Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, …………………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 10 ноември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 393 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145-178
от Административно
процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на П.Г.Ч., с адрес в гр.
Русе, чрез адв. У., против принудителна административна мярка „преместване на
паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или
упълномощен от него водач“, от 01.09.2022 г. приложена от служител в ОП
„Комунални дейности“ - Русе, за репатриране на лек автомобил марка "Сузуки
Гранд Витара" с рег. ***.
В жалбата се излагат съображения, че наличието
само и единствено на пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркираното пътно преводно средство не е достатъчно основание за прилагане на
ПАМ. Твърди, че не са били налице хипотезите на чл. 171, ал. 5, букви а-г. Сочи
се, че паркирането е било осъществено във връзка с ползване на услугите на
лаборатория „Здраве – 99“ ООД. В съдебно заседание се излагат съображения и за
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска
се отмяна на заповедта, претендират се разноски.
Ответникът – оператор на специализиран автомобил
в ОП „Комунални дейности“ – Русе, чрез юрк. Н., в с.з. и в писмени бележки
излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Русе намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна
страна, при доказан правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата
е основателна.
На 01.09.2022 г. в гр. Русе, на ул. „Видин“
оператор на открита платформа в ОП "Комунални дейности“ в гр. Русе, е приложил
ПАМ - принудително преместване на превозното средство, без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, на паркиран лек автомобил марка "Сузуки Гранд Витара" с рег. ***. При
прилагане на мярката са направени 4 бр. черно-бели снимки на автомобила
(приложени по делото), направено е уведомяване (на същия ден) по имейл, на осн.
чл. 53 „г“ от Наредба № 16 на Общински съвет – Русе, за преместването на
автомобила. В него е посочено, че е приложена мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП. Приложена е извадка от книга за предаването на автомобила на законния му
собственик на същата дата.
Приложено е копие на искане на д-р Розалина
Мирчева, управител на СМДЛ „Здраве 99“ ООД, в гр. Русе, ул. „Видин“ № 21, видно
от което се иска общината да разреши да се заплащат три паркоместа пред
сградата на лабораторията за целогодишен абонамент. Като цел на искането е
посочено да се облекчат пациентите на лабораторията, за да могат да паркират
пред входа й. Искането е гласувано и прието на 20.09.2016 г. по протокол № 08
от заседание на общинската комисия по организация и безопасност движението в
Общината по т. 27.
По делото е разпитан свидетелят Г.Т.Н., който
работи в ОП „Комунални дейности“ към Община Русе, като оператор на открита платформа, който е
присъствал при прилагането на принудителната мярка. Сочи, че са били изпратени
от прекия си ръководител да премахнат лек автомобил, който е бил спрял на ул.
„Видин“, пред лаборатория „Здраве“ на платено паркомясто. Имало поставена
бележка на стъклото на шофьорската врата да не се спира там и че паркомястото е
платено. Видели, че има съответен знак, колегата му (ответникът) снимал колата
и я закарали на паркинга за репатриране.
По делото е представена и касова бележка за
заплатена такса за репатриране – 50 лв., от 01.09.2022 г.
При
така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Процесната принудителна административна мярка е приложена
от компетентен орган. Съобразно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от
министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не
се спори, че пътят, на който е било паркирано превозното средство, е улица в
рамките на населеното място, стопанисван от община Русе (арг. чл. 3, ал. 3 от
ЗП и чл. 7 от Наредбата за управление на общинските пътища, приета от ОС –
Русе), а общинските пътища се управляват от кмета на общината (арг. чл. 19, ал.
1, т. 2 ЗП). В тази връзка кметът на община Русе е издал заповед №
РД-01-2261/02.08.2021 г., с която е определил длъжностните лица, на осн. чл.
167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, които могат да преместват или да нареждат да бъде
преместено пътно превозно средство, сред които е и Евгени Петров Пацанов –
служител в ОП „Комунални дейности“ - Русе. От своя страна „Комунални дейности“
е общинско предприятие, което представлява специализирано звено на общината за
изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет по арг.
от чл. 52, ал. 1 от Закона за общинската собственост. Във връзка с
компетентността на служителя е представен и трудов договор, както и длъжностна
характеристика, от която е видно, че основното му задължение е принудителното
преместване на МПС с автомобил, открита платформа с повдигащо устройство.
Прилагането на принудителната мярка не се
обективира в изрична форма. Писмена форма е предвидена за принудителните мерки,
визирани в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
При прилагането на принудителната
административна мярка обаче са допуснати съществени нарушения на процедурата,
довели и до нарушаване на материалния закон. На първо място, в ЗДвП не са
предвидени изрични правила при прилагане на мярката. Технологичният ред за
принудително преместване на МПС на територията на община Русе е уреден със
заповед № РД-01-1463/27.05.2022 г. на кмета на общината. Този ред предвижда (в
относимата част на заповедта) установяване на нарушението съгласно ЗДвП, заснемане
на автомобила с цел установяване и документиране на нарушението, както и
моментното състояние и външния вид на автомобила, принудителното му
преместване, извършване на принудително преместване до специализиран паркинг.
В отговора на ответната страна се сочи, че
процесното МПС е било паркирано на място, което е било определено за платено
паркиране, същото било обозначено със съответната пътна сигнализация,
включително и с пътен знак обозначаващ, че мястото е обозначено за ползване от
лаборатория „Здраве – 99“ ООД, както и със знак, предупреждаващ за
принудителното преместване на неправилно паркиралите пътни превозни средства.
Регулирането на обществените отношения в
демократичните общества се извършва посредством задължителни правила за
поведение, материализирани в писмени правни източници – закони и подзаконова
нормативна уредба. Част от тези правила касаят функциите на
изпълнително-разпоредителните органи, обезпечаващи дейността по държавно
управление (дейността на изпълнителната власт и изрично овластени лица), а
приложението на материалните административни и административнопроцесуалните
норми най-често се основава на властнически волeизявления – административни
актове с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на отделни граждани, организации или други
административни органи.
Традиционно властническите волеизявления се
обективират в писмена форма по понятни причини – способни са да оставят трайна
времева „следа“, служат за доказване на възникнали права и/или задължения и пр.
Въпреки това действащата нормативна уредба, в ограничени случаи, допуска и
издаването на такива актове в не-писмена форма.
Проявлението
на държавната власт под формата на бързи, моментални волеизявления, е
изключение от общия принцип за провеждане на административно производство по
реда на Глава V, раздел I от АПК, включително и чрез премахване на
„утежняващата“ писмена форма, за да обезпечи безпрепятственото регулиране на
административната дейност, застрашена от настъпващи или настъпили форсмажорни
обстоятелства при които ускореното произнасяне е от особено значение за
обществения интерес.
Макар уредбата на принудителните административни
мерки, издавани на осн. чл. 171, т. 5 от ЗДвП, за които не се изисква
обективиране в писмена форма, да е непрецизна, тъй като чл. 59, ал. 3 на АПК
изрично предвижда, че устни административни актове, както и административни
актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е
предвидено в закон (а те не са изрично предвидени в ЗДвП), то съдебната
практика е константна, че тези актове се реализират именно чрез директното
прилагане на мярката. Ето защо съвсем естествено е, при евентуалното обжалване
на такава прилагана мярка, да са създадени допълнителни административни
практики, чрез които да се обоснове диспозицията на нормата – отбелязвания в
протоколи, фото-заснемания и др.
Следва изрично да се посочи, че с определение от
07.10.2022 г. съдът изрично е указал на ответника, че носи доказателствената тежест относно съществуването на фактите, обосновали
прилагането на мярката.
От съдържанието на приложените по делото 4 бр.
снимки не може да се приеме, че процесното МПС е било паркирано на място, което
е било определено за платено паркиране, същото било обозначено със съответната
пътна сигнализация, включително и с пътен знак обозначаващ, че мястото е
обозначено за ползване от лаборатория „Здраве – 99“ ООД, както и със знак,
предупреждаващ за принудителното преместване на неправилно паркиралите пътни превозни
средства. На снимка № 1 е заснет автомобилът, с виждаща се търговска марка и
регистрационен номер, не се вижда местоположение, пътни знаци от категорията на
забранителните или други, със сходно съдържание са снимки № 2 и № 3. На снимка
№ 4 е изобразен процесният автомобил, както и паркирани непосредствено зад него
два броя автомобили и част от пътна маркировка. По делото не са представени
никакви други доказателства, а от съдържанието на снимките не може да се
приеме, че са били налице фактическите основания за прилагане на мярката – а
именно наличие на забранителни пътни знаци, непосредствено намиращи се до
автомобила, други указателни табели, схема на сигнализацията на процесния пътен
участък, която да обозначава местоположението на забранителни пътни знаци или
допълнителна табела Т-17 за репатриране или др. Действително, на последната
снимка се вижда част от сигнализация, сходна на начупена линия – М14, но същата
не е изпълнена, съобразно графичното оформление, заложено в чл. 65, т. 5 от
ППЗДвП, още повече – съобразно разпоредбата с начупената линия се очертава
площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства (в случая са паркирани
още две, а ответникът твърди, че това е площ за платено паркиране). Тази
маркировка съвместно със символа "ВUS" обозначава спирка от редовните
линии за обществен превоз на пътници, а със символа "TАХI" - място,
предназначено за престой на таксиметрови превозни средства. Т.е. от снимковия
материал не се установява категорично, че се касае за линия М14, а дори тя да е
такава, за коя от трите хипотези е приложима.
Съдът не споделя виждането на процесуалния
представител на жалбоподателя, че неуведомяването на съответното РУ при ОДМВР –
Русе е съществен порок на процедурата, тъй като той не би могъл да промени
обстоятелството, наложило преместването на автомобила, респ. не е било налице
неуведомяване на собственика.
Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б.
" от ЗДвП предвижда три отделни хипотези, при наличието на които следва да
се приложи мярката - когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението.
От така очертаното съдът намира, че при
прилагането на мярката не е спазена процедурата по установяване на нарушение по
ЗДвП, както и надлежно заснемане на пътното превозно средство по начин,
доказващ извършване на нарушение. Липсата на установените факти, от друга
страна, са довели и до нарушаване на материалния закон, доколкото са приложени
текстове, които не са подведени под съответната фактическа обстановка.
Съдът не кредитира обясненията от свидетеля,
доколкото в същите липсва нужната конкретика – при какви обстоятелства е бил
паркиран автомобилът, какви конкретно са били пътните забранителни и други
знаци и какво е било тяхното точно местоположение.
Не без значение е и обстоятелството, че местата,
предназначени за платено паркиране са поискани изрично като места, на които да
спират пациенти, обслужвани от лабораторията, видно от нарочното искане,
отправено до общината (л. 14). В жалбата са наведени именно такива твърдения,
че автомобилът е бил паркиран от г-н Ч., докато е ползвал услугите на
лабораторията, а този въпрос е останал неизяснен от служителя при прилагането
на мярката. Същата, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените разноски на осн. чл. 143, ал. 1 АПК в общ размер – 310 лв. – държавна
такса 10 лв. и адвокатско възнаграждение – 300 лв., платими от Община Русе като
разпоредител с бюджет.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК Административен съд – Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Г.Ч. принудителна административна
мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на
неговия собственик или упълномощен от него водач, от 01.09.2022 г. приложена от
оператор на открита платформа в ОП „Комунални дейности“ – Русе, за репатриране
на лек автомобил марка "Сузуки Гранд Витара" с рег. ***.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на П.Г.Ч. със съдебен
адрес *** сумата 310 (триста и десет) лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: