Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.…......2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 674 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от ХИДРО СТИЛ
БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ж.к. Трошево, ул.Ивац №3, ет.3,
ап.33, против М.Я.Б. ***, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266,
ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 15667,93 лева, представляваща неплатен остатък
от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор за извършване на СМР от
13.10.2018 г. за обект -къща, находяща се в с. Тополи, общ. Варна, за което е
издадена фактура №**********/05.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 02.05.2019г. до
окончателното й плащане, както и сумата от 28346,83лева, представляваща дължимо
възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 17.10.2018г. за обект - къща,
находяща се в с.Тополи, общ.Варна, за което е издадена фактура
№**********/05.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 02.05.2019г. до
окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди,
че между страните е сключен на 13.10.18г. договор за извършване на СМР за
обект- триетажна жил.сграда - къща, находяща се в с.Тополи, ул.Р.Панчелиев №7,
ведно с магазин и заведение, по силата на който на ищеца било възложено
извършването на СМР на покривна плоча, а именно- обработка и хидроизолационни дейности
по покрив, покривно тенекеджийство и отводняване, включващи полагане на
хидроизолац.запечатки по повърхности, доставка и монтаж на елементи за улучна
система за отводняване , детайли от ламарина, обработка на отводнителни
елементи. Допълнително на 17.10.18г. между страните бил сключен договор, с
който освен горепосочената работа било договорено извършването на сертифицирана
топлоизолационна система с ЕПС 10см. Излага , че било договорено при дадена КСС
от възложителя и незамерване предварително на квадратури за изпълнение на СМР ,
квадратурата или обема на СМР да се замерва и установява с Акт обр.19, като
посочените в офертата на изпълнителя ценови и др.условия се приемат от
възложителя без възражения. Твърди, че извършил договорените хидроизолационни дейности по покрив и тераси
на обща стойност 46879,93лв, за което бил съставен Акт обр.19 и издадена
фактура №**********/05.02.19г., като от дължимата сума бил приспаднат платения
аванс от 26010лв., и останало задължение от 15667,93лв. Излага, че е извършил и
договорените СМР за полагане на топлоизолационна система, за което бил съставен
акт обр.19 и издадена фактура №**********/05.02.19г. на стойност 28346,83лв.
Излага, че възложителят отказал да подпише и приеме работите, както и да
заплати сумата, оспорвайки обема на квадратурите и вложените количества труд и
материали. Сочи, че актовете и фактурите били изпратени за приемане на
възложителя на електронна поща и лично на 05.02.19г., от който момент настъпила
изискуемостта на вземанията.
С допълн. искова молба оспорва изложените в отговора
възражения. Твърди, че проекто-договора бил изпратен на имейл- *****@******.**, като към договора
не били прилагани други документи, с които да се запознае и да изпълнява. Сочи,
че с оглед изискванията на възложителя било решено оттичането да става по
линейни отводнители, както и че при остойностяване на топлоизолацията нямало да
се вадят при замерване светли отвори. Твърди, че до зимния сезон изпълнил
хидроизолационните и топлоизолационните дейности по покриви и тераси до детайл
замаска за наклон, а замаската била положена от лицензирана фирма с наклон към
линейните отводнители 1,5%, като възражения от възложителя не били направени.
Излага, че било извършено обръщане с 2см. ХПС на местата, където щяла да лежи
дограмата, което не било включено в офертата, но страните се договорили това да
се актува с Акт 19. Твърди, че след монтажа на гранитогресните плочи била
доставена дограмата на къщата, която се разположила върху плочите, въпреки, че
възложителя бил уведомен, че разтоварването на този товар на едно място би било
разрушително. Сочи, че като резултат от тази дейност били разрушени доста от
капаците по бордовете, а някои били умишлено премахнати. Излага, че
впоследствие се появили капки при дренажните отвори, като имало задържане на
вода в отводнителите, както и че вода можело да прониква през капаците. Сочи,
че при извършена проверка с термокамера не била установена вода в дълбочина.
Твърди, че за завършването на покрива закупил керемиди, избрани от П.П.,
надвишаваща по стойност офертата, като предупредил възложителя за разминаването
между техн.проект и действителността
относно квадратурата. Излага, че на 16.01.19г. му бил заплатен аванс от
11212лв, като три дни след това изпълнителят представил на П.П. сметка за
извършените разходи, при което възложителят пожелал прекратяване на работата и
напускане на обекта от работниците, като впоследствие те не били допускани до
обекта.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът М.Я.Б. ***,
е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че между
страните са сключени 2 договора за изработка за обект – четириетажна жил.сграда
с магазин и бистро, изградена до груб строеж, находяща се в с.Тополи, ул.д-р
Ат.Липов №6, като не били договорени изрично видовете СМР и тяхната цена.
Твърди, че договорената цена за хидроизолационни дейности била 33330лв без ДДС,
а за топлоизолационна система – 10000лв без ДДС. Излага, че съгласно договорите
е заплатила на ищеца до 16.01.19г. сумата от 26212лв по договора от 13.10.18г.,
и сумата от 8000лв по договора от 17.12.18г. Оспорва твърдението за извършено предявяване на
актове обр.19 и издадените фактури, като излага, че е узнала за тях с
получаване на исковата молба. Прави възражение за лошо изпълнение на СМР, тъй
като несъответствали по качество, вид и количество на уговорените, и
изпълнението било в отклонение на действащите норм.актове, като оспорва
влагането на качествени материали и профес.квалификация на изпълнителите.
Твърди, че не била водена техн.документация; появили се течове и петна по
стените и таваните; подовата настилка била неравномерно положена, което водело
до събиране на вода; фугите били напукани или разрушени; на места плочите били
отлепени; линейните отводнители били пълни с вода и не се оттичали; наклона на
терасите не позволявал оттичането на водата; имало постоянни течове при
връзката между борд и плоча, както и от вътрешната страна на прозорците; от
покрива се отделяли и падали керемиди; обкрайчващите ламарини били откачени и
част от тях паднали; не била изпълнена варовациментова замаска преди полагането
на топлоизолацията по стените на фасадите, както било предвидено в проекта.
Твърди, че своевременно е възразила за недостатъците на изпълнението, като на
24.03.19г. с нотар.покана , връчена на ищеца, прекратила договорите и поканила
дружеството да върне платените суми и премахне СМР за своя сметка. Сочи, че от
своя страна дружеството изпратило покана, получена м.04.19г., в която
признавало недовършеността и дефектите на работата.
С допълн.отговор оспорва твърденията,
наведени с допълн.искова молба. Излага,
че са правени многократно възражения за некачествено изпълнение, като липсвало
приемане на работата. Липсвало и съгласие на възложителя да се възлага работата
на подизпълнители. Твърди, че достъпа до обекта на работници не бил прекратен.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предвид съвпадащите изявления на страните по делото безспорно се установява
факта, че помежду им е сключен на 13.10.18г. договор за възлагане и изпълнение
на СМР, по силата на който М.Б. като възложител е възложила на ХИДРО
СТИЛ БЪЛГАРИЯ ООД изпълнението на СМР на покривна плоча, а
именно- обработка и хидроизолационни дейности по покрив, покривно
тенекеджийство и отводняване, включващи полагане на хидроизолац.запечатки по
повърхности, доставка и монтаж на елементи за улучна система за отводняване,
детайли от ламарина, обработка на отводнителни елементи. Няма спор още, че
между страните е сключен впоследствие и договор за изпълнение на СМР на
топлоизолационна система-доставка и монтаж на Стиропор 10см, лепене,
дюбелиране, шпакловка и фасадна мазилка. Страните не спорят, че по договорите
не е посочена конкретна цена, като се препраща към оферта/приложение №1,
вписана като неразделна част от тях. С оглед предприетото от ответната страна
оспорване в тежест на ищеца бе да установи, че приложените към исковата молба
оферти / подписани едностранно и с посочена в едната от тях дата 12.08.17г./ са
именно тези, съставляващи неразделна част от договорите, но доказателства в тази насока не са събрани по
делото.
От представените по делото разходни касови ордери, двустранно подписани, се
установява факта на заплащане от възложителя на ответника–изпълнител на аванси
по договорите както следва: с РКО №1/16.10.18г., №2/15.11.18г. и №4/16.01.19г.
са заплатени аванси по договор за изграждане на хидроизолация в общ размер на
26212лв, а с РКО №3/07.12.18г. и №5/16.01.19г. са заплатени аванси по договор
за топлоизолация в общ размер на 8000лв.
По делото е приложена и нотар.покана, отправена от ответника до ищеца,
връчена на последния на 24.03.19г., с която ответникът е направил възражение за
наличие на съществени грешки и недостатъци при изпълнение на договорите и е
отправил изявление за развалянето на двата договора, с покана дружеството да върне авансово заплатените суми и да възстанови
имота в състоянието отпреди сключването на договорите.
Приложена е и нотар.покана от ищеца до ответника рег.№2340/01.04.19г., с която е поискано
осигуряване на достъп до обекта на 15.04.19г. за изпълнение на задълженията по
договора.
Безспорно от приложения по делото констативен протокол №003226/19.03.19г.
на Р-н Вл.Варненчик, общ.Варна, се установява факта, че по повод извършена по
жалба проверка на обект – жил.сграда с магазин и бистро в с.Тополи, УПИ Х, са
дадени предписания, сред които такива да
се изпълняват стриктно инвест.проекти на строежа и да се изготви становище за
отстраняване на нередностите по аварираните участъци.
От заключението по допуснатата по
делото СТЕ, изготвена от в.л.С.К., се установява, че изпълнението не съответства
на одобрените проекти, като топлоизолацията е с по-голяма дебелина, а
мероприятията по хидроизолирането частично не съответстват на предписаните по
проект част ЕЕ и Архитектура, като в проект ЕЕ е предвидено да се положи 1
пласт полиетиленово фолио, а вместо това е изпълнено 2 слоя мазана
хидроизолация, т.е. технологично не били спазени пластовете по проект. Дава
заключение, че монтираните линейни отводнители не били подходящи за този тип
монтаж, като те не предлагали система за водо-непропускливо снаждане между
отделните сегменти , а на място същите били снаждани допълнително със силикон
или полиуретанов мастик. Констатира се, че наклоните на отводнителите не са
достатъчни и задържат вода. Вещото лице установява още разминаване в нивата на
съседни плочи и на места големи разстояния между отд.плочи на топлоизолационни
материали, които не били попълнени с топлоизолационен материал; нямало
изпълнени капаци по бордовете, като в по-голямата си част завършването било на
поставена пароизолация, топлоизолация с частично шпакловане. Дава се
заключение, че повредите се явяват от проникване на вода във вътрешността на
сградата , по периферията на дограмата и по бордовете на балконите, като
проникването по периферията на сградата било следствие на недовършени
технологични процеси по оформянето на бордовете на балконите, недовършена
топлоизолация; проникването на вода в помещенията счита, че се дължи на
неподходящите линейни отводнители и тяхното недобро полагане, а по периферията
на дограмата – следствие на незавършване на технолог.процеси по обръщане на
страниците на дограмата и наличието на незапълнени фуги. В допълнителното
заключение вещото лице сочи, че монтажът на линейните отводнители с монтажна
пяна не е технически издържано, като както изпълнението на топлоизолационната
система, така и на хидроизолационната ио отводнителна система не е съобразно
проектната документация.
От заключението по допуснатата
повторна СТЕ, изготвена от в.л.Р.С., се установява, че одобрените
инвест.проекти част Архитектурна са фаза техн.проект, наклоните не били
коректно посочени, а покривните линии с неясно отводняване, и към същите
липсвали подробни детайли за изпълнение, а посочените детайли в част
Енерг.ефективност не кореспондирали с перата на чертеж Разрез 1-1- от част
Архитектурна. Сочи се, че всички изпълнение работи по балкони, покриви и т.н.
не били придружени с актове за скрити работи / прил.12 / от Наредба №3 за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Дава заключение, че
предвид липсата на съставени актове за всички видове СМР, подлежащи на
закриване, сградата не можела да се въведе в експлоатация , което налагало
пълно разваляне на СМР и привеждане на сградата в първоначален вид за
отстраняване на дефектите и съставяне на всички необходими актове. Вещото лице
дава заключение, че на място е изпълнено външно водоотвеждане, посредством
тръби с недостатъчно сечение и линеен отводнител, неприложим за тези покриви.
Заключава, че причини за настъпилите повреди са неизпълнен съгласуван с
проектантите детайл за плоски покриви, неправилно отводняване, използване на
неподходящи материали за външно приложение, незавършени процеси по стените
около дограмата, неизпълнена по правилата топлоизолационна система по фасади.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Претенцията на ищеца
произтича от сключени
между страните договори за изработка. Правилата, уреждащи въпросите, свързани с
изпълнението и неизпълнението, последиците и отговорността при неизпълнение,
основно се съдържат в чл.258 и следващите от ЗЗД. Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД
правото на изпълнителя да получи дължимото възнаграждение възниква при
наличието на следните предпоставки: изпълнение на възложените с договора работи
и предаване на изпълнението, с което се поражда и корелативното задължение на
поръчващия да заплати възнаграждението, който е носител и на задължението да
приеме изпълнената работа. Безспорно е, че приемането на извършената работа
обхваща както едно фактическо действие – разместване на факт.власт върху
изработеното чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно
действие– признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което
всъщност е израз на одобряването му.
За установяване на
завършените за заплащане натурални видове СМР изпълнителят е представил по
делото актове №19 от 05.02.19г. Твърдението на ищеца, че тези актове са били
предявени на ответника лично и по електронен път не се установи по делото.
Липсват доказателства посочения ел.адрес да е собствен на ответника, респ. да е
посочен като адрес за кореспонденция в отношенията им, поради което и не би
могло да се приравни липсата на отговор или възражение на конклудентно приемане
на извършената работа. Самото разместване на фактическата власт върху работата,
без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че
възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на
чл. 264, ал.1 ЗЗД. В този случай в тежест на изпълнителя е докаже по безспорен
начин, че е изпълнил точно в количествено и качествено отношение възложената му
работа и поради това вземането му за възнаграждение е станало изискуемо,
въпреки отказа на възложителя да приеме изработеното.
Посочените
по-горе актове са от категорията на частните свидетелстващи документи, които не
се ползват с материална доказателствена сила за отразените в съдържанието им
факти и се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички
доказателства по делото. В случая те са подписани едностранно от страна на
изпълнителя и предвид оспорването им от възложителя, тежестта за доказване, че
удостоверените в съдържанието им работи са изпълнени, е върху изпълнителя.
Безспорно от приложените по делото СТЕ се установява както че в по-голямата си
част претендираните СМР имат характера на скрити работи, така и факта, че в
процеса на изпълнение не са издавани актове за скрити работи по Наредба №
3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
От заключението на в.л.С. следва, че скритият характер на част от работите при
липсата на съставени актове е пречка да се даде категоричен отговор дали те са
изпълнени и дали обемът на изпълнението съответства на вписаното в протоколите.
Други доказателства, които да установяват тези обстоятелства, не са ангажирани
по делото. От експертизите се установи и факта, че са налице неизпълнени СМР и
по двата договора, като твърдението на ищеца, че това се дължи на недопускането
му до обекта не бе доказано в процеса.
Ето защо съдът намира, че не може да се формира безспорния извод за
фактическото изпълнение на скритите СМР в съответния вид и обем, посочен по
протоколите.
Ответната страна в отговора си е
релевирала възражение за лошо изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение,
обусловила правото й
едностранно да развали сключените договори за изработка съгласно разпоредбата
на чл.265, ал.2 ЗЗД. От събраните по делото съдебно-технически експертизи
безспорно се извежда извода, че причината за настъпилите повреди се свежда общо
до неправилното отводняване и недовършените технологични процеси. Безспорно
вещите лица установяват, че изпълнението и по двата договора не отговаря на
одобрения технически проект. Вещите лица сочат, че използвания за отводняване
линеен отводнител е неприложим за процесните плоски покриви, а според в.л.С. е
препоръчително вътрешно водоотвеждане. Безспорно вещите лица установяват и
липсата на изпълнен достатъчен наклон , който да отвежда водата до монтираните
линейни отводнители. Вещото лице С. сочи, че за да бъде изпълнен по правилата
детайла е необходимо изпълнение на наклон, което обуславя премахването на
всички СМР, а само ремонта на линейните отводнители не би постигнал функцията
на плоския покрив. По делото липсват доказателства, които да установяват, че
изпълнителят е предупредил възложителя за негодността на материала или за
несъответствието с проекта, съгл. чл.260, ал.1 ЗЗД, поради което и същият
отговоря за причинените вреди. Относно положената топлоизолационна система също
се заключава, че тя не е изпълнена по
правилата, като в.л.С. в с.з. сочи, че за да се спази проекта следва да се
събори изпълненото на място и да се направи мазилка съгласно проекта.
С оглед на така събраните
доказателства съдът прави извода, че така констатираните недостатъци на изпълнените
от ищеца хидроизолационни и топлоизолационни дейности , са съществени, правещи
изработеното негодно за използване по предназначение, като същите са
неотстраними, доколкото за привеждането им в съответствие с одобрените
техн.проекти е необходимо премахване на вече извършените СМР. При тези данни
съдът намира, че е налице хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД за наличието на некачествено изпълнение, при
което недостатъците са толкова съществени, че правят работата негодна за
използването й по предназначение, при която ответникът правомерно е упражнил
правото си да развали сключените договори. Предвид това последният
като възложител не дължи възнаграждение за изпълнените работи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в
съответствие с направеното искане, на ответника се дължат разноски по делото,
съобразно представените доказателства. Във връзка с направеното в с.з.
възражение за прекомерност от ищеца съдът съобрази следното: Разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на адв.възнаграждение, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, в случай, когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. С разпоредбата на чл.36,
ал.2 ЗАдв. се предвижда, че размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Видно от
представеният списък на разноски и доказателства към него договореното
адв.възнаграждение за защита по делото възлиза на 2680лв. Съгласно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1/09.07.04г. минималния размер на дължимото за производството
адв.възнаграждение възлиза на 1850,44лв. При преценка за прекомерността на
възнаграждението в съответствие с горепосоченото изискване следва да се
съобразява не само броя на проведените съдебни заседания и извършваните в тях
процесуални действия, но следва да се отчита и дейността на процесуалния
защитник, изразяваща се в проучване на делото, на евентуално съдебна практика,
подготвяне на защитата. Законът не съдържа задължение дори и при констатирано основание
за намаляване на адв.възнаграждение, това да се извърши непременно до
предвидения минимален размер по Наредба №1/09.07.04г., а следва обективно да
отговаря на положения необходим труд за защита на правата и законните интереси
на страната при отчитане правната сложност на делото. Отчитайки фактическата и
правна сложност на делото съобразно предмета на спора, съдът намира, че така
договореното адв.възнаграждение не се явява прекомерно. Предвид това следващите
се на ответника разноски се явяват в размер на 4010лв – разноски за
адв.възнаграждение и вещи лица.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ХИДРО СТИЛ БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост,
ж.к. Трошево, ул.Ивац №3, ет.3, ап.33, против М.Я.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, обективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сумата от 15667,93 лева, представляваща
неплатен остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор за
извършване на СМР от 13.10.2018 г. за обект -къща, находяща се в с. Тополи,
общ. Варна, за което е издадена фактура №**********/05.02.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда - 02.05.2019г.
до
окончателното й плащане, както и сумата от 28346,83лева, представляваща дължимо
възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 17.10.2018г. за обект - къща,
находяща се в с.Тополи, общ.Варна, за което е издадена фактура
№**********/05.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 02.05.2019г. до
окончателното й плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА
ХИДРО
СТИЛ БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост,
ж.к. Трошево, ул.Ивац №3, ет.3, ап.33, ДА ЗАПЛАТИ на М.Я.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 4010лв. /четири
хиляди и десет лева /, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: