ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10
гр. Благоевград, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Маргарита Пл. Алексиева
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600900 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по частна жалба от И. Х. П., с адрес: гр. Р., ул. ,,Ш.“ №*, с ЕГН
********** чрез адв. П.С. срещу Определение № 503200/11.11.2021 г., постановено по
ЧНД № 147/2021 г. по описа на Районен съд - Р., с което е потвърдено постановление
от 11.03.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура – Благоевград, Териториално
отделение – Р. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 20 от 2018 г. на РУ на МВР - Р..
В жалбата са изложени доводи, че изводите на първостепенния съд в
атакуваното определение са неправилни и незаконосъобразни приемайки, че субект на
престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК може да бъде само страна по съдебен правен
спор. Жалбоподателят счита, че субект може да бъде всяко лице, което не по
установения ред осъществи свое действително или предполагаемо право, независимо
дали е страна или не по съдебен спор. От друга страна – в конкретния случай такъв
правен спор в конкретния случай бил налице, тъй като жалбоподателят И.П. и И. Н.
спорят относно владението на конкретни движими вещи – товарен автомобил,
цистерна и гатер-банциг, като съдът бил приел, че е налице единствено оспорване
относно служенето с вещите, като е разделил оспорването на собствеността на вещите
от оспорването на тяхното ползване. Излага аргументи, че владението, разпореждането
и ползването са елементи от правото на собственост и оспорването само на един от тях,
означавало оспорване на самата собственост. Неправилно съдът бил разтълкувал текста
от закона като е приел, че изпълнителното деяние се осъществява само ако
1
,,задължителна предпоставка е спорната вещ да се намира у другиго, а деецът да я
завзема не по установения ред“. Съдът е приел, че отказът за връщане на вещите от Н.,
които вещи са оставени за пазене от П., не представлява действие за осъществяване на
права върху тях. С получаването на поканата за връщане от Н., фактическото
положение според жалбоподателя е било променено и отказът за връщане поради
някакви претенции към него, представлявал самоуправство.
Предвид така изложените аргументи, моли обжалваното определение на
първостепенния съд да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззивният съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, с която е
сезиран, както и материалите по делото, намира за установено следното:
Жалбата е постъпила в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК от легитимирано лице,
поради което е процесуално допустима.
По същество същата се явява неоснователна, поради следните съображения:
Досъдебно производство № 20/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Р. е
образувано по реда на чл. 212, ал. 1 НПК за това, че: един ден през 2017 г. в местността
,,Чешмицата“, землище на гр. Р. самоволно осъществява едно оспорвано от И. Х. П.
свое предполагаемо самостоятелно право на собственост върху недвижим имот и
движими вещи, като случаят не е маловажен – престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
С постановление от 11.03.2021 г. прокурор при РП – Благоевград, ТО – гр. Р.
е прекратил досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24,
ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК. В мотивите на постановения акт е посочено, че е налице
вещно правен спор относно правото на собственост и правото на владение върху
вещите, като всяка от страните може да защити своята теза пред гражданския съд.
Прокурорът е приел, че липсвали категорични и безспорни доказателства, които да
обосновават извод, че е извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, тъй като не са
налице такива за промяна на фактическото положение, както и за наличието на правен
спор между двамата свидетели преди отказа на Н. да допусне П. до вещите. Безспорен
бил факта, че вещите са били оставени в общия имот, липсвали обаче доказателства за
наличието на уговорки между двамата за пазене на вещите. По отношение на товарния
автомобил, свидетелят Н. е имал фактическа власт върху него, но липсвали
доказателства дали същата е почивала на конкретно правно основание, поради което
прокурорът е счел, че не е осъществен състава на престъплението по чл. 206 от НК.
Недоволен от прокурорския акт останал И. Х. П., който подал жалба въз
основа, на която било образувано ЧНД № 147/2021 г. по описа на Районен съд – Р..
С определение № 503200 от 11.11.2021 г., постановено по ЧНД № 147/2021 г.
по описа на РС - Р., на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК е потвърдено
постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.03.2021 г. на
2
Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение – Р., с което е
прекратено досъдебно производство № 20 от 2018 г. на РУ на МВР Р.. Районният съд е
приел въз основа на приобщените в хода на досъдебното производство доказателства,
че между И. Х. П. и И. Г. Н. не е имало спор относно движимите вещи (товарен
автомобил ВАЗ с рег. № *, цистерна и гатер-банциг), който спор да е предхождал
отказа на свидетеля Н. да върне същите на свидетеля П.. Изведено е от показанията на
свидетелите П., Н., Ч., Ф., К., П., К., че до момента, в който П. е поискал вещите от Н. и
последният е отказал връщането им, двамата не са спорили за тяхната собственост и за
това кой има право да си служи с тях. Предвид това районният съд е приел, че отказът
за връщане на вещите не е предхождан от правен спор, което обстоятелство е
задължителен елемент от състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК. Също така
е приел, че Н. не е извършил конкретно действие, с което самоволно, не по
установения ред да е осъществил свое или на другиго действително или предполагаемо
право, не е извършил действия, водещи до фактическо отнемане на движимото
имущество от държането на П.. От доказателствата по делото не се установявало да е
извършено престъпление по чл. 206 от НК, като по отношение на цистерната за вода и
гатер-банцига, намиращи се в имота на Н., не можело да се установи с категоричност
кой е техния собственик. Относно товарния автомобил, за който имало достатъчно
доказателства, че е собственост на И.П., липсвали каквито и да било данни, че същият
е бил предоставен на Н. за пазене или, че същият е владял вещта на годно правно
основание, поради което районният съд е приел, че не е осъществен състава на чл. 206
НК, тъй като отсъства един от обективните признаци на това престъпление.
В постановлението за прекратяване на наказателното производство
прокурорът е изложил фактическа обстановка, която се възприема изцяло и от
въззивната инстанция и тя е следната:
Свидетелите И. Х. П. и И. Г. Н., както и съпругата на последния притежават в
съсобственост недвижим имот № *, с обща площ 5 333 кв.м., находящ се в м.
,,Чешмицата“, землище на гр. Р., вкл. и върху построените в имота сгради, съгласно
договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № *, т. I, нот. дело №
738/1998 г. по описа на нотариус К. М.. Въпреки, че не била извършена делба на
съсобствения им имот, П. и Н. се уговорили всеки да ползва съответна половина от
прилежащата площ на стопанските постройки, намиращи се в дяловете, както и самите
постройки в тези площи. Въз основа на това разделение помежду им, на неустановена
дата била изградена ограда от мрежа от св. Н., поради което в кадастралната карта към
2017 г. били очертани два имота - № * и № *.
На 06.05.2006 г. св. П. регистрирал на свое име товарен автомобил ,,МАЗ“
53371 с рег. № * произведен през 1989 г. Автомобилът го ползвал и го паркирал в
общия имот. На неустановена дата св. П. придобил право на собственост върху
3
ремарке с цистерна с вместимост 3 тона, закупувайки същата от ОКС – гр. Р.. На
неустановена дата св. П. закупил от св. Б. С. гатер-банциг, като и двете вещи оставил в
общия с Н. имот. На неустановена дата в периода около 2008 г. св. П. предоставил
своята част от имота под наем на св. Г. Ч. от гр. Р.. Последният започнал да ползва
частта от имота и сградите, за да отглежда крави. Към момента на предоставянето под
наем на имота, товарният автомобил, гатер-банцига и цистерната се намирали в общия
имот, като банцигът бил демонтиран и оставен до оградата в частта на имота на св. П.,
а другите вещи били в частта на св. Н.. В периода 18.04.2017 г. - 22.04.2017 г. св. П.
отишъл до имота и поискал от св. Н. да му върне автомобила, цистерната и гатер-
банцига. Св. Н. му отказал с мотива, че св. П. му дължал пари, както и че за товарният
автомобил му бил платил преди това 5 000 лв., а цистерната и гатер-банцигът били
закупени от него. На 24.04.2017 г. св. П. депозирал жалба до Районна прокуратура – гр.
Р.. На 16.10.2017 г. св. П. отправил чрез нотариус К. М. нотариална покана до П., в
която било посочено следното: ,, …С ваше съгласие оставих на съхранение в
ползваната от вас част от имотите следните мои лични вещи: 1 бр. цистерна, 1 бр.
гатер-банциг и 1 бр. товарен автомобил м. ,,МАЗ“ с рег. № *. Оставените вещи в
ползваната от вас част стана с ваше съгласие безвъзмездно, предвид добрите
отношения, които имахме…..“. С поканата е даден 7-дневен срок за явяване в
кантората на нотариуса за определяне на удобен час за осигуряване на достъп, за да
получи вещите. На 24.10.2017 г., т.е. след изтичане на 7-дневния срок, последователно
в кантората на нотариуса се явили свидетелите П. и Н., но не се срещнали, като св. Н.
оставил писмен отговор, с който канел св. П. да се яви отново при нотариуса на
19.01.2018 г., в който посочил, че св. П. му дължи пари за подарена част от имота и не
са имали уговорки за ползването му. Видно от назначената през 2019 г. и изпълнена
през 2021 г. техническа-оценителна експертиза, стойността на товарния автомобил към
15.05.2017 г. е 2 490 лв., а стойността на цистерна и стойка към нея – 286.78 лв.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна Окръжният съд
приема следното:
Самоуправството е престъпление против установения от закона ред относно
уреждане на отношения между гражданите или между тях и други правни субекти, пряко
засягащи дейността по решаване на възникнал спор помежду им със съответните правни
последици. Съгласно трайната съдебна практика, престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК от
обективна страна е налице ако кумулативно са реализирани следните елементи от
фактическия състав: наличие на правен спор между две или повече лица; спорът да бъде за
наличието или начинът на упражняване на имуществено право; наличие на поведение,
изразило се в активно действие от едно от участващите в спора лица; активното действие да
е насочено към реализация на правото предмет на спора; правният спор да е възникнал
преди активното действие, а не да се поражда от него; активното действие по реализация на
имущественото право да е предприето не по надлежния ред за разрешаване на правни
4
спорове. Отсъствието на който и да било от елементите от обективна страна на фактическия
състав, обуславя несъставомерност на деянието като самоуправство. Разгледани по-
детайлно, горните елементи от фактическия състав водят до следните правни изводи:
Изпълнителното деяние на самоуправството може да се състои само в активно
действие (разбирано като съвкупност от телодвижения, извършени в дадено време на дадено
място, под контрола на съзнанието). Самоуправството никога не може да се прояви в
бездействие. Предпоставка за наличие на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК е наличието
на правен спор, като същият не е нужно да е заявен по съдебен ред. Достатъчно е от
доказателствата по делото да се установява обективното му наличие в действителността
(решение № 329 от 06.10.2015 г. по н. д. № 766/2015 г. на ВКС, решение № 20 от 13.04.2011
г. по н.д. № 646/2010 г. на ВКС, Решение № 81 от 25.02.2011 г. по н.д. № 680/2010 г. на
ВКС). Предмет на спора може да бъде само наличието или начина на упражняване на
имуществено право. Правният спор следва обективно да е съществувал преди
предприемането на т. нар. активно ,,самоуправно“ действие, а не да се поражда от него. Това
следва от систематичното място на престъплението в глава десета от НК ,,Престъпления
против реда и общественото спокойствие“. Като регулатор на обществените отношения,
държавата е предвидила ред (съдебен и извънсъдебен) за разрешаване на правни спорове и
гарантиране на правната сигурност. Обществената опасност при самоуправството произтича
именно от обстоятелството, че деецът е наясно, че между него и пострадалото лице
съществува правен спор, знае, че за разрешаването му е предвиден нарочен ред и въпреки
това съзнателно решава да ,,изземе“ правосъдието в свои ръце и сам да реализира спорното
си право не по установения ред. В случай, че изначално не съществува правен спор, а той се
поражда за първи път в резултат от предприетите активни действия, се касае само за
порочно развитие на граждански отношения, като обществената опасност на извършеното
не оправдава намесата на наказателно-правната репресия (решение № 248/2011 г. по н.д. №
1302/2011 г. на ВКС, решение № 154/27.06.2017 г., I н.о., н.д. № 569/2017 г. на ВКС,
решение № 385/16.10.2009 г. по н.д. № 392/2009 г. на ВКС, решение № 43/10.05.2017 г., н.д.
№ 1282/2016 г. на ВКС, решение № 303/2012 г. от 24.07.2012 г. по н.д. № 941/2012 г. на
ВКС, решение № 598/05.02.2003 г. по н.д. 485/2002 г., I н.о. на ВКС, решение №
428/30.05.2005 г. по н. д. № 901/2004 г. на ВКС).
Субект на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК може да бъде само лице, което е
участник във вече съществуващия правен спор или негов представител, не и трето за спора
лице.
При изложените по-горе принципни правни съображения и при така изяснената
фактическа обстановка, въззивната инстанция счита, че в настоящия случай липсват
кумулативно изискуемите предпоставки от обективна страна.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че
правният спор в настоящия случай е възникнал едва след отказа от страна на св. Н. да върне
въпросните движими вещи на св. П.. Преди това не само, че не е имало спор, доколкото
този въпрос изобщо не е обсъждан, но и изцяло е отсъствала комуникация между двамата.
5
Този извод се извежда въз основа на заявеното от самия жалбоподател при разпита му в
качеството на свидетел пред разследващ полицай на 14.03.2018 г., като видно от протокола
за разпит се установява следното: ,,Случайно от граждани разбрах, че И. Н. е монтирал моя
банциг и го пренаправя, видоизменя го. Помня, че беше на 18.04.2017 г., когато отидох до
имота и срещнах И.. Попитах го защо ми пренаправя банцига, като не е негов. Той каза, че
трябва да му платя наем за времето, през което цистерната и всички вещи са престоявали
при него“. Всъщност това обстоятелство изрично е признато в жалбата, депозирана от П. до
Районна прокуратура – Р.: ,,При посещението ми в обекта забелязах, че от цистерната са
свалени страничните капаци, а гатер-банцигът е преправен в обикновен такъв. При
поискване от моя страна на горепосочените движими вещи, И. отказа да ме допусне до тях с
измисления довод, че трябвало да му заплатя наем за времето, през което са престояли в
неговата част на имота, нищо че той ги е ползвал…..И. Н. самоволно е направил подялба на
имота без да бъда уведомен за това…..Моля за вашата бърза намеса да ми бъдат върнати
описаните вещи“.
От гореизложеното следва, че описаното деяние е изначално несъставомерно като
самоуправно. В тази връзка Окръжният съд изцяло споделя правните изводи на първия съд,
че в случая отсъства съставомерния признак - да е налице правен спор, който да предшества
действията, за които се твърди да са самоуправни. От всичко гореизложено следва, че съдът
е формирал извода си за липса на обективна страна на правен спор, предшестващ действията
определени от жалбоподателя като самоуправни при изяснена фактическа обстановка
относно това обстоятелство. При така установените факти, съдът намира, че в конкретния
случай, както бе изяснено в горния абзац, правният спор е възникнал по повод на
процесното деяние, т.е. след неговото извършване. Окръжният съд намира, че с оглед
установените по делото факти е налице единствено гражданско-правен спор, но не и
самоуправство. По отношение на претенциите на жалбоподателя за възпрепятстване на
достъпа му до вещите, съдът намира, че и тези действия не се квалифицират като
самоуправство по изложените вече съображения. Липсва предходно съществуващ спор и
заявена от жалбоподателя претенция в този смисъл.
За да са налице данни за извършено престъпление обсебване, по делото следва да са
налице доказателства, че от владението на жалбоподателя са отнети без негово съгласие
движими вещи, индивидуализирани по вид, количество и стойност. От жалбата до
прокуратурата и от свидетелските показания най-вече на жалбоподателя П. е видно, че той
не упражнява лично фактическата власт върху вещите, на които претендира да е собственик.
Няма и документи, че е владял тези движими вещи и чрез другиго – напр. св. Н., при когото
да ги е оставил на отговорно пазене и съхранение, а този държател или пазач
противозаконно да ги е присвоил. С оглед на така установените факти, въззивният съд
намира, че липсват данни за извършено престъпление – обсебване на чуждо имущество, на
което жалбоподателят претендира да е собственик. Налице е спор за собственост, който
прокуратурата не е оправомощена да разрешава. Споровете за собственост се разрешават от
съда по общия исков ред, предвиден в разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а
6
не в наказателното производство. Ето защо, настоящата инстанция намира, че
определението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Воден от горните съображения и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК,
Благоевградският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 503200/11.11.2021 г., постановено по ЧНД
№ 147/2021 г. по описа на Районен съд - Р., с което е потвърдено постановление от
11.03.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура-Благоевград, ТО-Р., за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 20 от 2018
г. на РУ на МВР - Р..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7