О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……
Град Пловдив, 17.07.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1167 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.159 АПК.
Образувано е по жалба на С.Ж.П. *** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1030-0000038 от 09.01.2020 г. на началник група към
ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до заплащане
на дължимата глоба.
Съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, по
която не дължи произнасяне по същество.
Процесната заповед е издадена на 09.01.2020 г, към
който момент нормата на чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП е била действаща. Видно от
представеното заверено копие на процесната заповед и от становището на
ответника от 16.05.2023 г., заповедта не е връчвана на жалбоподателя, не е
изпълнявана, което се потвърждава и от изложеното в жалбата, следователно
заповедта не е породила никакви неблагоприятни правни последици за
жалбоподателя.
Нормата на чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП е обявена за
противоконституционна с решение № 3 от 23.03.2021 г. по конституционно дело №
11/2020 г., обн., ДВ, бр. 26 от 30.03.2021 г. Тъй
като решенията на Конституционния съд имат конститутивно действие (чл.149, ал.1, т.2 и 4 и чл.151, ал.2
и ал.3 от Конституцията), от влизане в сила на цитираното решение нормата на чл.171,
т.1, б.“д“ ЗДвП не е част от действащото право и е загубила своя правен ефект,
защото с решението си Конституционният съд е забранил занапред прилагането на
противоконституционната норма.
В този смисъл решение № 3 от 28.04.2020 г. по
конституционно дело № 5/2019 г., в мотивите на което четем: „Правният ефект на
решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на
влизане на решението на Конституционния съд в сила. От този момент насетне той
престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата
уредба.“
Следователно след влизане в сила на решението на Конституционния
съд обжалваната заповед също е загубила своето правно значение поради липса
вече в правния мир на правното основание за нейното издаване и е невъзможно да
бъде изпълнявана принудително, защото към момента на постановяване на решението
на Конституционния съд все още не е бил налице влязъл в сила административен
акт, а след неговото постановяване е налице незабавно действие на обезсилването
на противоконституционния закон, предписано от чл.151, ал.2 на Конституцията – спрямо
висящи правоотношения (каквото е и процесното, защото оспорената заповед не е
влязла в сила) противоконституционната норма повече не може да се прилага.
Съответно правото да
се иска изпълнение на неизпълнен и невлязъл в сила акт, издаден въз основа на
противоконституционната норма, се погасява.
В същия смисъл решение № 3 от 28.04.2020 г. по
конституционно дело № 5/2019 г. – „правилото на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, решението на Конституционния съд, с което се
обявява противоконституционност на закон, действа занапред. Спрямо
заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения
противоконституционният закон не се прилага. Решенията на Конституционния съд са
задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл.14, ал.6
ЗКС) и като неразделна част от правния ред осигуряват върховенството на
Конституцията. В правовата държава неизпълнението на решенията на
Конституционния съд, неточното им изпълнение или заобикаляне, е нарушение на
Конституцията, на нейните принципи, ценности и разпоредби. Задължението да
изпълняват решенията на Конституционния съд в пълна степен обвързва всички
държавни органи и следователно и органите на съдебната власт.“
Следователно решението на Конституционния съд, с което
е обявена противоконституционност на нормата на чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП е
задължителна и за органите на МВР, които не могат да изпълнят никога занапред
оспорената заповед. Вероятно по тази причина органите на МВР не са връчили
заповедта на жалбоподателя и не са пристъпили към нейното изпълнение до
настоящия момент.
Правилото на чл.150, ал.2 от Конституцията и мотивите
на решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г., че „въпросът
за конституционността на приложимия по висящото дело
закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да
се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването
на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това
противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е
по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да
осигури върховенството на Конституцията“, касаят висящо съдебно производство
към момента, когато Конституционният съд все още не се е произнесъл по въпроса,
с който е сезиран. Настоящият случай не е такъв – делото е образувано в съда на
05.05.2023 г., т.е., повече от две години след
постановяването на решение № 3 от 23.03.2021 г. по конституционно дело №
11/2020 г., с което е обявена противоконституционността на нормата на чл.171,
т.1, б.“д“ ЗДвП и тя вече не е „част от правната система и по своя фактически
статус е невалидно правило“.
Пак според мотивите на решение № 3 от 28.04.2020 г. по
конституционно дело № 5/2019 г. „възникналите от прилагането им (на обявените
за несъответни на Конституцията закони) правни последици в рамките на
правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на Конституционния
съд, се запазват“. Настоящото административно правоотношение не е приключило
към момента на влизане в сила на решението на Конституционния съд, защото към
този момент няма влязъл в сила административен акт. Съответно за неговото
приключване е приложимо правилото на чл.151, ал.2 на Конституцията – невалидност
на закона, обявен за противоконституционен, – задължително за всички правни
субекти.
При тези факти съдът намира, че за жалбоподателя не е
налице правен интерес от обжалване на процесната заповед, тъй като с нея по
никакъв начин не може да бъде засегната неблагоприятно правната му сфера в
бъдеще с оглед обявената противоконституционност на чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП,
посочен като основание за издаване на заповедта, нито ще настъпи друга
благоприятна за жалбоподателя правна промяна от евентуалната й отмяна поради
вече проявения пряк правен ефект на решение № 3 от 23.03.2021 г. по
конституционно дело № 11/2020 г.
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за чието
съществуване съдът следи служебно. Съответно неговата липса в случая обосновава
извод за недопустимост на търсената съдебна защита, поради което жалбата като
недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно
производство следва да бъде прекратено.
Затова и на основание чл.159, т.4 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Ж.П., ЕГН **********,***, срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1030-0000038 от 09.01.2020 г. на
началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по административно дело № 1167 по описа на Административен съд Пловдив за 2023
година.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването.
Съдия: