№ 360
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000345 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 7.03.2025 г. на ответника Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ и по насрещна въззивна жалба от 9.04.2025 г.
на ищеца „МВ Груп 21“ ЕООД срещу решение № 230/14.02.2025 г. по т. д. № 513/2024 г. на
Софийския градски съд, VІ-4 състав, с което:
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 363 292,36 лв., представляваща
изменена цена след индексация поради инфлация, дължима по договор за обществена
поръчка № ДД-12/4.03.2021 г. за извършени работи, за които са съставени през периода
19.07.2021 г. – 8.12.2022 г. протоколи за приемането им, ведно със законната лихва от
14.03.2024 г. върху сумата 36 329 лв. до окончателното плащане и законната лихва от
3.10.2024 г. върху сумата 326 963,36 лв. до окончателното плащане, както и съдебни
разноски в размер на 27 771,42 лв.;
е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 58 546,12 лв. – законна
лихва за забава за периода 2.12.2022 г. – 14.03.2024 г.;
ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 128,51 лв.
Жалбоподателят – ищец „МВ Груп 21“ ЕООД обжалва решението в частта, с която е
отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че неправилно съдът приел, че ответникът
не бил поставен в забава с писмата от 2.12.2022 г. и 31.10.2023 г., тъй като в тях нямало
изрична покана за плащане, а единствено за индексиране на цената по договора. Сочи се, че
тъй като искането за индексиране неоснователно не било удовлетворено от ответника, то
той дължал и законната лихва за забава, като е изпаднал в забава от получаване на първото
писмо. Претендира разноски.
Жалбоподателят – ответник ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ обжалва
решението в осъдителната част. Твърди се, че неправилно е приета дължимостта на
процесната сума, представляваща изменена цена след индексация поради инфлация по чл.
1
117а ЗОП. Поддържа се, че всички предвидени в чл. 116 ЗОП основания за изменение на
договора за обществена поръчка са само възможности за неговото изменение, които могат да
се реализират само ако страните постигнат съгласие за подобно изменение, а при липса на
такова съгласие договора остава неизменен. Твърди се, че съдът не е обсъдил писмото с изх.
№ 07-04-1090-2/17.10.2024 г. на НСИ, според което много малка част от продуктите се
наблюдават от НСИ, което означава, че НСИ не наблюдава изменението на цените на
основните стоки и материали, формиращи стойността на договора, т.е. недоказано било
обстоятелството, че тези цени са съществено увеличени в резултат на инфлация. Претендира
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „МВ Груп 21“ ЕООД с искова молба от
19.08.2022 г., уточнена с молби от 26.03.2024 г. и 10.07.2024 г. и изменена с молба от
3.10.2024 г., с която срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“
са били предявени: 1) иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 363 292,36 лв.,
представляваща изменена цена след индексация поради инфлация, дължима по договор за
обществена поръчка № ДД-12/4.03.2021 г. за извършени работи, за които са съставени през
периода 19.07.2021 г. – 8.12.2022 г. протоколи за приемането им, заедно със законната лихва
от подаване на исковата молба до изплащането; и 2) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата 58 546,12 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 2.12.2022 г. –
14.03.2024 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът и „КМС“ ЕООД са участници в гражданско
дружество „Еко лед“, с което ответникът на 4.03.2021 г. е сключил договор за обществена
поръчка, по който дружеството е поело задължението да извършва дейности по подмяна на
осветителни тела и ремонт на ел. инсталации на териториите на базите, предоставени за
управление на ответника, срещу заплащане на възнаграждение. В периода до края на 2022 .
изпълнителят извършил дейност на стойност 748 742,29 лв. с ДДС, приета с двустранно
подписани протоколи. Твърди се, че през действие на договора настъпили инфлационни
процеси, които са основание за индексиране на дължимото от възложителя възнаграждение
по реда на Методиката, приета с ПМС № 290/27.09.2022 г. и на осн. чл. 117а ЗОП, като за
изпълнените работи се дължи индексирана цена от още 363 292,36 лв. На 2.12.2022 г.
ищецът отправил искане към ответника за сключване на писмено споразумение за
изменение на договора с цел индексиране на възнаграждението, но такова не последвало.
Поддържа се, че за спорните вземания била налице активна солидарност на кредиторите –
съдружници в гражданското дружество.
По делото е представен е договор без дата за учредяване на обединение по смисъла на чл.
357 ЗЗД под общото име ДЗЗД „Еко Лед“, от който се установява, че „КМС“ ЕООД и „МВ
Груп 21“ ЕООД са постигнали съгласие да обединят своите усилия за участие и изпълнение
в процедура по обществена поръчка с предмет: „Извършване на дейности по подмяна на
осветителни тела и ремонт на осветителни и заземителни ел. инсталации на
териториите на базите, предоставени за управление на Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“. Според чл. 2.6 разпределението на дейностите между
съдружниците е следното: 1) „МВ Груп 21“ ЕООД ще изпълнява доставки на материали и
логистика на обекта, създаване на организация по изпълнението на ремонтните дейности и
почистване на обекта, и 2) „КМС“ ЕООД ще изпълнява строително-монтажните работи, като
специализирана фирма в изпълнение на строителни и строително-ремонтни дейности,
финансово управление и счетоводство. Според чл. 2.7 печалбите и загубите, както и
финансовите ангажименти ще се разпределят поравно между съдружниците при изпълнение
на договора. Според чл. 5.1 управлението на обединението се осъществява от „КМС“ ЕООД,
определен за лидер на обединението, чийто управител Т. О. се упълномощава да
представлява обединението. В чл. 8.1.1 е предвидено, че съдружниците отговарят солидарно
2
пред възложителя на обществената поръчка. С анекс № 1 без дата е изменен същият
договор, като е предвидено, че управляващ лидер на обединението ще е съдружникът „МВ
Груп 21“ ЕООД, а за представляващ обединението е определен К. Т. И..
С договор № ДД-12/4.03.2021 г., сключен на осн. чл. 112, ал. 1 ЗОП, възложителят
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е възложил, а изпълнителят
ДЗЗД „Еко Лед“ е приел да изпълнява срещу възнаграждение всички дейности по
обществена поръчка с предмет „Извършване на дейности по подмяна на осветителни тела и
ремонт на осветителни и заземителни ел. инсталации на териториите на базите,
предоставени за управление на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, в
съответствие с техническа спецификация – приложение № 1, техническо предложение –
приложение № 2 и ценово предложение – приложение № 3, изцяло със свои материали,
механизация и работна сила, в срок от 36 месеца от датата на подписване на договора.
Според чл. 2, ал. 3 в рамките на общия срок изпълнението ще се осъществява на база
възлагателни писма от възложителя с посочване на конкретни складови бази /обекти/ и
необходимите дейности по изпълнение, според нуждите и осигурените средства,
придружено с количествено-стойностна сметка, в което възлагателно писмо ще се посочи и
срока за изпълнение /чл. 2, ал. 5/. Според чл. 6 максимално допустимата стойност на
договора е до 625 000 лв. без ДДС или 750 000 лв. с ДДС, а единичните цени на видовете
дейности са посочени в ценовото предложение на изпълнителя – приложение № 3 и не
подлежат на промяна през целия срок на действие на договора /чл. 2, ал. 3/. В чл. 7 е
уговорен следния ред за плащания от възложителя: 1) авансово плащане в размер на 50 % от
стойността с ДДС на възложените дейности по конкретното възлагателно писмо, в срок от
20 работни дни след възлагателното писмо, представяне на гаранция, обезпечаваща пълния
размер на аванса, и фактура от изпълнителя; 2) междинно плащане за част от подлежащите
на заплащане дейности в срок до 20 работни дни след представяне на фактура и тристранно
подписан протокол за междинно приемане за действително извършени дейности по
възлагателното писмо след пропорционално приспадане на частта от аванса; 3) окончателно
плащане – в срок до 20 работни дни след представяне на фактура и тристранно подписан
протокол за изпълнение в пълен обхват дейности на всички действително извършени
дейности по конкретното възлагателно писмо, в размер на разликата над авансовото и
междинни плащания. В чл. 7, ал. 1, буква „Б“, т. 2 е предвидено, е непредвидени разходи се
заплащат от възложителя междинно или окончателно само в случай, че не превишават 5 %
от възложената стойност, като те са дефинирани като разходи, свързани с увеличаване на
заложени количества дейност и/или добавяне на нови количества или видове дейности,
които към момента на изпращане на възлагателното писмо с КСС не са могли да бъдат
предвидено, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими. В чл. 37, ал. 1 е
предвидено, че страните могат да изменят договора по изключение: 1) когато в резултат на
непредвидено обстоятелство се налага промяна в сроковете за изпълнение на работата по
общите и извънредни задания; 2) частична замяна на дейности по предмета на поръчка,
когато това е в интерес на възложителя и не води до увеличаване на стойността. Според ал. 2
на чл. 37 измененията и допълненията на договора се извършват с допълнително
споразумение, подписано от страните, което става неразделна част от договора, а според ал.
3 измененията на договора са възможни по изключение в случаите, предвидени в чл. 116, ал.
1 ЗОП.
С възлагателни писма с изх. № 1565/12.04.2021 г., № 1565/26.10.2021 г., № 2264/8.04.2022
г. и № 5748/2.11.2022 г. ответникът е възложил на ищеца изпълнението на дейности по
договор в следните обекти: ЗБ Дончево, МБ Дебелец, МБ Белозем, МБ Силистра, МБ
Габрово, МБ Ловеч, СБ Синдел, МБ Търговище, СБ Павликени, СБ Ресен, МБ Троян, ТД
София, Смесена складова база Българово.
За извършването на възложените дейности са били съставени и протоколи за извършени
СМР и протоколи за междинно приемане, подписани от представители на възложителя,
изпълнителя и строителния надзор, както следва: 1) за ЗБ Дончево – протоколи от 19.07.2021
г. и 23.07.2021 г. на обща стойност с ДДС – 153 726,85 лв.; 2) за МБ Дебелец – протоколи от
3
16.08.2021 г. и 20.08.2021 г. на обща стойност с ДДС – 7 177,67 лв. и 38 313,86 лв.; 3) за МБ
Белозем – 2 бр. протоколи от 17.09.2021 г. на обща стойност с ДДС – 9 362,18 лв.; 4) за МБ
Силистра – 2 бр. протоколи от 17.11.2021 г. на обща стойност с ДДС – 55 933,43 лв.; 5) за СБ
Синдел – протоколи от 29.04.2022 г. и 11.05.2022 г. на обща стойност с ДДС – 138 244,32 лв.;
6) за МБ Троян – протоколи от 10.06.2022 г. и 12.07.2022 г. на обща стойност с ДДС –
129 252,62 лв.; 7) за МБ Ловеч – протоколи от 30.06.2022 г. и 12.07.2022 г. на обща стойност
с ДДС – 31 656,28 лв.; 8) за ТД София – протоколи от 10.10.2022 г. и 7.11.2022 г. на обща
стойност с ДДС – 9 322,71 лв.; 9) за СБ Павликени – протоколи от 27.09.2022 г. и 7.11.2022 г.
на обща стойност с ДДС – 16 351,94 лв.; 10) за СБ Ресен – протоколи от 27.09.2022 г. и
7.11.2022 г. на обща стойност с ДДС – 57 746,71 лв.; 11) за МБ Търговище – протоколи от
11.10.2022 г. и 7.11.2022 г. на обща стойност с ДДС – 47 585,02 лв.; 12) за МБ Габрово –
протоколи от 8.07.2022 г. и 7.11.2022 г. на обща стойност с ДДС – 16 552,90 лв.; и 13) за СБ
Българово – протоколи от 8.12.2022 г. и 15.12.2022 г. на обща стойност с ДДС – 21 657,23 лв.
С писмо с вх. № 2264/2.12.2022 г. изпълнителят ДЗЗД „Еко Лед“ е поискал от ответната
държавна агенция в срок до 15 дни да предприеме действия във връзка с увеличение на
цената по процесния договор, като на осн. чл. 117а във вр. с чл. 116а, ал. 1, т. 3 ЗОП се
подпише допълнително споразумение. В писмото е изложено, че от сключване на договора е
настъпила драстична промяна в пазарните условия, вследствие на обективни обстоятелства
/Covid епидемия, трайно растяща инфлация, война/, които не са могли да бъдат предвидени
при подаване на офертата за сключване на договора, като цената следвало да се коригира
съобразно Методиката, приета с ПМС № 290/27.09.2022 г. Към писмото е приложена
таблица, според която цената следва да се индексира, като се увеличи с 335 688,08 лв. с ДДС
спрямо изпълнената и приета до момента дейност по договора.
С писмо с изх. № 63/4.01.2023 г. ответникът е отговорил, че с оглед коректното прилагане
на формулата за размера на изменение на цената на договора, приета с ПМС №
290/27.09.2022 г., следва да бъде изчакано публикуването на индекса на цени на
производител на вътрешен и международен пазар за четвъртото тримесечие на 2022 г., с
оглед на приетите след 7.11.2022 г. от възложителя дейности за част от обектите, предмет на
договора.
С ново писмо с изх. № 2299/10.04.2023 г. ответникът е изпратил на изпълнителя проект за
допълнително споразумение за изменение на процесния договор, с което е предвидено
увеличаване с 14 075,13 лв. без ДДС на общата цена по договора. Посочено е, че
актуализацията се отнася само до цената по задание № 5748/2.11.2022 г. за обект СБ
Българово.
С писмо с изх. № 63/3.07.2023 г. ответникът е отговорил на искане на изпълнителя по
писмо с вх. № 63/26.06.2023 г. /непредставено по делото/ за увеличаване на предложената
цена с проекта за допълнително споразумение, като е заявил, че няма основание за
допълнителна промяна.
С писмо с изх. № 63/26.09.2023 г. ответникът е поискал от изпълнителя в 7-дневен срок
да представи окончателен протокол за цялостно изпълнение, предвид това, че до момента са
разплатени 748 712,29 лв. с ДДС, а максималната стойност по договора е 750 000 лв. с ДДС,
като оставащата сума от 1 287,71 лв. с ДДС не е достатъчна за възлагане на нови СМР.
С писмо с вх. № 63/31.10.2023 г. изпълнителят е заявил, че не е съгласен с предложения от
ответника проект на допълнително споразумение, тъй като в него фигурира индексиране на
цената само на обекта в СБ Българово, а освен това договорът не е приключен, доколкото
няма подписан окончателен протокол.
В отговор с писмо с изх. № 63/28.11.2023 г. ответникът е заявил, че няма основание за
промяна на позицията му за увеличение на цената само относно дейностите в обект СБ
Българово, възложени с писмо от 2.11.2022 г.
В първоинстанционното производство е прието заключение от 20.09.2024 г. на комплексна
съдебна експертиза, извършена от вещите лица А. Р. и А. Б.. Според експертизата след
прилагане на индекс за разходите по Методиката, приета с ПМС № 290/27.09.2022 г., общата
4
стойност на индексиране на възнаграждението за изпълнената дейност по процесния
договор възлиза на 363 292,36 лв. с ДДС, а само за дейността за обект СБ Българово възлиза
на 16 890,47 лв.
С писмо с изх. № 07-04-1090-2/17.10.2024 г. на Националния статистически институт са
дадени разяснения относно наблюденията на цените на вътрешния пазар, като е посочено, че
много малка част от посочени конкретни продукти, касаещи предмета на настоящия договор,
се наблюдава /предимно кабели/. Посочено е, че на база годишно наблюдение на
производството и продажбите на промишлени продукти се прави извадка от продуктови
групи, като индексите измерват средното изменение на цените на промишлените продукти
между два времеви периода, произвеждани и продавани от българските предприятия на
базата на постоянна извадка от продуктови групи. Приложено е описание на продуктовите
групи, от които се изчислява индекс на цените на производител на вътрешния пазар на
строителни материали.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
Между страните не се спори, а и от доказателствата се установява, че: 1) между тях е
възникнало валидно облигационно отношение по силата на процесния договор за
обществена поръчка № ДД-12/4.03.2021 г., с който ищецът, като част от
неперсонифицираното гражданско дружество ДЗЗД „Еко Лед“, се е задължил да извърши
дейности по подмяна на осветителни тела и ремонт на осветителни и заземителни ел.
инсталации на териториите на базите на ответника, срещу заплащане на възнаграждение за
реално изпълнените дейности според уговорените единични цени, но не повече от
стойността на договора от 750 000 лв. с ДДС; 2) изпълнителят е изпълнил възложени
дейности в обекти на ответника, които са приети с издадени в периода 19.07.2021 г. –
8.12.2022 г. двустранно подписани протоколи; 3) ответникът е заплатил на изпълнителя
уговореното възнаграждение за приетите дейности в общ размер на 748 742,29 лв. с ДДС; 4)
изпълнителят е поискал сключване на допълнително споразумение за увеличаване на
възнаграждението на осн. чл. 117а ЗОП поради инфлация с писмо с вх. № 2264/2.12.2022 г., в
отговор на което ответникът е предложил такова за индексация със сумата 14 075,13 лв. без
ДДС, което предложение изпълнителят не е приел и споразумение не е сключено.
Не е спорно и, че поетото от възложителя към двамата изпълнители задължение за
плащане възнаграждението е при условията на активна солидарност, т.е. всеки от тях има
право да претендира плащане на цялото възнаграждение с погасително действие спрямо
другия кредитор. Това следва от обстоятелството, че задължението за възнаграждение е
поето общо към неперсонифицираното ДЗЗД „Еко Лед“, без разграничаване между
участниците в него, и при общо посочена банкова сметка за плащане.
Спорните въпроси са: 1) дали цената по процесния договор подлежи на изменение по
силата на закона /чл. 117а ЗОП/ или за това е нужно сключването на допълнително
споразумение между страните; и 2) какъв е размерът на индексацията по Методиката,
приета с ПМС № 290/27.09.2022 г. По тези въпроси въззивният съд намира следното:
В основата на съвременното договорно право стои римскоправният принцип „pacta sunt
servanda“, който /не най-точно/ е закрепен в чл. 20а ЗЗД – договорите имат сила на закон за
тези, които са ги сключили, като те могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или
отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. По
тълкувателен път се извежда „или на основанията, предвидени в договора“, доколкото
договорната свобода допуска страните отнапред да уговорят подобни основания в самия
договор – напр. да уговорят, че при договор с продължително изпълнение цената ще се
актуализира автоматично с годишната инфлация /инфлационна клауза/, както и да предвидят
специални основания за прекратяване на договора. Въобще по общото облигационно право
5
принципът е, че договорите се изменят по взаимно съгласие на страните, а всички останали
начини на изменение са изключения, които трябва да бъдат изрично предвидени. Във властта
на законодателя е да установи такива отклонения и изключения от това общо
облигационноправно положение спрямо някои договорни отношения.
Такива частично са установени и в специалния Закона за обществените поръчки,
предвиждащ редица ограничения спрямо възможността за изменение на договорите,
сключени по този ред. Режимът на сключване и изменение на договорите по ЗОП е
императивен с оглед преследваната от закона цел – да се осигури ефективност при
разходване на публичните средства /чл. 1/ при спазване на принципите по чл. 2
/равнопоставеност, свободна конкуренция, пропорционалност, прозрачност/. Поради това
договорите по ЗОП се сключват по реда на специални процедури с оглед охраняване на
разходването на публични средства по предвидим и ясен начин, уредени с повелителни
норми, включително относно формата на сключване или изменение на договора,
неспазването на които води до порочност на договора. Законът установява писмена форма за
валидност на тези договори /чл. 112 ЗОП/, която форма важи и за изменението на такъв
договор – по арг. от чл. 293, ал. 6 ТЗ във вр. с чл. 120 ЗОП.
Режимът за изменение на подобен договор е уреден в чл. 116 ЗОП и той предвижда
изчерпателност на основанията за изменение. Същевременно, всички предвидени в чл. 116
ЗОП основания за изменение на договора са само възможности за неговото изменение,
които могат да се реализират само ако двете страни постигнат съгласие за подобно
изменение /видно и от началния израз на ал. 1 – „могат да бъдат изменяни“/. Нито в чл. 116
ЗОП, нито в други разпоредби от същия закон е установено задължение за изменение на
сключен договор за обществена поръчка – има само възможности за такова по взаимно
съгласие. Следователно, отклонението от чл. 20а ЗЗД е в следната насока: договорите по
ЗОП могат да бъдат изменяни само по взаимно съгласие на страните, но само при
наличие на предвидените в същия закон основания. В този смисъл законът ограничава
свободата на договаряне на страните по отношение на допустимото изменение на договора
за обществена поръчка, а не урежда хипотези за ex lege изменение, което би било
съществено отклонение от принципа „pacta sunt servanda“ и което не е предвидено в ЗОП.
Не води до друг извод и разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 ЗОП, която в първоначалната си
редакция /ДВ, бр. 62/2022 г./ предвижда следното: „В случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3
изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която
съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират
стойността на договора, се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския
съвет.“. Както езиковото, така и систематично и логическо тълкуване на разпоредбата сочи,
че нейната цел е да установи нормативни параметри на допустимо изменение на цената
на договора в хипотезите на чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗОП, но самото препращане към
последните показва, че изменението също следва да стане по общия ред на чл. 116 ЗОП, т.е.
след сключване на писмено споразумение между страните. Този извод е несъмнен при
актуалната редакция от ДВ, бр. 108/2023 г., изрично предвиждаща, че изменението „може
да се извърши при наличие на финансов ресурс“, но той следва и от първоначалната
редакция, тъй като разпоредбата на чл. 116, ал. 1, към която се препраща, също предвижда,
че договорите „могат да бъдат изменяни“. Същевременно, в ал. 2 на чл. 117а се предвижда
възможност за обвързване на предвидена в договора клауза за изменение на цената
/допустимо в част от случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1/ с методиката по ал. 1. Хипотезата на ал.
2 на чл. 117а е в синхрон с договорното начало, тъй като самата възможност за изменение в
този случай е изначално предвидена в договора и е допустима по закон, т.е. касае се също за
изменение на цената по предварително постигнато съгласие на страните в ограничени
параметри. Следователно, както чл. 116, така и чл. 117а уреждат само кога и при какви
параметри е допустимо да се измени един договор по ЗОП, а не по какъв ред да се измени –
редът винаги е договорен, а не ex lege. Неприложима за договорите по ЗОП е възможността
по чл. 266, ал. 2 ЗЗД, която норма се дерогира от специалната уредба в областта на
обществените поръчки. Ако страните не постигнат съгласие за изменение на цената, то на
6
разположение на изпълнителя е и възможността по чл. 307 ТЗ във вр. с чл. 120 ЗОП – да
иска по съдебен ред изменение или прекратяване на договора поради стопанска
непоносимост.
В настоящия случай в процесния договор от 4.03.2021 г. липсва клауза за изменение на
цената, а дори изрично е предвидено, че цената не подлежат на промяна през целия срок на
действие на договора /чл. 2, ал. 3/, с която клауза изпълнителят се е съгласил при сключване
на договора. Не се твърди и установява страните да са сключили последващо писмено
споразумение за изменение на цената, нито да има влязло в сила съдебно решение по чл. 307
ТЗ за изменение на договора. От описаната по-горе кореспонденция между страните е видно,
че предложеният от ответника проект за допълнително споразумение не е приет от
изпълнителя, поради което такова не е сключено.
При това положение клаузата за цената по процесния договор не е изменена, а
следователно – изпълнителят няма право на вземане за разликата над тази уговорена цена.
Само за констатация следва да се посочи, че за въззивният съд са недоказани и
предпоставките по чл. 117а ЗОП, доколкото не е установено увеличаване на цените на
основни стоки и материали, които формират стойността на процесния договор. Приетата
в първата инстанция експертиза е изготвена на база цените на производител на вътрешния
пазар на строителните материали /общо и без разграничение по видове/ за периода 1.01.2020
г. – 30.06.2022 г., а не на база цените на конкретните материали, които формират стойността
на процесния договор.
Поради горното въззивният съд намира за неоснователен иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ІІ. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Предвид неоснователността на иска за главницата неоснователен се явява и иска за
мораторна лихва за исковия период.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в обжалваната част, а
искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД да се отхвърли. Решението следва да се отмени и в частта за
присъдените на ищеца разноски, каквито не му се дължат при този изход на спора. В
останалата част решението следва да се потвърди – относно отхвърления иск по ч. 86, ал. 1
ЗЗД и присъдените на ответника разноски.
ІІІ. Относно разноските по производството
При този изход на спора право на присъждане на разноски има само ответника.
Същият е доказал разноски за разноски за първата инстанция в общ размер на 1 145 лв.,
от които: 1) 600 лв. – за заплатения депозит за съдебна експертиза 2) 5 лв. – такса за съдебно
удостоверение, и 3) 540 лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С първоинстанционното
решение на ответника са присъдени разноски в размер на 128,51 лв., поради което следва да
се присъди разликата от 1 016,49 лв.
За въззивната инстанция ответникът е доказал разноски в общ размер на 7 805,84 лв., от
които: 1) 7 265,84 лв. – за заплатената държавна такса по въззивната жалба, и 2) 540 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо общо полагащите се на ответника разноски за двете инстанции са в размер на
8 822,33 лв.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 230/14.02.2025 г. по т. д. № 513/2024 г. на Софийския градски съд,
VІ-4 състав, в частта, с която ответникът Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ е осъден да заплати на ищеца „МВ Груп 21“ ЕООД на осн. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 117а ЗОП сумата 363 292,36 лв., представляваща изменена цена след
индексация поради инфлация, дължима по договор за обществена поръчка № ДД-
12/4.03.2021 г. за извършени работи, за които са съставени през периода 19.07.2021 г. –
8.12.2022 г. протоколи за приемането им, ведно със законната лихва от 14.03.2024 г. върху
сумата 36 329 лв. до окончателното плащане и законната лихва от 3.10.2024 г. върху сумата
326 963,36 лв. до окончателното плащане, както и съдебни разноски в размер на 27 771,42
лв., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МВ Груп 21“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. „Славянска“ № 10, срещу Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ с адрес – гр. София, ул. „Московска“ № 3,
иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 363 292,36 лв., представляваща изменена
цена след индексация поради инфлация, дължима по договор за обществена поръчка № ДД-
12/4.03.2021 г. за извършени работи, за които са съставени през периода 19.07.2021 г. –
8.12.2022 г. протоколи за приемането им, ведно със законната лихва от 14.03.2024 г. върху
сумата 36 329 лв. до окончателното плащане и законната лихва от 3.10.2024 г. върху сумата
326 963,36 лв. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 230/14.02.2025 г. по т. д. № 513/2024 г. на Софийския
градски съд, VІ-4 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „МВ Груп 21“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Славянска“ № 10, да заплати на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ с адрес – гр. София, ул. „Московска“ № 3,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 8 822,33 лв. – разноски за производството пред СГС и
САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщението да се връчи на обявените по делото профили в ЕПЕП на адвокатите на
страните.
Указва на страните, че при евентуално подаване на касационна жалба към същата следва
да бъде приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв.
/като в документа се посочи номера на делото на САС/, както и изложение по чл. 280 ГПК, а
жалбата да бъде подписана от адвокат с приложено пълномощно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8