отвън.
Свидетелите Е.П. и В.Д. са се намирали на значително разстояние и без
видимост към местопрестъплението. Същите твърдят, че не са виждали
пострадалия и не са викали такси, но това не оспорва факта, че св. К.К.е качил
в управлявания от него таксиметров автомобил пострадалия А. именно в
8
районна на посочените складове. Ето защо съдът намира, че показанията на
тези свидетели не разколебават изводите на съда, че подс. А.Б. е извършител
на инкриминираното деяние. Обвинението по отношение на същия, както бе
посочено, се доказва по несъмнен начин от показанията пострадалия, на
посочените по-горе свидетели, съдебномедицинската експертиза и писмените
доказателства.
Съдът кредитира напълно заключението на вещите лица проф.
М.Г. Р.Х. П.Р., изготвили съдебномедицинската експертиза на пострадалия
М.А.. Това заключение е подробно, пълно, обосновано и не поражда никакво
съмнение по отношение на правилността му. То в действителност в много
голяма степен допринася за изясняването на съществени обстоятелства
включени в предмета на доказване - механизма на причинените увреждания.
Заключението е депозирано от компетентни вещи лица, в чиято
добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви основания да
се съмнява.
По отношение възраженията, че не са обсъдени подробно
търговските отношения между подсъдимия и пострадалия, следва да се
отбележи, че те се констатират единствено като възможен мотив за
извършване на инкриминираното деяние. Същите не са елемент на състава на
престъплението по чл.129, ал.2, пр.2, изр.3, вр. чл.129, ал.1 от НК и са извън
предмета на делото по смисъла на чл.102 от НПК. Разрешаваното на
наличните между страните правни спорове се извършва по гражданскоправен
ред, поради което съдът счита, че не следва да бъдат обсъждани в настоящия
наказателен процес.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че
възраженията и тезите на подсъдимия и неговия защитник във въззивното
производство са поддържани и в производството пред районния съд.
Изтъкнатите в таза насока съображения и доводи са обсъдени от първата
инстанцията и са изложени убедителни съображения за тяхната
неоснователност, които се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав,
поради което е безпредметно да бъдат преповтаряни.
Ето защо и предвид възприетите по делото фактически дадености
въззивният съд намира за установено по несъмнен начин наличието от
9
обективна страна на всички елементи на състава на престъплението по
поддържаната от прокурора правна квалификация: Подсъдимият А. С. Б. на
09.08.2016 г. в района на товарна автостанция, намираща се в с. Изгрев, общ.
Благоевград е причинил на М.К.А. с ЕГН ... средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на първи поясен прешлен, довело до трайно
затруднение движението на снагата – престъпление по чл.129, ал.2, пр.2,
изр.3, вр. чл.129, ал.1 от НК.
Подс. А.Б. е упражнил върху пострадалия М.А. физическо
въздействие, изразяващо се в блъскане и нанасяне на удари с крак по тялото,
които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
общественоопасни последици. В резултат на насилствените действия на
подсъдимия, пострадалият е получил счупване на първи поясен прешлен,
довело до трайно затруднение на дъвченото и говореното за повече от 30 дни.
Ето защо от обективна страна деянието се явява съставомерно по чл.129, ал.2
във вр. ал. 1 от НК.
Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия А.Б.
обективира отношението му към деянието (неговата интелектуалната и
волевата насоченост). Същият несъмнено е имал представа, че блъскането и
нанасянето на удари с крак по тялото на пострадалия, с оглед и на неговата
възраст, несъмнено ще доведе до причиняването на визираните телесни
увреждания. Ето защо съдът счита, че подс. Б. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието /увреждането на личността/, предвиждал е неговите
общественоопасни последици /трайно затруднение движението на снагата /, и
е искал настъпването на същите, при което с реализирал намерението си. С
оглед на това, анализирайки престъплението от субективната му страна,
съдът споделя съображенията на първата инстанция, че същото е извършено с
пряк умисъл.
При изложените съображения подс. А.Б. следва да бъде признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 във вр. ал. 1 от НК.
За извършеното престъпление от подс. А.Б., районният съд му е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че така определеното
наказание е законосъобразно, обосновано и справедливо. За да наложи на
10
подсъдимия най-адекватните и целесъобразни по чл.36 от НК санкция, съдът
е съобразил вида и размера на предвиденото за престъплението наказание
“лишаване от свобода” и е определил наказанието при условията на чл.54,
ал.1 от НК, при превес смекчаващи вината обстоятелства. В тази връзка са
отчетени степента на обществена опасност на деянието и дееца, като са
съобразени цялостно данните за съдебното му минало, семейно положение и
социалния статус на подсъдимия. Ето защо при индивидуализацията на
наказанието и реализирането на наказателната отговорност по отношение на
подсъдимия, въззивният съд намира същото за адекватно на обществената
опасност на деянието и дееца. Наред с това, отчитайки характеристичните
данни за подсъдимия Б., и тъй като видно от приложената справка за
съдимост по отношение на същия липсват законови пречки, следва да бъдат
споделени изводите на първата инстанция, че за постигане на целите по чл.36
от НК и поправянето на подсъдимия не е наложително така определеното
наказание ”Лишаване от свобода” да бъде изтърпявано ефективно. Ето защо,
правилно на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е
отложено за срок от 3 /три/ години.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд
не констатира неправилно приложение на материалния закон или съществени
нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяната или
изменението на съдебния акт в наказателната му част.
По отношение на приетия за съвместно разглеждане в
наказателното производство от граждански иск, отчитайки депозираното от
гражданският ищец К.А. – в лично качество и в като пълномощник на гр.
ищец Ю.А. искане за прекратяване на съдебното производство в
гражданската му част, съдът намира, че същото следва да бъде уважено и
обжалвана присъдата в тази й част следва да бъде отменена.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6
от НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 1124 / 05.02.2020 год.,
11
постановена от Районен съд – Благоевград по н.о.х. дело № 1124 по описа за
2019 год. в наказателната й част.
ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 1124 / 05.02.2020 год., постановена от
Районен съд – Благоевград по н.о.х. дело № 1124 по описа за 2019 год. в
гражданската й част и ПРЕКРАТЯВА производство по отношение на
приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12