РЕШЕНИЕ
№ 636
гр. Плевен, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. Н.А
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20244430106705 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Депозирана е искова молба от ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“***“ № ***, представлявано
от В. И. и М.Д., чрез *** И. А., против В. П. С. с ЕГН **********, с адрес: с.
***, ***, ул. „***” № ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 500,
ал.1, т. 3 от КЗ вр. чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата в общ размер на
29220,17 лева, от които: 23025 лева главница и 6195,17 лева лихва за забава за
периода 01.05.2022г.-18.07.2024г.
Производството е образувано на 26.07.2024г. пред Окръжен съд-
Плевен, като т.д. № 122/2024г. по описа на Окръжен съд-Плевен, като с
Определение № 507/21.10.2024г. по т.д № 122/2024г. е прекратено на осн. чл.
118, ал.2 вр. 119, ал.1 ГПК и изпратено по компетентност на РС-Плевен, след
влизане на 20.11.2024г. в сила на определението.
В исковата молба се излагат съображения, че на *** г., около ***
1
часа в гр. Плевен на ул. „***” до №*** Участник №1 водачът В. П. С., който
при управление на МПС, марка „***“, модел „*** с per. № *** - негова
собственост, със сключена в дружеството застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите - полица № BG/***/***, със срок на
валидност от 12.11.2018 г. до 12.11.2019 г. не съобразява поведението си с
уязвимите участници в движението - пешеходци Участник № 2 и Участник №
3 като удря пресичащите от ляво на дясно на пътното платно Участник № 2 и
Участник № 3, реализира ПТП с пострадалия пешеходец - Участник № 3 - К.
К. А., ЕГН **********. Вследствие на ПТП-то се твърди, че нанася на К. К.
А. - пешеходец, телесна увреда, с която му причинява неимуществени вреди,
изразяващи се в открито счупване на дясната голямопищялна кост в средната
й трета с дислокация на костните фрагменти, като обстоятелствата и
причините за настъпване на застрахователното събитие са констатирани с
Констативен протокол с пострадали лица с peг. № ***-***/30.10.2019 г„ както
и с медицинска документация.
Сочи се, че към датата на събитието отговорността на водача на лек
автомобил марка „***“, модел „*** с peг. № *** е застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗК „Лев Инс” АД,
обективирана в застрахователна полица № BG/22/***, със срок на валидност
от 12.11.2018 г. до 12.11.2019 г.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие се сочи, че е изготвен
Констативен протокол № ***-***/30.10.2019 г. на Сектор "ПП" при ОД на
МВР, град Плевен, в който е посочено, че виновният водач В. П. С. е напуснал
мястото на ПТП и не е тестван с техническо средство за наличие на алкохол в
кръвта.
Във връзка с реализираното произшествие от *** г. и поради настъпилия
противоправен резултат, срещу ЗК „Лев Инс“ АД в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по застрахователна полица BG/22/***, сключена за лек автомобил марка
„***“, модел „*** с per. № *** е предявена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от пострадалия К. К.
А., който е лице с право на обезвреда по смисъла на КЗ. Твърди се, че
претенцията на К. К. А. е обективирана в молба Вх. № 15768/28.11.2019 г. до
ЗК „Лев Инс“ АД, с която се претендира обезщетение на неимуществени
2
вреди в размер на 60000 лв.
Твърди се, че при ЗК „Лев Инс“ АД е образувана ликвидационна
преписка по щета № ***/28.11.2019г. Сочи се, че застрахователно-експертната
комисия на ЗК „Лев Инс“ АД определя застрахователно обезщетение в размер
на 23000 (двадесет и три хиляди) лева. Сочи се, че сумата в размер на 23000
(двадесет и три хиляди) лева е изплатена на К. К. А. с две преводни
нареждания 10 000лева на 26.06.2020. и 13 000 лева на 01.06.2020г.
Твърди се, че В. П. С. е поканен с писмо изх. № 2546/07.04.2022г. да
възстанови на ЗК „Лев Инс“ АД изплатеното застрахователно обезщетение,
като към момента същото не е възстановено.
На основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закон за задълженията и договорите
ЗК „Лев Инс” АД сочи, че претендира от длъжника и лихва за забава в размер
на 6195,17 лева (шест хиляди сто деветдесет и пет лева и седемнадесет
стотинки) за периода от 01.05.2022г. до 18.07.2024г.
Сочи, че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.
500, ал. ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД с изплащане на застрахователното
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ЗК
„Лев Инс“ АД придобива право на регрес срещу виновния водач - В. П. С., с
ЕГН ********** до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 29220,17 (двадесет и девет хиляди двеста и двадесет лева и
седемнадесет стотинки), включващо обезщетение за неимуществени вреди на
К. К. А. в размер на 23025,00 лева, законната лихва върху 23025лева в размер
на 6195,17 лева за периода от 01.05.2022г. до 18.07.2024г.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
адв.Н. Д. от АК-Плевен. Изразено е становище, че искът е допустим, но
неоснователен.
Твърди се, че ответникът В. П. С. няма вина за станалото пътно-
транспортно произшествие, с пострадало лице.
Изложени са аргументи, че при движението си с лек автомобил на *** г.
около *** ч. в гр. Плевен, по ул. „***“ до №*** ответникът, като водач на
МПС, е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, движил
3
се е с допустима скорост, съобразена с пътната обстановка и със законовите
ограничения.
Счита, с оглед фактите относно станалото ПТП, че причина за
настъпването на същото са действията и поведението на участник №2 и
участник №3, като пешеходци, извършени в пряко нарушение на правилата за
движение по пътищата, в която връзка излага подробни съображения.
Сочи като причина за предизвикване и настъпване на процесното ПТП
поведението на участник №2 и участник №3, като оставеното без надзора на
*** (участник №2 К. А.) в нарушение на разпоредбите на Закона за закрила на
***то, *** *** К. К. А. (участник №3) навлиза внезапно на платното за
движение на ул. „***“ до №*** (в посока център), като пресича пътното
платно при ограничена видимост между два паркирани автомобила, без да
има обозначено място за пресичане - при липса на пешеходна пътека на това
място, и се удря странично в движещия се в другото платно за движение (в
посока ул.“***“) автомобил (участник 1), управляван от ответника, като удара
е страничен в лявата страна на автомобила в областта между предна лява и
задна лява врати.
Твърди, че от страна на ответника, като водач на ППС при станалото
ПТП на ***г., не е налице противоправно, а съответно и виновно поведение.
Излага доводи, че съставеният на датата на инцидента от органите на
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен акт, е за нарушение на ЗДвП,
извършено след и последващо пътнотранспортното произшествие, като няма
констатирано и описано виновно поведение на водача на ППС и извършено
нарушение на правилата за движение, което да е предизвикало и причинило
станалото ПТП.
На следващо място, се акцентира, че в неоставането на ответника на
мястото на станалото ПТП до идване на органите за контрол на движението,
се дължи именно на неотложна извинителна причина по смисъла на чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ, а именно: осигуряване и оказване във възможно най-кратък
срок на спешна медицинска помощ за опазване здравето и живота на
пострадалото ***. Сочи се, че тъй като при инцидента ***то е получило
открита рана и травма на крака, със силно кръвотечение и обилна загуба на
кръв, ответникът В. С. е предложил то да бъде откарано веднага до лечебно
заведение и след съгласие на ***та, лично е откарал със собствения си
4
автомобил ***то и *** му до Спешното отделение на УМБАЛ „Д-р Г.
Странски“ ЕАД гр.Плевен, намираща се в близост до мястото на станалото
ПТП, за да му бъде осигурена и оказана в най-кратък срок спешна и
професионална медицинска помощ. От лечебното заведение се сочи, че
ответникът се е върнал на мястото на станалото ПТП с органите на „Пътна
полиция“, като е оказал пълно съдействие на място на полицейските органи за
изясняване на случилото се.
В заключение сочи, че не е налице основанието по чл. 500 ал.1 т.З
от КЗ, за реализиране правото на регресен иск и за ангажиране
имуществената отговорност на ответника за заплащане на тази сума. Отделно
от горното се твърди, че така претендираната сума реално не е заплащана от
застрахователя на пострадалото лице и не съставлява част от уговореното и
изплатено от ищеца ЗК „Лев Инс“ АД на пострадалото лице К. А.
обезщетение, по сключеното между тези страни извънсъдебно споразумение
по образувана ликвидационна преписка по щета №***/ 28.11.2019 г. Сочи се,
че самият ищец заявява в исковата си молба, че на пострадалото лице е
изплатено обезщетение в размер на общо 23000 лв., с две преводни
нареждания за сумата от 13000 лв. на 01.06.2020 г. и 10000 лв. на 26.06.2020 г.
Твърди се, че в исковата молба от ищцовата страна не се сочат и липсват
твърдения за извършено плащане на сумата от 6195,17 лв. на увреденото лице,
като дължими - уговорени или присъдени лихви. Позовава се на чл.500 ал.1 от
КЗ, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, а в
конкретният случай такива лихви в размер на сумата 6195,17 лв. не са
заплащани от ищеца. В тази връзка не оспорва факта, че на основание и в
изпълнение на сключено извънсъдебно споразумение от 09.03.2020 г., ищецът
е заплатил на увреденото при станалото ПТП лице, имащо право на обезвреда,
обезщетение в размер на 23000 лв., като сумата е изплатена с две преводни
нареждания: за сумата от 13000 лв. на 01.06.2020 г. и за сумата 10000 лв. на
26.06.2020 г.
Оспорва фактическата обстановка, описана в исковата молба, за
станалото пътнотранспортно произшествие. Сочи, че същата се базира на
описаното в констативен протокол за ПТП с пострадало лице, съставен от
органите на МВР два месеца след станалото ПТП, а именно: на 30.10.2019 г.
5
Твърди, че в нарушение на императивната разпоредба на чл.3 ал.2 от Наредба
№1з-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия, констативният протокол не е съставен в
установения срок при констатиране и документиране на станалото ПТП, а
едва два месеца по-късно, по необясними за ответника причини, въпреки че е
бил подаден сигнал за същото на самата дата. В тази връзка твърди, че
съставеният в нарушение на нормативните правила констативен протокол е
незаконосъборазен.
Сочи, че съгласно съставената схема към констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 30.10.2019 г., причина за предизвикване и настъпване на
процесното ПТП е поведението на участник №2 и участник №3, оставеното
без надзора на *** (участник №2 К. А.) в нарушение на разпоредбите на
Закона за закрила на ***то, *** *** К. К. А. (участник №3) навлиза внезапно
на платното за движение на ул. „***“ до №*** (в посока център), като пресича
пътното платно при ограничена видимост между два паркирани автомобила,
без да има обозначено място за пресичане - при липса на пешеходна пътека на
това място, и се удря странично в движещия се в другото платно за движение
(посока ул. „***“) автомобил (участник 1), управляван от ответника,
С оглед фактическите обстоятелства по станалото ПТП сочи, че водачът
на лекия автомобил не е имал възможност да предотврати настъпването на
същото.
Оспорва твърдението в исковата молба за това, че „виновният
водач В. С. е напуснал мястото на ПТП и не е тестван с техническо средство за
наличие на алкохол“, като от твърди, че от ищцовата страна некоректно се
премълчава каква е действителната причина за това.
Отново заявява, че неоставането на ответника на мястото на станалото
ПТП, до идване на органите за контрол на движението, се дължи на
неотложна извинителна причина по смисъла на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, а
именно: за да бъде осигурена и оказана във възможно най-кратък срок на
спешна медицинска помощ за опазване здравето и живота на пострадалото
при пътно-транспортното произшествие ***. Сочи се, че тъй като при
инцидента ***то е получило открита рана и травма на крака, със силно
кръвотечение и обилна загуба на кръв, ответникът В. С. е предложил то да
бъде откарано в ЦСМП-Плевен, което е сторил със съгласието на ***та на
6
***то.
Сочи, че при това на мястото на ПТП на *** г., от органите за контрол на
движението на ответника е съставен АУАН №***от *** г., за нарушение по
чл.123 ал.1, т.2, буква „г от ЗДвП. Твърди, че ответникът е бил на мястото на
ПТП, бил е на разположение на органите на КАТ, не се е укрил, оказал е
пълно съдействие по случая на място и е могъл да бъде тестван за наличие на
алкохол, но причините, поради които не бил тестван, не са известни.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба, в която претенцията се
поддържа, и се сочи, че в наказателното постановление е посочено, че
виновният водач не уведомява МВР и не остава на място, за което нарушение
е санкциониран.
Постъпил е допълнителен отговор на искова молба, в който отговорът
на искова молба се поддържа по изложените съображения.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от *** И. К..
Исковата молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се
разноски.
В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв. Н. Д. от
АК-Плевен. Отговорът на исковата молба се поддържа по изложените
съображения. Претендират се разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно между страните, и се установява от писмените
доказателства по делото, представени от Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Плевен, че на *** г., около *** часа, в гр.Плевен, на ул. „***“ до
№*** е станало пътнотранспортно произшествие (ПТП), с участие на ППС -
лек автомобил марка „***“ модел „***, с peг. номер №***, управлявано от
ответника В. П. С., и втори участник-пешеходец К. К. А., при което е
причинена телесна повреда на пешеходеца.
Установява се от приложената към исковата молба в заверено копие
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗК Лев
Инс“ АД по полица №BG/22/l ***, че е действаща и валидна до 12.11.2019 г.,
за управлявания от ответника В. П. С. лек автомобил с регистрационен №***.
7
Установява се, че полицата е била валидна към датата на ПТП.
Установява се от приложената към исковата ммолба-претенция от страна
на пострадалото лице К. К. А. /чрез своите ***/, пред застрахователна
компания „ЗК Лев Инс“ АД е заявена претенция за изплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие на станалото ПТП. Въз
основа на молбата е образувана преписка по щета №*** от 28.11.2019
г.Установява се от заверено копие на доклад по щета, на л. 8 от т.д №
122/2024г. по описа на ОС-Плевен, че е определена сума от 23000лева за
неимуществени вреди. Установява се от приложените два броя заверени копия
на преводни нареждания на л.25 от т.д № 122/2024г. по описа на ОС-Плевен, и
не се спори между страните, че сумата е преведена от „ЗК Лев Инс“ АД на
пострадалото лице.
Установява се от приложеното заверено копие на покана за доброволно
изпълнение / на л.27 от т.д № 122/2024г. по описа на ОС-Плевен /, че „ЗК Лев
Инс“ АД е поканило водача на лекия автомобил, участник в ПТП ответникът
В. С., да заплати сумата от 23025 лева, като се е позовало на съставен
констативен протокол и на чл. 500, ал.1, т 3 КЗ, водачът е напуснал мястото на
ПТП без да уведоми и изчака органите на МВР.
От показанията на сви***ля А. М. Й., ***, посетил
произшествието, се установява, че при пристигането му ПТП в гр.Плевен,
възникнало в района на ул. „***“, магазин „***“, е било приключило, а ***то
е било в болницата. Сви***лят не си спомня някои обстоятелства,
включително и как е изглеждал водачът. Доколкото си спомня, ***те на ***то
са посочили произшествието, като са били съставени аК.е на водача, и на
самите *** – за неупражняване контрол над ***то. Свидетелят не си спомня,
към кой момент е установен водача, но си спомня механизма на
произшествието. Сочи, че по данни и на ***те на ***то, и на водача на
автомобила, е имало паркирани автомобили, като ***то е изскочило рязко на
пътното платно, и водачът не е могъл да го възприеме. На въпрос на адв. Д.
защо е съставен констативния протокол два месеца по-късно / а не в
законоустановения един месец/, свидетелят А. Й. дава уточнение, че
протоколът, който е ръкописен, е съставен от самия него на място- на ***г., в
*** часа. В последствие сочи, че *** от Сектор „Пътна полиция“ / различен от
сви***ля А. Й./, следва въз основа на констатираното от А. Й. да състави в
8
печатен формат, в едномесечен срок, екземпляри за страните.
Съдът кредитира с доверие показанията на сви***ля, като
последователни, изчерпателни и непротиворечиви, въпреки че са напълни,
което е нормално, предвид изтекли дългия период от време от
произшествието и предвид естеството на работата на сви***ля, който
ежедневно посещава подобен вид произшествия.
От показанията на свидетеля П.С. С. / *** на ответника В. С./ се
установява, че му е известно мястото на инцидента. Посочва, че до магазин
„***“ на пл. „***“ винаги има паркирани автомобили, като реално няма
видимост, ***то се е отскубнало от *** и се е ударило в предна част на
управлявания от ответника автомобил – в шофьорската врата. Сви***лят
уточнява, че е посетил произшествието след като е приключило, и реално е
бил съпровождащ автомобил, като е возил цялото домочадие на пострадалото
***, през въпросната нощ, за да окаже съдействие – да ги закара обратно до
мястото на инцидента, да ги закара да си купят сандвичи, което съдействие е
оказвал до около 02.30 часа. Сочи, че е възпитал *** си правилно, и след
възникване на инцидента, *** му незабавно е откарал ***то в Окръжна
болница, в последствие и в Ортопедията. Посочва, че ***те на ***то не са
разполагали с автомобил. Сви***лят сочи, че до 00.30 часа всички са чакали
***то да бъде оперирано и да излезе от упойка. Сви***лят дава показания, че
полицията е установила *** му в Ортопедията, и той ги е завел до мястото на
инцидента. Свидетелят е напълно категоричен, че ответникът през цялото
време е бил в Ортопедията и именно той е завел полицията до мястото на
инцидента, като им е оказал пълно съдействие. Свидетелят акцентира, че ***
му е постъпил хуманно след настъпилия инцидент. Свидетелят дава
показания, че и след инцидента ответникът е оказвал съдействие на
семейството на ***то, като след инцидента му е закупил количка, за да може
да се придвижва, а ***та на ***то не е спирал да търси ответника в
продължение на година. Свидетелят определя поведението на ***та на ***то
на „телефонен тероризъм“ с цел „рекет“, като сочи, че дори е посъветвал
ответника да подаде сигнал до компетентни органи, защото се касае за
финансови средства. Свидетелят дава показания, че на мястото на инцидента
няма пешеходна пътека, има чак към ул. „***“, че има тротоар откъм магазин
„***“, но по цялото протежение обичайно има паркирани коли, и вероятно от
9
там е изскочило ***то и се е ударило във вратата на шофьора. Посочва, че сам
като шофьор е минавал многократно от там и пътната обстановка там
предполага да се шофира с не повече от 30-40 км/ч. Заявява, че ответникът е
бил физически до ***то, откарал го е до болничния кабинет за преглед, след
това за Ортопедията. Уточнява, че през цялото време *** му е управлявал
процесния автомобил. На въпрос на процесуалния представител на ищеца
уточнява, че от напрежението в онзи момент, никой не е мислил и не се е
сещал да взема документ от лечебното заведение, за да удостовери, че ***то е
заведено там.
Съдът кредитира с доверие показанията на сви***ля, като
последователни, изчерпателни и непротиворечиви. Съдът преценява
показанията на свидетеля, като ги съпоставя с останалите данни по делото,
вкл. и с оглед евентуална заинтересованост, предвид роднинската връзка.
Свидетелските показания са последователни и непротиворечиви и
кореспондират с доказателствата по делото.
В хода на съдебното дирене е назначена и изготвена съдебно-
медицинска експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, което не е
оспорено от страните и Съдът кредитира като обективно и компетентно, на
пострадалото *** К. А. е причинена открита рана на мястото, фактура/***
/***/. Дадено е заключение, че увредата е наложила спешна оперативна
намеса, открито наместване, без вътрешна фиксация. Посочено е, че след
операцията е приложена гипсова имобилизация /обездвижване/ за два месеца.
Дадено е заключение за следната продължителност на лечението – пет дни в
болницата, поне два месеца обездвижване в гипсов крачол и още толкова /
два месеца/ за раздвижване след сваляне на гипса. Съгласно заключението,
възстановителния период при деца е по –кратък, но не по-малко от четири
месеца. Дадено е заключение, че увреждането е травматично и отговаря да е
получено по време и начин, както се съобщава – пешеходец, движещ се от
ляво на дясно, блъснат от МПС в дясна подколенница. Вещото лице дава
заключение, че има пряка причинно-следствена връзка между травматичното
увреждане и възникналото ПТП. Предвид липса на данни за направени
разноски при лечението, вещото лице посочва, че най-малко на ***то са
предписани обезболяващи, в детски дози. В открито съдебно заседание
вещото лице прави уточнение, че при счупвания, след време, при рязка смяна
10
на времето, пострадалият може да усеща болка.
В хода на съдебното дирене е назначена и изготвена съдебно-
автотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, което не
е оспорено от страните и Съдът кредитира като обективно и компетентно, лек
автомобил „*** *** с peг. № ***, с водач В. П. С. се движи по ул. „***" в гр.
Плевен, посока към ул. „***". Улицата е за двупосочно движение на ППС,
същата е прав и равен пътен участък, маркировка - прекъсната разделителна
линия. Съгласно заключението, в лявата пътна лента са паркирани
автомобили, пред входа на магазин „***". При преминаването на лек
автомобил „*** *** с peг. № *** в този участък пред магазин „***", внезапно
между два паркирани автомобила, от ляв тротоар излиза малко *** на 6
години - пострадалият К. К. А.. Дадено е заключение, че ***то започва
пресичане на пътното платно от ляво на дясно, а в същото време лекият
автомобил е на известно разстояние. Траекториите на движение на
автомобила и ***то се пресичат в дясната пътна лента. ***то се удря в зоната
на задния край на преден ляв калник на автомобила и предния край на
предната лява врата. Десния крак на ***то попада в отвора на предната лява
гума на автомобила и калника. Съгласно заключението, острият ръб на
калника нанася порезна рана на големия пищял на десния крак, и както се
установява по-късно в Ортопедията, счупване на същия. Съгласно
заключението, тялото на ***то се завърта и пада на ляво от автомобила върху
пътното платно на лявата си страна и по гръб, /вещото лице се позовава на
обяснението, което му е дадено от водача на автомобила/. Водачът предприема
маневра спиране на автомобила и спира на около 10 метра след мястото на
удара, /пояснено от водача В. П. С.. Вещото лице определя мястото на удара в
дясната пътна лента на около 4,00 метра вляво от десен тротоар. Вещото лице
определя скорост от 35 км/ч към момента на удара, и скорост от 34,8 км/час
изходяща скорост на автомобил „*** *** при отделянето на тялото на
пешеходеца от автомобила. Вещото лице определя на какво разстояние от
мястото на удара се е намирал лек автомобил „*** ***, когато пешеходецът
слиза на пътното платно. От зависимостта между пътя и скоростта на
движение на автомобила и пешеходеца вещото лице определя отстояние на
лекия автомобил: 4.00 м - разстоянието изминато от пешеходеца от ляв
тротоар до мястото на удара, V = 6,2 км/час - скорост на движение на *** на 6
2
години при бягане, 35 км/час - скоростта на движение на лек автомобил „***
11
***. Лек автомобил „*** *** е бил на отстояние пред мястото на удара равно
на 22,76 метра. При това отстояние пред мястото на удара, водачът на
автомобила има възможност да спре до мястото на удара. При S = 2,00 м -
2
разстоянието изминато от пешеходеца от габарита на паркираните автомобили
до мястото на удара. Лек автомобил „*** *** е бил на отстояние пред мястото
на удара равно на 11,38 метра. При това отстояние пред мястото на удара,
водачът на автомобила няма възможност да спре до мястото на удара. При
възприемане от страна на водача на ***то започващо пресичането на пътното
платно от ляв тротоар, същия има възможност да спре до мястото на удара.
При възприемане от страна на водача на ***то започващо пресичането на
пътното платно, излизайки иззад паркирания автомобил, същия няма
възможност да спре до мястото на удара.
На въпрос в кои части на лек автомобил марка „***“ модел „*** с рег. №
*** е зоната на съприкосновение между автомобила и пострадалия пешеходец
- участник №3, вещото лице дава заключение: ***то започва пресичане на
пътното платно от ляво на дясно. В същото време л.а. марка *** модел *** с
рег. № *** е на известно разстояние. При излизането на ***то иззад габарита
на паркираните автомобили в лявата лента на пътното платно, водачът има
възможност да го възприеме. ***то изминава път около 2,00 метра до
преминаващия автомобил в дясната пътна лента. Лек автомобил „*** *** е
бил на разстояние пред мястото на удара на 11,38 метра. Траекториите на
движение на автомобила и ***то се пресичат в дясната пътна лента. ***то се
удря в зоната на задния край на преден ляв калник на автомобила и предния
край на предната лява врата. Десния крак на същото попада в отвора на
предната лява гума на автомобила и калника. Острия ръб на калника нанася
порезна рана на големия ***на десния ***, и както се установява по-късно в
Ортопедията на болницата - счупване на същия. Тялото на ***то се завърта и
пада на ляво от автомобила върху пътното платно на лявата си страна и по
гръб /според обяснението което вещото лице е получило от водача на
автомобила/. Водачът предприема маневра спиране на автомобила и спира на
около 10 метра след мястото на удара, /пояснено на вещото лице от водача В.
П. С./. Върху предния ляв калник и предната лява врата не се получават
деформации, има само протриване на наслоената кал и прах върху същите в
долният им край.
12
На въпрос имал ли е водачът на лек автомобил марка „***“ модел „*** с
рег. № ЕН *** *** техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП, вещото лице дава заключение, че при възприемане от страна на водача
на ***то започващо пресичането на пътното платно от ляв тротоар, същия има
възможност да спре до мястото на удара. При наличие на пешеходна пътека в
зоната на мястото на удара, водачът на автомобила трябва да бъде с повишено
внимание и да очаква преминаването на пешеходци. В зоната на удара липсва
пешеходна пътека през пътното платно. При възприемане от страна на водача
на ***то започващо пресичането на пътното платно, излизайки иззад
паркирания автомобил, същия няма възможност да спре до мястото на удара.
При отстояние на лек автомобил „*** *** пред мястото на удара на 11,38
метра водачът на същия няма възможност да спре до мястото на удара, тъй
като опасната му зона за спиране е по-голяма.
В открито съдебно заседание вещото лице прави уточнение, че при
втория вариант, когато излиза пешеходеца, и между двата спрени автомобила,
автомобилът няма възможност да спре. Сочи, че той е спрял на около 10
метра, след мястото на удара, като в експертизата е описал как се удря ***то –
с десния си крак удря странична лява част на автомобила. Удря се в заден край
на преден ляв калник и предна лява врата, като дясното краче си завира зад
предна лява гума и калника, там остър ръб, и получава порезна рана. Сочи, че
е текло кръв, и в болницата ***то минава през няколко отделения.
Вещото лице в открито съдебно заседание дава пример от практиката си,
че подобен вид пресичане между два автомобила е много рисково, като
наскоро е посещавал като експерт такова произшествие, което е завършило със
смърт на възрастен пешеходец.
На уточняващ въпрос на адв. Д., в открито съдебно заседание вещото
лице уточнява, че мястото не е регламентирано за пресичане на пътното
платно от пешеходци, съгласно правилата, установени по ЗДвП
Съдът намира, че при движението си на *** г. около *** ч. в гр. Плевен,
по ул. „***“ до №*** лекият автомобил се е движил с 35 км/ч, като
ответникът, като водач на МПС, е контролирал непрекъснато управлявания от
него автомобил, и се е движил със скорост, съобразена с пътната обстановка и
със законовите ограничения.
Съдът приема като причина за настъпването произшествието действията
и поведението на участник №2 и участник №3 (пострадалото *** К. К. А. и
неговия *** К. А.), като пешеходци, извършени в пряко нарушение на
13
правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДвП: „Пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно.
(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница:
1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат
използвани;
-чл. 113 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. (1) При пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила:
1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства;
-чл. 114, т. 1 и т.2 от ЗДвП: На пешеходците е забранено:
1. да навлизат внезапно па платното за движение;
2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост; "
От заключението на експертизата и гласните доказателства се
установява че улицата, на която е възникнало произшествието, е за
двупосочно движение на ППС, маркировка - прекъсната разделителна линия.
Установи се, че в лявата лента обичайно са паркирани автомобили, пред
магазин „***“. Установи се, че при преминаване на лек автомобил „*** ***“ с
peг. №*** именно пред магазин „***“, внезапно между два паркирани
автомобила, от ляв тротоар, е излязъл пострадалия К. А., който към онзи момент
е на *** години / общоизвестен факт е, че обичайният ръст на децата на тази
възраст не е висок, като минавайки между автомобили и по този начин
излизайки на пътното платно, едно *** може да бъде незабелязано от
водачите/. ***то започва пресичане на пътното платно от ляво на дясно, като
се пресичат траекториите на ***то и автомобила. Установи се от показанията
на свидетеля А. Й., че и на ***те на пресичащото *** е съставен акт, че не са
упражнявали надзор над ***то.
Съдът приема, че ***то е навлязло внезапно на платното за движение на ул.
„***“ до №*** (в посока център, като пресича пътното платно при ограничена
14
видимост между два паркирани автомобила, без да има обозначено място за
пресичане - при липса на пешеходна пътека на това място, и се удря странично
в движещия се в другото платно за движение (посока ул.‘***“) автомобил
(участник 1), управляван от ответника. Съдът приема, че този вид пресичане е
в нарушение на правилата за движение, и е рисково пресичане, предвид
направеното уточнение от вещото лице в открито съдебно заседание, като е
могло да има и по-сериозни последици от средната телесна повреда. Съдът
намира, че именно невисоката скорост 35 км/ч, с която се е движел автомобила
и бързата реакция на водача на МПС, който незабавно е откарал ***то в
болница, са допринесли за възстановяване на ***то в посочените в съдебно-
медицинската експертиза срокове. Установено, че ***то е било със силно
кръвотечение и обилна загуба на кръв, а ответникът, след съгласие на ***та
на ***то, който не е разполагал с автомобил, лично е откарал, със собствения
си автомобил, ***то и *** му до Спешното отделение на УМБАЛ „Д-р
Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен, а в последствие е придружил ***то до
Клиниката по ортопедия и травматология, където на същото е направена
операция по спешност. Впоследствие ответникът сам се е върнал на мястото
на инцидента, заедно с полицейския екип, на който е съдействал изцяло за
изясняване на случилото се.
Съгласно чл.500, ал.1, т.3 от К3: ,,Застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: (т.3.) е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска
помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на
доказване носи виновният водач. “
Съдът приема, че е налице предвиденото в закона изключение, „…
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина…“, при което отпада регресната отговорност на
виновния водач спрямо застрахователя, за заплащане на платеното от
последния обезщетение, в хипотезата на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ.
Както бе обсъдено по-горе в обстоятелствената част, Съдът приема, че
15
оставеното без надзора на *** (участник №2 К. А.) в нарушение на
разпоредбите на Закона за закрила на ***то, *** *** К. К. А. (участник №3)
навлиза внезапно на платното за движение на ул. „***“ до №*** (в посока
център), като пресича пътното платно при ограничена видимост между два
паркирани автомобила, без да има обозначено място за пресичане - при липса
на пешеходна пътека на това място, и се удря странично в движещия се в
другото платно за движение (в посока ул.“***“) автомобил (участник 1),
управляван от ответника, като удара е страничен в лявата страна на
автомобила в областта между предна лява и задна лява врати. Настъпва ПТП,
при което на пострадалото *** е наранен ***, с открита травма, и
кръвотечение. Установи се, че водачът веднага е спрял на място, веднага е
оказал съдействие, със съгласието на *** и не само е транспортирал ***то до
болницата, а го е придружавал по всички клиники и отделения, докато ***та
на ответника свидетелят П. С., е оказвал съдействие на роднините на ***то,
като ги е возил със свой автмобил, включително и да си купуват сандвичи.
Установи се, че самият ответник е завел полицията на мястото на инцидента, и
са съставени необходимите документи. Установи се, че ответникът по
никакъв начин не се е укрил, а напротив- напуснал е мястото на
произшествието и е извършил общественополезна дейност- оказване на
медицинска помощ на пострадалото ***. Съдът намира, че поведението на
ответника е изключително хуманно и правилно, доколкото е направил всичко
възможно за оказване на навременна и спешна помощ на пострадалото ***,
като по никакъв начин не се е отклонил, нито се е укрил.
Не бе установен ***та на ***то, който да бъде разпитан в качеството на
свидетел, въпреки всички усилия да бъде установен на регистрираните
адреси, на адресите на майката на ***то и на ***то. Не бе установен действащ
трудов договор, за да бъде призован по месторабота.
По отношение на констативния протокол, който е съставен в
последствие от *** Св. К. от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен,
следва да бъде отбелязано, че е съставен не в законоустановения едномесечен
срок, а в двумесечен такъв срок, за което посетилият произшествието свидетел
А. Й. няма никаква отговорност, доколкото е подчинен на *** Св. К.. Съдът
приема за правилни констатациите, извършени от свидетеля А. Й. и отразени в
изготвения на място от него ръкописно протокол и изготвена план-схема на
16
произшествието.
Съдът приема, че не е налице противоправно, а съответно и виновно
поведение, изразяващо се в конкретно нарушение на установените правила за
движение, което да е довело и да е предизвикало, като пряка и непосредствена
причина, процесното ПТП. На ответника е съставен АУАН №***от *** г. за
нарушение по чл.123 ал.1 т.2 буква „г“ от ЗДвП и
Наказателно постановление №19-0938-*** от 02.09.2019г. на *** Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен. Съставеният на датата на инцидента от
органите на Сектор „Пътна полиция“ акт, е за нарушение на ЗДвП, извършено
след и последващо пътнотранспортното произшествие, като няма
констатирано и описано виновно поведение на водача на МПС и извършено
нарушение на правилата за движение, което да е предизвикало и причинило
станалото ПТП.
Съдът приема, че водачът на лекия автомобил не е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП.
Предвид гореизложеното, Съдът намира, че е налице неотложна
извинителна причина по смисъла на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, а именно:
осигуряване и оказване във възможно най-кратък срок на спешна медицинска
помощ за опазване здравето и живота на пострадалото ***, поради която
причина ответникът не е останал на мястото на инцидента до идване на
органите на полицията. Следва да бъде отбелязано, че хуманното поведение
на ответника и неговата загриженост за здравето на ***то е продължило и
след изписването на ***то- закупуване на инвалидна количка, и предоставяне
на средства.
Съдът не обсъжда останалите събрани по делото доказателства като
неотносими към правния спор.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът намира,
че предявеният иск е неоснователен. Доколкото е неоснователен иска за
главница, е неоснователна и претенцията за лихви.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК ***
дължи на ответника В. П. С. с ЕГН ********** репариране на направените от
него деловодни разноски в размер на 2000 лева за адвокатско възнаграждение,
60 лева за депозит за сви***ли.
17
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“***“ № ***, представлявано
от В. И. и М.Д., чрез *** И. А., ПРОТИВ В. П. С. с ЕГН **********, с адрес:
с. ***, ***, ул. „***” № ***, иск с правно основание чл. 500, ал.1, т. 3 от КЗ вр.
чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата в общ размер на 29220,17 лева, от които:
23025 лева главница и 6195,17 лева лихва за забава за периода 01.05.2022г.-
18.07.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска до окончателното й плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 вр. ал.1 ГПК ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“***“ № ***,
представлявано от В. И. и М.Д., да заплати на В. П. С. с ЕГН **********, с
адрес: с. ***, ***, ул. „***” № ***, деловодни разноски в размер на 2000 лева
за адвокатско възнаграждение, 60 лева за депозит свидетели.
Решението може да се обжалва пред Oкръжен съд-Плевен в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
18