Присъда по дело №3260/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 70/15.10.2021 г., постановена по
НОХД № 3260/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас

Производството по делото е образувано по предявено от Районна
прокуратура – Бургас обвинение против КР. П. КР. за престъпление по чл.
133, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК – за това, че на
09.12.2018 г., следобед, в град Кундел, Република Австрия, в товарно
ремарке, разположено на паркинг в Базата на австрийската фирма „У” ООД,
нанесъл удари с ръце в горната част на тялото на СЛ. М. Б., с ЕГН
**********, от град Бургас, и го бутнал назад, в резултат на което Б. изгубил
равновесие и стъпвайки назад с цялата тежест на тялото си по неравна и
хлъзгава повърхност – алуминиеви плоскости, разположени на пода на
ремаркето, завъртял навън дясното си ходило, в резултат на което се
получило изкълчване на дясната му глезенна става, довело до косо
спираловидно счупване на малкия пищял в дисталната му част с
допълнителен фрагмент, скъсване на синдемозата и скъсване на връзката
между малеола, големия пищял и талуса, като по този начин причинил на
Б. по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение движението на долния десен крайник за период от 3 – 4 месеца
при нормално протичане на оздравителния процес. Прокурорът е обвинил
подсъдимия в извършване на престъплението при форма на вината
„несъзнавана непредпазливост“ по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 от НК.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от НПК делото е подсъдно на Районен
съд – Бургас по местоживеене на подсъдимия в гр. Бургас. При спазване на
особената разпоредба на чл. 161, ал. 2 от НК наказателното преследване от
общ характер е възбудено по тъжба от 09.01.2019 г. на пострадалия С.М. Б. до
Районна прокуратура – Бургас.
При преценка на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК, в
разпоредителното заседание съдът намери, че са налице основанията за
разглеждане на делото по реда на особените правила на Глава 28 от НПК, тъй
като за престъплението, за което е повдигнато обвинението, законът
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация и от
този вид престъпление няма резултатност за причинени съставомерни
имуществени вреди, подсъдимият е неосъждан и спрямо него не е прилагана
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК. Няма надлежни доказателства за
обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, които да
изключват разглеждане на делото от съда по реда на чл. 378 от НПК при
наличие на предпоставките на чл. 78а, ал. 1, букви а-в от НК.
В съдебно заседание представителят на БРП намира обвинението за
доказано и моли съдът да освободи подсъдимия от наказателна отговорност,
1

като му наложи административно наказание глоба в размер на законовия
минимум 1000 лева.
Подсъдимият не участва в съдебното заседание. Защитникът му пледира
да бъде признат за невинен в извършване на вмененото му престъпление и
оправдан по повдигнатото обвинение поради несъставомерност от обективна
и субективна страна. В този аспект изразява становище за изводимост от
доказателствения материал, че се касае за случайно деяние – подхлъзване на
Б. в ремаркето на камиона и самостоятелно падане при опита му да засегне и
удари подсъдимия.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани по
приложеното досъдебно производство № 90/2019 г. по описа на ОСлО при
ОП – Бургас доказателства, съдът, съобразявайки разпоредбите на чл. 378,
ал. 2 и ал. 3 от НПК, в рамките на предложените от прокурора
фактически положения, се солидализира и приема отчасти за установено
следното:
Подсъдимият КР. П. КР. е роден на 01.09.1975 г. в гр. Бургас, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, шофьор. Видно от
справка за съдимост, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Към 09.12.2018 г. българските граждани свидетелите СЛ. М. Б. и
съпругата му Д.Д. Б. работели като служители на длъжност „шофьор“ в
чешката фирма „Светтранс“ АД, която изпълнявала превози за австрийската
фирма „У“.
На посочената дата свидетелите Б.и пребивавали в Република Австрия,
в базата на фирма „У“, находяща се в град Кундел, Република Австрия,
където почивали междуседмично.
По същото време и на същото място в базата на фирма „У“ се намирали
и други български граждани, които също работели за фирма „Светтранс“ АД
– подсъдимият КР. П. КР. и брат му св. Г. П. КР., св. СТ. ИВ. СТ., св. ИВ. ИВ.
Д., св. В. СЛ. К., св. КР. Г. Ш. и св. Т. АНГ. П..
В ранния следобед на 09.12.2018 г. подс. К.К. и брат му св. Г.К.,
свидетелите С.С., И.Д., В.К., К.Ш. и Т.П. се събрали, за да си говорят. Тъй
като било студено и ръмяло, посочените лица използвали за събирането си
празно ремарке на фирмата „У“, намиращо се на паркинга в базата. Същото
било тип фургон, с бяло брезентово покритие, като вратите му били отворени
изцяло. В дясната страна по пода, по дължината на вътрешността на
ремаркето, гледано отвън нъвтре, били струпани алуминиеви дъски. Подът на
фургона бил влажен и хлъзгав.
В един момент при горепосочените лица в ремаркето дошъл св. С.Б.. На
мястото на събирането имало алкохол. В следващ момент за десетина минути
към компанията се присъединила и св. Д. Б., след което се оттеглила.
2

Последващо свидетелите Г.К., С.С. и Т.П. се отдалечили от мястото,
където била компанията и отишли до близкия гараж.
На място във фургона останали св. С.Б., подс. К.К., св. В.К., св. К.Ш. и
св. И.Д.. Всички били изправени. Св. Ш. приготвял храна на котлон,
разположен на входа на ремаркето. В същото време започнала размяна на
реплики между св. С.Б. и подсъдимия К.К., като конфликтната ситуация
между двамата била предизвикана от св. Б.. Дотук в хронологията на
събитията съдът споделя фактически относимите констатации на
прокуратурата.
Прокуратурата е игнорирала част от събитията
и поведението на подсъдимия и другите участници в компанията по повод на
словесния конфликт. В един момент подс. К. се дръпнал крачка-две назад от
св. Б. и му казал „спираме темата“ или нещо от този род, тъй като не му бил
приятен разговорът и не искал да го продължават. Св. Ш. също направил
забележка на св. Б. да престане и да спре да се заяжда, но той продължил,
като казал на подсъдимия, че ще му разбие мутрата.
По-натам в обстоятелствената част на обвинителния акт е възприето, че
свидетелите Ш., К. и Д. вече стояли между св. С.Б. и подсъдимия К.К. и от
двете им страни, като сред фактическите констатации не е отчетена тяхна
намеса в конфликта по разделяне и дистанциране един от друг на участниците
в него. За да детайлизира игнорираните от прокуратурата, но релевантни за
предмета на доказване факти в тази насока и по-конкретно дали подсъдимият
и пострадалият са имали съприкосновение преди и след намесата на
свидетелите Ш., К. и Д., съдът взе предвид следните гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство:
Според св. В.К.: „В един момент К.К. и С застанаха лице в лице един
срещу друг, при което „Ш“ /бел. св. К.Ш./ застана между тях.“; „Ако гледаме
този фургон отвън навътре, К.К. се падаше отляво, а С – отдясно, а между тях
беше застанал „Ш“. С беше с гръб към стената на ремаркето, която беше от
брезент. Зад краката на С по пода, успоредно по дългата стена на ремаркето,
бяха подредени дъски от метални плоскости.“; „След като „Ш“ застана между
двамата, мисля, че и аз отидох до тях.“; „С „Ш започнахме да успокояваме С
и К.К..“
Според св. И.Д.: „В момента, в който К /бел. подсъдимият/ се дръпна
назад, С. му каза „искаш ли да ти счупя носа“ и тръгна към него. В този
момент другият К /бел. св. Ш./ застана между тях, за да предотврати
евентуално сбиване. К /бел. подсъдимият/ е по-висок от С. и затова С. само
замахваше около него, без да удари другия К /бел. св. Ш./.“; „Всичко стана
много бързо, аз сблъсък не видях, както вече обясних, другият К /бел. св. Ш./
застана между тях, за да предотврати евентуален сблъсък.“
Според св. К.Ш.: „С тръгна решително към К. Аз казах на С да се
успокои, като застанах пред С. С ме заобиколи, а В. и Ивайло бяха отстрани.“;
„Аз лично помолих С да спре да говори, но той не ме послуша и застанах
3

пред него.“; „Пак казвам, аз застанах пред самия С, който в този момент беше
тръгнал към К.К., но С ме заобиколи.“; „Виждам, че съм писал в него, че С се
е пресягал през мен да удари К. Сега, като се замислих, се сещам, че беше
точно така. С замахваше да удари К с ръка, но не можа да го удари.“; „С
подхвърли на К, преди да пристъпи и да замахне към него, реплика, че бил
мишка и че ще му разбие главата, след което тръгна към К, а аз и В. се
опитахме да спрем С.“
Според обясненията на подс. К.К.: „С ме погледна и каза „Сега ще ти
разбия мутрата!“ Докато с този С разменяхме реплики, бяхме двамата лице
срещу лице, в изправено положение, на разстояние около метър един от друг.
Като чуха за разбиването на мутрата, В. /бел. св. К./ и К /бел. св. Ш./ тръгнаха
към С откъм двете му старни, като на практика Ш. се оказа мужду мен и С, но
докато Ш. се окаже между нас, С замахна с юмрука на дясната си ръка към
лицето ми, за да ме удари. С не успя да ме удари в лицето, защото аз се
предпазих с двете си ръце пред лицето, но той успя да ми хване китката на
лявата ръка и така ми скъса верижката на часовника.“
След анализ на цитираните гласни доказателствени източници съдът
приема, че след репликата на св. Б. към подс. К., че ще му разбие мутрата, св.
Б. приближил подсъдимия и двамата се озовали изправени един срещу друг,
като св. Б., който се намирал с гръб към струпаните алуминиеви дъски,
замахнал към лицето на подсъдимия, за да го удари. Подс. К. се предпазил с
ръце, при което св. Б. успял да хване лявата му ръка и скъсал верижката на
часовника му, който паднал на пода на фургона. В този момент свидетелите К.
и Ш. се опитали да спрат св. Б., като св. Ш. успял да застане пред св. Б., за да
предотврати конфликта, а свидетелите К. и Д. се намирали встрани от него.
Св. Б. продължил да замахва към подс. К., пресягайки се през св. Ш., който се
намирал помежду им. Така св. Б. не успял да удари подсъдимия, но изгубил
равновесие и стъпил с десния си крак назад върху алуминиевите дъски на
пода.
За да обоснове правната рамка на обвинението, държавният обвинител е
приел фактически, че междувременно подс. К. на свой ред е нанесъл удари с
ръце в горната част на тялото на св. Б. и го бутнал назад, при което св. Б.
изгубил равновесие и стъпвайки назад с цялата тежест на тялото си по
неравния и хлъзгав под, по който били струпани металните дъски от
алуминий, завъртял навън дясното си ходило. След като съобрази
материалите по делото, съдът констатира, че липсват доказателства в
наказателното производство, подкрепящи фактическото обвинение досежно
поведение на подсъдимия, сочещо на механизъм на извършване на деянието,
при който той да е имал физически досег до св. Б. след скъсването на
верижката на часовника и заставането на св. Ш. пред св. Б., като не се
установява изобщо подсъдимият да е ударил или блъснал св. Б., както при
предходни, така и в последващи моменти. Такъв механизъм, при който подс.
К. да е нанесъл удари с ръце в горната част на тялото на св. Б. и да го е бутнал
назад, не се твърди и от самия пострадал, по чиято тъжба е образувано
наказателното производство и който в показанията си заявява: „К.К. пристъпи
към мен и с десния си крак ме ритна силно по десния глезен, при което аз се
4

свлякох на дясната ми страна. „Ш“ /бел. св. Ш./ и колегата му не можаха да
ме удържат и аз седнах на пода на ремаркето, наклонен надясно, като десният
ми глезен остана извит навътре.“ В тази насока всички гласни доказателства
са еднопосочни:
Според св. К.Ш.: „С викаше на К, че го е ударил. Аз удари между К.К. и
С не съм видял.“; „Не съм видял удари, но сега се сещам, че часовникът на
К.К. се беше оказал на земята.“; „Пак казвам, не съм видял К да удря С.“; „Не
съм видял К.К. да удря С. Единствено С се опита да удари К, но не успя.“
Според св. И.Д.: „Аз не съм видял С.Б. и К.К. да си нанасят удари.“; „Не
съм видял К.К. да рита Б. нито по крака, нито на друго място.“; „…аз сблъсък
не видях, както вече обясних, другият К /бел. св. Ш./ застана между тях, за да
предотврати евентуален сблъсък.“
Според св. В.К.: „Не видях никой от двамата да посяга и да удря по
някакъв начин другия. Не съм видял някой да удря С.“; „Не съм видял никой
от двамата да удря другия, но като че ли двамата взаимно се сбутаха в
изправено положение, при което „Ш“ застана между двамата.“; „Виждам в
обяснението, което дадох пред полицията, че е записано, че съм видял С да
посяга да удари К.К., както и К.К. да посяга да удари С. Възможно е да е
имало такова нещо, но вече не помня. Помня, че двамата се караха, като че ли
сбутаха, но не съм видял удари помежду им, още повече такива, които да са
били насочени към крака на С.“
Според св. Г.К.: „Иво ми каза, че С паднал и лежи в ремаркето. Веднага
отидохме при ремаркето… „Ш“ и ортакът му казаха на С да не лъже и че е
паднал.“; „Не знам дали брат ми е ударил С, но „Ш“ и ортакът му са ги
разтървали.“
Според св. С.С.: „До нас изтича Ивайло и каза, че С паднал.“; „Сега,
като прочетох, наистина се сещам, че Ивайло, като дойде да ни извика от
гаража, каза, че С е нападнал К.К. и „Ш“ е застанал между тях.“
Според св. Т.П.: „Ш“ и неговият колега също подхвърлиха към С
реплика, че не казва истината, като му казваха, че сам е паднал и не казва
истината.“; „Всички колеги – К.К., „Ш“, неговият колега по камион, казаха,
че К не е ритал С, а С се е подхлъзнал върху дъските от алуминий и е паднал.“
Според обв. К.К.: „Аз се обърнах да си търся часовника…В. /св. К./ и К
/св. Шаваров/ препречиха пътя на С, който се опита да дойде до мен, като се
буташе към тях с всичка сила, за да ме удари. Иво /св. Д./ застана точно пред
мен. Не разбрахме какво стана, но изведнъж С, както беше прав и с гръб към
стената на ремаркето, се озова на пода, като падна върху алуминиевите
плоскости на пода. Аз в това време бях на повече от метър и половина
разстояние от С, а между нас бяха В., Иво и К.“
В обобщение липсват каквито и да е данни по делото – преки или
косвени, от които да е изводима възприетатата от прокуратурата фактическа
рамка, че е имало посегателство от страна на подсъдимя спрямо св. Б. чрез
5

нанесяне на удари с ръце в горната част на тялото му и бутане назад.
Установява се, че св. Б. е имал надмощие над подсъдимия, което е наложило
намесата на св. Шаваров и по време на разтърваването на подс. К. от
нападащия го св. Б., последният е продължил да се опитва да нанесе удари на
подсъдимия, който вече е бил разделен от него, при което е изгубил
равновесие и стъпвайки назад с цялата тежест на тялото си върху струпаните
алуминиеви дъски, е получил счупване на десния глезен. Именно такова е и
обяснението в компетентното заключение на изготвената по делото съдебно-
медицинска експертиза, според което словесният конфликт, последван от
дърпане, бутане и други подобни са извели Б. от равновесие и при стъпване
на алуминиевите дъски се е получило изкълчване на десния глезен със
счупване на фибулата /малкия пищял/ дистално. Вещите лица са категорични,
че в конкретния случай от всички данни по делото следва да се приеме, че
счупването се е получило при стъпването на неравна повърхност –
алуминиевите дъски на пода на фургона, като според тях медицинското
обяснение на механизма на счупването на глезена на св. С.Б. се подкрепя
еднопосочно от всички свидетели и подсъдимия.
Според СМЕ Б. е получил изкълчване на дясната глезенна става, косо
спираловидно счупване на малкия пищял в дисталната му част с
допълнителен фрагмент, скъсване на синдезмозата /здравата връзка между
малкия и големия пищял в областта на глезенната става/ и скъсване на
връзката мужду малеола на големия пищял и талуса. Увреждането му е
квалифицирано като средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на движението на долния десен крайник за период от 3-4 месеца
при нормално протичане на оздравителния процес. В заключението е
посочено, че се касае за торзионна фрактура, която се получава при стъпване
на неравна повърхност със силата на тежестта на тялото, при което ходилото
се завърта навън /пронация – външният ръб на ходилото се издига, а
вътрешният се снижава/ при което се чупи първо външният глезен.
В резултат на гореописаната травмата св. Б. се свлякъл на пода и
започнал да се превива от болка, да охка и вика: „Кракът ми, кракът ми“. В
този момент кракът на св. Б. изглеждал неестествено извит, под особен ъгъл
спрямо тялото. При вида му св. И.Д. отишъл да повика колегите си от гаража
– свидетелите Г.К., Т.П. и С.С., след което св. К. и св. П. отишли до камиона
на Б.и и извикали св. Б. при съпруга й. Свидетелите К. и П. помогнали на св.
Б. да слезе от ремаркето и да влезе в автомобила на св. П., който го откалал
заедно със съпругата му в най-близката болница. Св. Б. бил хоспитализиран
до 13.12.2018 г., през което време му била направена операция на десния
глезен, а подбедрицата му била обездвижена с гипс. Последващо св. Б.
преминал на лечение в България.
Горните фактически констатации съдът направи след анализ на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно:
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите СЛ. М. Б., Д.Д. Б., Г.
П. КР., СТ. ИВ. СТ., ИВ. ИВ. Д., В. СЛ. К., КР. Г. Ш. и Т. АНГ. П.,
приобщените протоколи от експертни заключения на СМЕ и СТЕ, както и от
всички приобщени по делото писмени доказателства, като въз основа на тях
6

подложи на внимателна преценка фактическите положения и оценката им от
обективна и субективна страна в обвинителния акт, които междувпрочем
безрезервно и безаналитично приети са пренесени от заключителното мнение
от 23.04.2021 г. на следователя в прокурорския акт само при смяна на
заглавната част на акта, за което действие на обикновено проектиране е било
необходимо време от два месеца и половина на БРП за произнасяне по чл. 242
от НПК. На 28.04.2021 г. ДП е докладвано на прокурора с мнение за
предаване на съд и в последния ден на месечния срок по чл. 242, ал. 4 от НПК
за предаване на съд – на 28.05.2021 г. е направено искане от наблюдаващия
прокурор за продържаване на срока за произнасяне по чл. 242 от НПК поради
фактическа и правна сложност на делото. С Постановление от същата дата на
Административния ръководител на БРП срокът е бил удължен с един месец
до 29.06.2021 г., след което няма повторно удължаване на срока и след
изтичане на всякакви срокове – на 13.07.2021 г. е изготвен обвинителен акт,
при липса на пречки за процедиране по реда на чл. 375 от НПК.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Настоящият състав на съда счита, че въз основа на установените
фактически данни относно цялостното поведение на подсъдимия, не може да
се заключи, че той е осъществил от обективна страна състава на чл. 133,
предл. 2, вр. чл. 129, ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК, поради което го призна за
невинен в извършване на това престъпление и го оправда на основание чл.
304 от НПК. След анализ на гласните доказателства, съдът не констатира
действия на подс. К., в които да са обективирани посочените от държавното
обвинение две проявления на изпълнителни деяния – „нанасяне на удари с
ръце в горната част на тялото на св. Б.“ и „бутане на свидетеля назад“. Такива
проявни форми на поведение дори не се визират в твърденията, по повод на
които по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК е възбудено наказателното преследване
от общ характер, което изначално компрометира компетентността на
прокуратурата да осъществява наказателно преследване извън заявената от
пострадалия фактическа рамка по основните за съставомерността обективни
признаци.
Освен това категорично се установи в случая, че настъпилото
увреждане, за което подсъдимият е предаден на съд, е независещо от
поведението му. Този извод намира опора в СМЕ, наблегнала с почернен
шрифт на коментираните по-горе гласни доказателствени източници в
контекста им, че никой не е видял инициирано от подсъдимия физическо
съприкосновение. Посредством експертизата не се установи и изускуемата се
причинна връзка между определено и конкретно действие на подсъдимия и
последвалото увреждане на пострадалия. Не без значение е и намесата на св.
Ш., застанал пред св. Б. в опит да го спре да осъществи изреченото намерение
да разбие мутрата на подсъдимия, като въздействието на този фактор в
рамките на причинно-следствения процес е прекъснало причинната връзка
между някакво поведение на подсъдимия и увреждането на пострадалия.
7

Според експертизата дърпане, бутане и други подобни, посочени абстрактно,
а не в конкретика, са сред предпоставките, обусловили изгубване на
равновесие от пострадалия, като причинно-следственият процес е съпроводен
с последвало стъпване на неравна повърхност – алуминиевите дъски на пода,
поради което не би могъл да се направи паралел между тях и посочените от
прокуратурата изпълнителни деяния „нанасяне на удари с ръце в горната част
на тялото“ и „бутане назад“.
Съдът държи да обсъди и следните обстоятелства – още при
възникналия словесен конфликт подсъдимият е искал да се оттегли, като е
отстъпил крачка-две назад и е предложил на пострадалия алтернатива – да
спрат. Това поведение е игнорирано от прокуратурата, а е следвало да бъде
обсъдено, доколкото сочи на липса на каквото и да е желание от страна на
подсъдимия да се занимава със св. Б.. След това пострадалият е бил помолен
и от св. Ш. да преустанови да се заяжда. Ако пострадалият при
предоставената му възможност за избор веднага беше приел, вместо да налита
на бой, да се поставя в рискова ситуация и сам да си създава предпоставки за
нараняване, то не бихме били изправени пред хипотеза на увреждане.
В обобщение, ясните твърдения в тъжбата на пострадалия, в съчетание с
гласните доказателства и съдебно-медицинската експертиза, еднозначно
изключват тезата на обвинението за непредпазливо причиняване на средна
телесна повреда чрез „нанасяне на удари с ръце в горната част на тялото“ и
„бутане назад“.
По гореизложените съображения съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	70
Дата:	15 октомври 2021 г.
Съдия:	Красимира Тончева Донева

Дело:	20212120203260
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 юли 2021 г.

Присъда по дело №3260/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите