Номер 68310.09.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 10.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело №
20201700500494 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано по въззивна жалба от П. Т. П. против Решение № 2 от 19.02.2020 г. по гр.
д. № 198/2019 г. на РС – Трън, в частта в която по предявените от Министерство на
външните работи срещу П. Т. П. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата общо от 12 792.23 лева, както следва: 5766.10 лева -
командировъчни средства за неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с
командирования за периода 19.07.2017 г. -31.12.2017 г. на основание по чл. 6, ал. 2, т. 3 от
Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат; 2883.05 лева -
командировъчни средства за дете до 18-годишна възраст, пребиваващо в страната заедно с
командирования за периода 19.07.2017 г. -31.12.2017 г. на основание по чл. 6, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат; 333.35 лева - учебни
такси за едно дете за периода 19.07.2017 г. - 31.12.2017 г. на основание чл. 15, ал. 1 от
Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат; 2151.41 лева -
медицинска застраховка на съпруга и дете, пребиваващи е страната заедно с
командирования за периода 19.07.2017 г. - 31.12.2017 г. на основание чл. 14 от Наредбата за
командировъчните средства при задграничен мандат; 1658,32 лева - лихви за забава от
датата на обогатяването до 15.04.2019 г. - датата на подаването на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК от страна на МВнР;
както и лихвите върху сумите от 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част.
При постановяването му съдът не се съобразил със събраните по делото доказателства и не
обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност; неправилно е приложен и материалният
закон. На първо място, съдът неправилно и необосновано не е взел предвид направеното в
отговора възражение, че в исковата молба е налице противоречие между обстоятелствената
част и петитума на исковата молба, в който се претендира установяване на „неоснователно
обогатяване" на ответника, като в същото време такова твърдение не се установява от
подаденото от ищеца заявление по реда на чл.410 от ГПК. Производството по делото е
1
продължение на заповедното производство и се развива по реда на чл.124 от ГПК, във
връзка с чл.422, ал.1 от ГПК. Искът за неоснователно обогатяване е по чл.55 от ЗЗД и не
може да се развива по реда на чл.124 от ГПК, който е приложим само в случай, че не е
предвидена друга правна възможност за защита. Освен това петитумът е напълно неясен и
неточен, поради което счита, че на ищецът е следвало да се укаже да го конкретизира. На
второ място се сочи, че е налице грешка на съда, както при цитиране на приетото
заключение на експертизата, така и при формиране на волята, при установяване на размера
на полученото и евентуално дължимото от ответника. В мотивите съдът е приел, че
ответникът не оспорва, че е получил сума от 11 133.91 лева, а в следващото изречение е
прието, че задължението е 12 792,23лв., като неправилно е прието, че разликата между тези
две суми е 273,20 лв., а тя всъщност е 1658,32 лв. /за която сума съдът е приел, че искът
следва да бъде отхвърлен/. На следващо място, съдът неправилно и необосновано е приел,
че не е налице добросъвестност от страна на ответника при получаване на процесната сума
и не е приложил чл. 271, ал. 1 КТ, като в тази връзка се излагат доводи, че Към исковата
молба са представени месечни декларации от ответника за претендирания период, от които е
видно, че същият е декларирал, че го придружават съпруга и дете. Тези декларации обаче не
представляват искане за заплащане на каквито и да е суми. В същото време е представено
открито писмо изх.№ Кв-05-1164/24.08.2017г., от което е видно, че е направено искане,
съпругата на ответника А.Б.П., да изпълнява функциите на касиер в посолството, за което да
бъде сключен договор за външна услуга. От приложените документи не се установявало и
по делото не се събрани никакви доказателства дали претендираните суми не са изплатени
за извършена от нея работа, по договор за външна услуга - касиер в посолството. От друга
страна обаче, тези безспорни факти говорят, че както представителите в посолството, така и
тези в Министерство на външните работи, отлично са знаели кой придружава ответника и в
кой период /дори са отправили искане съпругата му да бъде назначена на договор за външни
услуги/. Самият ответник не е подписвал и депозирал никакви искания за заплащане на
допълнителни средства, което е станало единствено по решение на ръководителите му /в
случая работодателят му/. Освен това не се касае за изплащане на командировачни средства,
както неправилно е приел съда и в каквато насока са мотивите. Освен горното, съдът е
следвало да обърне внимание и на факта, че при образуване на делото, ищецът не е взел
предвид докладната записка на ответника от 27.09.2018г., в която същия е взел становище
по връчената му покана за доброволно изпълнение. Видно от същата, неговите действия са
на добросъвестно лице, като по никакъв начин не е нарушено законодателството. Всички
получени от него суми, са му изплатени на основание разпореждане на ръководителя на ЗП-
Москва, а ведомостите и разходните документи са се намирали и са съхранявани от
финансовия отдел на Министерството. В случая всички са били уведомени и са били наясно
за това, какви средства е получавал ответника, а при положение, че той безспорно е
добросъвестен, е недопустимо да му се претендира заплащане на лихви за нещо, което му е
заплатено по нареждане на ръководителите му. На последно място, съдът е следвало да
вземе предвид и становището на ответника, че към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, така и към исковата молба, не са представени никакви
2
доказателства за размера на задължението, съответно на претенцията към ответника. Към
исковата молба са представени разходни касови ордери за изплатени общи суми за всички
служители в Посолството на Република България в град Москва, от които по никакъв начин
не може да бъде установено, какви точно суми са били предназначени за доверителя ми. От
друга страна, представените ведомости не са подписани от ответника. Освен това, в тези
ведомости фигурират суми, които нямат нищо общо с претендираните. Във втората графа на
ведомостите е посочено името на ответника и „дете и съпруга", но не става ясно какви са
средствата за неговото възнаграждение и какви за „дете и съпруга", както и, колко са
средствата за дете и колко за съпруга, които трябва да бъдат конкретизирани, тъй като
претенцията е отделно за съпругата и отделно за детето. Претендираните с исковата молба
суми не отговарят на тези, които са посочени във ведомостите, а съдебното решение е
мотивирано единствено със заключението на вещото лице, което обаче е работило по
документи, които не се намират в кориците на делото и нито съдът, нито ответникът се е
запознал с тях. Горното становище се отнася и за претендираната лихва и заплатени суми за
застраховки. От нито един от представените с исковата молба документи не се установява
размерът на претендираните суми за заплатени застраховки /застраховката е обща и не е
посочено за кое лице, каква е заплатената сума/, а лихвите на практика са изчислявани върху
суми, различни от претендираните /в точка 2.2 на стр.3 се претендира лихва от 402.78 лева
върху сумата от 2327.44 лева, представляваща медицинска застраховка, за периода от
30.08.2017г. до 15.04.2019г., като не са представени никакви доказателства, че към
началната дата -30.08.2017г. такава сума е била изплатена от ищеца, както и за кой от
придружаващите се отнася тя. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване
на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете изцяло. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по
подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за
потвърждаване на решението в обжалваната част. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
3
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер
на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 07.10.2020 г. от 10,00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4