Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Луковит, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
като разгледа докладваното от съдията АНД № 295 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на В.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, против наказателно постановление
№ 19-0297-000146 от 16.04.2019 г., издадено от Началника на РУ Луковит към ОД МВР
– Ловеч, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лева, за
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В жалбата се
прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност,
като се релевират следните възражения: На първо място, че при издаване на АУАН
е нарушен чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, тъй като описанието на вмененото нарушение
не съответства на разпоредбата, която наказващият орган счита, че е нарушена –
тоест, описанието се различава от фактическия състав на разпоредбата на чл.
638, ал. 3 от КЗ. На второ място, че в АУАН е посочено, че „ … няма действащ
договор за задължителна застраховка ...", но в разпоредбата на чл. 638,
ал. 3 от КЗ са посочени две форми на изпълнителното деяние - „няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка..". Законодателят е предвидил
с използването на съюза „и" да са налице кумулативно двете изпълнителни
деяния - сключен и действащ договор за да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето. В случая, актосъставителят
е установил само едното от изпълнителните деяния, че няма действащ договор, но
никъде не се твърди, че въобще няма сключен такъв. В тази връзка се сочи, че
към датата и часа на проверката е налице сключен договор за застраховка
„ГО", а неустановяването на този факт, касаещ отговорността на лицето и
съставомерността на вмененото нарушение води до незаконосъобразност на
ангажираната отговорност. И на последно място, че горното несъответствие е
пренесено и в НП, като по този начин е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като вмененото деяние не съответства на фактическия състав на
нарушението описано в чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Ангажирани са
писмени доказателства, като към жалбата са приложени копия от застрахователната
полица, както и извлечение от електронния регистър за проверка на полиците в
Гаранционния фонд. Според жалбоподателя, от тези доказателства е видно, че ГО е
сключена на 05.04.2019 г. в 15.26 часа, а проверката на жалбоподателя е
извършена в 18.50 часа на същата дата. Застрахователният договор е бил сключен
преди извършване на проверката от страна на контролните органи и е предстояло
влизането му сила.
Алтернативно се
моли, че ако съдът намери жалбоподателят да е извършил вмененото нарушение, то
да приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушени по смисъла
на чл. 28 ЗАНН, което възражение се релевира като самостоятелно основание за
отмяна на НП.
В с. з.
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна – Началникът на РУ МВР - Луковит, редовно уведомен, не изпраща
процесуален представител.
След като обсъди
оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е
подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна
/лице, което е било санкционирано/, поради което е допустима, подадена в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
На 05.04.2019 г.
в 18.50 часа в община Луковит, на първокласен път ПП I-3 км.144 в посока
гр.Плевен, жалбоподателят В.С.Х. управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес Ц
180“ с peг. № ******, бил спрян за проверка от полицейски наряд от РУ МВР
Луковит, в чийто състав били М.А.И. на длъжност мл. автоконтрольор към РУ
Луковит и П.Г.Ц. - младши полицейски инспектор при РУ МВР Луковит. В хода на
проверката на документите на водача, полицейските служители установили, че
автомобилът е собственост на собственост на Д.В.А.от гр.София, а жалбоподателят
В.С.Х. управлява процесното МПС, във връзка с чието използване няма действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на
проверката.
Актосъставителят
М.А.И. приел, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ и
съставил против същия Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/,
серия Д, № 983712/ 05.04.2019 г., за това, че на 05.04.2019 г. в 18.50 часа в община
Луковит, на път ПП I-3 км.144 в посока гр.Плевен управлява лек
автомобил Мерцедес Ц 18, светло сив с peг. номер ******, собственост на Д.В.А.ЕГН
********** от гр.София като нарушава: Управлява МПС във връзка с чието
използване няма действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
към момента на проверката.
Жалбоподателят В.С.Х.
не направил възражения, подписал акта и му бил връчен препис от него.
Въз основа на
така съставения АУАН, серия Д, № 983712/ 05.04.2019 г. и след преценка на
събраните по административно-наказателното производство доказателства,
административно-наказващия орган е издал обжалваното НП № 15-0297-000146/
16.04.2019 г., с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е
наложена глоба в минимален размер на 400 лева. По сходен начин са отразени
установените в АУАН обстоятелства и в атакуваното наказателно постановление,
като изрично е посочено, че с поведението си водачът е извършил следното: Лице,
което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност /ЗЗГО/ на
автомобилистите.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства: Заверено копие от полица за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/119000998124; Заверено копие от
справка за случена застраховка „Гражданска отговорност“; Заверено копие от
Наказателно постановление №19-0297-000146 от 16.04.2019 г.; Заверено копие на
АУАН серия Д, № 983712/ 05.04.2019 г.; Заверено копие от проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“; Заверено копие от полица за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/119000998124; Заверено копие от
заповед № 295з-340/ 22.02.2018 г. на Директора, на ОДМВР Ловеч; Заверено копие
от удостоверение с УРИ № 295р-6279/ 07.05.2019 г.; Заверено копие от
удостоверение с УРИ № 295р-2086/ 15.02.2017 г.; Пощенски плик R PS 1166 000CKA
1; Молба от В.С.Х. с вх. № 4832/ 31.10.2019 г., ведно с известие за доставяне;
Справка за нарушител/водач; Справка за собственост на МПС с рег. № ******;
Справка от гаранционен фонд за МПС № СВ3637КК за ЗЗГО, както и от гласните
доказателства – свидетелските показания на актосъставителя М.А.И. и свидетеля
при установяване на нарушението П.Г.Ц., които потвърждават изложените от
актосъставителя в АУАН фактически констатации.
Съдът кредитира
показанията на двамата свидетели като обективни, логични и неопровергани по
същество от събраните писмени доказателства. От техните показания по безспорен
начин се установява, че посочените дата, място и час, жалбоподателят е
управлявал процесния автомобил; че при извършената проверка се установило, че
автомобилът няма действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и е собственост на друго лице, а не на водача-жалбоподател; че автомобилът
нямал поставен валиден стикер гражданска отговорност /с поставен
стикер с изтекла валидност/ и че липсата на действащ договор за ЗЗГО е
установено чрез справка в служебния таблет.
Съдът кредитира
представените с жалбата писмени доказателства: копия от застрахователната
полица BG/02/119000998124 и извлечение от електронния
регистър за проверка на полиците в Гаранционния фонд, от които се установява,
че по отношение на процесния автомобил с рег. ****** е била сключена ГО на дата
05.04.2019 г. в 15.26 часа, но с начална дата на покритие 06.04.2019 г., 00.00
часа.
Съдът обсъди релевираните възражения на жалбоподателя и извърши служебна проверка за процесуалната законосъобразност на съставения акт и издаденото НП, при което достигна до извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН, които да са ограничили правата на нарушителя.
От представеното удостоверение УРИ № 295р-2086/ 15.02.2017 г., издадено от директора на ОД МВР Ловеч, и показанията на свидетеля М.А.И., се установява, че към датата на съставяне на акта 05.04.2019 г., последният е заемал длъжността младши автоконтрольор към РУ Луковит при ОД МВР Ловеч и е разполагал с компетентност да съставя актове за нарушения на правилата за движение по пътищата по силата на оправомощаването му в това му качеството с функционални задължения по контрол на пътното движение по силата.
Относно компетентността на административно-наказващият орган следва да се посочи, че И.Р.към датата на издаването на НП е заемал длъжността „Началник“ на РУ Луковит при ОД МВР Ловеч, за което е представено нарочно удостоверение. В нормата на чл. 647, ал. 2 от КЗ е предвидено, че наказателните постановления по чл. 638, ал. 1 -3 и 5 и чл. 639 се издават от директора на съответната областна дирекция на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. Съгласно Заповед № 295з-340/ 22.02.2018 г. на Директора на ОДМВР Ловеч по силата на заеманата длъжност „Началник на РУ Луковит“ И.Р.разполага с материална и териториална компетентност да издава наказателни постановления за нарушения извършени на територията на гр.Луковит по Кодекса на застраховане.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
Формално е налице извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ от страна на жалбоподателя, тъй като на посочените дата, час и място е управлявал МПС без действащ договор за ЗЗГО. Отразените в НП констатации относно липсата на сключена застраховка ГО за посочения лек автомобил към момента на извършване на проверката от полицейските служители не са съвсем точни, тъй като от представените от наказващия орган и жалбоподателят писмени доказателства - справки от ГФ се установява, че към датата на проверката се установява, че за лек автомобил „Мерцедес С 180“ с рег. № ****** е имало сключена ЗЗГО на 21.09.2018 г. в 18.27 часа и е прекратена на 05.04.2019 г. в 00.00 часа, както и че за лек автомобил „Мерцедес С 180“ с рег. № ****** е сключен договор за ЗЗГО на 05.04.2019 г. в 15.26 часа, с начална дата на покритие 06.04.2019 г., 00.00 часа – тоест безспорно е, че застраховката е сключена преди извършване на проверката /05.04.2019 г./, която е била на същата дата в 18.50 часа. В самият АУАН не е, но в НП е посочено, че за процесния автомобил към момента на проверката няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО”. Но нито в АУАН, нито в НП е посочено чрез какво действие или бездействие жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение. Не е посочено изпълнителното деяние, чрез което е извършено нарушението, което е в разрез с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.
Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ изисква не само констатация, че за МПС липсва сключен и действащ договор за ЗЗГО, а и управление на МПС от водач, който не е собственик на МПС, във връзка с чието използване няма договор за ЗЗГО. Ето защо съобразявайки законовите разпоредби за осъществяване на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ е необходимо установяване по безспорен начин на липсата на сключен и действащ договор за ЗЗГО за процесния автомобил, което по отношение на липсващ сключен договор за ЗЗГО в конкретния случая не е налице, тъй като преди издаване на НП не е изследван въпросът – имало ли е сключен договор за ЗЗГО за процесното МПС към датата и часа на проверката и какво покритие ще осигури – от дата и час до дата и час. Преди издаване на НП не е изследван този въпрос, който има отношение към субективната страна на нарушението, а именно доколко жалбоподателят е бил наясно с този факт.
Ето защо съдът приема, че въпреки констатацията за липса на действащ договор за застраховка „ГО” към момента на проверката, освен въпроса за това имало ли е сключен договор за ЗЗГО, наказващият орган е следвало да изследва и въпроса налице ли е виновно поведение от страна на жалбоподателя, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и налице ли са или не условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН и едва тогава да издаде НП. Такава преценка наказващият орган не е извършил, не е изложил и мотиви в НП защо счита, че случаят не е маловажен.
При преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН обаче съдът установи, че наказващият орган неправилно е приел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съображения и мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН наказващия орган не е изложил в НП. Преценката на наказващият орган по приложението на чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/ 12.12.2007 г. на ВКС „Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото”. Цитираното дотук от ТР не дава основание да се счита, че липсата на изрична преценка на наказващия орган по приложението на чл. 28 от ЗАНН представлява процесуално нарушение, водещо само по себе си до отмяна на санкционния акт. Затова и с тълкувателното решение на съдилищата е призната възможността за съдебен контрол по законосъобразност и при обективното наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, правомощията да го приложи.
Изследвайки от фактите установени в хода на настоящето производство, съдът счита, че процесното нарушение има всички белези на маловажност. Видно от приложената справка за сключени застраховки „гражданска отговорност“ в сайта на Гаранционен фонд, за процесния автомобил регулярно са били сключвани застраховки, като предпоследната е с начална дата на покритие 21.09.2018 г., 18.27 часа и дата на прекратяване 05.04.2020 г. 00.00 часа, само 18 часа и 50 минути преди проверката. Видно от приложената по делото застрахователната полица BG/02/119000998124 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите от 05.04.2019 г., същата е сключена на 05.04.2019 г. в 15.26 часа, около 3 часа и половина преди проверката. От изложеното може да се направи извода, че към датата на проверката МПС вече е имало сключен договор за ЗЗГО, но с начална дата на покритие на другия ден в 00.00 часа, като в случая се касае за неволен пропуск на срока /от няколко часа/ от прекратяване на застрахователния договор до сключване на новия договор или се касае за незнание от страна собственика на автомобила, който го е предоставил за ползване на жалбоподателя, че договора за застраховка ще влезе в сила на другия ден – 06.04.2019 г. в 00.00 часа.
Видно от приложената справка за нарушител в дългогодишния си стаж като водач на МПС жалбоподателят има регистрирани две нарушения на ЗДвП през 2017 г., по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, за които с фишове са му били наложени наказания „глоба“, съответно в размер на 100 и 20 лева. Предвид всичко изложено дотук следва да се приеме, че се касае за инцидентен случай в живота на жалбоподателя и той не представлява личност с висока степен на обществена опасност. Административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.
При тези данни съдът намира, че са били налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН - да не бъде налагано наказание, като нарушителят бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще бъде санкциониран. Доколкото процедурата по чл. 28 от ЗАНН не представлява оневиняване или заличаване на противоправния характер на деянието, приложението и в пълна степен би изпълнило целите на закона и би въздействало дисциплиниращо спрямо дееца.
С оглед изложеното, съдът намира, че налагайки административно наказание при наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е действал незаконосъобразно.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0297-000146 от 16.04.2019 г., издадено от Началника на РУ Луковит към ОД МВР Ловеч, с което на В.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: