Решение по дело №10540/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3909
Дата: 21 декември 2022 г. (в сила от 21 декември 2022 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20221100510540
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3909
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20221100510540 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на длъжника М. Н. Т. с вх. № 20362
от 12.09.2022 г. на ЧСИ Р.М.- В., срещу Постановление от 23.08.2022 г. на ЧСИ Р.М.- В.,
рег. № 790 на КЧСИ, постановено по изпълнително дело № 2022790401161, в частта, с която
е отказано прекратяване на изпълнителното дело и са приети за събиране от длъжника
разноските по изпълнителното дело, в общ размер от 1063.11 лева, както и е отказано да се
приемат разноски на длъжника за адвокатско възнаграждение за защита в рамките на
изпълнителното дело, в размер на 150 лева.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
Постановление, поддържайки че длъжникът е платил сумата, предмет на изпълнението
преди образуване на изпълнителното дело, за което са представени доказателства и от
страна на взискателя, поради което ЧСИ М. – В. е следвало служебно да прекрати
изпълнителното дело, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Като е отказала да прекрати делото, е
допуснала и нарушение на процесуалния закон, тъй като актът, с който ЧСИ е извършила
отказ за прекратяване, е постановление, а не изискуемото по закон разпореждане. Сочи още,
че по аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК взискателят следва да понесе разноските по
изпълнителното дело, като оспорва извода на ЧСИ в обжалваното постановление, с което е
приел същите за събиране от длъжника. Излага доводи, че на 14.07.2022 г. взискателката
Н.В.Т. не е дала необходимото съдействие за получаване на изпълнението, като
целенасочено отказала да получи известието от „Б.П.“ ЕАД, за да може да образува
междувременно изпълнителното дело.
По отношение на Постановлението в частта, в която ЧСИ М. – В. се е произнесла по
искането на длъжника за присъждане на разноски в изпълнителното дело, счита
постановлението за нищожно, поради неспазена форма, а именно разпореждане, като
недопустимо и като преждевременно постановено. В жалбата е посочен за релевантен
момента за произнасяне по тези разноски, едва при постановяване от страна на ЧСИ на акт
за прекратяване на делото. Прави доказателствени искания за събиране на свидетелски
1
показания, събиране на писмени и веществени доказателства, за установяване на факта на
отказ от страна на взискателката Тодорова да получи известие от „Б.П.“ ЕАД на 14.07.2022
г. Сочи писмени доказателства за установяване факта на внасянето на сумата. Моли съдът да
отмени Постановлението за отказа на частния съдебен изпълнител да прекрати
производството по изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, както и
постановлението за разноски, с което приема за събиране от длъжника разноските по
изпълнителното дело, в общ размер от 1063.11 лева и отказва да приеме за събиране
разноски на длъжника за процесуално представителство, в размер на 150 лева.
Взискателят Н.В.Т., чрез адв. С. и адв. С., в законоустановения срок, оспорва
основателността на подадената жалба. Излага доводи, че паричното задължение, като
носимо, обуславя определено поведение на длъжника, което го освобождава от
задължението, а именно - внасянето на парите в банка по местоизпълнението, с оглед
възможността за депозиране на пари в полза на лице, различно от вносителя и уведомяване
на кредитора за това. Спори, че изпращането на сумата с пощенски запис не е изпълнение
на задължението , като пощенските и телефонните станции не са овластени нито от закона,
нито от кредитора да получават изпълнението. Допълнително твърди, че преведените от
длъжника суми не са били получени от взискателя по изпълнителното дело преди неговото
образуване, като единствено тяхното получаване е релевантно, според разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и обжалваното постановление за отказ от прекратяване на
изпълнителното дело е правилно и следва да се потвърди. Наред с това, излага доводи, че
разноските на длъжника следва да се понесат от него, доколкото са сторени по негова
инициатива и без да е налице законово задължение, а не са пряка последица от поведението
на взискателя – кредитор. Моли съдът да отхвърли жалбата.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви ЧСИ М.- В. оспорва
предявената жалба като неоснователна. Твърди, че при доброволно изпълнение чрез
пощенска станция сумата следва да бъде платена, а не внесена, според разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК, което обстоятелство е единствен предмет на проверка от страна на ЧСИ,
когато е сезиран с молба за прекратяване на делото на това основание. Посочено е, че
отказът на кредитора за получаване на сумата не освобождавал длъжника от плащане, като в
задълженията на съдебния изпълнител не влизало да изследва причините за отказа,
недобросъвестността на взискателя или изпаднал ли е последният в забава при отказ да
получи изпълнението. В случая по изпълнителното производство безспорно било доказано,
че плащането е получено след образуване на делото, поради което и сочената от длъжника
хипотеза за прекратяване не била налице и длъжникът дължи всички разноски по
изпълнението.
Депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена от длъжник, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт – арг. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, като е заплатена
дължимата държавна такса.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за прекратяване на
изпълнителното производство е установен случаят, в който длъжникът представи разписка
от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от
банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство.
Регламентираните в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК основания за прекратяване на
изпълнителното производство обхващат случаи на погасяване на дълга преди завеждане на
изпълнителното производство, включително и случаите, когато сумата е внесена за
взискателя преди завеждане на делото. Предвид систематичното място на сочената от
жалбоподателя хипотеза сред случаи на реално погасяване на дълга преди завеждане на
делото, следва да се приеме, че същата се отнася до случаите, в които сумата е внесена в
полза на взискателя преди иницииране на изпълнителното производство, независимо от
момента на узнаването или реалното получаване от негова страна, което може да е и в
2
хода на самото изпълнително дело, както е в настоящия случай. В този случай, макар
правопогасяващият ефект да е настъпил след заверяване на сметката на кредитора, правна
релевантност е придадена на момента на внасяне на сумата по сметка на кредитора, а не на
реалното получаване на сумата в пощенска станция от страна на кредитора.
Настоящият състав на съда не споделя възраженията от страна на взискателя, както и
мотивите на съдебния изпълнител, че единствен редовен способ за изпълнение е влагането
на сумата в банка, на разположение на кредитора, доколкото самата разпоредба на закона
допуска това да стане чрез пощенска станция, като освен това, правният ефект е по същество
еднакъв – за кредитора е налице възможност свободно да разполага с внесените за него
суми, а за длъжника е налице невъзможност да се разпорежда със сумата, щом като е вече
внесена за друго лице.
В обобщение на гореизложеното, по делото се установява, че уредените в закона
предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело са налице - от длъжника е
представена квитанция от пощенска служба, че сумата по изпълнителния лист е внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство, като обстоятелството, че към
момента на образуване на изпълнителното дело сумата все още не е изплатена е ирелевантно
, предвид разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Следователно по делото се установи, че
длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнителното производство.
Ето защо съдът приема, че молбата на длъжника за прекратяване на производството е
основателна и постановеният отказ от съдебния изпълнител да прекрати производството по
изпълнителното дело следва да се отмени, като вместо това изпълнителното дело следва да
бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това, и по аргумент от чл. 433,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, всички разноски в изпълнителното производство
следва да останат в тежест на взискателя по делото. Нещо повече, с прекратяване на
изпълнението всички извършени процесуални действия по изпълнението отпадат
(обезсилват се) с обратна сила, поради което се считат за неосъществени, като се
препятстват последващите действия по принудителното изпълнение. Единственото
изключение от това правило е уредено в правната норма на чл. 433, ал. 5 (предишна ал. 3)
ГПК, съгласно която прекратяването и приключването на производството не засяга правата,
които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и
редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.
По този начин се охраняват правата на добросъвестните трети лица, които са подчинени на
властническите правомощия на компетентния изпълнителен орган. В този смисъл са
тълкувателните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. Ето защо и по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските в
случая са за сметка на взискателите и не следва да се възлагат на длъжника. Актът на
прекратяване на делото води до недължимост на сторените от взискателя разноски /арг. чл.
79, ал. 1 ГПК/ и по съществото си представлява отмяна на обжалвания с настоящата жалба
Постановление в частта за разноските.
Наред с това, съдът намира също за неправилно постановлението, в частта, с която
ЧСИ М.- В. е отказала да приеме за събиране разноските на длъжника за адвокатско
възнаграждение за правна защита. Видно от приложените по делото пълномощно и договор
за правна помощ, послужил като разписка (л.39), длъжникът е получила правна помощ за
изготвяне на писмената молба за прекратяване на изпълнителното дело, за което е платила
150 лева на адв. В.И., които разноски са претендирани в производството.
Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими в
изпълнителния процес, не представлява изпълнително действие, а е признаване на
материално право на реализиране на отговорност за неоснователно причинен процес
(отговорност за разноски), чиито правила са уредени в общата част на ГПК, поради което
намират проявление и в изпълнителното, и в исковото производство. Следователно, в
настоящия случай приложение намират нормите на чл. 78, ал. 4 ГПК във връзка с чл.79 ал. 1
т.1 и 2 ГПК, а именно - че длъжникът има право на разноски при прекратяване на делото,
тъй като, както горе бе посочено, с поведението си не е станал повод за образуването му. По
3
този начин би се осъществила превантивната функция на отговорността за разноски, а
именно за взискателя в случай на ново изпълнително основание ще е налице субективното
знание, че при неоснователно образуване на изпълнително производство, то той би могло да
понесе не само разноските по изпълнението, но и допълнителни разноски – тези, които са
сторени от длъжника с оглед неговата защита. Наред с това, това решение по въпроса за
дължимост на разноски на длъжника в изпълнителното производство кореспондира с
принципа на равнопоставеност на страните, който намира приложение в изпълнителното
производство. Длъжникът, който често е в недобро финансово състояние, знаейки че при
неоснователно образувано изпълнително дело, ще има право да претендира разноски за
адвокатска защита, ще е склонен да ползва такава и ще може да получи ефективна защита.
Поради гореизложеното, постановлението за разноските на ЧСИ М. – В., с което
поисканите от длъжника разноски не са приети за събиране, следва да бъде отменено, като
вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което процесните разноски, в размер
на 150 лева следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.
Воден от горното, Софийски градски съд,


РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 23.08.2022 г., по описа на ЧСИ Р.М.- В., рег. № 790 на
КЧСИ, по изпълнително дело № 2022790401161, в частта, с която е отказано прекратяване
на изпълнителното дело, приети са за събиране от длъжника разноските по изпълнителното
дело, в общ размер от 1063.11 лева и е отказано да се приемат разноски на длъжника за
адвокатско възнаграждение за защита в рамките на изпълнителното дело, в размер на 150
лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнително дело №
2022790401161, по описа на ЧСИ Р.М.- В..
ОСЪЖДА Н.В.Т., ЕГН ********** да заплати на М. Н. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 81 ГПК сумата от 150,00 лева, представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение, направени в производството по изпълнително дело №
2022790401161, по описа на ЧСИ Р.М.- В., рег. № 790 на КЧСИ
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 437, ал. 4
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4