Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2675 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно евентуално съединени искове, както следва: главни искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуални искове с правна квалификация чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „О.б.“ АД, твърди, че е кредитор на дружеството „С.К.Д.” ООД като има вземания към него, които са възникнали по силата на сключен договор за кредит от 27.11.2007 г. Посочва, че за обезпечаване на задълженията си по договора за кредит кредитополучателят учредил в негова полза ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ къща А 15, със застроена площ от 94, 61 кв.м., на два етажа, находяща се в имот УПИ 049010, 049011 – I, кв. 49 по плана на гр. Каварна. Договорната ипотека е учредена с нотариален акт № 47/ 29.01.2008 г. и е вписана в Служба по вписванията на 20.01.2008 г. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради което ищецът обявил кредитът за изцяло предсрочно изискуем, снабдил се със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и с изпълнителен лист за дължимите и неплатени суми и образувал изпълнително производство срещу „С.К.Д.” ООД за събиране на присъдените парични вземания – и.д. № 20157070400939 по описа на ЧСИ Л.Т.. В хода на принудителното изпълнение е установено, че по друго изпълнително дело, образувано срещу длъжника, а именно и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н., съдебният изпълнител е насочил изпълнението срещу ипотекирания в полза на ищеца недвижим имот, собственост на „С.К.Д.” ООД, без да е имал основание да стори това, продал го е на проведена публична продан, разпределил е събраните от продажбата суми с изготвено на 26.11.2013 г. постановление за разпределение, без да уведоми ипотекарния кредитор „О.б.“ АД, без да го присъедини по право като кредитор съгласно задълженията си, предвидени в ГПК и без да включи в разпределението неговите вземания, които са обезпечени с ипотека върху продадения недвижим имот. Счита, че това поведение на частния съдебен изпълнител Н.Н. е незаконосъобразно и с него на ищеца са причинени имуществени вреди, които се съизмеряват със сумата, с която при проведено законосъобразно принудително изпълнение от съдебния изпълнител е трябвало да бъде удовлетворен ищецът, която е в размер на 193 824 лв. Твърди, че между частния съдебен изпълнител Н.Н. и ответника З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД е имало сключен договор за застраховане на професионалната му отговорност, който е действащ за периода от 30.10.2013 г. до 29.10.2014 г. и по който застрахователната сума е в размер на 1 500 000 лв. Поради изложеното ищецът моли З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД да бъде осъдено да му заплати сумата от 193 824 лв., представляваща обезщетение дължимо по договора за застраховка „Професионална отговорност “, сключен с частния съдебен изпълнител Н.Н., за вредите, причинени от последния в резултат на извършени в хода на и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н. незаконосъобразни действия по продажба на недвижим имот, представляващ къща А 15, със застроена площ от 94, 61 кв.м., на два етажа, находяща се в имот УПИ 049010, 049011 – I, кв. 49 по плана на гр. Каварна, върху който в полза на ищеца е имало учредена договорна ипотека за обезпечаване на задълженията на „С.К.Д.” ООД към него, които са възникнали по силата на сключен договор за кредит от 27.11.2007 г., както и сума в размер на 50 029, 05 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 18.12.2015 г. до 17.12.2018 г. Ищецът моли съдът ако отхвърли исковете, предявени срещу З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД, да осъди евентуалния ответник частен съдебен изпълнител Н.Н. да му заплати сумата от 193 824 лв., представляваща обезщетение за причинени от него имуществени вреди в резултат на извършени в хода на и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н. незаконосъобразни действия по продажба на недвижим имот, представляващ къща А 15, със застроена площ от 94, 61 кв.м., на два етажа, находяща се в имот УПИ 049010, 049011 – I, кв. 49 по плана на гр. Каварна, върху който в полза на ищеца е имало учредена договорна ипотека за обезпечаване на задълженията на „С.К.Д.” ООД към него, които са възникнали по силата на сключен договор за кредит от 27.11.2007 г., както и сума в размер на 50 029, 05 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 18.12.2015 г. до 17.12.2018 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по главните искове - З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД, ги оспорва. Твърди, че при провеждане на принудителното изпълнение частният съдебен изпълнител Н.Н. не е извършил нарушение. Посочва, че той се е снабдил от Служба по вписванията с информация за вписванията по партидата на имота, към който е насочил принудителното изпълнение, от която е видно, че върху него е имало учредена само една договорна ипотека в полза на кредитора „И.” АД. В Служба по вписванията не е била налична информация, че върху същия имот е имало вписана договорна ипотека, която е учредена в полза на ищеца. Ето защо „О.б.“ АД няма качеството на присъединен по право взискател в изпълнителното производство и за съдебния изпълнител не е възниквало задължение да уведомява това дружество за предприетите действия по изпълнението. След като липсва неизпълнение от съдебния изпълнител на негови професионални задължения, то не е настъпил и риск, който застрахователят да се е задължил да покрива по сключения договор за застраховка „Професионална отговорност” и следователно отговорността на последния за обезщетяване на вредите, които ищецът твърди да е претърпял, не може да бъде ангажирана. Прави възражение за погасяване по давност на предявеното вземане за получаване на застрахователно обезщетение, както и на акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане на главницата. Поради изложеното моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по евентуалните искове - частен съдебен изпълнител Н.Н., ги оспорва. Твърди, че при провеждане на принудителното изпълнение по и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н. той не е извършил нарушение, тъй като се е снабдил с информация за вписванията по партидата на имота, към който е насочил принудителното изпълнение в Служба по вписванията, от която е видно, че върху него е имало учредена само една договорна ипотека в полза на кредитора „И.” АД, като е липсвало информация върху същия имот да е вписана договорна ипотека, която да е учредена в полза на ищеца. Ето защо „О.б.“ АД няма качеството на присъединен по право взискател в изпълнителното производство и за него не е възниквало задължение да уведомява това дружество за предприетите действия по изпълнението. Поради изложеното моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице помагач на страната на ответниците „И.“ АД оспорва предявените искове като неоснователни и моли съдът да го отхвърли.
Третото лице помагач на страната на ответниците Агенция по вписванията не заявява становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По главния иск с правна квалификация 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявен срещу
отвтеника З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД:
За да бъде уважен главния иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм.,
но приложим към процесните правоотношения/ следва да бъде установено осъществяването на
следните елементи от фактическия състав, при който възниква задължението на
застрахователя да заплати обезщетение на увреденото лице: 1) съществуването на валиден
към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен между ответниците З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД и частен съдебен
изпълнител Н.Н., който има за предмет застраховане отговорността на съдебния изпълнител
Н.Н. за вреди, причинени на трети лица при осъществяване на професионалната му дейност
като частен съдебен изпълнител; 2) противоправно и виновно неизпълнение от
частния съдебен изпълнител на задълженията му по провеждане на принудителното
изпълнение по и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н.; 3) настъпили за ищеца
имуществени вреди; 4) пряка причинна връзка между противоправното поведение на
частния съдебен изпълнител, допуснато при изпълнение на професионалната му
дейност, и претърпените вреди.
Между страните в производството не е спорно, че на 23.10.2013 г., между ответниците З. „Б.В.И.Г.” АД, като застраховател, и Н.П.Н., като застрахован, е сключен договор за застраховка
„Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“. Това се установява и от приетата като доказателство по делото застрахователна полица № 3425130810000001
от
23.10.2013 г. Договорът е действителен,
доколкото е спазена изискуемата от закона писмена форма – сключен е във формата
на застрахователна полица и носи подписите на представители на двете страни по
сделката, поради което трябва да се приеме, че обективира тяхното съгласие за
сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в
полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова каквото е отразено в
неговите клаузи. В застрахователния договор страните по него са уговорили срок на
действието му - от 30.10.2013 г.
до 29.10.2014 г.
Задължителната застраховката „Професионална отговорност на частен съдебен
изпълнител“ е вид застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на КЗ /отм./,
чието сключване и обект са регламентирана с нормите на Наредба № 2 от 6 февруари 2006 г. за
задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители /Наредбата/, с която застрахователят се
задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, който извършва професионално дейност на частен съдебен
изпълнител, за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения,
което е отговорността на частния съдебен изпълнител, която той носи съгласно
чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД.
Спорен
по делото е въпроса дали в срока на действие на застрахователния договор,
сключен между двамата ответници, който е от 30.10.2013 г. до 29.10.2014 г., е настъпило събитие, което застрахователя се е
задължил да покрива по тази сделка.
За да отговори на този спорен въпрос, съдът първо трябва да се произнесе
какво деяние представлява застрахователно събитие съгласно процесния
застрахователен договор.
При
тълкуване на разпоредбите на чл. 3 и чл. 13 от Наредбата се налага изводът, че застрахователно
събитие по задължителната застраховката
„Професионална отговорност на частен съдебен изпълнител“ е всяко допуснато от частния съдебен изпълнител действие или бездействие, с
което той е нарушил своите професионални задължения, и което е причинило вреди
на трети за застраховката лица, които са страните, другите участници в изпълнителното
производство, както и всички други трети лица. По същия начин е дефинирано
застрахователното събитие, при което за застрахователя З. „Б.В.И.Г.” АД възниква задължение
да заплати обезщетение, и в раздел I от общите условия за сключвани от това дружество
застраховки „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“, които не
се спори, че обвързват страните по процесния застрахователен договор и уговорките
в тях представляват част от неговото съдържание.
С оглед на изложеното, следва да се заключи,
че за да се приеме, че е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск
по процесния застрахователен договор, трябва да се установи, че в срока на
действие, уговорен в полицата, застрахованият частен съдебен изпълнител Н.Н.
виновно не е изпълнил свои професионални задължения, от което на ищеца са
причинени вреди.
Неизпълнението на професионалните задължения
на частния съдебен изпълнител Н.Н., което се сочи от ищеца като правопораждащ
предявеното вземане факт, се изразява в това, че в хода на образувано пред него
изпълнително дело и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н., по което изпълнението е насочено към недвижим
имот, върху който в полза на ищеца „О.б.“ АД е
учредена договорна ипотека, той не е изпълнил точно задълженията си да установи
лицето, на което принадлежи правото на собственост върху този имот, както и
лицето в полза на което е вписана ипотека и което е присъединен по право
взискател и като такъв следва да бъде уведомен за извършваните изпълнителни
действия и да участва при разпределението на постъпилите от продажбата на имота
парични суми.
По делото е безспорно, а и се установява от представените доказателства, че по подадена на 12.04.2013 г., от „И.“ АД молба до частен съдебен изпълнител Н.Н. е образувано изпълнително производство - и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н., по което длъжници са дружествата „Х.П.“ ЕООД, „А.Р.“ АД и „Е.Б.С.“ ЕООД. Предмет на това изпълнително дело е събиране на сумите, присъдени в полза на взискателя с изпълнителен лист от 11.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 9195/ 2013 г. по описа на Софийски районен съд, 46-ти състав.
Не се спори и за това, че по искане на взискателя изпълнението по това изпълнително дело е насочено към недвижим имот, представляващ къща А 15, със застроена площ от 94, 61 кв.м., на два етажа, при съседи на сградата: алея, паркоместа на тревна фуга, общ двор с къща А18 и къща А 14, както и че към момента на провеждане на изпълнението, находяща се в имот УПИ 049010, 049011 – I, кв. 49 по плана на гр. Каварна, както и че към момента на провеждане на изпълнението за района на гр. Каварна е налице влязла в сила кадастрална карта, в която този имот е нанесен като сграда с идентификатор 35064.49.16.21. Идентичността на недвижим имот, представляващ къща А 15, построена в УПИ 049010, 049011- I, в кв. № 49 по плана на гр. Каварна и имот с идентификатор 35064.49.16.21 по кадастралната карта на гр. Каварна се доказва и от удостоверение за идентичност на обект на кадастъра изх. № 99-6019-08-10-6476/ 29.05.2013 г., издадено от Служба по вписванията – гр. Каварна, което е прието като доказателство по делото.
Тогава, когато до съдебния
изпълнител е отправено искане от взискателя изпълнението да бъде насочено към определен недвижим имот за
него възниква задължение да извърши проверка за това на кое лице принадлежи правото на
собственост върху този имот, дали върху него са учредени някакви ограничени вещни права, както
и дали е вписано учредяване на законна или договорна ипотека върху имота или наложена
върху него възбрана. Тази проверка се осъществява чрез справки за
извършените вписвания в имотния регистър, воден от Агенция по вписванията, чрез
справки в Агенцията по картография и кадастър, имащи за цел да установят
актуалния регулационен статут на имота и неговата индивидуализация съгласно
него, чрез справки в данъчните или нотариалните книги, както и по всякакъв друг
начин, включително чрез назначаване на вещо лице, който би позволил на съдебния
изпълнител да индивидуализира имота, да извърши извод за идентичност между
различните описания на имота, направени в съставените във времето различни
актове за собственост и оттам да направи категоричен извод за това кой правен
субект притежава вещни права върху него и какво е тяхното съдържание. Точното изпълнението на това задължение е необходимо, за да може съдебният изпълнител да
изпълни и следните свои конкретни задължения, предвидени в ГПК, а именно: 1) да насочи изпълнението само към имот, правото на собственост
върху който се притежава от длъжника или от трето лице, което се е задължило да
отговаря за изпълнението на чужд дълг със своя имот /арг. от чл. 483 ГПК/, 2)
при изготвяне на обявление за проданта на описания в производството недвижим
имот да посочи в него лицето, което е негов собственик, дали той е ипотекиран, дали има установени към момента на
възбраната ограничени вещни права върху имота, вписани искови молби и възбрани
– чл. 487, ал. 1 ГПК, 3) в случаите на продан на ипотекиран имот, която се
извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, който съгласно чл. 459 ГПК се
счита за присъединен по право взискател, да изпрати съобщение на това лице за насрочването
на описа и проданта – чл. 501, ал. 1 ГПК, както и да задели и запази по своя
сметка припадащата се на ипотекарния кредитор сума от продажба на недвижимия
имот и да му я предаде, след като той му представи изпълнителен лист – чл. 459,
ал. 1 ГПК.
Следователно от
момента на получаване на искането от взискателя принудителното изпълнение по и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н. да бъде насочено към недвижим имот, представляващ
къща А 15 в гр. Каварна, за съдебния изпълнител Н.Н. е възникнало задължение да
извърши пълна служебна проверка за това кое лице е титуляр на правото на
собственост върху този имот, дали то е учредило валидна ипотека за обезпечаване
на задълженията на длъжника към взискателя, които са предмет на принудително
събиране в производството, както и дали има вписани други ипотеки върху този
имот, за да може да бъде установен кръга на лицата, които се считат за
присъединени по право взискатели и които също, наред със страните, трябва да
бъдат уведомени за извършване на опис върху недвижимия имот и за насрочване на
публична продан.
За да се отговори на въпроса дали съдебният изпълнител Н.Н. е изпълнил тези свои задължения, трябва да се установи какви проверки е направил той, както и дали те са били достатъчни, за да достигне до категоричен извод, че правото на собственост върху недвижим имот, представляващ къща А 15, със застроена площ от 94, 61 кв.м., на два етажа, при съседи на сградата: алея, паркоместа на тревна фуга, общ двор с къща А18 и къща А 14, който имот е с идентификатор 35064.49.16.21 по кадастралната карта на гр. Каварна, се притежава от правен субект, който е длъжник по изпълнението или който е дал своя имот за обезпечеване на чужд дълг, както и какви са учредените върху този имот ипотеки и кои лица имат качеството на ипотекарни кредитори по тях.
От документите
по и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н. е видно, че за да установи кой е собственик на имотите, към които
взискателят в производството е поискал да бъде насочено изпълнението, един от
които е къща А 15 в
гр. Каварна, съдебният изпълнител е извършил служебни справки в имотния
регистър, воден от Агенцията по вписванията, снабдил се е с копия от нотариални
актове за сключване на сделки за разпореждане с тези недвижими имоти, за
учредяване на ипотеки върху тях, както и с копия от документи, въз основа на
които в имотния регистър е извършено заличаване на учредени върху тях ипотеки,
както и е направил искане до Служба по вписванията – гр. Каварана да му бъдат
издадени удостоверения за вписванията, отбелязванията и заличаванията за
конкретните недвижими имоти.
От така събраните
от съдебния изпълнител документи се установява на първо място, че по силата на
договор за продажба, сключен с нотариален акт № 39,
том II, рег. № 998, дело № 218/2007 г. на нотариус с
район на действие РС - Каварна, физическите лица А.Б.и Ж.Б.са прехвърлили срещу
получаване на покупна цена за това в патримониума на дружеството „Арбитраж енд
Ко.“ ООД правото на собственост върху недвижим имот, представляващ урегулиран
поземлен имот 049010, 049011- I, в кв. 49, с площ от 20 дка., находящ се в гр. Каварна, както
и ограниченото вещно право на строеж върху този имот за изграждане в него на
обект „Жилищна група от 56 броя къщи“. Между страните в производството не се
спори, че този поземлен имот е същият, в който е построена и процесната къща,
към която е насочено изпълнението по и.д. №
20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н..
На следващо
място от преписа на нотариален акт № 117, том II,
рег. № 4850, дело № 2048/2007 г. на нотариус с район на действие РС - Каварна, съставен
на 08.08.2007 г., се установява, че купувачът на описания поземлен имот и вещно
право на строеж върху него „Арбитраж енд Ко.“ ООД е учредил в полза на
кредитора „И.” АД договорна ипотека върху този имот, както и върху построените
в него в степен на завършеност на етап „груб строеж“ сгради, сред които и къща
А 15, със застроена площ от 94, 61 кв.м., на два етажа, при съседи на сградата:
алея, паркоместа на тревна фуга, общ двор с къща А18 и къща А 14. В нотариалния
акт е посочено, че ипотеката се учредява за обезпечаване на задълженията на
„Арбитраж енд Ко.“ ООД към „И.” АД по договор за банков кредит № 96/ 08.08.2007
г., в който дълг впоследствие кредитополучателят е заместен от един от
длъжниците по процесното изпълнително дело - „Х.П.“ ЕООД, което заместване е
станало на основание договор, сключен на 30.12.2009 г., между кредитора,
първоначалния длъжник и поемателя на дълга, в предвидената в чл. 171 ЗЗД форма
– писмена с нотариална заверка на подписите, който договор е и вписан в имотния
регистър, поради което е породил действие съгласно чл. 171 ЗЗД. При
сравняване на правопораждащия факт на задълженията, обезпечени с учредената в
полза на „И.” АД ипотека върху къща А 15 в гр. Каварна, както е посочен в
нотариалния акт, с факта, от който са възникнали задълженията, които са предмет
на принудително събиране по и.д. № 20138100400738 по
описа на ЧСИ Н.Н., е видно, че се
касае за един и същ факт, а именно договор за банков кредит, сключен на
08.08.2007 г. Това означава, че вземанията на кредитора „И.” АД, чието
принудително събиране е възложено на съдебния изпълнител Н.Н., са обезпечени с
учредената през 2007 г. договорна ипотека върху недвижимия имот, представляващ къща
А 15, находяща се в гр. Каварна.
Ипотечното
право, което възниква в полза на кредитора, съпътства правото на собственост
върху ипотекирания имот- тежи върху него, поради което и учредената ипотека
може да бъде противопоставена на всяко едно лице, което е собственик на имота,
включително на лице, което не е длъжник по обезпечения дълг, тъй като след
възникване на задължението е бил заместен от трето лице по силата на договор за
встъпване в дълг, който е сключен при спазване на специалните изисквания на чл.
171 ЗЗД, както и на лице, което е придобило имота след учредяване на ипотеката,
т.е. след вписване на ипотеката в имотния регистър. Ето защо и когато съдебният
изпълнител установи, че в полза на взискателя има вписана ипотека, която
обезпечава задължението, което той е овластен да събере по принудителен ред,
той има правото да насочи изпълнението към този имот, дори и когато той не е
собственост на длъжника по изпълнението, какъвто е настоящия случай, в който
длъжник по изпълнението в резултат на сключената сделка за заместване в дълг е
дружеството „Х.П.“ ЕООД, а собственик на имота, ипотекиран за обезпечаване на
този дълг, е друго юридическо лице - „Арбитраж енд Ко.“ ООД, което обаче има
качеството на ипотекарен длъжник, който се е задължил да отговаря със своя имот
за обезпечаване на чужд дълг.
От събраните от
съдебния изпълнител доказателства обаче се установяват и други факти, които са
основание да се приеме, че така възникналото в полза на „И.” АД ипотечно право
е погасено преди датата на образуване на процесното изпълнително производство и
насочването на изпълнението към недвижим имот, представляващ къща А15 в гр.
Каварна. Тези факти са следните: 1) че на 30.10.2007 г. от ипотекарния кредитор
„И.” АД е дадено съгласие за частично заличаване на договорна ипотека, учредена
с договор, сключен с нотариален акт № 117, том II,
рег. № 4850, дело № 2048/2007 г. на нотариус с район на действие РС – Каварна,
по отношение на няколко от недвижимите имоти, върху които тя е вписана, сред
които е посочена и къща А 15, находяща се в гр. Каварна, със застроена площ от
94, 61 кв.м., на два етажа, при съседи на сградата: алея, паркоместа на тревна
фуга, общ двор с къща А18 и къща А 14; 2) че въз основа на това
съгласие в Служба по вписванията на 09.11.2007 г. е заличено вписването на
договорната ипотека по отношение на посочените в съгласието недвижими имоти.
В чл. 179, ал.
2, изр. 1 ЗЗД е предвидено, че заличаването на вписването на ипотеката я
погасява. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че от момента на
заличаване на вписването на ипотеката, направено в имотния регистър,
възникналото в полза на кредитора ипотечното право се погасява. С оглед на това
и предвид установените по делото факти трябва да се заключи, че считано от
09.11.2007 г. ипотечното право, което е възникнало по силата на договор за
ипотека, сключен на 08.08.2007 г., в полза на „И.” АД, върху недвижимия имот,
представляващ къща А 15, със застроена площ от 94, 61 кв.м., на два етажа, при
съседи на сградата: алея, паркоместа на тревна фуга, общ двор с къща А18 и къща
А 14, находяща се в гр. Каварна, е погасено и следователно такова право изобщо
не е съществувало към датата на образуване на процесното изпълнително дело.
С погасяването
на ипотечното право в случаите, в които ипотеката е учредена от длъжника по
обезпечените вземания върху негов собствен имот, за кредитора отпада привилегия
да се удовлетвори по предпочитание от цената на ипотекирания имот, като за него
остава възможността да се удовлетвори от стойността му като хирографарен
кредитор, тъй като този имот е част от имуществото на длъжника, към което взискателят
може да насочи изпълнението съгласно чл. 442 ГПК. В хипотезата, при която
ипотеката е учредена върху имот, който се притежава от лице, което не е лично
задължено за изпълнението на обезпечения дълг, с погасяване на ипотечното право
за кредитора отпада изцяло възможността да се удовлетвори от стойността на
ипотекирания недвижим имот и от този момент изпълнението към него би било
недопустимо, защото той вече не е сред тези имуществени права, към които
взискателят може да насочи изпълнението.
Липсата на
съществуващо в полза на взискателя „И.” АД ипотечно право върху описания
недвижим имот към датата на образуване на процесното изпълнително дело означава,
че съдебният изпълнител Н.е имал правото да насочи изпълнението към този имот само
при установяване на някое от следните обстоятелства: 1) че имотът е собственост
на длъжника по изпълнението и като такъв се включва в имуществото, към което взискателят
може да насочи изпълнението съгласно чл. 442 ГПК, или 2) че върху този имот от
трето за изпълнението лице има учредена ипотека за обезпечаване на чужд дълг,
който дълг е този, за събиране на който е започнало принудителното изпълнение.
В хода на
изпълнителното производство взискателят „И.” АД в нито еидн момент не е
твърдял, че недвижимият имот, представляващ къща А 15,
находяща се в УПИ 049010, 049011 – I, кв. 49 по плана на гр. Каварна е собственост на някое от дружествата, които са длъжници по изпълнението.
Съдебният изпълнителН.също не е събрал нито едно доказателство, от което да
може да се направи извод, че правото на собственост върху този имот се
притежава от длъжник по изпълнението. Този извод се и опровергава от всички
събрани в хода на производството писмени доказателства, от които се установява
по категоричен начин, че този имот към момента на насочване на изпълнението към
него се притежава от трето за изпълнението лице.
Следователно за
да бъдат законосъобразни действията на съдебният изпълнител върху този имот
трябва да се установи, че едно трето лице, което не е лично задължено, е
учредило ипотека върху собствения си имот за обезпечаване на вземанията на „И.”
АД по договора за банков кредит, сключе на 08.08.2007 г. Този факт обаче не се доказва
да е настъпил от нито един от събраните от съдебния изпълнител документи и от
нито една от направените от него справки. Той не следва от преписа от молбата от
07.04.2008 г. за вписване на законна ипотека върху имоти, собственост на „Т.“
ЕООД, с който ЧСИН.се е снабдил. Това е така, тъй като от направеното в този
документ описание на имотите, върху които е вписана законна ипотека, е видно,
че сред тях не е посочена процесната сграда, представляваща къща А 15. В него
са описани съвсем различни сгради, една от които къща А 13, която е имот, който
е напълно различен от спорния, което е видно от описанието на границите и
местоположението на двете сгради, които не съвпадат. Това, че къща А 13 е
различен имот от къща А 15 се установява и при анализ на съдържанието на
удостоверение за идентичност на обект на кадастъра изх. № 99-6019-08-10-6476/
29.05.2013 г. и удостоверение за идентичност на обект на кадастъра изх. №
99-6019-08-10-6473/ 29.05.2013 г., в които е посочено, че имот, представляващ
жилищна сграда къща А 15 е идентичен с имот с идентификатор 35064.49.16.21 от кадастралната карта на гр. Каварна, а имот, представляващ жилищна
сграда къща А 13 е идентичен с имот с идентификатор 35064.49.16.19 от кадастралната карта на гр. Каварна.
Учредяване на
ипотека върху процесния имот в полза на „И.” АД не се установява и от
удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, издадено от
Служба по вписванията, на 17.06.2013 г. В този документ имотът, относно който
то се издава, е описан по такъв начин, че да не може по еднозначен начин и без
допълнителна проверка, включително на съдържанието на посочените в него актове,
които са вписани, да се направи извод дали съдържа информация за носителя на
правото на собственост и наличието на вписани ипотеки точно за недвижимия имот,
към който съдебният изпълнител е насочил изпълнението – къща А 15. В
удостоверението от една страна е посочен идентификаторът, с който тази къща е
нанесена в кадастралния план на гр. Каварна - идентификатор 35064.49.16.21, а от друга страна в него е описано, че се касае за къща А 13 съгласно
вписванията в книгите за вписвания, водени от Служба по вписванията. Съдебният
изпълнител е можел и е бил длъжен да съобрази всички тези обстоятелства и да
предприеме допълнителни действия по снабдяване с документи и информация, чрез
които да уточни кой имот се води с идентификатор 35064.49.16.21 в Служба по вписванията – дали това е имот, представляващ къща А 15,
както е посочено в удостоверение за идентичност на обект на кадастъра изх. №
99-6019-08-10-6476/ 29.05.2013 г. или имот, представляващ къща А 13, за който са
налице данни, че има друг идентификатор, но в удостоверението за тежести е
посочено, че е с идентификатор 35064.49.16.21. Той
обаче не е направил такава допълнителна проверка и напълно немотивирано въз
основа единствено на удостоверението от 17.06.2013 г. и в противоречие с всички
събрани доказателства е счел, че описаният недвижим имот принадлежи на
дружество „Т.“ ЕООД, както и че върху този имот от това дружество има учредена
законова ипотека в полза на взискателя „И.“ АД, която не е заличена.
Трябва да се
посочи, че от приетите в настоящото производство писмени доказателства се
установява по категоричен начин, че към датата на образуване на изпълнителното
производство по описа на ЧСИН.и насочване на изпълнението върху недвижимия
имот, представляващ къща А 15, построена в УПИ 049010, 049011- I, в кв. № 49 по плана на гр. Каварна, този имот е придобит
от дружеството „С.К.Д.“ ООД по силата на договор за покупко-продажба, сключен
на 29.01.2008 г., с нотариален акт № 64, том I, рег. № 177, дело № 110/
29.01.2008 г., а не от дружеството „Т.“ ЕООД, какъвто извод е
направил съдебния изпълнител. Данни за това, че имотът се притежава от лице,
различно от „Т.“ ЕООД, е имало налични и по по и.д. №
20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н.,
по което съдебният изпълнител е разполагал със скица, издадена от Служба по
геодезия, картография и кадастър – гр. Добрич от 05.05.2013 г., в която е
записано, че в кадастралните регистри като собственик на сграда с идентификатор
35064.49.16.21, която е идентична с къща А 15, фигурира
юридическото лице „С.К.Д.“ ООД, което се легитимира като собственик с
нотариален акт № 64, том I, рег. № 177, дело № 110/ 29.01.2008 г. Този факт е
изцяло пропуснат от съдебния изпълнител, което е довело до погрешно
установяване от него на субекта, който е титуляр на правото на собственост
върху имота, към който е насочил изпълнението, и оттам на това има ли надлежно
учредена върху него ипотека в полза на взискателя „И.“ АД. След
като дружеството „Т.“ ЕООД не е собственик
на описания имот, то не може да учреди ипотека върху него, тъй като съгласно
чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при
сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Ето защо и ако
съдебният изпълнител беше установил правилно лицето, което е собственик на
недвижимия имот, той би могъл и въз основа на този факт при правилно приложение
на закона да достигне до извода, че „Т.“ ЕООД не може да учреди ипотека в полза
на взискателя „И.“ АД върху процесния имот.
Други
доказателства, че върху къща А15 в гр. Каварна има учредена ипотека за
обезпечаване на задълженията на „И.“ АД, няма събрани в хода на производството
по и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н..
Доколкото в
изпълнителното производство са събрани доказателства, от които се установява,
че недвижимият имот, представляващ къща А 15, построена в УПИ 049010, 049011- I, в кв. № 49 по плана на гр. Каварна, който е с
идентификатор 35064.49.16.21 по кадастралната карта на гр. Каварна, не е
собственост на длъжниците по изпълнението, че учредената в полза на взискателя
„И.“ АД ипотека върху него е заличена, както и че върху имота в полза на този
взискател няма учредена друга ипотека от неговия собственик, който е „С.К.Д.“
ООД, то трябва да се заключи, че съдебният изпълнител Н.Н. е бил длъжен да
откаже да насочи изпълнението по процесното дело към този недвижим имот, тъй
като не е сред имуществените права, от които взискателят може да се удовлетвори.
Като не е направил верния извод за това на кого принадлежи правото на собственост
върху имота, което се дължи на небрежен анализ на данните от направените от
него справки, съдебният изпълнителН.не е изпълнил надлежно задължението си по
чл. 483 ГПК, което е довело до предприемане от негова страна на
незаконосъобразни действия в хода на и.д. №
20138100400738, които са действията
му по насочване на изпълнението към къща А 15, находяща се в гр. Каварна чрез
налагане на възбрана, извършване на опис и провеждане на публична продан на
този имот за събиране на вземанията на „И.“ АД.
Предвид извода,
че изпълнението към описания недвижим имот е напълно незаконосъобразно и не е
било допустимо то изобщо да се провежда, то трябва да се приеме, че дори и
върху имота действително да има вписани договорни ипотеки в полза на лица,
различни от взискателя, последните нямат право да участват в производството по и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н. като присъединени по право взискатели. Те биха
имали такова право само ако е допустимо изпълнението в това производство да бъде
насочено към ипотекирания в тяхна полза недвижим имот, какъвто обаче не е
настоящия случай. Ето защо съдът счита, че съдебният изпълнителН.не е извършил
нарушение на останалите, посочени в исковата молба процесуални задължения,
които са тези по чл. 459 ГПК да конституира в изпълнителното производство като
присъединен по право взискател ипотекарния кредитор „О.б.“ АД, по чл. 501, ал.
1 ГПК да изпрати съобщение на ипотекарния кредитор „О.б.“ АД за насрочването на
описа и проданта и по чл. 459, ал. 1 ГПК да задели и запази по своя сметка припадащата
се на ипотекарния кредитор „О.б.“ АД сума от продажба на недвижимия имот и да
му я предаде, след като той му представи изпълнителен лист. Той не е бил длъжен
да предприеме тези действия, поради което и бездействието му да стори това не е
противоправно. Единственото противоправно деяние на съдебният изпълнител е
това, че е насочил и довършил до край изпълнението върху недвижимия имот,
представляващ къща А 15, построена в УПИ 049010, 049011- I, в кв. № 49 по плана на гр. Каварна, който е с
идентификатор 35064.49.16.21 по кададстралната карта на гр. Каварна, тъй
като не е имал право да го продава за удовлетворяване на вземания на взискателя
„И.“ АД.
С оглед горното
трябва да се обобщи, че по делото се доказа, че частният съдебен изпълнител Н.Н.
е допуснал неизпълнение на своите професионални задължения да установи кое лице
е титуляр на правото на собственост върху недвижим имот, към който е насочено
изпълнението по по и.д. № 20138100400738 по описа на
ЧСИ Н.Н., както и дали върху този
имот има учредена ипотека в полза на взискателя „И.“ АД, което е довело до
извършване на незаконосъобразна публична продан на имущество, от което взискателят
няма право да се удовлетвори.
На следващо
място съдът трябва да отговори дали неизпълнението на тези задължения е
извършено виновно.
Вината в гражданското право се изразява в неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица с оглед естеството на дейността и условията за извършването й / напр. добрия стопанин, добрия работник, добрия търговец и др./.
За да получи
информация за това, кое лице е собственик на недвижим имот, към който е
насочено изпълнението, както и дали върху него има учредени ипотеки за
обезпечаване на вземането, което се събира по образуваното изпълнително дело,
частният съдебен изпълнител е трябвало да извърши единствено пълна справка в
имотния регистър, воден от Служба по вписванията, който е публичен съгласно
чл. 42 от Правилника за вписванията. В тази норма е предвидени, че всеки може
да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени в
него, да поиска извлечения от съдържанието на всички книги, да поиска незаверен
препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и да
поиска издаване на удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване. С
оглед на така установените възможности за получаване на информация от имотния
регистър, трябва да се заключи, че дължимата грижа при изпълнението на
задълженията на съдебния изпълнител да установи собственика на недвижим имот,
към който се иска да бъде насочено изпълнението, както и вписаните върху него
ипотеки, включва едновременното осъществяване на следните действия: 1)
извършване на справка в имотния регистър чрез съществуващата възможност за
отдалечен достъп до имотния регистър; 2) изискване предоставянето на преписи от
актовете, които при направената чрез отдалечен достъп справка е установено, че
са вписани и че са относими към възникването съответно погасяването на ипотечно
право върху имота, както и чрез 3) отправяне на искане за издаване на удостоверение
за наличието или за отсъствието на определено вписване в имотния регистър от
Служба по вписванията. Освен това и за да е пълна справката за вписванията в
имотния регистър, тя следва да бъде направена както по съответната партида на
имота, което е възможно само в тези служби по вписванията, където има въведен
програмен продукт за водене на помощни партиди за имоти, а също така и по партидата
на лицето, което е собственик на недвижимия имот.
По делото обаче
се установи, че частният съдебен изпълнителН.не е извършил всички тези
действия, като той се е ограничил само до това да поиска от служба по
вписванията по местонахождението на имота да му бъде издадено удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличавания, като изрично е посочил това да стане въз
основа на справка по персоналната партида на дружеството „Т.“ ЕООД. Това е
видно от удостоверение от 17.06.2013 г. за вписвания, отбелязвания и
заличавания за имот, издадено от Служба по вписванията. Съдебният изпълнител е
извършил и още една справка чрез отдалечен достъп за вписванията, която също е
направена по персоналната партида на „Т.“ ЕООД. Както беше посочено обаче
удостоверението, издадено от Служба по вписванията, съдържа противоречия при
описанието на недвижимия имот, за който се отнасят данните в него, поради което
е невъзможно от неговото съдържание да се заключи, че то касае имота, който
представлява къща А 15, построена в УПИ 049010, 049011- I, в кв. № 49 по плана на гр. Каварна и е с идентификатор
35064.49.16.21 съгласно кадастралната карта на гр. Каварна и
че дава информация за това кой е негов собственик и дали върху него има
учредени ипотеки, дали те са заличени, дали са подновени, както и кои лица имат
качеството на ипотекарни кредитори.
Освен това в изпълнителното
производство липсват каквито и да е документи, от които да се установява, че
дружеството „Т.“ ЕООД, по чиято персонална партида са извършени както писмената
справка, така и тази чрез отдалечен достъп, е титуляр на правото на собственост
върху посочения недвижим имот, поради което и справка, извършена по този начин
няма как да даде информация относно имота, която да е достоверна. Същевременно
той не е направил справка за вписаните актове, за отбелязванията и
заличаванията по персоналната партидата на дружеството, за което е имал данни,
че е вписано в кадастралните регистри като собственик на спорния имот, което е
„С.К.Д.“ ООД /тези данни се съдържат в скица от Служба по геодезия, картография
и кадастър – гр. Добрич от 05.05.2013 г. за сграда с идентификатор 35064.49.16.21/. Ако беше направил тази справка по персоналнта партида на „С.К.Д.“ ООД,
той щеше да установи, че това дружество е придобило процесния недвижим имот по
силата на вписан договор за продажба, щеше да получи и данни за номерата на
акта, с който е сключен договора за продажба, за да се снабди с него, както и щеше
да получи достоверна информация за учредените върху този имот ипотеки. Това
означава, че при изпълнение на своите задължения в хода на и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н. съдебният изпълнител не е положил дължимата
грижа. Следователно допуснатото от него неизпълнение е извършено виновно.
За да се приеме,
че е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие, по делото трябва да
бъде доказано и че в резултат на така допуснатото виновно неизпълнение на
установени в закона задължения, които възникват за застрахования съдебния
изпълнител при осъществяване на професионалната му дейност, за ищеца „О.б.“ АД са
настъпили вреди такива, каквито са описани в исковата молба. Предвид принципа
на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е обвързан от твърденията,
които ищецът е въвел като правопораждащи претенцията му факти и може да се
произнася само дали те са настъпили и дали от тях е възникнало субективното
право, което е предмет на предявения иск. Ето защо в случая съдът следва да
разгледа въпроса дали в резултат от противоправното поведение на частния
съдебен изпълнител са причинени конкретно посочените по вид в исковата молба вреди,
като не може да се произнася дали това поведение е по принцип противоправно,
т.е. дали то е причинило каквито и да е вреди за ищеца.
Ищецът твърди,
че вредите, които е претърпял представляват пропуснати ползи и се изразяват в
това, че той е пропуснал да увеличи имуществото си със сумата, която е получена
от извършената от съдебния изпълнителН.публична продан на недвижимия имот,
представляващ къща А 15, построена в УПИ 049010, 049011- I, в кв. № 49 по плана
на гр. Каварна, с идентификатор 35064.49.16.21, върху който към момента на
извършване на проданта е имало учредена ипотека в негова полза. Той посочва, че
единствената причина, поради която не е увеличил имуществото си с тази сума е това,
че публичната продан не е проведена правилно и законосъобразно.
В тази връзка на
първо място трябва да се посочи, че по делото са представени доказателства, от
които се установява, че към момента на насочване на изпълнението по и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н. към недвижимия имот, представляващ къща А 15,
построена в УПИ 049010, 049011- I, в кв. № 49 по плана на гр.
Каварна, върху него е била учредена договорна ипотека в полза на ищеца „О.б.“
АД. Това е видно от нотариален акт № 47, том I, рег. № 342, дело № 44/2008 г. на
нотариус с район на действие РС - Каварна, съставен на 29.01.2008 г., с който
между „О.б.“ АД, като кредитор, и „С.К.Д.“ ООД, в качеството му на длъжник, е
сключен договор, по силата на който последното дружество е учредило в полза на
кредитора ипотека върху собствения си недвижим имот, построен на етап „груб
строеж“ в урегулираният поземлен имот 049010, 049011- I, в кв. № 49, с площ от 20 дка., находящ се в гр. Каварна и представляващ къща А
15, със застроена площ от 94, 61 кв.м., на два етажа, при съседи на сградата:
алея, паркоместа на тревна фуга, общ двор с къща А18 и къща А 14. От отбелязването,
направено върху нотариалния акт, се доказва, че той е вписан в имотния регистър
на 29.01.2008 г., с вх. № 178 от 29.01.2008 г. Това означава, че по делото е
доказано осъществяването и на двата предвидени в чл. 166, ал. 1 ЗЗД елементи от
фактическия състав, при който възниква ипотечното право в полза на „О.б.“ АД –
сключен е договор за учредяване на ипотека върху имота и той е вписан в имотния
регистър. По делото не се твърди и не са представени доказателства вписването
на тази ипотека да е заличено към датата на образуване на процесното
изпълнително дело и на реализиране на предприетия спрямо този недвижим имот
изпълнителен способ, поради което и ипотечното право не е погасено.
Възникналото в
полза на „О.б.“ АД ипотечно право включва в себе си правото на това лице да се
удовлетвори предпочитателно от стойността на ипотекирания имот. За да се
приеме, че за това дружество са настъпили твърдените в исковата молба вреди,
които се съизмеряват със стойността, на която ипотекирания имот вече е продаден
в хода на принудителното изпълнение, трябва да се докаже, че към момента за
него е невъзможно да се удовлетвори предпочитателно от стойността на имота,
предмет на договорната ипотека. Такава невъзможност би била налице при погасяване
на ипотечното право, като тя би била пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител само ако погасяването на
ипотеката е в резултат от проведената порочна публична продан, последица от
нея. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали в резултат на публичната
продан, извършени по и.д. № 20138100400738 по описа на
ЧСИ Н.Н., ипотечното право на „О.б.“
АД се погасява и това лице вече не може да се удовлетвори предпочитателно от
стойността на имота.
Публичната
продан е специфичен придобивен способ, който е деривативен по своя характер, което
означава, че от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота - в този
смисъл са разясненията в Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г., постановено
по тълк.д. № 5/2015 г. на ОСГК. Купувачът не може да придобие права, които
длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила на постановлението за
възлагане. Ето защо и ако длъжникът или ипотекарният длъжник, в случаите когато
се изпълнява върху имот, ипотекиран за обезпечаване на чужд дълг, не са били
собственици на недвижимия имот, постановлението за възлагане няма вещно-транслативен
ефект и лицето, на което е възложен имота, не придобива правото на собственост
върху него. В тази хипотеза правата на действителния собственик не се засягат
от осъществената публична продан, която е такава на чужд недвижим имот. Оттук
следва изводът, че така извършената продан не засяга и правата, които
действителният собственик е учредил на трети лица върху имота си, включително
учредените от него договорни ипотеки, зашото само той може да се разпорежда с
вещните права върху него или да го обременява,
Публичната
продан, която е извършена в хода на и.д. №
20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н.,
на недвижимия имот, представляващ къща А 15, построена в УПИ 049010, 049011- I,
в кв. № 49 по плана на гр. Каварна, с идентификатор 35064.49.16.21 съгласно
кадастралната карта на гр. Каварна, е такава, с която е продаден имот, който не
е собственост на лицето, което е посочено в постановлението за възлагане като
ипотекарен длъжник, а именно „Т.“ ЕООД. Следователно тази публична продан няма
вещнопрехвърлително действие и въз основа на нея правото на собственост върху
описания недвижим имот не може да премине върху субекта, на който той е възложен
с издаденото постановление за възлагане, който е „И.“ АД, защото неговият
праводател не е бил титуляр на това вещно право. И след извършване на публичната
продан правото на собственост върху къща А 15 в гр. Каварна продължава да се
притежава от дружеството „С.К.Д.“ ООД, което се доказа, че го е придобило по
силата на договор за покупко-продажба, сключен на 29.01.2008 г. Следователно след
проданта този имот продължава да служи за удовлетворяване на вземанията на
кредиторите на „С.К.Д.“ ООД, какъвто е ищеца. Освен това с извършената
незаконосъобразна публична продан, която не е породила транслативен ефект, не
се стига и до погасяване на учредената от действителния собственик на имота договорна
ипотека върху него в полза на ищеца „О.б.“ АД. Това е така, тъй като няма как
да се погасят ипотечните права на ипотекарните кредитори без същите да са удовлетворени,
както и въз основа на публична продан, предмет на която е имот, който не е
собственост на лицето, което е длъжник или ипотекарен длъжник по изпълнителното
производство. Ето защо за „О.б.“ АД не е отпаднала, а все още съществува
възможността да се удовлетвори с предвидената в чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД
привилегия от стойността на ипотекирания в нейна полза недвижим имот, представляващ
къща А 15, построена в УПИ 049010, 049011- I, в кв. № 49 по плана на гр.
Каварна, с идентификатор 35064.49.16.21 съгласно кадастралната карта на гр.
Каварна. Това означава, че в резултат на незаконосъобразно извършената от
съдебния изпълнител Н.Н. публична продан за ищеца не са настъпили твърдените в
исковата молба като вид вреди, а именно пропуснати ползи, съизмеряващи се със
сумата, получена от продажбата на имота, тъй като за това лице продължава да
съществува възможност да получи тази сума за удовлетворяване на своите вземания
към действителния собственик на имота, които са обезпечени с учредената в
негова полза договорна ипотека.
Както беше
посочено всички действия на съдебния изпълнител Н.Н., предприети в хода на и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н., по насочване на изпълнението върху къща А 15 в
гр. Каварна са незаконосъобразно извършени, поради което и получената от
осребряването на този имот сума също е незаконно събрана и съдебният изпълнител
не е имал правото да я разпределя в полза на което и да било лице - нито в
полза на взискателя „И.“ АД, нито в полза на ипотекарния кредитор „О.б.“ АД. С
оглед на това трябва да се приеме, че последното дружество не е имало право да получи
удовлетворяване в хода на и.д. № 20138100400738 по
описа на ЧСИ Н.Н., като това следва
да стане в отделно изпълнително производство, което да бъде образувано по
негова инициатива срещу длъжника му „С.К.Д.“ ООД. След като ищецът не е имал
право да получи каквато и да е парична сума от проведената публична продан, то
той е нямал изобщо възможност да увеличи имуществото си със стойността, на
която проданта е извършена и няма как такава възможност, която липсва, да е
била осуетена единствено от допуснато от съдебния изпълнител неизпълнение на
задълженията му по процесното изпълнително производство. Това също е основание
да се приеме, че ищецът не е претърпял вреди, изразяващи се в пропускане да
увеличи имуществото си със сумата, събрана от продажбата на имота по и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н..
Предвид
изложеното следва да се заключи, че по делото не се доказа, че ишецът е
претърпял посочените в исковата молба вреди, както и че те са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на
съдебния изпълнител Н.Н., извършени
по и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н.. Съдът не може да разглежда въпроса дали от това
неизпълнение на ищеца са причинени някакви други имуществени вреди, тъй като
предявените в процеса искове не се основават на твърдения в тази насока.
Доколкото по делото не се доказа, че в
резултат на допуснатото от частният съдебен изпълнител Н.Н. виновно неизпълнение
на професионалните му задължения по образуваното пред него изпълнително
производство, на „О.б.“ АД са причинени описаните в исковата молба имуществени
вреди, то трябва да се заключи, че не се установява да са осъществени всички
елементи от фактическия състав на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД и
отговорността на съдебния изпълнител за репариране на вреди не може да бъде
ангажирана. Това означава, че в производството не се установява да е настъпило и
застрахователното събитие, което ответното застрахователно дружество се е
съгласило да покрива със сключения договор за задължителна застраховка
„Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ и следователно липсва
основание за ангажиране на отговорността на този застраховател по чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./. Това прави предявеният в процеса главен иск изцяло неоснователен.
По евентуални искове с правна квалификация чл. 74, ал.
1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД, предявен срещу Н.Н.:
Предвид извода за неоснователност на предявения главен осъдителен иск срещу З. „Б.В.И.Г.” АД, то в процеса се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск с правна квалификация чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Н.Н. да заплати на процесната сума в размер на 193 824 лв.
Както беше посочено в мотивите
по разглеждане на иска за главница, предявен срещу главния ответник, по делото не
се доказа да са осъществени фактите, при които в закона е предвидено, че
възниква отговорността на съдебния изпълнител Н.Н. по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД, тъй
като не се установи за „О.б.“ АД да са настъпили посочените в исковата молба имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи, които
се съизмеряват със стойността, на която имота, представляващ къща А 15,
находяща се в гр. Каварна, е продаден при
проведената публична продан, както и наличието на пряка причинна връзка между
тези вреди и незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител Н.Н. по
насочване на изпълнението към този недвижим имот в хода на и.д. №
20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н.. Това означава, че предявеният евентуален
иск също е неоснователен и трябва да се отхвърли.
По иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид неоснователността на исковете за главница срещу главния и евентуалния ответник, то неоснователни се явяват и предявените срещу тези лица акцесорни искове за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на обезщетението за вреди.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответниците са заявени своевременно искания за присъждане на направените по делото разноски, такива им се следват.
На З. „Б.В.И.Г.” АД се дължат разноски в общ размер от 350 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
По делото се доказаха реално заплатени от ответника Н.П.Н., разноски в размер на 2 400 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.б.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, главни искове за осъждане на З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД да заплати на „О.б.” АД на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер на 193 824 лв. /сто деветдесет и три хиляди осемстотин двадесет и четири лева/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на частен съдебен изпълнител“, сключена със застрахователна полица № 3425130810000001 от 23.10.2013 г., между Застраховатено акционерно дружество „Б.В.И.Г.” АД, като застраховател, и Н.П.Н., като застрахован, за претърпени имуществени вреди, причинени на „О.б.” АД от Н.П.Н. в резултат на извършени в хода на и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н. незаконосъобразни действия по продажба на недвижим имот, представляващ къща А 15, със застроена площ от 94, 61 кв.м., на два етажа, находяща се в имот УПИ 049010, 049011 – I, кв. 49 по плана на гр. Каварна, с идентификатор 35064.49.16.21 съгласно кадастралната карта на гр. Каварна, върху който в полза на ищеца е имало учредена договорна ипотека за обезпечаване на задълженията на „С.К.Д.” ООД към него, които са възникнали по силата на сключен договор за кредит от 27.11.2007 г., които вреди се изразяват в сумата, получена от публичната продан на имота, която „О.б.” АД е пропуснал да получи за удовлетворяване на вземанията си, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 59 029, 05 лв. /петдесет и девет хиляди и двадесет и девет лева и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 193 824 лв., начислено за периода от 18.12.2015 г. до 17.12.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.б.” АД, с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на
управление:***, срещу Н.П.Н., с адрес: гр. Добрич, ул. „*******104, при
условията на евентуалност искове за осъждане на Н.П.Н. да заплати на
„О.б.” АД на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 193 824
лв. /сто деветдесет и три хиляди осемстотин двадесет и четири лева/, представляваща обезщетение за претърпени от „О.б.” АД имуществени вреди, причинени от ЧСИ Н.Н. в резултат на извършени в
хода на и.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н.Н. незаконосъобразни действия
по продажба на недвижим имот, представляващ къща А 15, със застроена площ от
94, 61 кв.м., на два етажа, находяща се в имот УПИ 049010, 049011 – I, кв. 49
по плана на гр. Каварна, с идентификатор 35064.49.16.21 съгласно кадастралната карта на гр.
Каварна, върху който в полза на ищеца е имало учредена договорна ипотека за
обезпечаване на задълженията на „С.К.Д.” ООД към него, които са възникнали по
силата на сключен договор за кредит от 27.11.2007 г., които вреди се изразяват в
сумата, получена от публичната продан
на имота, която „О.б.” АД е
пропуснал да получи за удовлетворяване на вземанията си, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 59 029, 05 лв. /петдесет и
девет хиляди и двадесет и девет лева и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 193
824 лв., начислено за периода от 18.12.2015 г. до 17.12.2018 г.
ОСЪЖДА „О.б.” АД да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД сума в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски, както и на Н.П.Н. сума в размер на 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: