№ 475
гр. Пловдив , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330201827 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4283161, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на А.
Д. Я. е наложена глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски съобразно представен
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище, като излага доводи за
неоснователност на въззивната жалба, респективно за правилност и
обоснованост на атакуваният ЕФ. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на страните и служебно провери правилността на атакувания ЕФ
1
намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази
насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 06.12.2020 г. в 12,05 часа, на път
II - 64, км. 50 + 500, посока от гр. Пловдив към с. Труд, при въведено
ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за
движение по пътя от 60 км/ч, МПС – лек автомобил, Тойота Авенсис, с рег.
№ *** при отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача, се движел с
установена наказуема скорост 100 км/ч., тоест с превишение на скоростта от
40 км/ч.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
опровергава от събраните по делото доказателства.
От изисканите от съда и приложени по делото като доказателства писма от
ОПУ-Пловдив към АПИ /л. 11 и л. 22/ се установява, че км. 50 + 500 на
републикански път II - 64 в посока Пловдив – Труд се намира след
кръстовището с отбивката за „Осрам“ срещу магазин „Шкода. Пътен
знак В 26 е наличен на 150 метра преди горецитираното кръстовище – на
км. 50 + 650, като в случая км. 50 + 500 се пада след кръстовище поради
което и ограничението на скоростта не е в сила за мястото на съставения
фиш.
В аспект на горното следва да се има предвид регламента на чл. 61, ал. 3
от Наредба 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци според чийто текст
зоната на действие на пътен знак В26 е в сила до следващото кръстовище.
При положение, че на въпросния пътен участък липсва въведено
ограничение на скоростта 60 км/ч с надлежно поставен пътен знак В 26,
то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато
превишение на режима на скоростта. От всичко изложено следва, че е налице
и неправилно приложение на санкционната норма на чл.182, ал.2, т. 4 от
ЗДвП.
В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че
именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена
дата и каква е зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
2
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на
движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16
август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то
компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще
изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по
процесния път.
Действително в ЕФ и протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12
май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства е отбелязано че пътен знак В 26 на за процесния пътен участник е
наличен. Тоест съществува противоречие между отразеното в протокола по
чл. 10 и официалната информация постъпила от ОПУ-Пловдив към АПИ.
Това разминаване теоретично е възможно да се дължи на различни причини:
-да е налице допусната грешка при обозначаване мястото на извършване на
нарушението в ЕФ.
3
-да е налице грешка в Протокола по чл. 10 при описание на мястото на
разположение на пътния знак В 26, като посоченото място не отговаря на
действителното.
Доколкото процесния е републикански път, втори клас, то поставянето на
знака, без предварителното съгласуване и разрешение на Директора на ОПУ
на АПИ би било изцяло незаконосъобразно и въз основа на него не може да
бъде ангажирана административно - наказателната отговорност на водачите
по пътя.
Във всеки случай причината за това разминаване е ирелевантна. При
наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че законосъобразно
поставен пътен знак в процесния участък към процесната дата няма,
настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това становище.
В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело
1093/2020 Административен съд – Пловдив.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена,
като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК,
пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от
същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00
лева, което и било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните
разноски ще бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като възражението на
процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4283161, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на А.
Д. Я., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
4
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. Я., ЕГН
********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5