Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… /
………………. г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІI касационен състав, в публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР МИХОВ
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа
докладваното от съдия Йордан Димов КАНД №2780/2021 г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК,
вр. чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.
Производството е образувано по повод касационна жалба на „Монтажи пробг“ ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес *** - адв. И.Г. срещу Решение № 849/11.11.2021 г. по НАХД №2655/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0000065/29.01.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна (РД АА), с което на „Монтажи пробг “ ООД на осн. чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не е изяснено обстоятелството, в какво точно качество е наказано дружеството. Навеждат се и твърдения за несъставомерност на деянието, тъй като не е ясно дали дружеството е санкционирано в качеството му на превозвач или лице извършващо пътна помощ, или от лице, извършващо превоз на товари за собствена сметка. твърди, че превозът е следвало да се квалифицира като обществен, а не за собствена сметка. Моли да бъде отменено обжалваното решение на РС - Варна и да се отмени НП. моли да му бъдат присъдени сторените в производството разноски, а алтернативно прави възражение за прекомерност на възнаграждението на представителя на ответника, като намира, че следва да бъде редуцирано претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение до законовият минимум.
От страна на РД АА по делото е депозиран отговор на касационна жалба. Всъщност те са два, но първият от тях постъпил пред ВРС на 20.12.2021 г. е неясен и не кореспондира с твърденията в касационната жалба, а вторият от 22.12.2021 г. е различен от първия и в него се съдърат мотиви касаещи жалбата и постановеното решние. В него се сочи, че обжалваното решение е правилно и постановено в съответствие с процесуалните и материалноправните норми, а жалбата против решението намира за неоснователна. Сочи се, че превозвачът е извършва превоз за собствена сметка. Намира, че правилно е констатирано, че водачът не е притежавал удстоверение установяващо психическата му годност. Намира, че за това дали е налице подобно удостоверение следва да следи и превзвача, като сочи, че самата санкционна норма възлага отговорността на този, който назначи на работа или допусне водач без подобно удостоверение. Намира за правилни мотивите на ВРС. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. моли да бъде присъдено на ответника юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание страните не се явяват, не изпращат представители.
Представителят на ВОП изразява мнение за неоснователност на жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1,т. т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
За да се произнесе по спора ВРС е намерил от фактическа страна, че санкционираното дружество „Монтажи пробг“ ООД притежавало Лиценз на Общността за превоз на товари №13001. Дружеството е допуснало до управление товарен автомобил марка „Ман”, КаТ. №3, с рег. *****, с който е извършил превоз за собствена сметка на товари, водачът Н. Г., който не е отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 ат ЗДвП, уредени в чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвП, тъй като водачът Г. е бил без удостоверение за психологическа годост.
Във връзка с тези констатации бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че е допуснало управление на товарен автомобил от категория N 2, с който е извършен международен превоз на товари за собствена сметка, с водач Н.С. Г., без същият да притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл.7б, ал.9 от ЗАвП. Актът бил съставен в присъствието на управителя на „Монтажи пробг“ ООД; бил предявен и подписан без конкретни възражения. Въз основа на съставения акт на 29.01.2021 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.
Тази фактическа обстановка ВРС е приел за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към преписката. Като е приел нарушението за безспорно установено, въззивният съд е потвърдил НП.
Постановеното решение е правилно.
Настоящият състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати, нито процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон.
Не се споделят възраженията за липса на нарушение, както и за неправилна квалификация на деянието наведени в касационната жалба.
В чл.2, ал.1 от Наредба №41/2008 г. на МТ изрично е посочено, че водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. Същевременно в чл.96г, ал.1 от ЗАвП е предвидено наказание за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
В тази връзка съдът намира определената от АНО квалификация за правилна.
Не се споделят възраженията на касатора. Според установената нормативна уредба всяка държава членка трябва да прикрепи по някакъв начин хармонизираният код на Общността определен за да удостовери, че конкретният шофьор притежава УПК, което удостоверява неговата начална квалификация или продължаващо обучение. Всяка държава членка има възможност да избере дали това удостоверяване следва да стане в самото СУМПС на водача или да се удостоверява с карта за квалификация на водача, както е приела Република България. Явно е, че към момента на процесният превозен курс водачът не е имал редовно удостоверение за психическа годност. С изтичане на срока на картата на водача, той представа да отговаря на нормативните изисквания за необходима квалификация.
Предвид горните съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение не страда от сочените с касационната жалба пороци. Оспореното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че следва да осъди дружеството да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК вр. чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №849/11.11.2021 г. по НАХД №2655/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Монтажи пробг“ ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес *** - адв. И.Г. да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 80(осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.