РЕШЕНИЕ
Номер 1522 05.05.2015 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд
IV брачен състав
В публично
заседание на двадесет и
седми април
две хиляди и петнадесета
година в следния състав:
Председател: ДИАНА
КОСТАДИНОВА
Секретар: София Чаушева
като
разгледа докладваното от съдията
дело
номер 18261 по описа за 2014 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150
от СК.
Производството по делото е образувано
по искова молба подадена от
А.Н.З., ЕГН ********** с адрес *** като законен
представител на С.Н.М. ЕГН ********** и Д.Н.М. ЕГН ********** чрез адвокат Н.Г.С.
от **** със съдебен адрес:***, тел. 0888 952427, 0895 103554 ПРОТИВ Н. Я.М. ЕГН
********** ***
Ищцата
твърди, че по гр.дело № 2675/2008г по описа на Окръжен съд Пловдив-IV гр.състав с решение 233 от 10.02.2009г. съставът на съда признал за установено, че ответника в настоящето производство Н. Я.М.
ЕГН ********** *** е биологичен баща на С. Н.М. ЕГН ********** и Д.Н.М. ЕГН **********
като същия бил осъден да заплаща издръжка чрез майката А.Н.З. като техен
законен представител. С решението била определена месечна издръжка в размер на
40 /четиридесет/ лева за Д.Н.М. ЕГН ********** и в размер на 50 /петдесет/ лева
за С.Н.М. ЕГН **********. От датата на влизане на решението в сила, а именно
04.03.2009г. изминал период от време като условията на живот се променили
значително, а с тях и нуждите на децата. В момента средствата необходими за
издръжката на децата на практика били повече от 400лв на месец, тъй като често
се налагало да бъдат купувани нови дрехи. Посещавали редовно училище като през
учебната 2014/2015г. С. била ученичка в **** клас, а Д. била ученичка в ****
клас. Ответникът не полагал никакви грижи към настоящия момент за децата. Не им
подарявал подаръци, нито се грижил за възпитанието им, а през годините дори не бил
плащал издръжка. До момента за децата се била грижила единствено майката с помощта на
роднините си, а бащата дори не изплащал дължимата издръжка въпреки, че работил
в чужбина и имал значителни доходи. Според негови колеги същият получавал около
2000 /две хиляди /евро на месец, които изпращал ежемесечно на настоящата си
съпруга.
Направено е искане съдът да постанови решение с което
да осъди бащата и ответник в производството да заплаща издръжка
в увеличен размер за децата си С.Н.М.
ЕГН ********** от 50 на 150лв и за Д.Н.М. ЕГН ********** от 40 на 140лв, считано
от момента на подаване на исковата молба – 22.12.2014г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
Приложени са писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
Субективно съединени
искове с правната квалификация чл.150, ал.2 от СК, вр.
с чл.143, ал.1 и 2 СК.
Претендираното от ищцата право
произтича от следните обстоятелства: Ищците са дъщеря на
ответника; действат чрез своята майка и законен представител; с влязло
в сила съдебно решение е определена издръжка на децата; нуждите на последните
са нараснали в следствие на израстване през изминалия период от време, с което
са се увеличили разходите за ежедневни
нужди -храна, дрехи и обувки, пътни разходи, средства за консумативи в
училище;. Възможностите на ответника да предоставя средства за издръжка са нарастнали; доходите на майката са недостатъчни за покриване нуждите на ищеца.
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане,
тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.
Преписи от молбата и приложенията са връчени на
ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му
разяснени и последствията от неподаване на такъв. В определения срок ответникът
е депозирал такъв чрез Д.М.Б. в качеството му на процесуален представител
на Н. Я.М.
Намира, че иска е допустим -
заведен е от и срещу надлежна страна.
На второ място, счита, че
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Действително по гражданско
дело 2675/2008 г. Н. Я.М. бил признал бащинство спрямо ищците С.Н.М. и Д.Н.М. и
по отношение на него имало и осъдителен диспозитив за заплащане на издръжка
ежемесечно в размер на 50 лева на детето С.Н.М. и 40 лева на детето Д.Н.М..
Доколкото е било във възможностите му Н. Я.М. бил заплащал тази издръжка.
Към настоящия момент искът за увеличаване на
издръжката се явявал неоснователен, тъй като Н. Я.М. бил безработен и имал три
други деца, които да издържа. Издръжката следвало да се определи, както с оглед
нуждите на дирещия издръжка, така според възможностите на лицето, което е
задължено да я предоставя. Не отговаряло на истината твърдението в исковата
молба, че ответникът Н. Я.М. реализирал високи доходи в чужбина и не се грижел
за децата си. Тези твърдения не
подкрепени с никакви доказателства. Понастояшем
Н. Я.М. бил безработен и е регистриран в Бюри по
труда - град К.. Майката А.З. напуснала ответника Н. М. заедно с по -малката си
дъщеря - пеленаче Д.М. през 2003г. Тогава тя му заявила, че Д.М. не е негова
дъщеря и не желае повече да живее с него и че си има друг приятел. По - голямото
момиче С.М. останало при баща си и за него се грижил единствено бащата до
влизане в сила на Решение № 233 от 02.10. 2009 г. Понастоящем А.З. не го
допускала до децата, а в опитите му да ги види, той бивал прогонван, като към
него се отправяли обиди, както от майката, така и от двете момичета.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между страните не се спори, че С. Н.М. ЕГН ********** и Д.Н. М. ЕГН ********** са деца на А. Н. З.
ЕГН ********** и Н. Я.М. ЕГН **********.
Видно от представеното Решение №
233 от 10.02.2009г., влязло в сила на
04.03.2009г., постановено по гр. дело № 2675/2008
г. по описа на Пловдивски Окръжен съд, ІV-ти граждански
състав /л. 4 – л.6 от делото/, бащата Н. Я.М. ЕГН ********** бил осъден да заплаща на дъщеря
си С. Н.М. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 50 лева, до
възникване на причини, обуславящи друг размер на издръжката, а за дъщеря си Д.Н. М. ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 40 лева, до възникване на причини,
обуславящи друг размер на издръжката.
Детето
С. понастоящем е на **** години,
а детето
Д. е на близо **** години. Видно
от представените / на л. 8 от
делото/ служебни бележки детето С. е
ученичка в **** клас през учебната 2014/2015г. , а детето
Д. е в **** клас през
учебната 2014/2015г. на
Средно общообразователно училище
„****” – гр. К.. Видно от приетия като писмено доказателство по делото социален доклад, изготвен от ДСП – С. е ,че детето
С. е отглеждано до
2009 година от своя баща и ответник в производството, като от 2009 година и понастоящем се отглежда
от своята майка. Детето Д.
до 2009 година се е
отглеждало от баба си
по майчина линия, а от 2009 година се отглежда
от своята а майка. Бащата е поддържал контакт с детето С.
до юли 2014 година, а с детето Д. не
поддържа връзка. Жилището в което
се отглеждат децата е собственост на дядото на децата по майчина линия, който е
починал. Децата живеят заедно с майка
си, баба си по майчина линия и брата на
майка им. Децата имат
самостоятелна стая с необходимите вещи за потребление. В жилището се поддържа много
добра хигиена. Потребностите на децата се
осигуряват от тяхната майка с подкрепата на бабата по майчина линия-
създадени били условия за отглеждане на децата съобразно
възрастта и потребностите им. Децата не
били често боледуващи. Има изградена емоционална връзка между майка и децата.
Отношенията между родителите на децата била лоши.
От приетите по делото писмени
доказателства: писмо – справка от ТД на НАП /л.63-67 от делото/, се установява,
че за бащата на децата С. и Д. няма данни
за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2012 и 2013 година; няма данни за регистрация като самоосигуряващо се лице; няма данни за регистрация на ЕТ и
участия във фирми, няма декларирани недвижими имоти. Има декларирано МПС,
което видно от запорно съобщение /л.102 от делото/ е запорирано по изп. дело №
12/2009г. на Държавен съдебен изпълнител пир ПРС, ****
район с взискател А. З. / т.е. майката
на настоящите ищци/. Видно от представената в копие регистрационна карта
/ л. 17 и л.100 от делото/ е , че
бащата на децата е регистриран в Бюро по труда като
безработен от 09.10.2009г. до
02.04.2015г. Видно от представеното в заверено копие
удостоверение за сключен граждански
брак е, че ответникът в
производството е в брак с Н.А. М. от
29.04.2014г./ л.101 от делото/ От
нея същият има
три деца – А. Н. М., ЕГН ********** – непълнолетен в момента; Н.
Н. М., ЕГН ********** – малолетен към
момента и С. Н. М.,
ЕГН ********** – пълнолетен към момента. Видно от удостоверение №
347/23.01.2015г. е, че детето Н. М.
е записан във **** клас /л. 28 от делото /, а детето С. М.
е редовен ученик в Професионална гимназия „******” – гр. П. /л. 29 от делото/
и детето А. М. е ученик в **** клас на Средно
общообразователно училище „ **** „ -
гр. К. /л. 90 от делото/ Видно от
представената в заверено копие присъда
№ 284/15.09.2014г. / л.91 от делото/ , както и от решение
№ 31/09.02.2015г. /л. 93 ,94 от делото/, както и от протокол
от 27.02.2015г. /л.95 от делото / и
известие от 23.02.2015г. /л. 96
от делото/ е, че бащата на децата и
ответник в производството е
осъден на наказание
„пробация” за срок от осем месеца при следните пробационни
мерки: а. задължителна регистрация
по настоящ адрес - гр. К., ул.” ****” № **
и б. задължителни периодични срещи с пробационен
служител. От представената от ответника
декларация за семейно и материално
състояние /л. 103 от делото/ е видно, че лицето е
безработно и получава детски надбавки в размер на
120 лева общо за трите си деца. Притежава идеална част от жилището
в което живее заедно със своето семейство. Видно
от справка от Централна
Кооперативна банка /л.86 и 87 от делото/ е, че ответникът Н. М. е изпращал
от Г. на съпругата си и свидетел
по настоящето дело Н. М. през периода
февруари октомври 2014 година следните суми:
пет превода на стойност
2 200 евро или
4 400 лева и 2 превода
на обща стойност 877.45 лева
или общо
сумата от 5 277.45 лева, което разделено
за посочения период
средномесечно възлиза на сумата от 586
лева.
Касателно
доходите на майката на децата С. и Д., следва
да се отбележи следното: Видно
от справка от НАП /л.63-67 от
делото/ е, че за лицето няма подадена
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
отчетната 2013 година; няма данни за регистрация като
самоосигуряващо се лице; няма данни за регистрация на ЕТ е
участия във фирми. Няма
декларирани недвижими имоти и МПС-та. Видно от представената декларация за семейно и
материално положение е, че
майката на децата получава
месечно по 85 лева
детски надбавки за двете деца / л. 71 от делото/ .
От
отговорите на ответника по реда на чл. 176 от ГПК става ясно , че от три години работи в Г., но не
разполага с документи къде и какво работи. Твърди,
че когато има работа изпраща пари на съпругата си и на двете
ищци в производството. Настоящата
му съпруга Н. му била и бивша
жена- докато бил женен за
нея заживял на семейни начала с майката
на настоящите ищци. Не било вярно, че взима 2 000 евро
надница за месец.
Получавал месечно около 600 - 700 евро. Имало
месеци в които не и зпраща никакви пари. По
принцип изпращал пари с „****” . Когато се връщал от Г., събирал цялото семейство и една вечер празнували и за тези празненства харчил около 50-60лв. Не било
вярно, че разполага с големи суми пари и твърди , че ако е
имал тези пари щял да ги даде на
децата си наведнъж, а не да се влачи по дела. Твърди, че майката на децата не и м разрешава да се виждат с
баща си.
От събраните по делото гласни
доказателства, посредством разпитания в
съдебно заседание свидетел на ищцовата страна Т. Ю. З., баба на ищците става ясно, че малкото дете Д. не
припознава ответника за свой баща.
Твърди, че бащата и ответник в
производството въобще не се интересувал от двете деца- не ги търсил за рождени дни, за празници, за нищо. Твърди се от свидетелката, че ответникът
работи в Г. с нейния голям син и от последния знае за това каква заплата получава самия
ответник. Твърди се от свидетелката, че ответникът получавал 1000 евро надница на месец- бил
обзавел всичките си стаи, кола си бил купил. Освен това работил и в събота и неделя и по 100 евро надница взимал на ден. Знаела
още, че изпраща по 1000 евро
на съпругата си в К.. Като строителен работник
работил.
Според
свидетелката ответникът и сина й
работили в град К., Г.. Децата не боледували. Нуждите
им били за ядене,
за дрехи, за обувки. Голямата
дъщеря по 5 лева на ден не й стигали. И
двете деца ходили на
училище. Твърди, че децата
се издръжка от
приходите от работа на дъщеря й , нейните и на сина й. Децата не пътували., за да ходят на училище, понеже училището било в махалата им. И двете деца не били получавали никакви подаръци от
баща си.
От
разпита на допуснатия свидетел на ответната страна Н.А.М., съпруга на ответника
става ясно, че от 1994 година живее с ответника като
от същата година били женени. А. обаче
откраднала мъжа й и след като
живели заедно три години и народили две
деца/ ищците в производството/ пак се разделили. Тогава свидетелката
отново се събрала със съпруга си
и заедно с техните деца отгледали и
голямата дъщеря на съпруга й – С.. Другото малкото дете Д. останало да се отглежда
от своята баба по майчина линия. Твърди се от свидетелката , че до август 2009 година тя
е гледала детето С. и през този период от
2004 година до 2009 година
не е получила нито един лев от
майката на С. или от
нейната баба по майчина линия. Три момчета имала от мъжа си. Големият учил в П. в **** клас, средният бил в **** клас в К., а най-малкият
бил
във **** клас в К.. Ответникът в момента
никъде не работил. В момента изтърпявал
наказание „пробация”. Самата
тя издържала мъжа
си
и децата. Работила
в „ ***** „ и получавала по 260лв. месечно. Вярно
било, че съпругът й работил в Г., но не постоянно, а временно – като има работа. Като работил в Г., за
цяла година изпратил 2000 евро. От тези пари които изпратил през 2014г., между
2 000 - 2300лв. била дала за
издръжката на двете ищци. Последно ответникът за
нова година си дошъл от Г.. След
това отишъл отново през
февруари, но се върнал, защото
започнал да търпи наказанието „пробация”.
Твърди се от свидетелката, че когато е в България съпругът й общува със
С., но малкото дете Д. го псувало и не искало да разговаря с
него.
Ответникът
веднъж подарил на С. телефон - „Самсунг” или „Нокия”,
но майка й го върнала обратно. Твърди, че по човек не е изпращал пари, а единствено с „****”. Знае, че съпругът й не
работи с никой от град К. и с никой познат за тях. Съпругът й в Г. работил в И. и само в този град
бил работил от както ходи
на работа в Г..
Съдът кредитира показанията на свидетелите З. и Н.М. като дадени под страх от
наказателна отговорност, като на запознати с отношенията между страните и преценени през
призмата на близки родственици на
страните в процеса. Следва да се подчертае, че
съдът не дава вяра на показанията
на свидетелката З. в частта в която свидетелства за доходите на
ответника и за сумите, които получава и за това къде работи в Г., доколкото същите се опровергават от приложените по делото писмени
доказателства за това и в частност – справка
от ЦКБ относно преводите като
дата и стойност, които ответникът е
изпращал на съпругата си – св. М..
При така установените факти от значение
за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето
до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата група обстоятелства,
подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна,
че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално
определения размер на дължимата на децата
С. и Д. издръжка. Същата е присъдена
преди 6 години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на децата,
а и промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно
едно момиче на тази възраст да бъде издържано със средства от общо около 90 лева
и 80 лева /издръжката, която
ответникът е осъден да плаща в размер на 50 лв. за детето
С. и 40 лева за детето Д. и
средствата, които би следвало да
осигурява майката на момичетата, като се
има пред вид, че същата осъществява
и фактическото отглеждане на децата/.
При преценка какъв е подходящият размер на
издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето С. и на
доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните
писмени и гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да му осигуряват /тъй като е напълно във възможностите им/
обща месечна издръжка в размер на около 200
лв - за храна, дрехи, здравни нужди, учебни пособия,
спорт и задоволяване на други текущи
нужди, включително и такива, свързани със спецификата на образованието на
детето, на неговото духовно и ителектуално развитие.
Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва
да осигурява 110 лева месечна издръжка на детето, а останалите 90 лева следва
да се поемат от майката, която полага грижи
и за фактическото отглеждане на детето/.
Ето защо искът за увеличение на
издръжката на детето С. се явява основателен за сумата в размер на
110 лева месечно, начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2014г,
до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът
намира, че предвид факта, че бащата се
намира в работоспособна възраст, ще може да заплаща издръжка в този размер, въпреки,
че към настоящия момент същият не полага
труд и има безусловното задължение да
заплаща издръжка на още
три непълнолетни деца-
другата ищца Д. и
двете си непълнолетни деца от съпругата му Н.. Следва
да се посочи, че понастоящем нуждите на детето се
посрещат във възможната степен и без
участието на ответника, но не е
допустимо млад, здрав и работоспособен баща да не
осигурява средствата, които
реално се използват за
издръжката на неговата дъщеря. За разликата от
уважение до пълния претендиран размер
от 150 лева искът следва да
бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Недоказани в
настоящето производство според съда останаха
твърденията за доход от 100 евро
на ден от трудова дейност
на ответника, както и
направени от негова страна разноски
за празненства от порядъка
на 10 000 лева.
При преценка какъв е подходящият размер на
издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето Д. и на
доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните
писмени и гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да му осигуряват /тъй като е напълно във възможностите им/
обща месечна издръжка в размер на около 180
лв - за храна, дрехи, здравни нужди, учебни пособия,
спорт и задоволяване на други текущи
нужди, включително и такива, свързани със спецификата на образованието на
детето, на неговото духовно и ителектуално
развитие.
Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва
да осигурява 100 лева месечна издръжка на детето, а останалите 80 лева следва
да се поемат от майката, която полага грижи
и за фактическото отглеждане на детето/.
Ето защо искът за увеличение на
издръжката на детето Д. се явява основателен за сумата в размер на
100 лева месечно, начиная от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 22.12.2014г, до настъпване на законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в
този размер. Съдът намира, че предвид
факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, ще може да заплаща
издръжка в този размер, въпреки, че към настоящия момент същият не полага труд и
има безусловното задължение да заплаща
издръжка на още три непълнолетни деца- другата
ищца С. и двете си
непълнолетни деца от съпругата му Н.. Следва
да се посочи, че понастоящем нуждите на детето се
посрещат във възможната степен и
без участието на ответника, но не е
допустимо млад, здрав и работоспособен баща да не
осигурява средствата, които
реално се използват за
издръжката на неговата дъщеря. За разликата от
уважение до пълния претендиран размер
от 140 лева искът следва да
бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Както бе
подчертано и по-горе недоказани в настоящето производство според съда останаха
твърденията за доход от 100 евро
на ден от трудова дейност
на ответника, както и
направени от негова страна разноски
за празненства от порядъка
на 10 000 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
дължи окончателна държавна такса по предявения
иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка, която възлиза на 172.80 лева (сто, седемдесет и два лева и осемдесет
стотинки). Ищецът претендира разноски,
които съдът констатира, че са в размер на 500 лева- заплатено от ищеца
възнаграждение за един адвокат /съобразно представен списък с разноски/. Доколкото
искът е уважен частично, съдът намира, че следва да осъди ответника
да заплати на ищците, действащи чрез своята майка и законен представител
сумата от 300 лева. Ответникът също претендира
разноски, които съдът констатира, че са
в размер на 300 лева- заплатен хонорар от ответника за един
адвокат/ съгласно приложено пълномощно/. Разноските на ответника
се дължат от ищците , действащи чрез тяхната майка и законен представител съобразно с
отхвърлената част от иска
или последните следва да заплатят на ответника сумата от 120 лева.
На
основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане
на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 233 от 10.02.2009г., влязло в сила на
04.03.2009г., постановено по гр. дело № 2675/2008
г. по описа на Пловдивски Окръжен съд, ІV-ти
граждански състав , месечна издръжка, дължима от Н. Я.М. ЕГН ********** на детето С. Н.М. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител А. Н. З. ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 50 лева на 110 лева (сто и десет лева) месечно, считано от 22.12.2014г, до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 110 лева
до пълния претендиран
размер от 150 лева.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 233 от 10.02.2009г., влязло в сила на
04.03.2009г., постановено по гр. дело № 2675/2008
г. по описа на Пловдивски Окръжен съд, ІV-ти
граждански състав , месечна издръжка, дължима от Н. Я.М. ЕГН ********** на детето Д.Н. М. ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител А. Н. З. ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА
същата от 40 лева на 100 лева (сто
лева) месечно, считано от 22.12.2014г,
до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 100 лева
до пълния претендиран
размер от 140 лева.
ОСЪЖДА Н. Я.М. ЕГН ********** да заплати по сметка на
Районен съд- Пловдив сумата от 172.80
лева (сто, седемдесет и два лева и осемдесет стотинки) - държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
ОСЪЖДА Н. Я.М. ЕГН **********
да заплати на ищците С. Н.М.
ЕГН ********** и Д.Н. М. ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител А. Н. З.
ЕГН ********** сумата от 300 лева / триста
лева/- направени от ищците разноски в производството, съобразно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ищците С. Н.М. ЕГН ********** и Д.Н. М. ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител А. Н. З.
ЕГН ********** да заплатят
на ответника Н. Я.М.
ЕГН ********** сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/- направени от ответника
разноски в производството, съобразно с отхвърлената част от
иска.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение на
решението
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п./ Диана Костадинова
Вярно с оригинала
С.Ч.