Решение по дело №1955/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 164
Дата: 12 април 2022 г.
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20213630201955
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Шумен, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа доК.дваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20213630201955 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш на ОД на МВР – Шумен, серия К № 3721449 от 19.06.2020г., за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който
на ИВ. ВЛ. ИВ., е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева, на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения
електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично .
Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал електронния
фиш, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се явява лично
в последното съдебно заседание и моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изисК.нията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.06.2020г., около 14,25 часа, леК.втомобил марка “Тойота Рав 4 ”, с ДК № В
4131ВМ, собственост на ИВ. ВЛ. ИВ., се движел в обл. Шумен , с.Радко Димитриево,
ул.“Бургаско шосе“ до № 5, със скорост 85км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч , след
отчетен толеранс от -3% отразено като 82 км.
Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM
S1“. Процесният автомобил се движел със скорост от 85 км/ч. Поради движението си с
превишена скорост, автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –
автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“.
В посочения пътен участък, към датата на извършване на нарушението, допустимата
скорост на движение е 50 км/ч.
За заснето с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, от ОДМВР
гр.Шумен бил издаден процесният електронен фиш, в който, при текстовото описание на
нарушението, е посочена установена скорост на движение от 82 км/ч, след отчитане на
допустимата грешка при измерването, съответно с превишение от 32 км/ч, както и
разрешената скорост за движение. Същият бил връчен на жалбоподателя на 11.10.2021г.
1
В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят не е представил писмена деК.рация
с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
правоуправление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства, показанията на свидетеля и от приложената по делото схема на
пътен участък .
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, допустимата скорост на движение в
населени места, е 50 км/ч, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 19.06.2020 г., около 14,25
часа, леК.втомобил марка “Тойота Рав 4 ”, с ДК № В 4131ВМ, собственост на ИВ. ВЛ. ИВ.,
се движел в обл. Шумен, с.Радко Димитриево, ул.“Бургаско шосе“ до № 5, при ограничение
50 км.ч., като се е движил със скорост 82 километра в час, отчетен толеранс от -3%, т.е.
превишената скорост е 32 км.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на
скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно
средство.
От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било
заснето с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“. Системата е заснела и
записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя от 85 км, като след
приспадане на допустимото отклонение / толеранс, същата е отразена в ел. фиш като 82
км/ч.
По делото, като писмено доказателство, е представено ксерокопие на снимка,
изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била
засечена на 19.06.2020г., около 14,25 часа, както и че регистрационният номер на моторното
превозно средство, движещо се с посочената скорост е ДК № В 4131ВМ. Доколкото
посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява
веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. От представените като
писмени доказателства документи по делото - Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и доказателство за годност на техническото средство, Протокол от
проверка № 76- С - ИСИС/29.10.2019г., се установява, че системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена.
От представеното писмено доказателство по делото-първоначална регистрация на
МПС се установява, че към датата на заснемане на нарушението, именно жалбоподателят е
собственик на МПС.
По делото е представено заверено копие на снимка за временно поставено АТСС/ стр.
13/ от което се установява местото на което е било позиционирано автоматизирано
техническо средство „АRH CAM S1“.
Обжалваният електронен фиш е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4
от ЗДвП. Спазено е изисК.нето на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждаща изисК.нето за всяко използване
на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да
се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е
регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за
контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и
К.ят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол
на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка
на разположението на уреда. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е
доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е
заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и
въведените ограничения на скоростта. Към протокола е приложена снимка на
разположението на уреда, съобразно изисК.нето на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г., налагащо извод, че от описаните и анализирани по-горе
2
доказателства става ясно, къде е било разположено /позиционирано/ това АТСС на
посочената дата и в посоченото време.
По делото е изготвена съдебно – графическата експертиза за почерково изследване
на ръкописния текст върху протокол за използване на техническо средство или система от
19.06.2020г.
От приетото заключение на съдебно – графическата експертиза за почерково
изследване се установява, че ръкописният текст върху Протокол за използване на АТС или
система рег. № 869р-3166, с дата на използване 19.06.2020г., е изпълнен от две лица от С.
СТ. КР. и от Р. СТ. СТ.. Това обстоятелство се потвърди също и от показанията на св. Р.С..
В подкрепа на този извод на съда са и гласните доказателства на св. К., който в с.з.,
проведено на 10.12.2021г. също така заявява, че устройството с което е работил на
посочената дата, е било позиционирано в населено място „Бургаско шосе“ № 5, като това е
най-близкият ориентировъчен адрес, така е отразено и в протокола и устройството е
работило в населено място.
От приложената по делото схема на пътен участък с нанесени знаци, писмо от АПИ
ОПУ Шумен и писмо от Община Шумен се установява, че в с. Радко Димитриево
съществува улица „Бургаско шосе“, като през 2019г. са били монтирани знаци Д11 и Д12
за начало и К.й на населено място с километрично положение 8+955 .
Съдът не споделя становището на жалбоподателката, за наличие на грубо
разминаване между посочено място на нарушението в протокола по чл. 10, ал.1 от
наредбата , ЕФ и това, посочено в снимковия материал. От приложените по делото снимки
от момента на заснемането се установява безспорно, че МПС в момента в който е било
заснето се е намирало на 107 м спрямо АТСС и се е движело със скорост от 85 км /час, като
отдалечаващо се. В протокола по чл. 10, ал.1 от Наредбата е отразен като начален час на
работа с устройството - 13,55 ч , а като К.й - 15,36ч. и заснемането е станало именно по
време на процесния период, в 14,25 часа. Съдът не споделя също и становището за
противоречия със часовия график на наряда, заявено в писмените бележки. Видно от
предварителният часови график на наряд по маршрут „ 150 маршрут 3“ служителите е
трябвало да работят на път II-73 „Шумен Карнобат“ за времето от 13,00 до 14,00 часа, след
което са продължили да работата там по контрол на скоростните режими с АТСС и тогава е
извършено процесното заснемане.
Съдът намира, че в хода на административно- наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процедурата по съставяне на електронния фиш,
налагащи отмяната му. Настоящата инстанция приема, че фишът притежава законово
регламентираното съдържание, разписано в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, надлежно е
връчен на соченото за нарушител лице. Фишът е издаден в рамките на визираните в НК
давностни срокове, поради което не е преклудирана възможността да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
С оглед изложеното и отчитайки приобщените писмени доказателства, сочещи, че
към процесния период именно жалбоподателят е собственик на МПС и не се е възползвал от
правото си да посочи извършител на нарушението по предвидения в чл.189, ал.5 от ЗДвП
ред, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ АНО по делото в
размер на 80лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ШРС и сумата от 255 лв. за заплатеното възнаграждение на вещото
лице, изготвило съдебно-графическата експертиза.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш на ОД на МВР – Шумен, серия К № 3721449 от
19.06.2020г., за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който на И.В. И.-П., е наложено административно наказание “глоба” в размер на
400 лева, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, като
законосъобразен.
ОСЪЖДА И.В. И.-П., ЕГН **********, гр. Варна, ул.
3
„*************************************** да заплати по сметка на ОДМВР – Шумен,
сумата от 80,00лв. (осемдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от
ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА И.В. И.-П., ЕГН **********, гр. Варна, ул.
„*************************************** да заплати по сметка на РС Шумен, сумата
от 255,00лв. (двеста петдесет и пет лева) за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалван е
електронен фиш на ОД на МВР – Шумен, серия К № 3721449 от 19.06.2020г., за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на ИВ. ВЛ.
ИВ., е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева, на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения
електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично .
Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал електронния
фиш, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се явява лично
в последното съдебно заседание и моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.06.2020г., около 14,25 часа, лек автомобил марка “Тойота Рав 4 ”, с ДК № В
4131ВМ, собственост на ИВ. ВЛ. ИВ., се движел в обл. Шумен , с.Радко Димитриево,
ул.“Бургаско шосе“ до № 5, със скорост 85км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч , след
отчетен толеранс от -3% отразено като 82 км.
Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM
S1“. Процесният автомобил се движел със скорост от 85 км/ч. Поради движението си с
превишена скорост, автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –
автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“.
В посочения пътен участък, към датата на извършване на нарушението, допустимата
скорост на движение е 50 км/ч.
За заснето с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, от ОДМВР
гр.Шумен бил издаден процесният електронен фиш, в който, при текстовото описание на
нарушението, е посочена установена скорост на движение от 82 км/ч, след отчитане на
допустимата грешка при измерването, съответно с превишение от 32 км/ч, както и
разрешената скорост за движение. Същият бил връчен на жалбоподателя на 11.10.2021г.
В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят не е представил писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
правоуправление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства, показанията на свидетеля и от приложената по делото схема на
пътен участък .
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, допустимата скорост на движение в
населени места, е 50 км/ч, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 19.06.2020 г., около 14,25
часа, лек автомобил марка “Тойота Рав 4 ”, с ДК № В 4131ВМ, собственост на ИВ. ВЛ. ИВ.,
се движел в обл. Шумен, с.Радко Димитриево, ул.“Бургаско шосе“ до № 5, при ограничение
50 км.ч., като се е движил със скорост 82 километра в час, отчетен толеранс от -3%, т.е.
превишената скорост е 32 км.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на
скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно
средство.
От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било
заснето с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“. Системата е заснела и
записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя от 85 км, като след
приспадане на допустимото отклонение / толеранс, същата е отразена в ел. фиш като 82
км/ч.
1
По делото, като писмено доказателство, е представено ксерокопие на снимка,
изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била
засечена на 19.06.2020г., около 14,25 часа, както и че регистрационният номер на моторното
превозно средство, движещо се с посочената скорост е ДК № В 4131ВМ. Доколкото
посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява
веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. От представените като
писмени доказателства документи по делото - Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и доказателство за годност на техническото средство, Протокол от
проверка № 76- С - ИСИС/29.10.2019г., се установява, че системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена.
От представеното писмено доказателство по делото-първоначална регистрация на
МПС се установява, че към датата на заснемане на нарушението, именно жалбоподателят е
собственик на МПС.
По делото е представено заверено копие на снимка за временно поставено АТСС/ стр.
13/ от което се установява местото на което е било позиционирано автоматизирано
техническо средство „АRH CAM S1“.
Обжалваният електронен фиш е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4
от ЗДвП. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко използване
на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да
се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е
регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за
контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и
краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за
контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със
снимка на разположението на уреда. Приложеният по делото Протокол за използване на
АТСС е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС,
с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и
въведените ограничения на скоростта. Към протокола е приложена снимка на
разположението на уреда, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г., налагащо извод, че от описаните и анализирани по-горе
доказателства става ясно, къде е било разположено /позиционирано/ това АТСС на
посочената дата и в посоченото време.
По делото е изготвена съдебно – графическата експертиза за почерково изследване
на ръкописния текст върху протокол за използване на техническо средство или система от
19.06.2020г.
От приетото заключение на съдебно – графическата експертиза за почерково
изследване се установява, че ръкописният текст върху Протокол за използване на АТС или
система рег. № 869р-3166, с дата на използване 19.06.2020г., е изпълнен от две лица от С.
СТ. КР. и от Румен Стоянов Стоянов. Това обстоятелство се потвърди също и от
показанията на св. Р.Стоянов. В подкрепа на този извод на съда са и гласните доказателства
на св. К., който в с.з., проведено на 10.12.2021г. също така заявява, че устройството с което
е работил на посочената дата, е било позиционирано в населено място „Бургаско шосе“ №
5, като това е най-близкият ориентировъчен адрес, така е отразено и в протокола и
устройството е работило в населено място.
От приложената по делото схема на пътен участък с нанесени знаци, писмо от АПИ
ОПУ Шумен и писмо от Община Шумен се установява, че в с. Радко Димитриево
съществува улица „Бургаско шосе“, като през 2019г. са били монтирани знаци Д11 и Д12
за начало и край на населено място с километрично положение 8+955 .
Съдът не споделя становището на жалбоподателката, за наличие на грубо
разминаване между посочено място на нарушението в протокола по чл. 10, ал.1 от
наредбата , ЕФ и това, посочено в снимковия материал. От приложените по делото снимки
от момента на заснемането се установява безспорно, че МПС в момента в който е било
заснето се е намирало на 107 м спрямо АТСС и се е движело със скорост от 85 км /час, като
отдалечаващо се. В протокола по чл. 10, ал.1 от Наредбата е отразен като начален час на
работа с устройството - 13,55 ч , а като край - 15,36ч. и заснемането е станало именно по
време на процесния период, в 14,25 часа. Съдът не споделя също и становището за
противоречия със часовия график на наряда, заявено в писмените бележки. Видно от
2
предварителният часови график на наряд по маршрут „ 150 маршрут 3“ служителите е
трябвало да работят на път II-73 „Шумен Карнобат“ за времето от 13,00 до 14,00 часа, след
което са продължили да работата там по контрол на скоростните режими с АТСС и тогава е
извършено процесното заснемане.
Съдът намира, че в хода на административно- наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процедурата по съставяне на електронния фиш,
налагащи отмяната му. Настоящата инстанция приема, че фишът притежава законово
регламентираното съдържание, разписано в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, надлежно е
връчен на соченото за нарушител лице. Фишът е издаден в рамките на визираните в НК
давностни срокове, поради което не е преклудирана възможността да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
С оглед изложеното и отчитайки приобщените писмени доказателства, сочещи, че
към процесния период именно жалбоподателят е собственик на МПС и не се е възползвал от
правото си да посочи извършител на нарушението по предвидения в чл.189, ал.5 от ЗДвП
ред, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ АНО по делото в
размер на 80лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ШРС и сумата от 255 лв. за заплатеното възнаграждение на вещото
лице, изготвило съдебно-графическата експертиза.
3