№. 331 / 6.8.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр.Монтана, 06.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в публично съдебно заседание на шести август през две хиляди и. деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при участието на секретаря Гинка Митова и. в присъствието на Районен прокурор Галин Байчев като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД №. 1132 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.375 и. сл. от НПК.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с. Постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр.Монтана по Сл.д. №. 35/2018г. по описа на ОСлО при ОП - гр. Монтана, респ. пр.пр.№. 1839/2018г. по описа на Районна прокуратура - гр.Монтана от 17.07.2019г., с. което е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност и. налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК спрямо обвиняемия Т.Д.М.,xxx, с. ЕГН: xxxxxxxxxx по обвинение за извършено престъпление по чл.313, ал.1 във вр. с. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението като намира същото за доказано по категаричен и. несъмнен начин. Предлага на съда да постанови решение, с. което да признае обвиняемия за виновен и. го освободи от наказателна оговорност с. налагане на административно наказание глоба в минимален размер от 1 000 лева.
Обвиняемият Т.М., редовно призован, се явява лично и. чрез упълномощения си защитник адвокат И.. С.. - АК - гр.Монтана предира за постановяване на оправдателно решение, като в пледоарията си навежда доводи, свързани с. несъставомерността и. на двете инкриминирани деяние.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и. в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Т.Д.М. е роден на xxxгxxx,,Р.”. у. №. 6. б. б. г. с. о. о. ж. р. н., с. ЕГН: xxxxxxxxxx.
На 30.10.2015г. свидетелят К. Г. К. от гр.Вършец, Област Монтана, към този момент пребиваващ и. работещ на територията на ФР Германия, сключва договор за потребителски кредит със ,,с. К. Б. А. - Германия, със средствата от които е била финансирана покупката на лек автомобил марка ,,А.”. модел ,, XXXX ”. цвят: тъмно сив металик, Рама №. XXXX , Двигател №. XXXX . Били издадени редовни регистрационни документи на името на К. Г. К., като поради условията на заема, големият талон останал на съхранение в банката до пълното погасяване на задълженията, а малкият талон му бил предоставен.
Впоследствие собственика на автомобила К. К. заявил, че тъй като бил взел пари на заем с. лихва от лице от гр.Берковица, му предоставил автомобила в залог. В други свои показания посочва, че имал угорока да извади ,,нови документи" за колата, за да могат да я продадат, ,,лихвалят" да прихване дължимото и. да възстанови разликата. Собственикът оставил документите на автомобила на въпросното лице от гр.Берковица, но не бил съгласен вещта да му бъде продавана. След предаването на автомобила във фактическо владение в гр.Вършец, същият бил съхраняван в гр.Берковица в дома на лицето О. С..
Разпитан в качеството на свидетел владелецът заявил, че никога не е бил давал пари на заем срещу лихва на свидетеля К. К., а последният по собствено желание му е бил продал колата. Свидетелят О. С. заплатил колата на свидетеля К. и. я предоставил на обвиняемия Т.М., на чието име е регистрирана в Република България, тъй като имали уговорка в замяна на колата, обвиняемият да му извърши ремонт на къщата. Впоследствие обвиняемият се отказал от уговорката, прехвърлил колата на свидетелят К. С. от гр. Монтана, доплатил и. като бартер закупил от лицето друг по - скъп автомобил, регистриран на името на роднина на С. - свидетелят Р. Г.. Свидетелят К. С. закупил въпросния автомобил, съгласно договор от 27.12.2017г. от обвиняемия Т.М., който притежавал редовните б. регистрационни документи.
Преди това да се случи и. сделката да бъде изповядана, на 07.12.2017г. обвиняемият Т.Д.М. отишъл в сектор ,,Пътна Полиция" в ОДМВР - гр.Монтана с. цел да бъде регистриран процесния автомобил, като пред Е. Н. - системен оператор собственоръчно попълнил и. депозирал писмена декларация за придобиване на собственост по Приложение №. 2 от Наредба №. І - 45 от 24.03.2000г. на Министъра на вътрешните р. която по силата на закон - чл.140, ал.2 от ЗДвП във вр. с. чл.12а, ал.1 т.6 от Наредба №. І - 45 от 24.03.2000г. на Министъра на вътрешните р. за регистриране, отчет, пускане в движение и. спиране от движение на моторни превозни средства и. ремаркета, теглени от тях, и. реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която се дава пред орган на власт - пред служител в сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, за удостоверяване истинността на някое обстоятелство относно датата и. мястото на придобиване на МПС, а именно че е закупил лек автомобил марка ,,А.”. модел ,, XXXX ”. цвят: тъмно сив металик, Рама №. XXXX на 23.11.2017г. от Република Австрия и. на същата дата потвърдил неистина в писмена декларация по Приложение №. 12 от Наредба за определяне реда и. размера за заплащане на продуктова такса, която по силата на закон - чл.59, ал.1 от Закона за управление на отпадъците във вр. с. чл.11, ал.7 и. чл.12, ал.1 от Наредба за определяне на реда и. размера за заплащане на продуктова такса се дава пред орган на власт - пред служител на сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана за удостоверяване истинността на някое обстоятелствя относно мястото на придобиване на МПС лек автомобил марка ,,А.”. модел ,, XXXX ”. цвят: тъмно сив металик, Рама №. XXXX от Република Австрия.
По писмен сигнал на свидетеля К. К. до Районна прокуратура - гр.Берковица било образувано досъдебно производство с. нарочно постановление на прокурор от съответната прокуратура. Наказателното производство било образувано срещу неизвестен извършител по обвинение в извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В хода на разследването били разпитани в качеството на свидетели приобретателите на процесиня лек автомобил - К. К., К. С., О. С. и. Р. Г., както и. Й. С. и. Е. Н.. В своите показания разпитаните лица изясняват в пълнота гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията им като правдиви и. закрепени в съответствие с. процесуалния ред, поради което ги и. цени при мотивирането на своя съдебен акт.
При проведеното разследване е назначена съдебно графологична експертиза, чието заключение доказва, че подписът върху декларацията за закупуване на лек автомобил от чужбина от 07.12.2017г. е бил положен от обвиняемия Т.Д.М., а по представената декларация за въвеждане на територията на Република България на МПС за лична употреба, ръкописинят текст е бил написан от същото лице.
Също така по досъдебното производство е назначена и. съдебно техническа експретиза на документи и. съдебно оценителна експретиза на процесиня автомобил.
От заключението на последната се установява, че стойността на въпросната вещ към месец декември 2017г. възлиза на 14 300 лева, а от това на първата - че част от представените документи са били подправени. Съдът кредитира заключенията на вещите лица като годни писмени доказателствени средства. Същите не са били обект на оспорване от страните и. за съда не възникват съмнения, относно достоверността на процесните заключения. На следващо място съвкупният писмен доказателствен материал от събраните в хода на разследавнето средства се потвърждава и. от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и. доказателствени средства.
След проведеното разследване към наказателна отговорност бил привлечен Т.Д.М. по обвинение по чл.313, ал.1 във вр. с. чл.26, ал.1 от НК. Разпитан в качеството на обвиняем, същият се признал за виновен и. депозирал обяснения.
С. оглед на така изложената фактическа обстановка съдът намира, че и. двете деяния, извършени от обвиняемия Т.Д.М., не покриват признаците на престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
От събраните по делото доказателства става ясно, че на въпросната дата, деецът действително е попълнил и. подписал два боря декларации, които впоследствие е приложил пред орган на власт - служител при сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана.
Съдът счита, че и. двете деяния, реализирани от обвиняемия, са несъставомерни от обективна страна, а по отношение на второто такова е налице и. необосновано обвинение относно неговото авторство предвид отсъстивето на положен подпис върху попълнената декларация. За съставомерността на престъплението по чл.313, ал.1 от НК се изисква деецът да потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някое от тези обстоятелства. Законовата норма изисква тази декларация да се дава, когато това е предвидено само в изчерпателно посочените случаи. Във всички други актове на държавни органи, дори и. те да имат нормативен характер, не е възможно да се задължават гражданите да декларират определени обстоятелства под страх от наказателна отговорност. Материално правната теория и. чл.46, ал.3 от ЗНА забраняват наказателно правната норма да бъде тълкувана разширително.
В конкретния случай подсъдимият попълнил декларация, давана според образец Приложение №. 2 от Наредба І-45/24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и. спирането от движение на МПС и. на ремаркета, теглени от тях, и. реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Самата Наредба е издадена от министъра на вътрешните работи и. не попада в законоустановените изисквания за санкциониране на конкретно неправомерно деклариране, а второто деяние е за нарушение на чл.11, ал.7 и. чл.12, ал.1 от Наредба за определяне на реда и. размера за заплащане на продуктова такса, приета с. ПМС №. 76 от 12.04.2016г., обн. ДВ брой 30 от 15.04.2016г. Друг би бил въпросът, ако законът въвеждаше изискването за подаването на такава декларация с. цел удостоверяване на истинността на някои обстоятелства-в конкретния случай датата и. мястото на закупуване на автомобила (в този смисъл е и. Присъда по НОХД №. 228/2015г. по описа на Военен съд – гр. Пловдив).
Спрямо втория инкриминиран документ е налице е незавършен фактически състав по самото му съставяне, тъй като след попълването му, деецът не е положил своя подпис. Ето защо освен, че второто изпълнително деяние е несъставомерно от обективна страна, но и. необосновано по отношение на неговото авторство.
Съдът споделя изцяло направеното от защитника на обвиняемия възражение, че по отношение на втората декларация липсва завършен фактически състав, което изключва наличието на ,,документ”. Поради липсата на законодателно уреждане на това понятие, материално правната теория (проф.И. Н. ,,Наказателно право Обща част”. М. Г. ,,Документни престъпления по Българското наказателно право”) посочва, че документът е конкретно писмено волеизявление, което има правно значение. Характеристичните данни се изразяват в кумулативното наличие на изявление, писмена форма, връзка между изявлението и. волята на субекта (където попада и. подписа на автора), конкретност и. връзка с. правото. Независимо от липсата на подпис от текста на документа може да се направи несъмнен извод, относно неговото авторство, документният характер не е изключен. Предвид специфичния характер на инкриминирания документ ,,декларация” по чл.313, ал.1 от НК, наличието на подпис в случая се явява задължителен за неговото съдържание.
По отношение на наведеното възражение от страна на прокурора, за наличие на законова делегация, отразена в &8 от подзаконовия нормативен акт съдът следва да посочи, че дори и. да бъде прието, че изпълнителното деяние покрива признаците на престъпление от обективна страна, същото се явява несъставомерно от субективна страна. Това е така, тъй като за престъплението се счита за извършено при форма на вина – пряк умисъл и. от дееца не може да се очаква, че предвидената в Наредбата делегация препраща към закона. Цитираното решение на ВКС има препоръчителен за съда, а не задължителен характер, предвид обстоятелството, че няма друго такова, от което да е видно, че е налице константна съдебна практика на върховната съдебна инстанция.
От друга страна освен горецитираната съдебна практика на военен съд е налице и. задължителна такава, обективирана в Тълкувателно Решение №. 56 от 20.ХІІ.1986г. на ОСНК на ВС, в мотивите на което изрично е упоменато, че наказателната отговорност по чл.313, ал.1 от НК винаги предполага задължение за деклариране, установено със закон, указ или постановление на Министерски съвет, а не и. с. наредба на отделно министерство.
Предвид изложените правни съображения съдът приема, че при така формулираните фактически параметри на постановлението на прокурора по чл.78а, ал.1 от НК, обвиняемият Т.Д.М. следва да бъде признат за невинен и. оправдан по така повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.313, ал.1 във вр. с. чл.26, ал.1 от НК.
С. оглед изхода на делото направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на общо 1 525,64 лева, от които 960.00 лева за превод на документи от немски на б. език, 164.00 лева за изготвена оценителна експертиза, 178,83 лева за техническа експретиза на документи и. 193,00 лева за почеркова експертиза и. 29, 81 лева за изготвен фотоалбум, следва да останат за сметка на държавата.
Воден от горното и. на основание чл.378, ал.4 т.2 от НПК, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА обвиняемия Т.Д.М. - роден на на xxxгxxx,,Р.”. у. №. 6. б. б. г. с. о. о. ж. р. н., с. ЕГН: xxxxxxxxxx за НЕВИНЕН в това, че на 07.12.2017г. в гр.Монтана, на ул.,,Искър" №. 11, пред Е. Н. - системен оператор в сектор ,,Пътна полиция" при ОДМВР - гр.Монтата, потвърдил неистина в писмена декларация от същата дата за придобиване на собствеността по Приложение №. 2 от Наредба №. І - 45 от 24.03.2000г. на Министъра на вътрешните р. която по силата на закон - чл.140, ал.2 от ЗДвП във вр. с. чл.12а, ал.1 т.6 от Наредба №. І - 45 от 24.03.2000г. на Министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет, пускане в движение и. спиране от движение на моторни превозни средства и. ремаркета, теглени от тях, и. реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства / издадена от Министъра на вътрешните р. обн. ДВ брой 31 от 14.04.2000г. в сила от 14.04.2000г. изменена и. допълнена бр.62 от 01.08.2017г. в сила от 01.08.2017г./, която се дава пред орган на власт - пред служител на сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, за удостоверяване истинността на някое обстоятелство относно датата и. мястото на придобиване на МПС, а именно че на 23.11.2017г. е закупил лек автомобил марка ,,А.”. модел ,, XXXX ”. цвят: тъмно сив металик, Рама №. XXXX , Двигател №. XXXX от Република Австрия.
и. затова, че на 07.12.2017г. в гр.Монтана, на ул.,,Искър" №. 11, пред Е. Н. - системен оператор в сектор ,,Пътна полиция" при ОДМВР - гр.Монтата, потвърдил неистина в писмена декларация от същата дата по приложение №. 12 от Наредба за определяне реда и. размера за заплащане на продуктова такса, която по силата на закон - чл.59, ал.1 от Закона за управление на отпадъците във вр. с. чл.11, ал.7 и. чл.12, ал.1 от Наредба за определяне на реда и. размера за заплащане на продуктова такса/ приета с. ПМС №. 76 от 12.04.2016г. обн.ДВ брой 30 от 15.04.2016г. в сила от 16.06.2016г./ - се дава пред орган на власт - пред служител на сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, за удостоверяване истинността на някое обстоятелство относно мястото на придобиване на МПС, а именно че е придобил лек автомобил марка ,,А.”. модел ,, XXXX ”. цвят: тъмно сив металик, Рама №. XXXX , Двигател №. XXXX от Република Австрия., поради което и. на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.313, ал.1 във вр. с. чл.26, ал.1 от НК.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1 525,64 (хиляда петстотин двадесет и. пет лева и. шестдесет и. четири стоинки) лева да останат за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и. протестиране в 15 – дневен срок от днес пред Окръжен съд - гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: