Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 1176
гр. Бургас, 20.12.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1855 по
описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№18897/27.11.2019г.,
подадена чрез ЧСИ Таня Маджарова, от „Гаранционен фонд“ София, с която се
обжалва Постановление за намаляване на разноски по изпълнително дело №20198030401460/2019г.,
по описа на ЧСИ Таня Маджарова.
В жалбата се твърди, че претендираното адвокатско
възнаграждение е прекомерно изчислено, надвишаващо минималните възнаграждения
по изпълнителни дела, посочени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Подчертава се обстоятелството, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. Претендира се намаляване размера на
адвокатското възнаграждение до минималния допустим размер, определен за
изпълнителни дела.
По делото не е постъпил писмен отговор на жалбата от взискателя
М.Д.П..
Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви по
жалбата, в които е изразил становище за нейната неоснователност.
Жалбата е
депозирана в срок, същата е подадена от
легитимирано лице – длъжник срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл. 435, ал.2,
т.7 от ГПК. Поради това се явява процесуално допустима.
Като взе предвид
наличните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира жалбата за основателна,
по следните съображения:
Производството по
изпълнително дело №20198030401460/2019г. по описа на ЧСИ Таня
Маджарова е образувано по молба на М.Д.П., въз основа на
изпълнителен лист от 24.09.2019г., издаден по въззивно търговско дело №219/2019г., по описа на Апелативен съд Бургас.
От представения изпълнителен лист е видно, че „Гаранционен фонд“ София е
осъден да заплати на М.П. сумата от 18000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, възникнало на 30.12.2016г.
на АМ Тракия, причинено от водач, който е напуснал мястото на произшествието и
е неидентифициран, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
Представен е по делото, от взискателя договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв.
С покана за
доброволно изпълнение до „Гаранционен
фонд“ София, връчена на 30.09.2019г., длъжникът е уведомен за задълженията си по изпълнителното дело и му е
даден срок за доброволно изпълнение. В рамките
на определения
с поканата за доброволно изпълнение срок
– на 02.10.2019г., длъжникът „Гаранционен фонд“
София е превел по банков път сумата от 22606,76 лв. – с посочен наредител
„Гаранционен фонд“ София, получател ЧСИ Таня Маджарова и основание - доброволно
изпълнение и.д. №20198030401460/2019г. Представено е преводно нареждане от
03.10.2019г., за сумата от 19725 лв. /главница по изпълнителния лист и законна
лихва/, с посочен наредител ЧСИ Таня Маджарова и получател М.Д.П.. Представено
е и преводно нареждане от 03.10.2019г. за сумата от 1722,41 лв. – пропорционални
такси по изпълнителното дело, с посочен наредител ЧСИ Таня Маджарова и
получател ЧСИ Таня Маджарова. На 03.10.2019г. е постъпило и възражение от „Гаранционен
фонд“ София, срещу разноските по изпълнителното дело в размер на 1000 лв. - адвокатски
хонорар.
С Постановление за намаляване на разноски от
03.10.2019г. ЧСИ Таня Маджарова е намалила приетите разноски за адвокатски
хонорар от 1000 лв. на 760 лв. Постановлението е получено от длъжника на
07.10.2019г. На 09.10.2019г., в законоустановения срок е депозирана жалбата
срещу Постановлението за разноски от 03.10.2019г.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК предвижда, че
разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в
изрично предвидените като изключение от това правило случаи. По своето естество
отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна,
като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има
обективен характер. Тази отговорност намира своето основание в това, че
неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за
образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от
взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка
с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на
вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието
извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за
тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са
останали нереализирани.
Принципът на изчисляване на дължимите от длъжника
разноски в изпълнителното производство е регламентиран в чл. 10 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие на страната
по изпълнително дело възнаграждението е както следва: за образуване на
изпълнително дело - 200 лв.; за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. -
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000
лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана
в ТР 2/2013г. от 26.06.2015г., не са изпълнителни действия: образуването
на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай, видно от материалите по делото,
след получаване поканата на доброволно изпълнение, длъжникът е изпълнил
задължението си в рамките на дадения му срок за доброволно изпълнение.
Единствените действия, извършени от процесуалния
представител на взискателя, са свързани с депозиране на молба за образуване на
изпълнително производство по чл. 426 от ГПК. Други действия по защита и
съдействие във връзка с изпълнителното производство не са предприемани от него,
а всички последващи действия по процесното изпълнение се изразяват само в изпращане
на покана за доброволно изпълнение /за което няма спор, че не представлява
изпълнително действие/.
Ето защо, възнаграждението за адвокат на взискателя
следва да се определи по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - в минималния размер от 200
лв. за образуване на изпълнителното производство. Заплащането на адвокатско
възнаграждение в по-голям размер за процесното изпълнение се явява прекомерно.
По изложените съображения жалбата се явява основателна
и като такава следва да се уважи, а обжалваното постановление следва да бъде
отменено в частта, с която са приети разноски за сумата над 200 лв. до 760 лв.,
т.е. за сумата от 560 лв. и възнаграждението за адвокат да бъде намалено до
размера от 200 лева.
Независимо от изхода на делото, на жалбоподателя не
следва да се присъждат направените от него разноски в настоящото съдебно
производство, тъй като ЧСИ не носи отговорност за разноски при обжалване на
неговите действия.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление за намаляване на разноски по
изпълнително дело №20198030401460/2019г., по описа на ЧСИ Таня Маджарова, в
частта, с която са приети разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение
за сумата над 200 /двеста/ лв. до 760 /седемстотин и шестдесет/ лв. т.е. за
сумата от 560 /петстотин и шестдесет/ лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.