Решение по дело №639/2018 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260035

гр. Перник, 17.06.2022 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 13.04.2022 г., ІII-ти въззивен състав:

 

Председател: Бисер Петров

        Членове: Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Кристиан Петров в.гр.дело № 00639 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от Л.И. против решение № 532/05.06.2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение от 9.10.2018 г., постановени по гр.д. № 4787/2018 г. на РС – Перник, постановени във втората фаза на делбата в частта, с която е изнесен на публична продан ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. 55871.507.8852 с адрес - *** с площ по КККР- 2986 кв.м., при граници подробно описани в решението, както и е отхвърлена претенцията на Л.И. по реда на чл.346 от ГПК срещу ответниците М.А. и Д.С. за заплащане на сумите по 473.58 лв. за всеки един от тях и е осъдена Л.И. да заплати сумата от 4518.40 лв. държавна такса върху дела си и сумата от 100 лв. държавна такса върху претенцията й по сметки и са осъдени ответниците да й заплатят по 184.57 лв. разноски по делото за двете съдебни фази.

Жалбоподателят поддържа, че при извършване на делбата съдът не е спазил основния принцип, според който всеки от съделителите при възможност следва да получи дял в натура. Съдът неправилно постановил изнасяне на ПИ с ид. 55871.507.8852 на публична продан, въпреки становището на гл. архитект на Община-Перник относно поделяемостта на имотите допуснати до делба,като съгласно това становище ПИ с ид. 55871.507.8852 е поделяем съгласно заключението на в.л.Е.А. от 30.06.2017 г. на три реални дяла съгласно правата на страните и указаните идеални части. Относно поделяемостта на имота е изготвена и скица-проект за делба на имота от СЕКК- гр.П. и становище относно поделяемостта като с удостоверение № *** г. на Началника на СГКК- гр.П. заявява,че по повод заявлението на жалбоподателката заявените нови обекти в кадастъра получават следните нови идентификатори - за 3 бр. поземлени имоти - 55871.507.8876, 55871.507.8877 и 55871.507.8878,като са нанесени нови обекти в КККР на *** съгласно приложението към издаденото удостоверение и скица-проект за разделянето на имота на три нови имота. По отношение на претенцията по чл.346 от ГПК за възстановяването на ПИ 55871.507.8852 са водени няколко дела, като ответниците не са давали средства за воденето на делата и не са участвали в плащането на разноските по тях. Съгласно чл.30 ал.3 от ЗС всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно с частта си, тъй като ответниците са получили право на собственост върху имота,който е възстановен изцяло със средства на жалбоподателката ,то те следва да участват и в разноските относно възстановяването на имота съобразно частта си. По делото са представени доказателства за направените разноски във връзка с водените дела. Иска се отмяна решението на ПРС в обжалваните му части и да се постанови ново решение, с което да се извърши делбата на имота изнесен на публична продан по реда на чл.353 от ГПК, да се уважи претенцията на Л.И. по чл.346 от ГПК и да се измени решението в частта относно присъдените разноски и държавни такси по делото.

М.А. и Д.С. са обжалвали решение № 532/05.06.2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение от 9.10.2018 г., постановени по гр.д. № 4787/2018 г. на Районен съд – Перник в частта, с която е поставен в дял на Л.В.И. УПИ *** в кв.** по рег. план на ***, а на М.Л.А. и Д.Л.С. е поставен в общ дял УПИ *** в кв.**по рег. план на *** и са осъдени да заплатят на Л.В.И. сумата от 10 490.67 лева за уравняване на дяловете, както и направените разноски по делбеното дело. Иска се отмяна решението на ПРС в обжалваните му части и да се постанови ново решение, с което да се уважи жалбата им.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът, с оглед предмета на спора, очертан от въззивните жалби, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила Решение № 1201 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 4787/2015 г. на РС – Перник е допусната съдебна делба между Л.В.И. при делбена квота от 4/6 ид. части, М.Л.А. при делбена квота от 1/6 ид. част и Д.Л.С. при делбена квота от 1/6 ид. част на следните недвижими имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. 55871.507.8852, с адрес на поземления имот ***, с площ по кадастрална карта 2986 кв, м., номер по предходен план: ***, при съседи на поземления имот: 55871.507.575, 55871.507.8853, 55871.507.559, 55871.507.550, 55871.507.191, 55871.507.192. и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. 35871.507.86, с адрес на поземления имот: ***, с площ по кадастрална карта: 2662 кв. м., със стар идентификатор: ***, квартал ***, парцел ***, при съседи на поземления имот: 55871.507.90, 55871.507.89, 55871.507.88, 55871.507.574, 55871.507.80, 55871.507.549, 55871.507.81, 55871.507.82, 55871.633.3.

Относно приложимия способ за делба:

Определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба са четири: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези по чл. 349 ГПК; теглене на жребий по чл. 352 ГПК; разпределение по чл. 353 ГПК и извършване на публична продан по чл. 348 ГПК.

Относно поземлен имот с ид. 55871.507.86 с площ 2662 кв.м. съгласно приложената скица на община Перник и становище на гл. архитект на Община-Перник е видно, че същият попада в терена на улица с ОТ * - ОТ ***, улица с ОТ ***-ОТ ***- ОТ ***- ОТ *** - ОТ ***, УПИ *** в кв. ** и УПИ *** в кв.** от действащия  рег. план на ***. След като УПИ *** в кв. ** и УПИ *** в кв.** са урегулирани, пространственият обхват на правото на собственост върху тях се лимитира от дворищно-регулационните линии, които очертават границите на парцела (УПИ) и правото на собственост - чл.14,ал.5 от ЗУТ, поради което именно УПИ са самостоятелен обект на правото на собственост. В конкретната хипотеза съдът е длъжен да извърши делбата според заснемането на УПИ *** в кв. ** и УПИ *** в кв.** по рег. план като отделни, а не по кад. карта като един общ и при положение, че съгласно чл.2, ал.1 ЗКИР кадастралната карта има информативно значение и от тази гледна точка фактът дали и как даден имот е отразен в кадастралната карта, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права.

В задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 171 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 4171 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о, решение № 634 от 04.10.2010 г. по гр.д.№ 1378 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. решение № 459 от 23.11.2011 г. по гр.д.№ 82 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., се приема, че делбата задължително се извършва чрез разпределение по чл.353 от ГПК или чрез теглене на жребие, когато допуснатите до делба имоти могат да бъдат разделени на толкова дяла, колкото са колената наследници. Съгласно чл.69 от ЗН всеки сънаследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. За да се спази този основен принцип при делбата, когато съделителите са наследници от различни колена и делбените имоти не могат да се поделят на толкова дяла, колкото е броя на съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена, е допустимо делбата да се извърши по колена, а едва след това да се извърши и делба на предоставения в общ дял на съделителите от едното коляно имот, ако тези съделители поискат това.

В настоящия случай допуснатите до делба имоти УПИ *** в кв. ** и УПИ *** в кв.** по рег. план са обособими на 2 дяла (самостоятелни обекти на собственост), колкото са и колената наследници – съделителите са наследници на общия наследодател А. М. М.. Обстоятелството, че ищцата Л.И. е придобила част от дела си в съсобствеността чрез дарение не променя наследствения характер на имотите. В Решение № 86 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 31 от 10.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2607/2020 г., II г. о., ГК и др. е прието, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост. Това е така защото имотът остава наследствен за всички сънаследници. Разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. Въпреки разпореждането в съсобствеността не участват трети за наследството лица. Публичната продан - чл.348 ГПК, ще лиши и тримата съделители от възможността да получат в свой дял урегулиран поземлен имот, затова този способ за ликвидиране на съсобствеността в конкретния случай е неподходящ. Следователно следва да се извърши делба на УПИ *** в кв. ** и УПИ *** в кв.** чрез разпределение по чл.353 от ГПК или чрез теглене на жребие по колена, след като за наследниците от всяко коляно /но не и за всеки един от тях/ може да се обособи отделен дял от допуснатите до делба имоти. Тези дялове са еднакви по вид, тъй като представляват урегулирани поземлени имоти. Съгласието за разпределяне в общ дял на двама или повече съделители, които са от едно коляно, е релевантно, за да се обособят дялове за всички съделители и да се приложи чл. 353 ГПК, но не е условие, за да се разпределят имоти, които са еднакви по вид, предназначение и стойност – арг. от ТР № 2 от 11.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГК. Когато до делба са допуснати еднакви по вид и предназначение недвижими имоти, чийто брой съответства на броя на съделителите/колената, извършвайки делбата по чл. 353 ГПК следва да постави в дела на всеки съделител/коляно от еднородните имоти – арг. от ТР № 2 от 11.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГК.

Неподходящ способ за извършване на делбата по настоящото дело е и този по чл. 352 ГПК чрез теглене на жребие. Тегленето на жребий в случая ще бъде много неудобно по смисъла на чл. 353 ГПК и т. 5б на ППВС № 7/1973 г., тъй като съделителят- ищцата Л.И. полага грижи за УПИ *** в кв. **, засадила е дръвчета в него и го е облагородила и следователно приложимият способ за делба е по чл. 353 ГПК. Ето защо УПИ *** в кв. ** следва да бъде възложен по реда на чл. 353 ГПК в дял на Л.И., а УПИ *** в кв.** - в общ дял на М.А. и Д.С., като разликата в цената на дяловете се изравни в пари. Според заключението на вещото лице А. на л. 215-217 от първоинстанционното дело цената на УПИ ***, кв. ** е 28 448,00 лв., а на УПИ ***, кв. ** - 29 960,00 лв. Общата оценка на двата дяла е 58408 лв., от които ищцата-съделител притежава квота 4/6 или 38938,66лв., а всеки от ответниците-съделители притежава квота по 1/6 или по 9734,66лв. Ответниците-съделители получават дял, който е по-скъп от квотата им с по 5245,33лв., затова те следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата- съделител сумата от 10490,67лв. или всеки по 5245,33лв. за уравнение на дяловете. Макар тази сума да е относително висока, следва да се има предвид, че подобно разпределение в най-голяма степен ще съответства на установения в чл. 69, ал. 2 ЗН принцип за получаване от съделителите най-близък по стойност на общата си квота от съсобствеността реален дял, както и обстоятелството, че тя е формирана и при отчитане, че съделителят- ищцата Л.И. е била във владение на УПИ *** в кв. **, полага грижи за имота, засадила е дръвчета в него и го е облагородила. Правилно при тези обстоятелства с обжалваното решение делбата на делбените имоти УПИ *** в кв. ** и УПИ *** в кв.** е извършена чрез способа по чл. 353 от ГПК, което относно способа следва да бъде потвърдено, включително и в частта за присъдените суми за изравняване на дяловете.

Относно делбен имот с ид. 55871.507.8852 се установява от СТЕ пред РС, че може да се обособи в три самостоятелни дяла, като дяловете да отговарят стойностно на квотите на съделителите, като всеки от съделителите получи в свой дял реално обособени ПИ. Съгласно становище по чл.201 ЗУТ на гл. архитект на Община Перник поземлен имот с ид. 55871.507.8852 е поделяем. Представена е пред РС и скица-проект от ***г. на СГКК - гр. П. /л. 187 от първоинстанцинното дело/, в която имот с идентификатор 55871.507.8852 е поделен на три части като на всеки отделен имот е даден проекто идентификатор, както следва: поземлен имот с проектен идентификатор 55871.507.8878, с проектна площ от 498 кв. м.; поземлен имот с проектен идентификатор 55871.507.8877, с проектна площ от 498 кв. м. и поземлен имот с проектен идентификатор 55871.507.8876, с проектна площ от 1990 кв. В допълнително заключение пред РС с вх. № 7958/22.03.2018г. вещото лице А. е изготвил оценка на имотите в съответствие с приетото по делото становище по чл.201 от ЗУТ. Имотите съгласно скицата-проект от *** г. на СГКК - гр. П., са с пазарна стойност, както следва: поземлен имот с проектен идентификатор 55871.507.8878, с проектна площ от 498 кв. м. е с пазарна стойност 12 948,00 лв.; поземлен имот с проектен идентификатор 55871.507.8877, с проектна площ от 498 кв. м. е с пазарна стойност 12 948,00 лв.; поземлен имот с проектен идентификатор 55871.507.8876, с проектна площ от 1990 кв. м. е с пазарна стойност 51740,00 лв. След осъществена във въззивното производство процедура по чл. 201 от ЗУТ, със заповед № *** г. на кмета на община Перник е одобрено изменение на ПУП – ПР и ПЗ на поземлени имоти с идентификатори 55871.507.8878, 55871.507.8877 и 55871.507.8876 по кадастралната карта, попадащи в кв. 37 по плана на ***, като поземлени имоти с идентификатори 55871.507.8878, 55871.507.8877 и 55871.507.8876 по кадастралната карта се урегулират в три нови урегулирани поземлени имоти: УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, което в съвкупност обосновава извод на въззивния съд за поделяемостта на имотите според броя на съделителите, съгласно водещия принцип по чл.69, ал.2 ЗН за получаване на реален дял в натура с парично изравняване на неравенството в дяловете.

В случая ПИ с ид. 55871.507.8852 е обособим на 3 дяла (самостоятелни обекти на собственост), които дялове са еднакви по вид, тъй като представляват урегулирани поземлени имоти, обособени с горепосочената заповед № *** г.  и скица-проект от 28.11.2017г. на СГКК - гр. П.. Ако идеята за съставяне на равностойни по стойност дялове се прилага с нагласата за абсолютно изравняване, ще се достигне до изключване на водещия принцип по чл.69, ал.2 ЗН за получаване на реален дял в натура с парично изравняване на неравенството в дяловете. Публичната продан ще лиши и тримата съделители от възможността да получат в свой дял урегулиран поземлен имот, затова този способ - чл.348 ГПК за ликвидиране на съсобствеността е неподходящ. Неподходящ способ за извършване на делбата е и този по чл.352 ГПК, защото тегленето на жребий в случая е невъзможно по смисъла на чл.353 ГПК и т.5б на ППВС №7/1973г., доколкото дяловете на съделителите от имота са различни - съделителят- ищцата Л.И. има 4/6 ид. ч. и всеки от ответниците-съделители М.А. и Д.С. – по 1/6 ид. ч., при което при този способ е възможно съделителите с по-голям дял в съсобствеността да получат дял на по-малка стойност и обратно. С оглед това делбата следва да бъде извършена чрез способа по чл. 353 от ГПК, като за да се спази принципът по чл. 69 ЗН за реален дял, съдът разпределя допуснатите до делба имоти между съделители с различни квоти като възлага по-големите имоти на съделителя с по-голяма квота, а по-малките - на съделител с по-малка квота, без да е необходимо за прилагането на този способ съгласието на всички съделители, като разликата в цената на дяловете се изравни в пари. Поради това разпределението на имотите следва да бъде извършено по начин стойността на имуществото, което всеки съделител ще получи в дял да съответства максимално на общата стойност на дела му в съсобствеността. Най-близък по стойност на общата си квота от съсобствеността реален дял Л.И. ще получи, ако в неин дял бъде поставен поземлен имот с проектен идентификатор 55871.507.8876 /стойността на реалния й дял в този случай е 51 740 лв. при квота от 4/6 от трите дяла 51757.33 лв./. Най-близък по стойност до общата си квота от съсобствеността реален дял М.А. ще получи, ако в негов дял бъде поставен поземлен имот с проектен ид.55871.507.8877 /стойността на реалния му дял в този случай е 12 948 лв. при квота от 1/6 от трите дяла 12939,33 лв./. Съответно най-близък по стойност до общата си квота от съсобствеността реален дял Д.С. ще получи, ако в неин дял бъде поставен поземлен имот с проектен ид.55871.507.8878 /стойността на реалния й дял в този случай е 12 948 лв. при квота от 1/6 от трите дяла 12939,33 лв./. Пазарна стойност на поземлен имот с проектен ид.55871.507.8876 е 51 740,00 лв., а на поземлен имот с проектен ид. 55871.507.8878 и поземлен имот с проектен ид. 55871.507.8877 - по 12 948,00 лв. Общата оценка на трите дяла е 77636 лв., от които ищцата-съделител притежава квота 4/6 или 51757.33 лв., а всеки от ответниците-съделители притежава квота по 1/6 или по 12939,33 лв. Ответниците-съделители получават дялове, всеки от който е по-скъп от квотата им с по 8,67лв., затова те следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата- съделител сумата всеки по 8,67лв. за уравнение на дяловете.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е изнесен на публична продан ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.507.8852 по КККР на *** и делбата се извърши чрез разпределение на новообособените УПИ между съделителите при гореизложените условия.

Относно исковете по чл. 346 от ГПК:

Ищцата-съделител Л.И. е предявила срещу всеки от ответниците -съделители М.А. и Д.С. претенции по сметки в размер от по  473,58 лв. представляващи разноски по водени от наследодателката й дела по възстановяването на процесните имоти. С ППВС № 7/73 г., т. 4, "а", е прието, че тъй като основният предмет на делбеното производство е прекратяването на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат един срещу друг във връзка с делбената общност, предмет на делбата. Изхождайки от това разбиране, според установената практика тези претенции следва да се основават на вътрешните отношения между съсобствениците след възникване на съсобствеността, които са уредени в разпоредбите на чл. 30-33 ЗС, както и за извършени необходими разноски и подобрения и получените доходи от съсобствения имот, а претенцията на ищцата-жалбоподател - за разноски по водени от наследодателката й дела по възстановяването на процесните имоти, няма такъв характер. Тези претенции - разноски по водени дела по възстановяването на процесните имоти, не са във връзка със съсобствеността, дори и евентуалното извършване на разноски по водени дела само от единия съсобственик да е предотвратило намаляването на наследственото имущество, поради което претенцията по реда на чл. 346 ГПК е неоснователна и следователно решението на РС в обжалваната част, с която претенцията е отхвърлена следва да се потвърди.

Ответниците-съделители М.А. и Д.С. са предявили срещу ищцата –съделител Л.И. претенции по сметки в размер от по 300 лв. представляващи заплатен от М.А. и Д.С. местен данък за процесните имоти. По делото липсват доказателства, че данък за имота е заплащан от който и да е от съделителите М.А. или Д.С., поради което претенцията по реда на чл. 346 ГПК следва да бъде отхвърлена като недоказана и следователно решението на РС в обжалваната част, с която претенцията е отхвърлена следва да се потвърди.

По разноските

Доколкото оценката на имотите е основание за приложението на императивни правни норми (включително и относно размера на дължимите държавни такси - Решение № 31 от 10.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2607/2020 г., II г. о., ГК), първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта досежно дължимите държавни такси. На основание чл. 355, изр. първо ГПК всеки от съделителите дължи държавна такса в размер на 4% от пазарната стойност на делбените имоти – общо 136044 лв. /общо държавната такса е 5441,76 лв./, съобразно дела си в съсобствеността, като Л.И. дължи държавна такса от 3627,84лв., съобразно квотата си от 4/6, съответно М.А. и Д.С. – по 906,96 лв., съобразно квотите си от по 1/6. С обжалваното решение Л.И. е осъдена да заплати по сметка на РС – Перник д.т. 4518,40лв., съответно - М.А. и Д.С. сумите от по 1129,60лв., поради което обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която Л.И. е осъдена да заплати по сметка на РС – Перник д.т. за разликата над 3627,84лв. до присъдените от РС 4518,40лв., съответно - в частта, с която М.А. и Д.С. са осъдени да заплатят по сметка на РС – Перник д.т. за разликата над по 906,96 лв. до присъдените от РС по 1129,60лв.

Ищецът претендира и доказва разноски в делбеното производство общо от 1907,42 лв. – 800 лв. заплатено адв. възнаграждение и 1107,42лв. направени разноски извън адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), от която 4/6 е в тежест на ищеца, съответстваща на дела му в съсобствеността, като за останалата част задължени са ответниците, т.е. дължимите на ищеца от ответниците разноски възлизат всеки по 317,90 лв. и следва с настоящото решение да бъдат присъдени допълнително по 133,33 лв., съставляваща разликата между присъдените от РС по 184,57лв.

С първоинстанционното решение не са присъждани разноски в полза на ответниците, поради което независимо от изхода на спора този въпрос не може да бъде обект на преценка за пръв път от въззивната инстанция с настоящото решение.

В случая разликата в приложените от първата инстанция и от въззивната инстанция способи за извършване на делбата има за причина заповедта по чл. 201, ал. 3 ЗУТ. Нейното издаване и последици представляват нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, което първата инстанция е била в невъзможност да съобрази при постановяване на решението. Това обстоятелство настоящата въззивната инстанция е била длъжна и е съобразила като инстанция по същество, а направените от жалбоподателите разноски в настоящото въззивно производство имат за (единствена) причина упражненото от него право на въззивно обжалване. В този смисъл въззивния съд преценява, че направените от жалбоподателите разноски не следва да се поставят в тежест на останалите съделители, съответно всеки съделител следва да понесе сам направените разноски по въззивно производство.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 532/05.06.2018 г. по гр.д. № 4787/2018 г. по описа на Районен съд – Перник в частта, с която е изнесен на публична продан ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. 55871.507.8852 по КККР на ***, с адрес ***, с площ по кадастрална карта 2986 кв. м., номер по предходен план: ***, при съседи на поземления имот: 55871.507.575, 55871.507.8853, 55871.507.559, 55871.507.550, 55871.507.191, 55871.507.192, както и в частта за осъждане на Л.В.И., ЕГН ********** на основание чл. 355 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд - Перник, в полза на бюджета на Съдебната власт държавна такса – за разликата над 3627,84 лв. до присъдените от РС 4518,40лв.; в частта за осъждане на М.Л.А., ЕГН ********** и Д.Л.С., ЕГН ********** на основание чл. 355 от ГПК да заплатят по сметка на Районен съд - Перник, в полза на бюджета на Съдебната власт държавна такса – за разликата над по 906,96 лв. до присъдените от РС по 1129,60лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.353 ГПК и поставя в дял на Л.В.И., ЕГН ********** ***, следния недвижим имот: новообразуван УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, кв. ** по рег. план на ***, с площ от 1990 кв. м., находящ се в ***, съгласно изменение на ПУП – ПР и ПЗ, одобрен със заповед № *** г. на кмета на община Перник, с проектен идентификатор 55871.507.8876 по КККР, кв. ** по плана на ***, с проектна площ от 1990 кв.м., съгласно скица-проект от ***г. на СГКК – гр. П., при съседи описани в скицата-проект: 55871.507.575, 55871.507.8853, 55871.507.559, 55871.507.8877, 55871.507.8878, 55871.507.191, 55871.507.192, при стойност на този дял в размер на 51 740 лв.

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.353 ГПК и поставя в дял на М.Л.А., ЕГН ********** от ***, следния недвижим имот: новообразуван УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, кв. ** по рег. план на ***, с площ от 498 кв. м., находящ се в ***, съгласно изменение на ПУП – ПР и ПЗ, одобрен със заповед № *** г. на кмета на община Перник, с проектен идентификатор 55871.507.8877, по КККР, кв. ** по плана на ***, с проектна площ: 498 кв. м., съгласно скица-проект от ***г. на СГКК – гр. П., при съседи описани в скицата-проект: 55871.507.8876, 55871.507.559, 55871.507.8878, при стойност на този дял в размер на 12 948 лв.

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.353 ГПК и поставя в дял на Д.Л.С., ЕГН ********** от ***, следния недвижим имот: новообразуван УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, кв. ** по рег. план на ***, с площ от 498 кв. м., находящ се в ***, съгласно изменение на ПУП – ПР и ПЗ, одобрен със заповед № *** г. на кмета на община Перник, с проектен идентификатор 55871.507.8878 по КККР, кв. 37 по плана на ***, с проектна площ: 498 кв. м., съгласно скица-проект от ***г. на СГКК – гр. П., при съседи описани в скицата-проект: 55871.507.8876, 55871.507.8877, 55871.507.559, 55871.507.550, 55871.507.191, при стойност на този дял в размер на 12 948 лв.

ОСЪЖДА М.Л.А., ЕГН *********** от *** да заплати на Л.В.И., ЕГН ********** от *** за уравнение на дяловете сумата 8,67 лв.

ОСЪЖДА Д.Л.С., ЕГН ********** от *** да заплати на Л.В.И., ЕГН ********** от *** за уравнение на дяловете сумата 8,67 лв.

ОСЪЖДА Д.Л.С., ЕГН ********** от ***, да заплати на Л.В.И., ЕГН ********** от ***, допълнително сумата в размер на 133,33 лева - разноски по първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА М.Л.А., ЕГН ********** от ***, да заплати на Л.В.И., ЕГН ********** от ***, допълнително сумата в размер на 133,33 лева - разноски по първоинстанционното производство.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 532/05.06.2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение от 9.10.2018 г., постановени по гр.д. № 4787/2018 г. по описа на Районен съд – Перник в останалата обжалвана част, с която по реда на чл. 353 ГПК е извършено разпределение на допуснатите до делба УПИ *** в кв. ** по регулационния план на *** и УПИ *** в кв. ** по регулационния план на *** между тримата съделители и е извършено уравнение на дяловете им в тях, и с която  са отхвърлени предявените по реда на чл.346 ГПК претенции.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.

 

 

Председател:                                    Членове: 1.               2.