ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
16.03.2021
г., гр. Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, на шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание, в състав съдия
Иванка Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Пенчева ч. н. дело № 87/2021
г. по описа на Районен съд Велинград и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал. 5 НПК
Образувано е по жалба на М.М.О. вх. №
260585/02.02.2021г., чрез адв. Ариф-АК Пазарджик и на жалба вх. № 22.02.2021г.,
подадена от М.М.О. и Р.С.О.,***, срещу
Постановление от 14.01.2021 г. на Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград, с
което на основание чл. 243, ал.1, т. 1 НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК
е прекратено ДП № 756/2019 г. по описа на РП Велинград и ЗМ № 514/2019 г. по описа на РУ Велинград,
водено за това, че през месец юли 2019 г., в гр. Велинград, самоволно не по
установения по закона ред е осъществено едно оспорвано действително или
предполагаемо право, като случая не е маловажен-престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
Релевират
се идентични бланкетни доводи незаконосъобразност на обжалваният акт и се иска
неговата отмяна. Жалбоподателите считат, че решаващите изводи на прокурора за
несъставомерност на престъплението за неправилни и необосновани. Претендират
отмяна на наказателното постановление.
Жалбите са процесуално допустим.
Подадени са в срока по чл. 243, ал. 4 НПК /препис от обжалвания акт е връчен на
М.М.О. на 22.01.2021г., а на Р.С.О. на
17.02.2021г., а жалбите са подадени съответно на 25.01.2021г. и 18.02.2021г./,
от легитимирани страни- пострадали от престъплението лица.
Обжалваното Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 14.01.2021г. е постановено, след като с Определение №
312/29.06.2020г. по ч.н.д. 182/2020г. на РС Велинград, е отменено Постановление
от 16.04.2020г. за прекратяване на досъдебно производство № 756/2019г. по описа на РП Велинград и ЗМ №
514/2019г. по описа на РУ Велинград и делото е върнато на РП Велинград за
извършване на допълнителни действия по разследване на обстоятелствата
извършвани ли са на 03.08.2020г. от М.О., М. Е. и М. Д. действия по премахване
на метален кол, поставен на границата на имота на жалбоподателите, пускане на
овце в имота на М. и Р.О. и косене на трева на следващия ден. Указано е, че
подлежи на доказване и обстоятелството за съществуващ имуществен спор между
жалбоподателите от една страна и свидетелите Онбашев, Еланов и Дишов.
Посочени
са действията, които следва да бъдат извършени-разпит на всички свидетели и
провеждане на очна ставка между Р.О. и М.О..
В изпълнение на указанията са разпитани
отново свидетелитеС.М.П., Р.С.О., М.М.О., Е. Р. Д., М.С.О., Д. Д.Ш. и А. В. Ю..
За да постанови обжалваният акт,
прокурорът от Районна прокуратура Велинград е приел, че реално спор за
ползването или собствеността на процесния имот няма, което налага извод, че не
е извършено престъпление самоуправство. Аргументите на прокурора са, че такива твърдения
са изложени единствено от М.О. в с жалбата от 09.07.2019г., но не се установява
от разпита на останалите свидетели или
от писмените доказателства.
Приел е също, че от събраните по делото
доказателства, не може да се счита за безспорно установено наличието на отправени
от М.О. и неговите роднини заплахи или
извършени от тях самоуправни действия спрямо М.О. и неговото семейство,
включително и на 03.08.2019. Аргументите са, че за това няма подадени сигнали
на ЕЕНСП 112 в деня, когато се твърди, че са се случили, а едва впоследствие
пострадалите са се обърнали към Прокуратурата. Прието е, че пропускът на
жалбоподателите да сигнализират незабавно за тези действия, при което
компетентните органи са били длъжни да изпратят полицейски екип на мястото на
извършване на деянието, е затруднило доказването на самоуправни действия,
а подаване на жалбата с изнесени в нея
неясни твърдения впоследствие ги прави
трудно установими. Прието е, че твърденията на жалбоподателите О.
за премахнати колчета и окосена ливада в подаваните жалби да различните органи
са противоречиви и че не се подкрепят от показанията на свидетелката Шуманова.
Прието е, че здравословното състояние на С.О. изключва възможността да участва
при извършване на сочените действия.
Прокурорът е счел, че противоречивите
показания на пострадалите О. ги правят недостоверни, поради което тезата им за
извършени самоуправни действия е сериозно разколебана.
Приел е също, че отправените реплики към
свидетелите Отбаши не обосновават извод за престъпление закана за убийство или
закана с друго престъпление, а последващите действия-премахване на колчета и
косене на ливада дори да се игнорират противоречията на свидетелите и да се
приемат за осъществили се, сочат, че случаят е маловажен и следователно
деянието е несъставомерно.
В заключения, е прието, че поради
противоречието в показанията на свидетелите М.О., Р.О. и Светлин Пехливанов,
които не коресподирали с останалия доказателствен материал, водели до
единствения възможен извод, че не е извършено престъпление самоуправство или
друго деяние, осъществяващо състав от особената част на НК и наказателното
производство следва да бъде прекратено.
Съдът
счита изводите на прокурора за неправилни, основаващи се на превратно тълкуване
на материалния закон и изградени при непълнота на доказателствата.
Изводът за липса на имуществен спор между М.О. и Р.О. от една страна и М.О.
от друга е необоснован. В показанията си от проведения разпит, след дадените с
Определение № 312/29.06.2020г. по ч.н.д. 182/2020г. указания, свидетелите М.О.,
Р. О. и Светлин Пехливанов излагат, че М.О.
се е снабдил с титул за собственост на имота, който преди това бил ползван от М.О. и М. Д.. Снабдяването с
констативен нотариален акт за собственост за имот, който се ползва от друго
лице е индиция за съществуващ спор за право. За имуществен спор между бащата на М. Онбашев и М.О. съобщава
в показанията си свидетеля Росен Дишов.
Самият М.О. не отрича, че по отношение на имота, който стопанисва баща му С.О.,
свидетелят М.О. предявява претенции. В показанията на свидетелите относно обстоятелството
за съществуващ имуществен спор не са налице противоречия и същото следва да се
приеме за безспорно установено. Съдът счета за нужно да посочи, че предварителното оспорване на имущественото
право не е необходимо, да се е развило непременно като съдебен спор. Достатъчно
е това да се е реализирало чрез фактически действия от насрещната страна.
Прокурорът е обосновал изводите си, че на 03.08.2019 г. от М.О. и М. Еланов не са извършени сочените в
жалбата от 05.08.2019г. действия по махане на поставен на имотната граница кол,
пускане на техни овце да пасат в имота на жалбоподателя и косене на тревата на
следващия ден от А.Д., без да изпълни в цялост указанията на съда в Определение
№ 312/29.06.2020г. по ч.н.д. 182/2020г. на РС Велинград за разпит на всички присъствали
по време и на място лица. Свидетелите М. Е. и М. Д., посочени в жалбата, не са
разпитвани изобщо, а от показанията на свидетеля М.С.О., дадени при разпита му
на 20.10.2020г., не може да се установи задаван ли му е въпрос за извършването
на тези действия на конкретната дата 03.08.2019г. Вместо това представителят на
държавното обвинение е заключил, че такива действия не са извършвани, защото на
същия ден не е подаван сигнал за тях на телефон 112, което според него е направило
доказването им невъзможно и е индиция за недостоверността им.
Съдът счита този извод за неправилен. Не
съществува задължение за правните субекти да сигнализират за извършени деяния,
които застрашават техни права или законни интереси или реално ги увреждат в
деня на извършването им, нито че това следва да стане непременно чрез обаждане
на ЕННСП. Подаването на жалба до прокуратурата е надлежно предприето действие
за сигнализиране за евентуално извършено престъпление и това е станало във
възможно най-краткия срок-на 05.08.2019г., т.е. в първия работен ден след
извършване на деянието. Неоснователна е тезата, че този пропуск е затруднил
разследването, тъй като е направило невъзможно изпращането на полицейски
служители на местоизвършването на деянието, които биха установили сочените
действия и прилагането на записите по досъдебното производство. Изпращането на
полицейски екип след подаден сигнал за извършено престъпление или друго
нарушение на обществения ред, макар да е закономерно действие, не предполага,
че пристигналите служители ще установят извършването му на момента. Дори
напротив, логично при подаден от някого
сигнал извършителите да преустановят действията си, именно за да не бъдат
установени и доказани.
Записите на подаваните на телефон 112
сигнали не са единственото възможно доказателство по НПК за установяване данни
за наличие на извършено престъпление, поради което неподаването на сигнал, а
оттам липсата на записи, не може да се приема като пречка за доказването. Доказването
в наказателния процес става чрез събиране на предвидените в НПК доказателства,
сред които са показанията на лицата, присъствали при извършване на престъплението,
чрез разпита им като свидетели. В настоящия случай, с Определение № 312/29.06.2020г. по ч.н.д. 182/2020г. на РС
Велинград, са дадени указания да се разпитат лицата, които се сочат, че са присъствали
по време на извършване на твърдените от жалбоподателите действия в жалбата им
до РП Пазарджик-ТО Велинград. Тези указания не се изпълнени в цялост. Въпреки
това обаче представителят на държавното обвинени е приел, че самоуправни
действия не се извършвани, който извод е изграден без да са извършени всички
допустими и възможни действия по разследваното за събиране на доказателства. В
случая, фактическата обстановка е останала неизяснена, което е довело до
прибързани, а оттам и погрешни правни
изводи за липса на обективни признаци от състава на престъплението
самоуправство.
По тези съображения, съдът счита, че
обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство следва
да се отмени и делото да се върне на РП Пазарджик ТО Велинград, с указания да се
разпитат като свидетели М.С.О., М.М. Е. и М. А. Д. за обстоятелствата вадили ли
са на 03.08.2019г.О. и Е.. поставен кол на имотната граница на собствения на
жалбоподателите О. имот, пускали ли са в имота на О. да пасат овце и косил ли е
трева М. Д. на следващия ден-
04.08.2019г. в имота на О..
След
разпита им, дадените показания да се съпоставят с показанията на свидетелите
М.О., Р.О. и Св.П.и при констатирани противоречия между различните групи свидетелски
показания, същите да бъдат отстранени по предвидения за това процесуален ред 143,
ал. 5 НПК, чрез провеждане на очни ставки.
След извършване на тези процесуални
действия, прокурорът да изложи мотиви кои от показанията на свидетелите
кредитира и въз основа на кои от тях е изградил фактически и правни изводи за
съставомерността, респективно несъставомерността на престъпление самоуправство.
В
случай, че приеме, че сочените в жалбата от 03.08.2019г. са се
осъществили, да установи по предвидени за това процесуален ред дали същите са
инцидентна проява или са случвали и друг път, едва след което да
прецени дали случаят е маловажен.
В случай, че прецени, че извършеното
деяние не осъществява състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, да изложи
съображения налице ли са данни за друго извършено престъпление, а в случай, че
приеме, че същото се преследва по тъжба на пострадалия да уведоми М. О. и Р.О.
за правата им по чл. 80 НПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
243, ал. 5 НПК, във вр. с чл. 243,
ал. 6, т. 3 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.01.2021 г. на
Районна прокуратура Пазарджик-ТО Велинград, с което на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е прекратено ДП № 756/2019 г. по описа на РП
Велинград и ЗМ № 514/2019 г. по описа на РУ Велинград.
ВРЪЩА досъдебното производство на
Районна прокуратура Пазарджик- ТО Велинград за изпълнение на указанията
съобразно мотивната част.
Определението подлежи на обжалване и протест
в 7 - дневен срок от съобщаване, че е изготвено пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева