ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ / ….2021 година, гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, IV-ти
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2.
НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА КНАХД № 541/21г. по описа за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с
чл. 144 от АПК.
С молба до ВРС от 15.11.21г. на Националното бюро за
правна помощ (НБПП) е представено решение № ВН-2979-17401/2021 от 09.09.21г., с
което на основание отчет № 2979/2021г. за предоставена правна помощ от адвокат Г.С.А.
по КНАХД № 541/21г. на АС Варна и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правна помощ, на адвокат А. е определено да се изплати възнаграждение в
размер на 120лева. Иска се на основание чл. 189 НПК и чл. 81 във вр. с чл. 78,
ал. 7 ГПК вр. чл. 27а ЗПП в полза на НБПП да бъдат присъдени посочените
разноски и да се издаде изпълнителен лист.
С определение № 260/31.01.22г. по КНАХД № 2781/21г. на АС- Варна, е
обезсилено определение №261041/19.11.21г. по АНД № 4980/20г. на ВРС.
Постановено е по молбата на НБПП за
присъждане на възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ в
касационната производство, да се произнесе съдебния състав на АС-Варна по КНАХД
№ 541/21г.
За да се произнесе по молбата съдът установи следното:
Искането на Националното бюро за правна помощ е допустимо
– подадено е от институцията, която организира – чл. 6, ал. 2 ЗПП, и заплаща
предоставената правна помощ – чл. 39 ЗПП.
По исканията за присъждане на разноски за производство по
ЗАНН е приложима специалната уредба за разноските в чл.63, ал.3 във вр. с ал.1
от ЗАНН в редакцията, действала по време на подаване на искането. Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат
право на присъждане на разноски и такива се присъждан по реда на АПК. Т.е. в
производствата пред районния съд и пред административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на разноски по реда на АПК. В
чл.144 от АПК от своя страна изрично е разписано, че за неуредените въпроси се
прилага ГПК.
Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи
лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното
бюро за правна помощ направените разноски. Административнопроцесуалният кодекс
не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена
правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят разпоредбите на
Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 94, ал. 1 ГПК правната помощ,
състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от
вече предоставена правна помощ при условията на чл. 97, ал. 1 ГПК, съдът осъжда
получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било
освободено. Настоящият случай не е такъв.
Друга разпоредба на Гражданския процесуален кодекс, която
има отношение към възстановяването на разноските за получена правна помощ е чл.
78, ал. 7, която съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето,
което е получило правна помощ, бъде уважена изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ.
Настоящият случай не е такъв – жалбата на лицето, което е получило правна помощ,
е отхвърлена. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение
срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице.
Посочената разпоредба има предвид разноските, които е
направила по делото противната страна, като участник в производството, който
извод се налага както от буквалното тълкуване на разпоредбата, така и от
систематичното й място между останалите алинеи на чл. 78 ГПК. Отношенията между
НБПП, която не е страна в производството по делото на Административен съд Варна,
а само осигурява безплатна адвокатска защита, и касатора, са отношения, които
стоят извън проведеното съдебно производство и спрямо тях общите разпоредби на
ГПК относно разноските са неприложими.
След като в случая не са налице хипотезите по чл. 78, ал.
7 от ГПК, при които е предвидена възможност за възстановяване на разноските в
полза на НБПП, то направените за правната помощ разноски, в случая
представляващи изплатено възнаграждение на адвоката, следва да останат за
сметка на НБПП, което, по арг. от чл.94 ГПК и чл. 2 и чл.23, ал.2 от ЗПП,
осигурява безплатна адвокатска защита, финансирана от държавата на лицата,
които отговарят на изискванията за това.
С оглед на горното не е налице определен в закона случай
за дължимост от страна на получилия правна помощ жалбоподател на направените
разноски за адвокатско възнаграждение. Правото на безплатна правна помощ е
инструмент за гарантиране на конституционното право на защита – чл. 56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на правни
норми по аналогия.
Видно от изложеното претенцията на Националното бюро за
правна помощ е неоснователна. Съдът следва да остави искането без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр.
с чл. 144 АПК АС-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Националното бюро за правна помощ за
присъждане на разноски за възнаграждението на адвокат, предоставил правна помощ
на страна по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………… ЧЛЕНОВЕ:1……………….
2……………….