№ 1522
гр. Варна, 24.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20243100102417 по описа за 2024 година
1/ По въпросите за отказите от наследство от ответниците Х. М. Б. и Н. М. Б. в
хода на съдебното производство и възражението за нищожността на тези откази
релевирано от ищците:
Депозирани са молби вх. № 6085/28.02.2025г. от Х. М. Б., ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. *********, както и в № 6084/28.02.2025г. от Н. М. Б., ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. *********, с които ответниците по делото, същите конституирани на
мястото на починалия ответник М. Х.в Б., б.ж. на гр. Варна, уведомяват съда, че са се
отказали от наследството на своя баща, за което представят удостоверения за вписан
отказ от наследство №164/2025г. и № 163/2025г. от особената книга водена при ВРС. В
молбата се съдържа искане същите да бъдат заличени като страни в съдебното
производство.
Съдът с определение № 1169/04.03.2025г. постановено по делото е заличил Х.
М. Б. и Н. М. Б., като страни в производството, единствено и само въз основа на техни
с горепосочената молба възражения за отказ от наследство, подкрепени с представени
доказателства, за това че те като правоприемници на починалия ответник са се
отказали от наследство, който отказ от наследство е направен в хода на съдебното
производство.
С т.3д от ППВС №7/28.11.1973 са дадени указания на съдилищата, че при
направено възражение, за това че даден съделител не е приел наследството или сам се
е отказал от него, може да се слуша противното възражение, че е налице приемане или
пък че направеният отказ е нищожен, защото например преди него е извършено
приемане.
Със своя изрична молба вх. № 8133/20.03.2025г. ищците изразяват изрично свое
насрещно възражение, че направеният отказ от наследство от Х. М. Б. и Н. М. Б. е
1
нищожен, което възражение основават при доводи, че същите вече са извършили
действия, с които са приели наследството, което е останало от техния наследодател. В
тази насока са и възраженията релевирани от третото лице – помагач с молба вх. №
6545/06.03.2025г.
При изложеното доколкото е релевирано по делото възражение за отказ от
наследство от страна на ответниците Х. М. Б. и Н. М. Б., по отношение на който отказ
насрещната страна – ищците с изразили насрещно възражение за неговата нищожност,
то това насрещно възражение подлежи на разглеждане в настоящото производство,
което следва от указанията дадени в т.3д от ППВС 7/1973 на ВС, което възражение за
отказ от наследство и насрещно възражение за неговата нищожност следва да бъде
обсъдено от съда с акт по същество на спора.
При изложените съображения доколкото е релевирано изрично възражение от
ищците за нищожността на отказа от наследство на ответниците, то същото следва
да се разгледа в настоящото производство, при което определение № 1169/04.03.2025г.
в частта, с която са заличени Х. М. Б. и Н. М. Б. като страни по делото, както и в
частите на дадените указания на ищците за посочване на следващ ред наследници
предвид направен отказ от наследство от ответниците следва да бъде отменено, като
делото бъде насрочено за разглеждане в съдебно заседание.
Съдът не следва да се произнася по релевираните в молба вх. №
8133/20.03.2025г. в т.2 и т.3, на пункт Първи искания на ищците, доколкото същите са
в усилията на евентуалност спрямо искане по т.1, което е уважено.
Към молбата си ищците представят молба вх.№ 8409/05.12.2023г. и №
7573/02.11.2023г. по в.гр. дело № 421/2023г. на АпСВ, така и протокол №
206/06.12.2023г. по посоченото дело.
По отношение на така представените писмени доказателства съдът намира, че
следва да остави искането на ищците за приемане към делото без уважение предвид
това, че производството по в.гр. дело № 421/2023г. на Апелативен съд – Варна е
приобщено в неговата цялост към настоящото дело, в което дело се намират и
представените от страната молби и протокол в оригинал.
2/ По доказателствените искания на ответниците релевирани с молба
№6081/28.02.2025г., направени във връзка с постановено от съда определение №
766/10.02.2025г., с което е осъществена преквалификация на предявените в
евентуалност иск, от първоначалната такава по чл. 50 ЗЗД в чл. 45 ЗЗД.
Със свое определение № 766/10.02.2025г. постановено по делото съдът допусна
изменение на определение № 874/04.04.2016г., в частта на предявените в евентуалност
искове, като прие, че съобразно релевираните в исковата молба твърдения, същите
следва да се квалифицират по реда на чл. 45 ЗЗД. Със същото е разпределена тежест
на доказване, като в тежест на ответниците е разпределено да докажат своите
2
възражения, че помещението е годно за живеене, като в същото е бил осигурен
санитарен възел, както и че ел. инсталация на отдаденото от тях помещение е
изправна, а поставения в помещението бойлер е бил изправен. Изрично бяха дадени
указания на страните, че съдът не намира, че са налице обстоятелства по делото, за
които страните не сочат доказателства.
Ответниците чрез процесуалния си представител с молба от 28.02.2025г.
изразяват становище по осъществената от страна преквалификация на предявения иск,
като по съществото считат, че правилната такава е първоначално дадената, а именно
по реда на чл. 50 ЗЗД.
В молбата се излагат доводи, че помещението, което е било отдадено под наем е
било преустроено за жилищно такова в период 10 години преди смъртта на
наследодателя на ищците. В помещението е имало изградена ел. инсталация, която е
било съществуваща, същата безопасна и изградена съобразно правилата за изграждане
към момента на изграждане на самата жилищна сграда по правилата на ЖСК. При тези
доводи релевира искане за допускане на съдебно – техническа експертиза по въпроси
свързани с въвеждане на сградата, в която се намира помещението в експлоатация,
видът на изпълнената инсталация, годността и за експлоатация към 19.10.2012г.,
необходимите действия, които е следвало да бъдат извършени при свързване на ел.
бойлер и това как това се отнася досежно безопасността на уреда. Прави се искане и
за включване на въпроси относно това, дали е налице ли е санитарен възел в
помещението и какво е предназначението на сутеренното помещение, осъществявана
ли е промяна на предназначението на сутеренното помещение и кога.
На следващо място желаят да бъде допуснато събиране на гласни доказателства
за установяване факта, че помещението е било преустроено за живеене, от кой момент
е осъществено това обстоятелство и за наличието на санитарен възел в същото, за
изградена в него ел. и ВиК инсталация.
Излагат се възражения за относими към делото факти, които са настъпили след
сезиране на съда с исковата молба и в частност осъществено по изпълнително дело №
522/2018г. по описа на ЧСИ Л. С. изплатени суми в полза на ищците на парични
средства под форма на обезщетение за причинени вреди в размер на 276563,88
лева, които средства са формирани от продажба на имущество на ответниците и
запори на техни банкови сметки. Излага, че третото лице – помагач на ответниците
заедно със своята съпруга са учредили в полза на ответниците ипотека върху
притежавани от тях недвижими имоти. За доказване на така посочените обстоятелства
представя двадесет и един броя писмени доказателства, които желаят да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
С молба от 20.03.2025г. ищците, чрез процесуалния си представител изразяват
становище, че поясненията към отговора на исковата молба от ответниците не следва
3
да бъдат взимани в предвид, предвид това, че е налице преклузия за възможността да
бъдат навеждани нови възражения в процеса.
Посочват, че не следва да бъде допускано събиране на посочените от
ответниците доказателства – съдебно – техническа експертиза, гласни и писмени
доказателства доколкото съобразно дадените указания с решение № 560/02.10.2024г.,
постановено по гр. дело № 2340/2024г. на ВКС, с което делото е върнато на
първоинстанционния съд, то следва единствено към доказателствения материал по
делото да бъде приобщена оправдателната присъда ведно с мотивите към нея.
В евентуалност намират, че искането за допускане на поисканата от
ответниците СТЕ не следва да се уважава, доколкото поставените задачи стоят извън
предмета на спора. Противопоставя се на искането за допускане събиране на гласни
доказателства доколкото намират, че и това искане е преклудирано. Със същото няма
да се доказват ново или нововъзникнали факти и обстоятелства. В евентуалност се
посочва, че наличието на санитарен възел, ел. инсталация и ВиК инсталация в
процесното помещение са обстоятелства, които се установяват от вече събраните по
делото доказателства.
Съдът след като взе в предвид исканията на ответниците и становището на
ищците по допускане на посочените с молба вх. № 6081/28.02.2025г. доказателства,
намира следното:
Настоящото производство се разрива по реда на чл. 308 ГПК, като същото е
образувано е след постановяване на съдебно решение № 560/02.10.2024г., постановено
по гр. дело № 2340/2024г. на ВКС, поправено със съдебно решение №
5278/19.11.2024г., постановено по гр. дело № 2340/2024г. на ВКС, с което на осн. чл.
303, ал.1, т.1 ГПК е отменено решение № 1561/25.10.2017г., постановено по гр. дело №
993/2015г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС. В
мотивите на съдебното решение по отмяна на влязло в сила съдебно решение са
дадени указания на първоинстанционния съд, който при ново разглеждане на делото
следва да съобрази влязлата в сила присъда №22/22.05.2020г. по постановена по НОХД
№ 1203/2019г. на ВОС, влязла в законна сила на 28.07.2022г., с която третото лице –
помагач на ответниците И. Ж. В. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение
за причиняване смъртта на М. М.. Указания различни от изложените в това число за
отстраняване на констатирани допуснати процесуални нарушения при предходно
разглеждане на спора не са давани, при което при ново разглеждане на делото, съдът
следва да зачете вече извършените съдопроизводствени действия от страните по
попълване на делото с доказателства, така и изтеклите преклузивни срокове за
релевиране на твърдения и насрещни възражения от страните по спора.
Правната квалификация на предявените искове се дава от съда въз основа на
твърденията, които са изложени в исковата молба, като съдът не следва да се
4
съобразява с дадената от ищеца квалификация. В тази хипотеза, съдът при ново
разглеждане на делото констатира, че при така релевираните в исковата молба
твърдения, квалификацията на предявения в условията на евентуалност иск попада в
предметния обхват на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, а не в първоначално посочения
такъв по реда на чл. 50 ЗЗД. От изложеното следва, че доколкото твърденията в
исковата молба обуславят квалифициране на евентуалните искове, като такива по реда
на чл. 45 ЗЗД, то изначално съдът е бил сезиран с такива евентуални осъдителни
искове. Извод, че изначално ищците не са сезирали съдът с евентуални искове по реда
на чл. 50 ЗЗД може да бъде извлечен и от определение № 829/04.12.2018г.,
постановено по гр. дело № 2483/2018г. н ВКС, същото постановено при първоначално
разглеждане на спора.
С посочването на правилната и изначална правна квалификация, с която съдът е
сезиран, не се стига до възстановяване на изтекли вече процесуални срокове на
страните, в рамките на които същите са имали възможност да правят съответните
твърдения, насрещни възражения и да попълват делото с доказателства.
Правопораждащите факти както при първоначалната квалификация на иска, така и при
последващото му преквалифициране са идентични. На страните са били дадени
конкретни указания за доказване на релевантинте за спора факти, поради което и
съдът в определението си констатира, че в конкретната хипотеза не се констатира
наличието на обстоятелства във връзка с твърденията и възраженията по евентуалния
иск, за които страните да не сочат доказателства. Именно с оглед така установено от
страна на съда, на страните не се дадоха указания, че за конкретни факти свързан с
техни твърденията, респ. възраженията по евентуалния иск те не се сочат
доказателства.
При изложените съоръжения направените от ответниците с молба от
28.02.2025г. доказателствени искания за допускане на съдебно – техническа експертиза
и гласни доказателства следва да бъде оставено без уважение, доколкото по делото
спрямо етапа, в който се намира то са настъпили процесуални преклузии обуславящи
невъзможността за попълване на делото с доказателства. Наред с това следва да бъде
посочено, че така посочените обстоятелства не са нови или нововъзникнали такива, на
които ответниците да се позовават и които желаят да докажат в хода на процеса.
По отношение на писмените доказателства, с които ответниците желаят да
установяват посочените в молба от 28.02.2025г. възражения следва да бъде посочено,
че приложение намира горепосоченото, което съдът изложи във връзка с искането им
за допускане на съдебно – техническа експертиза и гласни доказателства.
Представените нотариален акт за собственост №120/1964г., № 32/1992г, клетвена
декларация от 1997г., нотариален акт № 27/1997г., нотариален акт за учредяване на
вещно право на ползване №187/2004г., не са нови или нововъзникнали доказателства,
такива, които ответниците на този етап са узнали за съществуването им, поради което
5
сега правят доказателствено искане за приобщаване към доказателствата по делото.
Изпълнителният лист от 2018г., молбата за образуване на изпълнителното дело
№522/2018г., вписаната ипотека от третото лице –помагач, определение по гр. дело №
1149/2022г. на ВКС, молба с искане за заличаване на вписана ипотека, решение по гр.
дело № 2294/2018г. на ВОС, решение по в.гр. дело № 389/2021г. на АПСВ,
определение по гр. дело №1149/2022г. на ВКС, изпълнителен лист от 20.12.2021г. на
АПСВ, молба за образуване на изп. дело №3035/2021г. на ЧСИ С., решение по гр. дело
№ 88/2022г. на ВОС, решение по гр. дело № 503/2022г. на АпСВ, определение по гр.
дело № 1661/2023г. на ВКС, изпълнителен лист от 09.12.2022г. издаден от АпСВ и
молба за образуване на изп. дело №2739/2022г. на ЧСИ С., съдът намира, че не следва
да бъдат приети към доказателствения материал по делото, доколкото от една страна
не се сочи с тези писмени доказателства, в това число и съдебни актове, кои
релевантни за спора факти ще се установяват, съответно какво е отношението на тези
доказателства към спора.
Предвид релевираното възражение, че на ищците вече е заплатено обезщетение
в размер на 276563,88 лева, съдът намира, че следва да приеме представеното
удостоверение № 3626/12.03.2019г. по изп. дело № 522/2018г. на ЧСИ С. с район на
действие ВОС, като същото и съобразно възражението на ответната страна следва да
бъде обсъдено по същество на спора.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1169/04.03.2025г. постановено по гр. дело №
2417/2024г. на ВОС, в частта, с която са заличени в качеството им на ответници в
производството по гр. дело № 2417/2024г. на ВОС Х. М. Б., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. *********, както и Н. М. Б., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. *********,
както и в частта, с която са дадени указания на ищците да посочат с адреси за
призоваване надлежни ответници – правоприемници на починалият в хода на процеса
ответник М. Х.в Б., б.ж. на гр. Варна, като съобразят, че по отношение на последния е
вече конституирана неговата преживяла съпруга, съответно че са вписани откази от
наследство досежно неговите низходящи, като наследници от първи ред.
ДА СЕ ВПИШАТ в списъка за призовани страни по делото в качеството им на
ответници в производството по гр. дело № 2417/2024г. на ВОС - Х. М. Б., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. *********, както и Н. М. Б., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. *********.
ПРИЕМА КЪМ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА по делото представеното с молба вх.
№ 6081/28.02.2025г. от ответниците удостоверение № 3626/12.03.2019г. по изп. дело
6
№ 522/2018г. на ЧСИ С. /л.70 от делото/, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
съдържащи се в молбата за допускане на съдебно – техническа експертиза, събиране
на гласни доказателства и приемане на писмени доказателства, както следва:
нотариален акт за собственост №120/1964г., № 32/1992г, клетвена декларация от
1997г., нотариален акт № 27/1997г., нотариален акт за учредяване на вещно право на
ползване №187/2004г., изпълнителният лист от 2018г., молбата за образуване на
изпълнителното дело №522/2018г., вписаната ипотека от третото лице –помагач,
определение по гр. дело № 1149/2022г. на ВКС, молба с искане за заличаване на
вписана ипотека, решение по гр. дело № 2294/2018г. на ВОС, решение по в.гр. дело №
389/2021г. на АПСВ, определение по гр. дело №1149/2022г. на ВКС, изпълнителен
лист от 20.12.2021г. на АПСВ, молба за образуване на изп. дело №3035/2021г. на ЧСИ
С., решение по гр. дело № 88/2022г. на ВОС, решение по гр. дело № 503/2022г. на
АпСВ, определение по гр. дело № 1661/2023г. на ВКС, изпълнителен лист от
09.12.2022г. издаден от АпСВ и молба за образуване на изп. дело №2739/2022г. на
ЧСИ С..
ДА СЕ РАЗШИЯТ от делото неприетите писмени доказателства, с изключение
на посоченото удостоверение, след което делото да се преномерира.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за приемане към
доказателствения материал по делото на представени с молба вх. № 8133/20.03.2025г.
писмени доказателства, както следва: молби с вх.№ 8409/05.12.2023г. и №
7573/02.11.2023г. по в.гр. дело № 421/2023г. на АпСВ, така и протокол №
206/06.12.2023г. по посоченото дело.
ПРИЛАГА към делото молба вх. № 8133/20.03.2025г. от ищците и молба вх. №
6545/06.03.2025г. от третото лице – помагач на ответниците.
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.04.2025г. от 10,00 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото,
чрез процесуалните им представители.
ДА СЕ ИЗГОТВИ отговор до Апелативен съд – Варна във връзка с искане
№8086/20.03.2025г., като бъде посочено, че производството пред ВОС се разглежда
под гр. дело № 2417/2024г. по описа на ВОС, като същото е насрочено за разглеждане
в съдебно заседание на 24.04.2025г.
Определението не подлежи на обжалване.
7
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8